№ 22735
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110121795 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422,
във връзка с чл. 415 от ГПК установителен иск, с правно основание по чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗПК за сумата от 8 527,15 лева.
Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54 твърди, че сумата представлява
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит с №
********** от 11.04.2022 г., сключен между дружеството и Т. И. Ф., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Обеля“, бл. № 269, вх. А, ет.
1, ап. 3.
Кредит за сумата от 12 491 лева, при лихвен процент в размер на 10, 9 %,
бил отпуснат за закупуване на избрана от потребителя стока – дограма, с
първа и последна вноска, планирани за 15.05.2022 г. и 15.04.2025 г., като
същият бил разсрочен на 36 погасителни месечни вноски, всяка от които за
515,65 лева, а последната изравнителна – в размер на 515, 67 лева.
Ищецът твърди, че Т. Фловор е допуснал просрочие на три поредни
дължими вноски с падежи 15.11.2023 г., 15.12.2023 г. и 15.01.2024 г., поради
което на 07.08.2024 г. му е било изпратено уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита. Моли съдът да приеме за установено, че ответникът
1
дължи сумата от 8 527, 15 лева, представляваща главница по Договора, ведно
със законната лихва от 30.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която по ч.
гр. д. № 57644/2024 г. по описа на СРС е издадена Заповед за изпълнение на
праично задължение по чл. 410 от ГПК. На основание чл. 79, ал. 1 от ГПК
ищецът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът Т. И. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София,
ж. к. „Обеля“, бл. № 269, вх. А, ет. 1, ап. 3, е подал отговор на исковат молба в
законоустановения срок и твърди, че по процесния Договор за потребителски
кредит е налице споразумение с ЧСИ Якимов за внасяне на ежемесечна сума в
размер на 250 лева.
С доклада по чл. 146 от ГПК съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти:
На 11.04.2022 г. между ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Т. Ф. е сключен
Договор за потребителски кредит с № ********** за сумата от 12 491 лева,
при лихвен процент в размер на 10, 9 % за закупуване дограма, с първа и
последна вноска, планирани за 15.05.2022 г. и 15.04.2025 г., като същият бил
разсрочен на 36 погасителни месечни вноски, всяка от които за 515,65 лева, а
последната изравнителна – в размер на 515, 67 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК
приема за установено следното:
Договорът, сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Т. Ф.,
представлява договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК „Потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност.“.
Същият следва да отговаря на всички законоустановени изисквания за
форма и съдържание в Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б от
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно по чл. 7, ал. 3 от ГПК.
В заключението към изготвената и приета по делото съдебно счетоводна
експертиза, вещото лице В. С., стига до извода, че общо дължимата сума
според погасителния план по Договора за кредит е 18 563, 42 лева, от които 12
2
491, 00 лева главница, 3 282, 61 лева застраховка BANK ЗАЩИТА НА
КРЕДИТА (36S), както и 2 789, 81 лева лихва.
С Определение № 3290/19.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. №
482/2025 г., по описа на СГС, въззивната инстанция е потвърдила
Разпореждането на СРС, постановено по ч. гр. д. № 57644/2024 г., с което
частично е отвхърлено Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, на основание недействителност на сключения Договор за
потребителски кредит, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В процесния Договор неправилно е посочен ГПР, тъй като в него не е
включен размерът на застраховката, възлизаща на стойност 3 282, 61 лева,
съгласно т. 7.2.2.
Съдът е констатирал, че на практика потребителят е бил задължен да
сключи договор за застраховка, премията по който първоначално е била
заплатена от кредитодателя на застрахователя за сметка на потребителя.
Стойността на застраховката – 3 282, 61 лева също е предоставена в заем, тъй
като е включена като част от дъжлитемите месечни вноски за погасяване на
кредита, но не е взета предвид при изчисляване на ГПР.
Ищецът, изключвайки задължителния характер на застраховката при
сключване на Договора и същевременно възлагайки разходите по
застрахователната премия на потребителя, е заобиколил § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
която отразява съдържанието на „Общ разход по кредита за поребителя“ в
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008 г.
Договорът следва да съдържа информация за ГПР с начиследнията,
съобразно Приложение № 1, като неспазването на това изискване води до
неговата недействителност по чл. 22, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Констатирано е наличие на нарушения спрямо два от основните
принципа на правото на ЕС, а именно лоялната конкуренция и защитата на
потребителите. Практиката показва, че когато Договор бъде обявен за
недействителен на това основание, потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, без лихва и други разходи по него.
Воден от гореизложеното, и предвид факта, че за ответника не е
съществувала друга изпълнима възможност, освен тази да сключи и Договора
за застраховка, съдът стига до извода, че разходите, които Т. Ф. е трябвало да
заплати по него, са пряко свързани с тези по Договора за кредит, като са
3
включени в изчислените месечни вноски, и като такива следва да бъдат
прибавени при изчисляването на ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, във връзка с чл.
11 от ЗПК.
Следователно т.7.2.2. от Договора представлява неравноправна клауза,
която съдът счита за нищожна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП –
„Неравноправна е клаузата, която: не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.“.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК изрично предвижда задължение на
съда да следи служебно за неравноправни клаузи в договорите, сключени с
потребители. В този смисъл е и ТР № 1/2020 г., по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК
на ВКС: „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.“.
Налице е и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит в частта за
ГПР: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин“.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като процесният договор не съдържа
действителния размер на ГПР, това нарушение на императивна правна норма
води до недействителност на целия Договор за кредит и на неразривно
свързания с него Договор за застраховка, тъй като единият се явява
правопораждащ факт спрямо другия.
На основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22, вр. с чл.
11, чл. 19 от ЗПК, във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, настоящият състав
на СРС счита Договорите за нищожни.
От съдебносчетоводната експертиза става ясно, че отчетените плащания
по кредита преди завеждане на иска са в размер на 9 755, 90 лева. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че ответникът дължи възстановяване
единствено на чистата стойност по кредита в размер на 12 491, 00 лева. След
4
приспадане на вече изплатените 9 755, 90 лева, длъжникът следва да заплати
на ищеца сумата от 2 735, 10 лева.
Съдът намира, че искът на ищеца следва да бъде частично уважен за
сумата от 2 735, 10 лева от претендираните 8 527, 15 (32%).
Относно разноските, на основание чл. 87, ал. 1 от ГПК на ищеца следва
да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно – 32
% от претендираните с предоставения списък по чл. 80 от ГПК 839, 90 лева,
следователно 268, 77 лева.
Ответникът не е претендирал разноски и не е предоставил доказателства
за извършването на такива, поради което в негова полза не следва да се
присъждат в настоящото производство пред СРС.
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54 установителен иск, с правно основание по чл. 422, във
връзка с чл. 415 от ГПК, с правно основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, във
връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, че Т. И. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. София, ж. к. „Обеля“, бл. № 269, вх. А, ет. 1, ап. 3 му дължи сумата от 2
735, 10 лева (две хиляди седемстотин тридесет и пет лв. и десет ст.) лева,
представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит с № **********/11.04.2022, като ОТХЪВРЛЯ иска за сумата над от 2
735, 10 лева до 8 527,15 лева.
ОСЪЖДА Т. И. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София,
ж. к. „Обеля“, бл. № 269, вх. А, ет. 1, ап. 3 да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД, с ЕИК *** сумата от – 268, 77 (двеста шестдесет и осем лв. и седемдесет
и седем ст.) лева, представляващи направени по делото разноски, съответни на
5
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6