Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 84

 

гр.Пирдоп, 16.10.2020 година.

 

 

В      И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви състав в публичното заседание на 17.09.2020 година, в състав:                                                                         Председател: Симеон Гюров                                                                                                              

При участието на съдебния секретар Мария Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров а.н.дело № 88 по описа на РСПп за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на К.Б.К. с ЕГН: **********,***, срещу Наказателно постановление /НП/ № 31/21.04.2020, издадено на 27.04.2020 г. от Директора на ОДМВР- София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер 300,00 лв., затова, че на 16.04.2020 г., около 14,20 ч. в гр. Пирдоп, пред гробищен парк, източно от гр. Пирдоп, не е поставил маска за лице или друго средство за прикриване на носа или устата – „кърпа или шал“, с което си действие не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., с което е нарушил чл.63, ал.1 ЗЗ във вр. със Заповед № РД 01-124/13.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед № РД 01-197/11.04.2020г.

Жалбоподателят обжалва горецитираното НП като незаконосъобразно, за което излага доводи в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от упълномощения адв.Д.Н. от ВрАК, която поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалвнаото НП като незаконосъобразно и неправилно и по съображенията, изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата – ОДМВР-София, не се явява в съдебно заседание, в писмено становище(защита) по жалбата, релевира неоснователност на жалбата.

Районна прокуратура гр. Пирдоп не взима становище.

 

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и доказателствата към него, доводите на страните и поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

АУАН №31/21.04.2020 г., бл.№645224,  е съставен от актосъставителя С.В.- командир на отделение при РУ МВР-гр.Пирдоп, в присъствието на св.И.П.-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта срещу К.Б.К., затова, че на 16.04.2020 г., около 14,20 ч. в гр. Пирдоп, пред гробищен парк, източно на гр. Пирдоп, горепосоченото лице не е поставило обезопасителна защитна маска на лицето си, или друго средство покриващо носа и устата- „Кърпа или шал”, във вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето  и Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г., с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. АУАН е съставен на 16.04.2020г. в присъствието на свидетеля и жалбоподателя, който го е подписал и комуто е връчен на същата дата-16.04.2020 г., катов графата за обяснения и възражения собственоръчно е записал, че няма възражения, като на същата дата-16.04.2020 г. е получил екземпляр от акта на датата на неговото съставяне.

 

Въз основа на АУАН №31/21.04.2020г., бл.№645224(посочен в НП като издаден на 16.04.2020 г.), е издадено Наказателно постановление № 31/21.04.2020 от 27.04.2020г. от Директора на ОДМВР гр. София, с което на К.Б.К. е наложена глоба в размер на 300,00 лв., затова че на 16.04.2020 г. , около 14,20 ч. в гр. Пирдоп, пред гробищен парк, източно от гр. Пирдоп, не е поставил маска за лице или друго средство за прикриване на носа и устата- „ Кърпа или шал”, с което си действие не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. В НП се сочи, че с горното, жалбоподателя е нарушил чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка със заповед № РД 01-124/13.04.2020 г. (коректната дата е 13.03.2020 г.)на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД 01-197/ 11.04.2020 г.

Видно от разпита на свидетеля В.-актосъставител, е че е съставил АУАН и поддържа отразените в него констатации. Няма какво да допълни към изложената фактическа обстановка, описана в акта и поддържа същата.

От разпита на свидетеля П. се установява, че е свидетел, присъствал при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта.

Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването,   създадена т.9, а именно: „9. Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги), същата заповед е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. вкл. Именно  цитираната Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването, е отразена като заповед, чиито мерки по т.9 са нарушени, във връзка с което е съставен процесният АУАН бл.№645224/31.03.2020г., с цитираното по-горе съдържание.

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в поисканата в цялост от настоящия въззивен съства и представена от АНО административнонаказателна преписка: НП № 31/20.04.2020 издадено на 27.04.2020г. от Директора на ОД на МВР София; АУАН №31/16.04.2020 г. бл.№ 645224 серия АА, Заповед № 5173-1494/24.03.2020 г. на Директора на ОДМВР – София и писмо рег.№ 8121р-5436 от 24.03.2020 г. на Министерство на вътрешните работи относно компетентността на директора на ОДМВР – София; заповеди №№РД 01-124/13.03.2020г. и РД 01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, както и от събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите В. и П..

 

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът установява следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима. Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване. Видно от приложена разписка по делото, е че Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 20.05.2020г., а жалбата е подадена на 26.05.2020г.(пощ.клеймо), т.е. в седмодневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което същата е подадена в срок.

 

Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, а именно  Директор на ОДМВР гр. София, съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4, предл. 1 от Закона за здравето. АУАН №31/16.04.2020 г., бл.№645224, също е съставен от оправомощено лице – свидетелят В., който съгласно т. 1 от Заповед № 5173-1494 от 24.03.2020г. на Директора на ОДМВР гр. София има право, като служител с полицейски правомощия, да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл.209а ЗЗ.

При извършената служебна проверка на редовността на процедурата по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване на правата на административнонаказаното лице.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като задължително следва да бъдат посочени нарушените законовите разпоредби.

Формално АУАН и НП съдържат законови разпоредби, посочени като нарушение. Между АУАН и НП обаче няма съвпадение нито в посочените факти, нито в посочените като нарушени разпоредби, което се явява съществено процесуално нарушение, достатъчно да обуслови отмяна на НП.

Съдът намери, че не е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП. Това е така, тъй като описанието на фактите разкрива, че актът и наказателното постановление обективират различни нарушения. АУАН е съставен за неизпълнение на противоепидемична марка – преустановяване посещението на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открити и закрити обществени места, а НП е издадено за неизпълнение на различна противоепидемична мярка – непоставяне на маска или друго средство за прикриване на носа или устата. Липсва съвпадение между релевантните обстоятелства в АУАН и НП, което засяга в съществена степен правото на защита на наказаното лице. Поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, се изисква пълно съвпадение между описанието на нарушението в АУАН и НП. Несъответствието, допуснато в случая, пряко влече извод за невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано”.

 Освен това, се наблюдава разминаване и в правната квалификация на нарушението в АУАН и НП, доколкото в АУАН е посочено „виновно е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ“, а в НП е посочено „с което е нарушил чл.63, ал.1 ЗЗ, вр.Заповед №РД 01-124/13.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД 01-197/ 11.04.2020 г.“, като чл.209а ЗЗ също е цитиран, но като санкционна норма. На първо място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, по която е квалифицирано нарушението в АУАН съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да бъде направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Чл.209а, ал.1 ЗЗ в случая е следвало да е посочен във връзка с чл.63, ал.1 ЗЗ (в редакцията на ДВ бр.28/2020 г. към момента на извършване на нарушението) вр. с някоя от точките от заповедите на министъра на здравеопазването. Нито в АУАН, нито в НП се споменава обаче чл.63, ал.4 ЗЗ(в редакцията на ДВ бр.28/2020 г. към момента на извършване на нарушението), според който „(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.“, а се цитира единствено чл.63, ал.1 ЗЗ, който предвижда кога се обявява „извънредна епидемична обстановка“ и сам по себе си няма как да представлява нарушена норма. Именно като такава нарушена норма е посочена обаче в оспорваното НП. Отделно от това, в АУАН е цитирана заповед №РД-01-197/11.04.2020г. като не е посочен издателя на същата, която евентуално е била нарушена, а в НП са цитирани 2 бр. заповеди, които са различни от посочената в АУАН, а именно: заповед №РД-01-124/13.04.2020г. (объркана е дори датата на заповедта, същата е с коректна дата-13.03.2020 г.) и заповед № РД-01-197/11.04.2020г.. По този начин несъмнено е засегнато правото на защита на наказаното лице. Посочването на правната квалификация на нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен това, следва между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и съответствие, а също така единство и съответствие да има между описанието на фактите и квалификацията в АУАН и НП, което не е изпълнено в случая и представлява нарушение на процесуалните правила.

Заповедта на здравния министър е издадена като мярка по чл. 63 ал 1 от Закона за здравето(в редакцията на ДВ бр.28/2020 г. към момента на извършване на нарушението). В Чл. 63, ал. 4 Зздр: изрично е посочено, че “Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.” Налага се извода, че  тази заповед не може да действа пряко върху гражданите, ако за тях не е осигурена възможност, безплатно да изпълнят предпоставките за спазването й, като не се установи да са раздавани от държавния или общински органи специални маски, които отговарят на зададени критерии.На следващо място се установи, че жалбоподателя се е разхождал в околността на Пирдоп,  (не се установи, че се е намирал в паркове и градини), като не се установява самият акт да подлежи на някакво изпълнение.

Установи се освен това в хода на процеса, че връченият на нарушителя екземпляр от АУАН е бил нечетлив, което пък е препятствало възможността му да се запознае внимателно с фактите, за които е наказан и да реализира ефективно правото си да подаде възражение срещу АУАН, като следва да се посочи, че оригинала на АУАН е с №31/21.04.2020 г., а е връчен на жалбоподателя пет дни по-рано срещу подпис, като съдържанието не можа да се съпостави с представения от жалбоподателя АУАН поради нечетливостта му, но се установява, че същия не е датиран и номериран, освен с бл.номер.

Производството по налагане на административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на жалбоподателя и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и водят до незаконосъобразност на обжалваното НП.

 

Предвид гореизложеното, съдът не намира съставът на административното нарушение за осъществен и счита, че жалбата е основателна, като  административно-наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е ангажирал отговорността на нарушителя, като следва да се отмени обжалваното наказателно постановление.

 

Воден от изложеното Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

Р Е Ш И:

 

  ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 31/21.04.2020, издадено на 27.04.2020 г. от Директора на ОДМВР-София, с което, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 ЗЗ, на К.Б.К. с ЕГН: **********, е наложена „глоба” в размер 300,00 лв. за нарушение на чл.63, ал.1 ЗЗ.

 

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: