Р Е Ш Е Н И Е
№1449
Гр. П., 07.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05765/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу И.А.Н.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 804,90 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № **********,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 152,32 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., за които суми
по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав е издадена Заповед № *** от **.**.**** г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало
въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в
топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период
е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от
804,90 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита,
че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 152,32 лв. за периода от 08.07.2014 г. до
11.01.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника – адв. Р.П. оспорва исковете
по основание и размер с твърдението, че ответникът не бил собственик, нито
ползвател на имота, поради което между него и ищеца не е съществувала
твърдяната облигационноправна обвързаност. Оспорва факта на реалната доставка
на топлинна енергия. Счита за неясен начинът на формиране на цената ѝ,
както и за какво конкретно се дължи последната. Намира за недоказано
съществуването на договорни отношения между топлофикационното дружество и
етажната собственост, в която се намира процесния обект. Поддържа, че част от
вземанията – тези за периода от 01.05.2014 г. до 01.12.2015 г. са недължими и
като погасени по давност, считайки за приложим тригодишния давностен срок по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че препис
от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка
с дадени от съда указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя
(клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от
притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на
учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
В
настоящия случай с отговора на исковата молба особеният представител на
ответника изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението, че
през релевантния период ответникът не е бил собственик или ползвател на имота,
което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна
материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко
– продажба от **.**.**** г., обективиран в нотариален акт №**том ***дело № ****/**** г. по описа на нотариус М.М. при
Пернишкия районен съд, третото за процеса лице „Промишлено строителство –
Холдинг“ ЕАД, в качеството си на продавач, е прехвърлило на И.А.Н. /настоящия
ответник/ правото на собственост върху недвижим имот – апартамент №**находящ се
в гр. П., ул. „Ю.Г.“, в жилищна сграда – блок №**вх*
С
Декларация с вх. № ******/21.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижим имот ответникът И.А.Н. *** правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент №**находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.“ №**вх. В с
посочено придобивно основание – „покупка“ по нотариален акт №**том ***дело № ****/**** г. от **.**.**** г. В декларацията
е отразено, че имотът е изключителна собственост на декларатора.
От
така събраните доказателства следва изводът, че процесният имот е придобит от
ответника И.Н. въз основа на покупката от **.**.**** г., имаща транслативен
характер. В тази връзка съдът цени и данните, следващи от представената и
приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се
оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална
доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на
волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа.
Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и
на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че
деклараторът – ответникът И.Н. е собственик на жилището, придобито от него чрез
покупка, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса,
в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
По
делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността
върху имота през 1997 г. ответникът да се е разпоредил с жилището в полза на трето
лице.
Ето
защо, съдът приема, че през процесния период ответникът, като собственик на
имота, е придобил качеството потребител на топлинна енергия и на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с
нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното
количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два
основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142,
ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално
дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението
по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е
отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като
трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната
е избрана от етажната собственост на процесната СЕС с договор № 234/15.10.2001
г. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор
№ 97 от 30.11.2011 г. От заключението се установява, че монтираният в абонатната
станция уред за търговско измерване – топломер, е преминал през задължителните
периодични метрологични проверки, в хода на които е окачествен като
съответстващ на одобрения тип, поради което е годен за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. Отразено е, че през процесния
период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия. От заключението се установява, че през релевантния период
в имота на абоната е имало отоплителни тела в помещенията кухня и дневна с
монтирани индивидуални разпределители, но доколкото същите не са били
използвани за тях не е начислен разход. Работещи са отоплителните тела в
помещенията коридор и баня – щранг – лири, без ИРУ, за които е начислен разход
по изчислителен път – като за тела, работели непрекъснато. След провеждане на годишния
отчет разходът на топлоенергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно
начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при
индивидуалните изравнителни сметки. Изяснено е, че е начисляван разход на топлинна
енергия за битова гореща вода според отчетените показания на монтирания в
обекта водомер, както и разход за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота, отразен в
изравнителната сметка – 88 м3 и само през зимния отоплителен период
– времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Ежемесечно са
начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово
разпределение“ в общ размер от 56,88 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са
начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата
няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната
са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ
експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г. е на стойност от 804,90 лв.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата от 804,90
лв. за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г. възлиза на 113,50 лв., която
сума е съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че
партидата, открита при „Топлофикация – П.“ АД за процесния имот, е на името на ответника
И.Н.. Няма данни за извършени плащания на начислените суми. В счетоводството на
ищеца са отразени изравнителните сметки за периода.
С
оглед изложеното, съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството
си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния
период е доставил топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 804,90
лв., което поражда насрещното задължение на Н., като собственик на имота, да
заплати стойността ѝ.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответника въвежда
правопогасяващо възражение с твърдението, че част от вземанията – тези за
периода от 01.05.2014 г. до 01.12.2015 г., са недължими, като са погасени по
давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира тези
доводи за частично основателни, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането в размер на сумата от 804,90 лв., представляващо
главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен
срок е приложим и по отношение на вземането за законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица
от погасяването по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.01.2018
г., което действие води до прекъсване на давността за вземанията на основание
чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за
главница, а именно в размер на сумата от 128,78 лв., дължима за периода от 01.05.2014
г. до 25.01.2015 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението, определена
от съда по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на данните за месечните дължими
суми, отразени в приетото по делото извлечение от сметка и в заключението по
СТЕ/. Останалата част от вземането в размер на сумата от 676,12 лв. за периода от
26.01.2015 г. до 30.04.2017 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок,
а с това и дължима от ответника.
Всичко
изложено обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
се явява основателен за сумата от 676,12 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2017 г., поради което и в
тази част следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от вземането в
размер на сумата от 128,78 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2014
г. до 25.01.2015 г. искът се явява неоснователен – поради погасяването ѝ
по давност, поради което следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на
длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. От заключението на
съдебно – икономическата експертиза се изясни, че за периода от 08.07.2014 г.
до 11.01.2018 г. законната лихва за забава е в размер на 152,32 лв., определен от
вещото лице при съобразяване с падежа на главницата. С оглед погасяването по
давност на вземането за главница в размер на сумата от 128,78 лв. за периода от
01.05.2014 г. до 25.01.2015 г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че
погасено по давност е и акцесорното вземане за лихва в размер на сумата от
38,82 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., дължимо върху тази
главница. Останалата част в размер на сумата от 113,50 лв. за периода от 08.03.2015
г. до 11.01.2018 г., дължима върху главницата за периода от 26.01.2015 г. до
30.04.2017 г. е непокрита по давност, поради което и дължима от ответника.
Изложеното
обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 113,50 лв. за периода от 08.03.2015
г. до 11.01.2018 г., дължима върху главницата за периода от 26.01.2015 г. до
30.04.2017 г. и следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от
вземането в размер на сумата от 38,82 лв. за периода от 08.07.2014 г. до
11.01.2018 г., дължима върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 25.01.2015 г. искът
се явява неоснователен – поради погасяването на тази част от вземането по
давност, и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно
с уважената част от предявените искове, следва да бъде присъдена сумата от 61,87
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 474,32 лв. – платени държавни такси, депозити за
вещите лица, за особен представител и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете
съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Ответникът не е претендирал и не е доказал извършване на
разноски /същият се представлява в процеса от особен представител/, поради
което и не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу И.А.Н., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес:***,
ул. „Рашо Димитров“ № 66, вх. Б, ап. 45 установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че И.А.Н. *** АД сумата от
676,12 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2017
г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № **********
и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – П., ГО, V-ти състав е
издадена Заповед № ***/ **.**.**** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 676,12 лв. до пълния предявен размер от 804,90
лв. или за сумата от 128,78 лв.,
представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 25.01.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу И.А.Н., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес:***,
ул. „Рашо Димитров“ № 66, вх. Б, ап. 45 установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.А.Н. *** АД сумата от
113,50 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.03.2015 г. до 11.01.2018
г., дължима върху главницата за периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2017 г., за
която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав е издадена Заповед № *** от **.**.**** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 113,50 лв. до пълния предявен размер от 152,32
лв. или за сумата от 38,82 лв. за
периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., дължима върху главницата за периода
от 01.05.2014 г. до 25.01.2015 г.
ОСЪЖДА И.А.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 61,87 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, V-ти състав и сумата от 474,32
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението,
ч. гр. дело № ***г. по описа на съда да
се върне на съответния съдебен състав, като към същото се приложи заверен
препис от настоящото решение.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: