РЕШЕНИЕ
№ 1918
гр. В., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110108045 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива след частично прекратяване с определение
№14185/14.12.2024г., като след извършени уточнения от ищеца, съда е сезиран съгласно
доклад, изготвен с определение № 1117/27.01.2025г. с главна искова претенция по чл.124 ал.1
ГПК, както и съединени в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5
вр. с чл.17 ал.1 от ЗЗД, съединен кумулативно с иск по чл.33 ал.2 от ЗС.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на ищеца В. С. В. ЕГТ
**********, с адрес: гр.В., ул.“Г.К.“№**, вх.*, ет.*, ап.**, срещу ответниците С. Д. К.
ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.В. П., ул.“К.“№*, Е. П. К. ЕГН **********, с адрес:
с.Д., общ.В. П., ул.“К.“№*, и „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.В., р-н П., ул.“Б. Л.№*, както следва:
1. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , уточнен с молба
№59887/10.08.2023г., както следва: за постановяване на съдебно решение, с което да се
приеме за установено в отношенията между страните,че ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, а именно: 1/2 идеалните части от ПИ с
идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр.В., р-н"П.", ж.к."Б.", местност С.Н., с
площ от 1105 кв.м., съгласно документ за собственост и 1252 кв.м., съгласно КК, трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско
застрояване/до 10м/, номер по предходен план- ***, при граници: ПИ с идентификатори:
***, ***. ***, *** и ***, поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност върху
1
имота, считано от пролетта на 2009г. до завеждане на ИМ, евентуално - 24.05.2023г. и
съединени в условията на евентуалност;
2. Да се прогласи за нищожен Договор за замяна, материализиран в НА №**. том*, peг. №
****. дело *** от **.**.*** г. на нотариус рег.№ *** ИК. район на действие- ВРС спрямо
ответниците, като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, на основание
чл.26, ал. 2, пр. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, кумулативно съединен с иск;
3. Да се допусне изкупуването на 9/20 идеални части, собственост на първите двамата
ответници от ПИ с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр.В., р-н "П.", ж.к."Б.",
местност „С. Н.“, с площ от 1150 кв.м., съгласно документ за собственост и 1252 кв.м.,
съгласно КК, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10м/. номер по предходен план- ***, при граници: ПИ с
идентификатори: ***. ***. ***. *** и ***, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
С определение № 14185 от 14.12.2024 г., съдът е прекратил поради частично оттегляне на
исковете, производството по гр.д. № 8045/2023г. по описа на ВРС, в частта за предявените от
В. С. В. срещу ответниците С. Д. К., Е. П. К. и „В.Б.“ ЕООД искове, както следва:
- Да се прогласи за нищожен Договор за замяна, материализиран в НА №**. том*, per.
№****. дело *** от **.**.****г. на нотариус рег.№ *** ИК. район на действие- ВРС спрямо
ответниците, поради заобикаляне на закона;
- Да се прогласи за нищожен Договор за замяна, материализиран в НА №**. том*, per.
№****. дело *** от **.**.****г. на нотариус рег.№ *** ИК. район на действие- ВРС спрямо
ответниците Е. П. К., С. Д. К. и „В.Б.“ЕООД, поради липса на предмет;
- Да се прогласи за нищожен Договор за продажба, материализиран в НА №**, том*. рег.№
****. дело *** от **.**.****г. на нотариус рег.№ *** ИК, район на действие ВРС спрямо
ответниците, поради противоречие със закона;
- Да се прогласи за нищожен Договор за продажба, материализиран в НА №**, том*. рег.№
****. дело *** от **.**.****г. на нотариус рег.№ *** ИК, район на действие ВРС спрямо
ответниците, поради липса на предмет.
Прекратителното определение е надлежно връчено на страните. Същото, доколкото не е
обжалвано е влязло в законна сила на 22.01.2025 г.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
предявените от него искови претенции, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага се, че от страна на ищеца В. В. е осъществявал фактическото владение върху
процесния имот в периода от пролетта на 2009г. до завеждането на исковата молба,
евентуално до 24.05.2023г. Според изнесеното от ищеца, с първите двама ответници, които
са съпрузи, са били съсобственици на ПИ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот:
гр.В., р-н * п., ж.к.“Б." местност С.Н., с площ от 1105 кв.м., съгласно документ за
собственост и 1252 кв.м., съгласно КК, при квоти 3/8 ид.ч. за ищеца и 1/8 ид.ч. за сина му,
придобити чрез покупка и по наследство за ищеца и само по наследство за сина му след
смъртта на съпругата на ищеца Р. В. В., починала на 12.01.2017г. и 1/2 ид.ч. за първите
2
двама ответници в СИО. Твърди се от ищеца, че първите двама ответници не са собственици
на идеалните части, с които са се разпоредили, тъй като самия ищец ги е придобил по силата
на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 2009г. до 24.05.2023г, когато
третият ответник без никакво основание е поставил ограда върху 419 кв.м. от северната част
на имота на ищеца, незаконосъобразно. В останалата част от 1105 кв.м., ищеца настоява, че
продължава да ползва този имот и до днес. Първите двама ответници, се сочи от ищеца, че
са посетили за последно имота през 2009г., като ищеца тогава не ги е допуснал в имота. От
тогава ищецът сочи, че постоянно, непрекъснато, явно и спокойно свои целият имот с
идентифдкатор *** в неговата цялост от 1251 кв.ч. и в граници, така, както е посочен в КК,
евентуално с площ от 1105 кв.м. в граници, съгласно стар имот ***, при стари граници: ***,
***6, ***а, ***, *** и ***.
Настоява се от ищеца, че първите двама ответници, бидейки несобственици, не биха могли
да прехвърлят права върху имота на трети лица, респективно на третия ответник, при което е
бил изненадан, когато научил, че ответниците са се разпоредили с притежаваните от тях
идеални части от имота на 07.04.2023г., когато срещу получаване в замяна на климатична
система са прехвърлили в полза на отв. „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *** - 1/20 ид.ч. от имота, а
останалите 9/20 ид.ч. са продали на посоченото дружество-ответник също на 07.04.32023г.,
като сделките са обективирани в НА за замяна №**, том*, рег.№****, дело *** от ****г. и
НА №**, том*, рег.№ ****, дело *** от ****г. на нотариус рег.№ *** НК, район на действие-
ВРС, и двата акта надлежно вписани в СВп-В..
Настоява се от ищеца, че извършените разпоредителни сделки са нищожни, поради
следното: -поради привидност: Договорът за замяна е привиден, като прикрива договор за
покупкопродажба между страните. Между първите двама ответници и третият ответник е
бил сключен предварителен договор за покупко-продажба през 2015г., за което на първите
двама ответници е надлежно платено още към 2015г, а описаната в договора за
замянаклиматична система Т., придобити съгласно фактура № **********/05.07.2022г.,
изобщо не е предавана на получателите по замяната, като сочи, че дори част от телата са
несъвместими помежду си. Плащане по сделката за покупко-продажба се сочи, че не е
извършвано.
Сочи се от ищеца, че в нарушение на чл.33 от ЗС, въпреки наличието на съсобственост по
документи между ищеца и първите двама ответници/продавачи/, последните не са
предложили на ищеца да закупи идеалните им части. За извършеното разпореждане ищецът
сочи, че е разбрал от представляващия третия ответник на 24.05.2023г., по повод спречкване
помежду им във връзка с незаконното поставяне на ограда от последния в част от имота на
ищеца.
С гореизложеното се обосновава съществуващия за ищеца правен интерес от предявяване на
заявената отрицателна искова претенция по чл.124 ГПК.
Ответниците С. Д. К. ЕГН ********** и Е. П. К. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от
ГПК, не са депозирали отговори на исковата молба.
3
Ответникът „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: гр.В.. ул.“Б.
л." № *, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява
становище по отношение на предявения главен иск за собственост, че изложеното в исковата
молба категорично не отговаря на обективно осъществилите се факти. Излага се в отговора,
че ищеца не е бил и не е собственик на целия ПИ с идентификатор ***, поради следните
обстоятелства: Праводателите на дружеството са придобили 1/2 /една втора/ идеална част от
недвижимия имот по силата на покупко – продажба, обективирана в нотариален акт, вписан
в Служба по вписванията - гр.В. с вх. per. № *** от ***г., акт № ***, том ***, в режим на
съпружеска имуществена общност. Ищецът В. е придобил, както сочи в исковата молба,
собствеността, но не върху целия имот, а върху 1/2 /една втора/ идеална част от лозето,
описано в т. 1, и то в режим на съпружеска-имуществена общност. Сочи се, че с решение №
1482 от 17.05.2022г., постановено по гр.дело №20213110117190 по описа за 2021 г. на
Районен съд - В., 43-и състав, вписано в Служба по вписванията - гр. В. с вх. per. № *** от
*** г., акт № ***, том ***, дело № ***/*** г. (в сила от 16.06.2022 г.) , е обявен за
окончателен сключеният на 13.05.2016 г. в гр. В. между „В.Б." ЕООД, от една страна, и
Е.Г.Ц., ЕГН **********, и Й.Г.А., ЕГН **********, от друга страна, предварителен договор
за покупкопродажба на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. В., район П., местност „А."
ж.к. „Б.", представляващ южната част на имот пл. № ***, кв. 10 по плана на ж.к. Б., с
площ от 419 кв. метра, при граници: на юг и на изток - ПИ № ***, на запад - ПИ № *** и на
север - вътрешен обслужващ път, който имот, съгласно договор за доброволна делба, вписан
в Служба по вписванията - гр. В. на 06.04.2006г., т. **, № ***, вх. per. № ***, представлява
дял трети по приложената към договора за делба скица - проект за разделяне на ПИ №
***, представляващ имот с пл. № *** по КП на гр. В. ж.к. „Б." /Приложение № 5 към
настоящия отговор - заповед № РП-284 от 19.10.2006 г. на Кмета на район П./, а по КККР на
гр. В. - северната част на ПИ с идентификатор ***. която част, съгласно приет в СГКК - В.
проект за изменение на КККР е с проектен идентификатор ***, ведно с 21.60% идеални
части от вътрешния обслужващ път, целия с площ 119 кв. метра, който имот, съгласно
договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията - гр. В. на 06.04.2006 г., т. **,
№ ***, вх. per. № ***, представлява дял четвърти от приложената към договора за делба
скица - проект за разделяне на поземлен имот № ***, представляващ имот спл. № *** по
КПнагр. В., ж.к. „Б.", а по КККР на гр. В. - ПИ с идентификатор ***.
Въз основа на изложеното и на представените доказателства, „В.Б." ЕООД, се сочи, че е
собственик както на ½ /една втора/ идеална част от лозето-хавра, описано в нотариалния акт
по т. 1 по-горе, включено в ПИ с идентификатор ***, така и на реална /северна/ част на ПИ с
идентификатор ***. Това че лозето-хавра и реалната част, придобита от „В.Б." ЕООД, са
включени в поземлен имот с идентификатор ***, се дължи и разликата в площите между
документите за собственост и посоченото в кадастралната карта. По повод заявеното
придобивно основание - изтекла в полза на ищеца придобивна давност – заявява се, че се
оспорва изложеното в исковата молба, че ответниците за последно са посетили имота през
2009 г., че не са били допуснати до него от ищеца, че оттогава той постоянно, непрекъснато,
явно и спокойно своил целия поземлен имот с идентификатор *** или пък стар имот ***.
4
Ищецът, според изнесеното, е придобил право на собственост върху имот заедно с
ответниците. От този момент всеки е упражнявал фактическа власт върху своята част от
имота и от страна на ищеца не е обективирано поведение като заявеното.
„В.Б.“ЕООД излага, че визираното ограничение по чл.33, ал, 1 от ЗС засяга само случаите на
продажба, т.е. при всички други транслативни сделки изискванията по чл.33 от ЗС не са
приложими. По отношение на искането за отмяна на нотариален акт за замяна на недвижим
имот с движими вещи, вписан в Служба по вписванията - гр. В. с вх. per. № *** от *** г., акт
№ ***, том ***, дело № ***/*** г., същото се сочи, че следва да се отхвърли, като
неоснователно. Сочи се, че въпроса за действителността на съответната сделка е
недопустимо да бъдат повдигани пред съд от трето лице за тези правоотношения на
основание чл.26 ЗЗД.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на предявената искова претенция с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните
е изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на
защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното
субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с
внасянето на безспорност в отношенията. По предявената искова претенция в тежест на
ищеца е да установи следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване
по делото: наличие на правен интерес от предявяване на исковата претенция; правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в
спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същ обект. Ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича /Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК/.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че наличието на спор с ответника
за пространствените предели на правото на собственост обосновава правния интерес от
избраната форма на искова защита.
При наведените твърдения за придобиване на процесния имот на основание изтекла в полза
5
на ищеца придобивна давност, и при наличието на титул, легитимиращ ответна страна като
собственик, то за ищеца е налице интерес да установи непринадлежността на твърдяното
право в патримониума на ответника.
По основателността на предявената искова претенция:
По предявената искова претенция в тежест на ответника по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване, наведените от същия положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, а именно: да докаже наличието на противопоставимо на ищеца право на
собственост върху процесния недвижим имот на годно правно основание. При отрицателния
установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника,
последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи
/Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК/.
По отношение на основателността на иска: при предявен отрицателен установителен иск за
собственост, предмет на изследване е правото на собственост на ответника и в негова
тежест е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е собственик на спорния
имот въз основа на твърдяните от него придобивни способи.
Видно от представен нот.акт, вписан в СВп-В. с вх.рег.№***/***г., акт №***, С. и Е. К.и са
придобили чрез покупко-продажба ½ ид.ч. от розе-хавра с площ от 1105кв.м. в гр.В., м-ст
А., жк.Б., съставляващо имот № *** по плана на жк Б..
Ответната страна „В.Б.“ЕООД, е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от имота, от
първите двама ответници по делото, въз основа на покупко-продажба, обективирана в
нот.акт, вписан в СВп – В. с вх.рег.№ *** от ***г., акт №***, том **, д.№****/****г. и
нот.акт за замяна на недв.имот с движими вещи, вписан в СВп – В. с вх.рег.№ ***/***г., акт.
№***, том **, д.№ ***/***г. Ответната страна „В.Б.“ЕООД, е придобила собствеността и
върху реална част/северна/ от ПИ с идентификатор №***, на основание постановено
съдебно решение по гр.д.№ 7190/2021г. на ВРС, за обявяване на сключен на 13.05.2016г.
предварителен договор за покупко-продажба за окончателен.
Видно от приета по делото СТЕ, чието заключение съда кредитира като компетентно дадено,
ясно и обосновано, имота, описан в нот.акт, вписан в СВп-В. с вх.рег.№ ***/***г., акт №***,
попада и представлява южната част на имот с идентификатор №*** с площ 867 кв.м., както
и част от имот с изентификатор №*** с площ от 145 кв.м. Това е илюстрирано на
комбинирана скица №4, като северната част от ПИ ***, придобита от „В.Б.“ЕООД след
влизане в сила на зитираното съдебно решение не е била част от придобития през 2005г. от
ищеца и от първите двама ответници имот.
По повод заявеното от ищеца основание – изтекла в негова полза придобивна давност,
същия следваше да установи елементите от фактическия състав на твърдяния придобивен
способ , в т.ч. да установи упражнявано явно, трайно и несмущавано владение на процесния
недвижим имот с намеР.е за своене в продължение на процесния период.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
6
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен -
намеР.ето да се държи вещта като своя /animus domini/. За да настъпят последиците на
придобивната давност в хипотезиса на чл. 79, ал. 1 ЗС следва да бъде установен
непрекъснато владение в продължение на 10 години върху процесната вещ – ½ идеална част
от недвижим имот. Владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства в своята
съвкупност не се установява, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху целия
поземлен имот с намеР.е за своене. Това е така, защото от свидетелските показания не се
установява ищеца В. трайно и непрекъснато като съсобственик да е упражнявал фактическа
власт в продължение на 10г. върху тези идеални части от имота, собственост на ответното
дружество, съответно да е манифестирал намеР.ето си за своене по отношение на същите,
като да е довел това си намеР.е до знанието на останалите съсобственици по ясен и
недвусмислен начин.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установено наличието на
предвидените в чл.79 ЗС предпоставки за придобиване правото на собственост върху
процесния имот от ищеца, поради което същия не се легитимира като собственик на
твърдяното придобивно основание.
Вследствие на изложеното, предявената искова претенция с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК, подллежи на отхвърляне.
По предявените евентуални искове:
По предявения евентуален иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД вр. с чл.17 ал.1
от ЗЗД:
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД от ЗЗД, нищожни са привидните договори, като на основание чл.
17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно
съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за
неговата действителност. В нотариалния акт №**, том*, peг. № ****. дело *** от **.**.****
г. на нотариус рег.№ *** ИК. район на действие- ВРС, е изразена волята на страните, за
замяна на недвижим имот с движима вещ – климатимна система, като доказателства,
включително и писмени такиви, опровергаващи съдържанието му, не са ангажирани от
страна на ищеца.
Нотариалното удостоверяване притежава материална доказателствена сила и представлява
официален документ, който се издава в упражнение на удостоверителната компетентност, с
която съответният орган притежава. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, свидетелски показания
не се допускат за опровергаване съдържанието на официален документ. В чл. 165, ал. 2
ГПК е предвидено изключение от недопустимостта, ако в делото има доказателства,
изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,
7
които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Писмени доказателства по
смисъла на чл. 165 ГПК(обратно писмо или начало на писмено доказателство), не са
представени. Следователно, от страна на ищците не са ангажирани доказателства, които да
обосноват извод, че атакуваната сделка е привидна и прикрива договор за продажба, и искът
с правно основание чл.26, ал. 2, пр. 5 във вр. с чл. 17 ЗЗД, подлежи на отхвърляне.
По предявения конститутивен иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС:
За основателността на предявения иск следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на
съсобственост между ищеца и прехвърлителите по процесната сделка; извършване на
прехвърляне на идеална част от имота чрез покупко-продажба или друга приравнена на нея
сделка, съсобственикът прехвърлител да не е предложил идеалната част, която притежава на
другите съсобственици при условията, при които е извършил прехвърлителната сделка,
искът да е предявен в законовия преклузивен 2-месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. При
неизпълнение на посочените законови изисквания за съсобствениците възниква
потестативното право да искат изкупуване на идеалната част на техния съсобственик при
действително уговоР.те условия. Целта на разпоредбата е да не се позволява „навлизането”
на трето за съсобствеността лице, респективно при двама съсобственици – да се ликвидира
същата.
В настоящият случай, предявения конститутивен иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС по
отношение на разпоредителна сделка – „замяна“, е неоснователен, защото за ищеца не е
възникнало преобразуващо право на изкупуване и разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС не може да
намери приложение, доколкото в конкретния случай идеалните части от гореописания
съсобствен недвижим имот са прехвърлени чрез договор за замяна по чл.222- чл.223 от ЗЗД,
а не с договор за покупко-продажба, уреден в чл.183 и сл. От ЗЗД. В хипотезите на договор
за замяна със строго определени индивидуални движими вещи, приложението на чл.33, ал.2
от ЗС е изключено, няма масто за разширително тълкуване, в която насока е съдебната
практика.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на иска, предявен с правно основание чл.33
ал.2 от ЗС.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ответника
„В.Б.“ЕООД, за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски , съгласно
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК/Л.228/. Предвид горното,
ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответното дружество разноски в
размер на сумата от общо 7810,00лв. за извършените по делото разноски, на основание чл.78
8
ал.3 от ГПК – 10лв. за д.т. за 2 бр. СУ, 7800.00лв. за адв.възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ищеца В. С. В. ЕГТ **********, с адрес: гр.В.,
ул.“Г.К.“№**, вх.*, ет.*, ап.**, срещу ответниците С. Д. К. ЕГН **********, с адрес: с.Д.,
общ.В. П., ул.“К.“№*, Е. П. К. ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.В. П., ул.“К.“№*, и
„В.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., р-н П., ул.“Б. Л.№*,
искова претенция с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , за постановяване на съдебно
решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните,че
ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, а именно: 1/2
идеалните части от ПИ с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр.В., р-н"П.",
ж.к."Б.", местност С.Н., с площ от 1105 кв.м., съгласно документ за собственост и 1252 кв.м.,
съгласно КК, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване/до 10м/, номер по предходен план- ***, при граници: ПИ с
идентификатори: ***, ***. ***, *** и ***, поради изтекла в полза на ищеца придобивна
давност върху имота, считано от пролетта на 2009г. до завеждане на ИМ, евентуално -
24.05.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявената от ищеца В. С. В. ЕГТ **********, с адрес: гр.В.,
ул.“Г.К.“№**, вх.*, ет.*, ап.**, срещу ответниците С. Д. К. ЕГН **********, с адрес: с.Д.,
общ.В. П., ул.“К.“№*, Е. П. К. ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.В. П., ул.“К.“№*, и
„В.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., р-н П., ул.“Б. Л.№*,
искова претенция, заявена в условията на евентуалност, с правно основание чл.26, ал. 2,
пр. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване за нищожен Договор за замяна,
материализиран в НА №**. том*, peг. № ****. дело *** от **.**.*** г. на нотариус рег.№ ***
ИК. район на действие- ВРС спрямо ответниците, като привиден, прикриващ договор за
покупко-продажба, на основание чл.26, ал. 2, пр. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявената от ищеца В. С. В. ЕГТ **********, с адрес: гр.В.,
ул.“Г.К.“№**, вх.*, ет.*, ап.**, срещу ответниците С. Д. К. ЕГН **********, с адрес: с.Д.,
общ.В. П., ул.“К.“№*, Е. П. К. ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.В. П., ул.“К.“№*, и
„В.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., р-н П., ул.“Б. Л.№*,
искова претенция, заявена в условията на евентуалност, с правно основание чл. 33, ал. 2
ЗС, за допускане изкупуването на 9/20 идеални части, собственост на първите двамата
ответници от ПИ с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр.В., р-н "П.", ж.к."Б.",
9
местност „С. Н.“, с площ от 1150 кв.м., съгласно документ за собственост и 1252 кв.м.,
съгласно КК, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10м/. номер по предходен план- ***, при граници: ПИ с
идентификатори: ***. ***. ***. *** и ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. С. В. ЕГТ **********, с адрес:
гр.В., ул.“Г.К.“№**, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.В., р-н П., ул.“Б. Л.№*, сумата в общ размер от
7810,00 лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10