РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000502882 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 3440 от 11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 9822 / 2023 г.
на Софийски градски съд, I ГО, 18 състав, е отхвърлен предявеният от „ВМВ
ТИМ“ ЕООД срещу „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, М. Ц. И., А. Н. Н., Д. Й. Й. и
М. Р. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 от ГПК, за
признаване за установено спрямо ответниците, че недвижимите имоти,
спрямо които е насочено изпълнението по изп.д. № 20238380402792 на ЧСИ
М. Б., а именно: Апартамент № 2 и Апартамент № 20, находящи се в
„жилищна сграда с подземни гаражи на ул. „***“ № * в гр. София, не са
собственост на длъжника по изпълнението и ответник по делото „АЙСИЕН
КОНСУЛТ“ ООД.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „ВМВ
1
ТИМ“ ЕООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания
за неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния
закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че
при неправилна преценка относно предмета на делото, както и относно
предмета на доказване, първоинстанционният съд е достигнал до погрешния
извод, че наложената възбрана върху правото на строеж по посоченото
изпълнително дело е валидна и е породила правните последици, към които е
била насочена. Излага подробни съображения, че при вписването на
възбраната са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, б. "а" и "в"
от ПВ и чл. 24 от ПВ. Навежда доводи за липса на идентичност между
възбраненото право на строеж и правото на собственост върху имотите, към
които е насочено изпълнението. Искането към въззивната инстанция е да
отмени решението и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск
по чл. 440 от ГПК да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК длъжникът по изпълнението „АЙСИЕН
КОНСУЛТ“ ООД изразява становище за основателност на въззивната жалба
по подробно изложени съображения в отговора.
Въззиваемият М. Ц. И. - взискател по изпълнението, както и
въззиваемите А. Н. Н., Д. Й. Й. и М. Р. П., като присъединени взискатели, в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорват въззивната жалба и молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440
от ГПК от „ВМВ ТИМ“ ЕООД за установяване спрямо „АЙСИЕН КОНСУЛТ“
ООД, М. Ц. И., А. Н. Н., Д. Й. Й. и М. Р. П., че недвижимите имоти, спрямо
които е насочено изпълнението по изп. д. № 20238380402792 на ЧСИ М. Б., а
именно: Апартамент № 2 заедно с принадлежащото складово помещение № 2,
както и Апартамент № 20 заедно със складово помещение № 5, находящи се в
„Жилищна сграда с подземни гаражи“ в гр. ***, ул. „***“ № *, не
2
принадлежат на длъжника по изпълнението „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД.
От фактическа страна пред въззивния съд не е спорно, че с Нотариален
акт № 41, том IV, дело № 581/2017 г. от 24.08.2017 г. на нотариус М. К. и
Нотариален акт за поправка за нотариален акт за учредяване на право на
строеж върху недвижими имоти срещу задължение за построяване на
жилищна сграда № 68, том IV, дело № 605 от 07.09.2017 г. на нотариус М. К.,
ответниците А. Н. Н., Д. Й. Й. и М. Р. П.-Н., в качеството им на съсобственици
на недвижим имот, находящ се в гр. София, Район „Слатина“, ул. „***“ № *,
са учредили в полза на ответника „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД право на
строеж върху процесния недвижим имот, представляващ УПИ XL-1426 от
квартал 206А по плана на гр. София, местност „Подуяне – Редута“, целият с
площ от 652, 50 кв. м. по титул за собственост, а по скица 653 кв. м., в който
имот съгласно действащ ПУП и ИПРЗ, одобрен архитектурен проект и
Разрешение за строеж № 107/29.06.2017 г., издадено от главния архитект на
Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, е
предвидено построяване на „Жилищна сграда с подземни гаражи“ с
разгърната застроена площ от 2675, 29 кв. м. По силата на този договор
съсобствениците са учредили право на строеж в полза ответника „АЙСИЕН
КОНСУЛТ“ ООД за изграждане на редица самостоятелни обекти, сред които
и процесните Апартамент № 2 и Апартамент № 20, с прилежащите им мазета
№ 2 и № 5.
Не е спорно и че ответникът „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД е реализирал
така учреденото в негова полза право на строеж с изграждане към 26.07.2018
г. на сградата на етап „груб строеж“, в която се намират процесните имоти,
като по този начин занапред се е легитимирал като техен собственик.
С Определение № 2932 от 05.02.2019 г. по гр.д. № 1574/2019 г. на СГС е
допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 240 ЗЗД на
ответника М. Ц. И. срещу ответника „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, като въз
основа на него е издадена обезпечителна заповед от 11.02.2019 г., с която е
наложена възбрана върху правото на строеж за построяване на процесните
Апартамент № 2 и Апартамент № 20. Обезпечителната възбрана е вписана на
11.02.2019 г.
На 29.12.2022 г. с договор за покупко-продажба, сключен във формата
на Нотариален акт № 95, том V, дело № 817/2022 г. на нотариус В. М.,
3
ответникът „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД е продал на ищеца „ВМВ ТИМ“
ЕООД процесните два имота.
Въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2023 г. по гр. д. № 3309/2022 г.
на СГС, по молба на М. Ц. И. е образувано изп. дело № 20238380402792 при
ЧСИ М. Б., срещу „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, за заплащане на парично
задължение в размер на 379,922.25 лв. По делото са присъединени като
взискатели и ответниците А. Н., Д. Й. и М. П..
По така образуваното изпълнително дело е вписана възбрана на
07.07.2023 г. върху правото на собственост на ищеца „ВМВ ТИМ“ ЕООД
върху процесните Апартамент № 2, Апартамент № 20, Мазе № 2 и Мазе № 5,
като възбраната е вписана в Служба по вписванията под акт № 113, том IX, №
от вх. рег. 47520/7.07.2023 г. На 10.08.2023 г. е пристъпено към принудително
изпълнение чрез опис на процесните недвижими имоти, собственост на ищеца
„ВМВ ТИМ“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна предявеният отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК за
основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи,
че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника. Според разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС,
ОСГТК, правният интерес от предявяване на иска по чл. 440 от ГПК
произтича от засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите
изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на
собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице
ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право.
Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет
на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за
предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че
вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността
да се осъществи принудителното изпълнение за негово задължение върху
имущество, което принадлежи на трето лице.
В настоящия случай ищецът е придобил от длъжника собствеността
върху имотите, срещу които е насочено принудителното изпълнение за
4
удовлетворяване вземанията на ответниците-физически лица в качеството им
на взискатели и понастоящем се явява техен собственик. Спорен по делото е
въпросът, дали така придобитото от ищеца право на собственост с
продажбата, оформена в нотариален акт № 95/2022 г., е засегнато от вписаната
възбрана, наложена с Определение № 2932 от 05.02.2019 г. по гр.д. №
1574/2019 г. на СГС.
По така поставения спорен въпрос настоящият въззивен състав намира,
че възбраната не е проявила действието, предвидено в чл. 452, ал. 2 от ГПК.
Това е така, на първо място, тъй като не е бил спазен редът за вписване на
възбрана върху недвижимите имоти. Същият е уреден в чл. 6, чл.24 и чл.26 от
Правилника за вписванията (ПВп). Относно начина на индивидуализиране на
недвижимия имот, който се възбранява, законът препраща към разпоредбата
на чл. 6, б. „в“ от ПВп, която изисква да се посочат вида, местонахождението,
номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Поначало, тези
изисквания са въведени с цел - индивидуализация на имота, върху който ще се
насочи принудителното изпълнение. Но изискването за посочване на „вида“
на имота включва имплицитно освен белезите, необходими за определяне на
предмета на правото (земя, сграда, самостоятелен обект в сграда и пр.), още и
изискване за посочване на самото вещно право, което се отнася до този
предмет – право на собственост, право на строеж, право на надстрояване и
пристрояване и пр. По правило с изискването за посочване на вида на имота
законодателят презумира право на собственост, което се слива с обекта, до
който се отнася. Поради това, когато се възбранява ограничено вещно право,
каквото е правото на строеж, това трябва да бъде посочено изрично и тази
информация досежно правото съставлява част от описанието на „вида на
имота“.Между правото на собственост и правото на строеж липсва
идентичност. Когато възбраната е наложена върху право на строеж, което
предстои да бъде реализирано, с построяване на сградата в груб строеж
действието на възбраната преминава върху възникналото право на
собственост. Но когато при вече реализирано право на стоеж, което се е
трансформирало в право на собственост, бъде наложена възбрана върху
ограниченото вещно право, а не над собствеността, възбраната не може да
прояви действие. Вписаната възбрана върху правото на строеж, което вече не
съществува, няма действие спрямо собствеността. Такава възбрана се явява
безпредметна. Поради това, тя не може да породи правно действие въпреки
5
извършеното нейното вписване.
