О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдия Кавърджикова
въззивно гражданско дело
№ 1942 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 36732/13.12.2018 г.,
подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 2119/06.12.2018 г. по
настоящото дело.
Молителят оспорва присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 325,00 лeва, като сочи че не е станал причина за извършването им. Посочва, че е
направил възражение за прекомерност на претендираното
пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено
до предвидения в Наредбата размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“
ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се оспорват възраженията на насрещната страна
срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не
е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303
от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Подчертава,
че претендираното пред ВКС възнаграждение съобразно
Наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е прекомерен.
За да се произнесе
по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1
от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството по
реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК се развива след
решение № 51/24.07.2018
г. по т.д. № 10/2018г. на ВКС, I ТО, с което е отменено
на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила определение
№ 6234 от 20.05.2015 г. по
гр.д. № 11271/2014г. на
ВРС, с което е обезсилено
постановеното решение и производството е било прекратено на осн.
чл. 2333 от ГПК, като делото е било върнато на ВРС за продължаване
на съдопроизводствените действия по администриране на
подадената срещу решението въззивна жалба.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба вх. №
10817/28.04.2015г. от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна ,ул. „Георги Живков“, № 22, партер, представлявано от П.Н.К., чрез юк И.Г. против
решение № 1729/09.04.2015г. по гр.д.
№ 11271/2014г. на 40-ти състав
на ВРС, с което е отхвърлен предявения от „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Георги Живков“ №22, представлявано от П.Н.К. срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ВАРНА ТАУРС – Г иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати
сумата от 563.05 лв., за която
е издадена фактура № **********
от 07.12.2009 г., досежно осъществена корекция на потребена ел.
енергия за периода от 08.05.2009 г. до 13.10.2009 г. в обект на потребление с адрес: с. Близнаци, ул. „Иглика“ № 13 с клиентски
№ ********** и абонатен № ********** и титуляр Румян Йорданов Петков, ЕГН **********,
което вземане е цедирал в полза на „КНМ Груп“ ЕООД,
по силата на договор за цесия от 12.05.2014г. и „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Георги Живков“ №22, представлявано от П.Н.К. е осъден да заплати на „Енерго
Про Продажби.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула - Г, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на
Управителния съвет П.С.С., Боряна
Димитрова Пенева и Биляна Георгиева Матева, сумата
от 490,00лева, представляваща направени от ответника съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Считайки първоинстанционното
решение за неправилно, по изложените съображения, „КНМ Груп“ ЕООД
се моли да бъде
отменено и постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло,
ведно с присъждане на сторените пред
двете инстанции разноски.
С
Решение № 2119/06.12.2018 г. е отменен изцяло обжалвания първоинстанционен
съдебен акт и дружеството „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на „КНМ Груп”, ЕГН*********, сумата от 563.05
лв., за която е издадена фактура № ********** от 07.12.2009 г., досежно осъществена корекция на потребена
ел. енергия за периода от 08.05.2009 г. до 13.10.2009 г. в обект на потребление
с адрес: с. Близнаци, ул. „Иглика“ № 13 с клиентски № **********, абонатен № ********** и титуляр Румян Йорданов Петков, ЕГН **********, което
вземане последният е цедирал в полза на „КНМ Груп“
ЕООД, по силата на договор за цесия от 12.05.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда-03.09.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сумата от 920.00лв., представляваща разноски за производството пред първоинстанционния и въззивния
съд, както и в производството по отмяна пред ВКС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи
произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната
може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД
своевременно е релевирало искането си за присъждане
на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство
за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемият дължи репариране на извършените
съдебно-деловодни разходи.
Неоснователни са възраженията на молителя срещу присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно
задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013
г. на ОСГТК отмяната се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли
в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане,
не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал
причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е
приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ
необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е
налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за
разноски по отношение на въззивника, доколкото той не
само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в
сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал
основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране
на извършените съдебно-деловодни разноски.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 36732/13.12.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 2119/06.12.2018 г. по в. гр. дело № 1942/2018
г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.