Същият извод следва и по аргумент и от чл. 453, т.1 ГПК, който говори
за вещни права, а не за имоти. По силата на посочената разпоредба
непротивопоставимостта на разпоредителната сделка с възбранен имот
спрямо кредиторите на прехвърлителя, произтичаща от наложената възбрана,
има ефект по отношение на правото, което се прехвърля, а не на предмета, до
който се отнася. Поради това, за да има действие, възбраната трябва да е
насочена върху правото, като описанието на имота, само по себе си, не е
достатъчно за собствената й валидност. Както това е разяснено и в
Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГК
на ВКС, съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на
част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на
учредяването му до завършване на сградата в груб строеж, по смисъла на § 5,
т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. След това разпореждането се
извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно,
завършването на грубия строеж определя не само момента на придобиване на
собствеността, но и валидността на действията по прехвърляне и
обременяване с тежести, вкл. налагане на възбрана, които се отнасят до
построеното. В случая актът обр. 14 за приемане на конструкция е издаден на
26.07.2018 г. От този момент възбраната е можело да бъде насочена
единствено спрямо нововъзникналия самостоятелен обект на собственост.
По изложените съображения се налага изводът, че наложената възбрана
от 11.02.2019 г. върху правото на строеж за построяване на процесните
недвижими имоти - Апартамент № 2 и Апартамент № 20, след като към
посочената дата правото на строеж вече е било трансформирано в право на
собственост, не е проявила правно действие. С оглед на това, с отчуждаването
на имотите на 29.12.2022 г. в предписаната за това нотариална форма, ищецът
ги е придобил свободни от всякакви тежести. След като възбраната от
11.02.2019 г. не е породила действие, а тази от 07.07.2023 г. е вписана след
разпоредителните действия от 29.12.2022 г., същите се явяват
противопоставими на взискателя М. И. и останалите присъединени
взискатели А. Н., Д. Й. и М. П.. Процесните недвижими имоти не
принадлежат на ответника и длъжник по изпълнението „АЙСИЕН
КОНСУЛТ“ ООД, а на третото лице – ищеца „ВМВ ТИМ“ ЕООД. Ето защо,
предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
6
Без значение за изхода на спора е обстоятелството, дали страните по
покупко-продажбата, с която са прехвърлени процесните имоти, са били
свързани лица. Този факт би бил релевантен при иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на тази сделка,
какъвто в случая не е предявен. Правно безразлично, на следващо място, е и
доколко продажната цена е варирала под или над пазарната стойност на
имотите, щом самата покупко-продажба не е била симулативна. Купувачът
„ВМВ ТИМ“ ЕООД не е купил „на риск“ имотите, както поддържа
взискателят М. И., а с обикновена покупко-продажба. Доводите, черпени от
уредбата на придобиване на запорирана движима вещ от недобросъвестен
приобретател не могат да бъдат отнесени нито пряко, нито съответно към
възбрана, която изобщо не е произвела действие. Неоснователно е и
възражението, че бъдещият ищец, който инициира обезпечително
производство, с оглед необходимостта от бързина на последното, няма
задължението да знае, дали бъдещият ответник притежава право на строеж
или право на собственост върху имота, чиято възбрана иска да бъде наложена.
Противно на развитите в тази връзка съображения, при изтекли повече от две
години от учредяване на правото на строеж, по-вероятно е същото да е вече
реализирано. Независимо от това, щом се готви за бъдещ процес, ищецът е
бил длъжен да събере всичката информация, която би била необходима, за
защита на правата му. Както се посочи по-горе, обектите, до които се отнася
правото, са били описани подробно при налагане на възбраната, но самото
право или видът му по смисъла на чл. 6 б.“в“ от ПВп не е посочен съобразно
изискванията на закона. Правото на строеж действително е единно в двете му
фази, преди и след достигане на грубия стоеж, но при разпореждане,
обременяване с тежести или възбраняване е необходимо да бъде отчитан и
следван времевия континуум, който е в посока от учредяване към
реализиране, но не и обратно. Именно това предписва чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ,
като в същия смисъл са и разясненията, дадени с тълкувателно решение №
1/2011 г. на ВКС, ОСГК.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено, а искът по чл. 440 от ГПК
като основателен следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника
„ВМВ ТИМ“ ЕООД следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски,
7
които възлизат на 6907 лв., видно и от представения по реда на чл. 80 от ГПК
списък с разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3440/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 9822
по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, I ГО, 18 с-в, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 440 от ГПК по иска
на „ВМВ ТИМ" ЕООД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление:
гр. София 1618, ул. „Любляна" № 46, ет. 11, срещу „АЙСИЕН КОНСУЛТ"
ООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Камен Андреев" № 24,офис 405; М. Ц. И., с ЕГН: ********** и с адрес: гр.
***, ж. к. ***, бл. *, вх. *, ет. *; А. Н. Н., с ЕГН:********** и адрес: гр. ***, ул.
„***" № *, ет. *, ап. *; М. Р. П. – Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ул.
„***" № *, ет. *, ап. *; Д. Й. Й., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ул. „***"
№ *, че недвижимите имоти, спрямо които е насочено изпълнението по
изпълнително дело № 20238380402792 на Частен Съдебен изпълнител М. Б. с
peг. № *** в КЧСИ, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 2 /две/, находящ се на първи етаж на кота +2,55
м/плюс две цяло и петдесет и пет стотни метра/, със застроена площ от 65, 30
/шестдесет и пет цяло и тридесет стотни/ квадратни метра, състоящ се от
спалня, дневна с кухня, баня и тоалетна, две тераси, при граници и съседи:
коридор, Апартамент № 3 /три/, улица, от две страни двор, стълбище, заедно с
2, 97 % /две цяло и деветдесет и седем стотни процента/ идеални части от
общите части на сградата /без подземните гаражи/, равняващи се на 9,29 /девет
цяло и двадесет и девет стотни/ квадратни метра, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата, който обект представлява по действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-
138/24.07.2017 г. на Изпълнителния Директор на АГКК самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.702.1426.1.2 / шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, седемстотин и две, точка, хиляда четиристотин
8
двадесет и шест, точка, едно, точка, две/, с адрес на имота: гр. София, район
Слатина, ул. „***" № * /тридесет и едно/, ет.2 /две/, апартамент 2 /две/, който
самостоятелен обект се намира на втори етаж в описаната по-горе жилищна
сграда с идентификатор № 68134.702.1426.1, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1/едно/, с
посочени в ККР площ: 65,30 /шестдесет цяло и тридесет стотни/ квадратни
метра, прилежащи части: 2,97 % /две цяло и деветдесет и седем стотни
процента/ квадратни метра от общите части на сградата, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.702.1426.1.3 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, седемстотин и две, точка, хиляда четиристотин двадесет и
шест, точка, едно, точка, три/, под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.702.1426.1.24 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, седемстотин и две, точка, хиляда четиристотин двадесет и
шест, точка, едно, точка, двадесет и четири/ и самостоятелен обект
идентификатор № 68134.702.1426.1.23 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, седемстотин и две, точка, хиляда четиристотин двадесет и
шест, точка, едно, точка, двадесет и три/, над обекта - самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.702.1426.1.6 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, седемстотин и две, точка, хиляда четиристотин двадесет и
шест, точка, едно, точка, шест/, стар идентификатор: няма, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, заедно с
прилежащото към апартамента складово помещение МАЗЕ № 2 /две/,
намиращо се в сутеренен етаж на сградата, на кота -2,85 /минус две цяло и
осемдесет и пет стотни/ метра, със застроена площ от 2,90 /две цяло и
деветдесет стотни/ квадратни метра, при граници и съседи: Мазе № 3 /три/,
коридор, коридор, Мазе № 1 /едно/, заедно с 0, 04 % /нула цяло и четири
стотни процента/ идеални части от общите части на сградата /без подземните
гаражи/, равняващи се на 0, 13 /нула цяло и тринадесет стотни/ квадратни
метра, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, и
АПАРТАМЕНТ № 20 /двадесет/ на две нива, със застроена площ общо
104, 08/сто и четири цяло и осем стотни/ квадратни метра, а именно: първо
ниво с площ от 83,19 /осемдесет и три цяло и деветнадесет стотни/ квадратни
метра, на шести етаж, кота +16, 80 /плюс шестнадесет цяло и осемдесет
9
стотни/ метра, състоящо се от: спалня, дневна с кухня, баня с тоалетна,
коридор, стълбище, тераса, при граници и съседи на първо ниво: двор, улица,
Апартамент № 19 /деветнадесет/, коридор, асансьорна клетка и апартамент №
21 /двадесет и едно/ - първо ниво, и второ ниво с площ от 20,89 /двадесет цяло
и осемдесет и девет стотни/ квадратни метра, находящо се на седми етаж, кота
+19,65 /плюс деветнадесет цяло и шестдесет и пет стотни/ метра, състоящо се
от: спалня, тоалетна, коридор и стълбище, при граници и съседи на второто
ниво: двор, улица, Ателие № 22/двадесет и две/, асансьорна клетка,
Апартамент 21 /двадесет и едно/ - второ ниво, заедно с 4, 95% /четири цяло и
деветдесет и пет стотни процента/ от общите части на сградата /без
подземните гаражи/, равняващи се на 15, 45 /петнадесет цяло и четиридесет и
пет стотни/ квадратни метра и заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата,
който обект представлява по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.702.1426.1.20 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, седемстотин и две, точка, хиляда четиристотин двадесет и
шест, точка, едно, точка, двадесет/, с адрес на имота: гр. София, район
Слатина, ул. „***" № * /тридесет и едно/, ет.7 /седем/, апартамент
20/двадесет/, самостоятелният обект се намира в описаната по - горе жилищна
сграда с идентификатор № 68134.702.1426.1, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2/две/, с
посочени в ККР площ 83,19 /осемдесет и три цяло и деветнадесет стотни/
квадратни метра на първо ниво, а на второ - 20,89 /двадесет цяло и осемдесет
и девет стотни/ квадратни метра, заедно с прилежащите 4,95 % /четири цяло и
деветдесет и пет стотни процента/ от общите части на сградата, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на първо ниво - на същия етаж:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.702.1426.1.21 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, седемстотин и две,
точка, хиляда четиристотин двадесет и шест, точка, едно, точка, двадесет и
едно/ и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.702.1426.1.19
/ шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, седемстотин и две,
точка, хиляда четиристотин двадесет и шест, точка, едно, точка, деветнадесет/,
под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10
68134.702.1426.1.17 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
седемстотин и две, точка, хиляда четиристотин двадесет и шест, точка, едно,
точка, седемнадесет/, над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.702.1426.1.21 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, седемстотин и две, точка, хиляда четиристотин двадесет и
шест, точка, едно, точка, двадесет и едно/ и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.702.1426.1.22 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, седемстотин и две, точка, хиляда четиристотин двадесет и
шест, точка, едно, точка, двадесет и две/;на второ ниво: на същия етаж
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.702.1426.1.21 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, седемстотин и две,
точка, хиляда четиристотин двадесет и шест, точка, едно, точка, двадесет и
едно/, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.702.1426.1.22 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, седемстотин и две,
точка, хиляда четиристотин двадесет и шест, точка, едно, точка, двадесет и
две/, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор - няма, заедно
със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, заедно с
принадлежащото на апартамента складово помещение МАЗЕ № 5 /пет/,
намиращо се на сутеренен етаж на кота - 2, 85 /минус две цяло и осемдесет и
пет стотни/ метра, със застроена площ от 3, 31 /три цяло и тридесет и една
стотни/ квадратни метра, при граници и съседи: двор, коридор, мазе №
4/четири/, подземен гараж № 13,14 /тринадесет, четиринадесет/, заедно с 0, 05
% /нула цяло и пет стотни процента/ идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 0, 15 /нула цяло и петнадесет стотни/ квадратни
метра и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
не принадлежат на длъжника по изпълнението и ответник по делото
„АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД с ЕИК: *********.
ОСЪЖДА М. Ц. И., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. ***, ж. к. ***, бл.
*, вх. *, ет. *; А. Н. Н., с ЕГН:********** и адрес: гр. ***, ул. „***" № *, ет. *,
ап. *; М. Р. П. – Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ул. „***" № *, ет. *, ап.
*; Д. Й. Й., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ул. „***" № *, да заплатят на
„ВМВ ТИМ" ЕООД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.
София 1618, ул. „Любляна" № 46, ет. 11, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата 6907 лв., направени разнонски по делото.
11
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12