Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр. София, 29.11.2024г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 14.11.2024г., в състав:
Председател:
ПЕТЪР БОСНЕШКИ
Секретар: Славка
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №588 по описа на съда за 2021г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба от М.И.В., с ЕГН:**********, с адрес: ***
и съдебен адрес:***, срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“, № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата 100 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания от незаконно
повдигнато обвинение по Досъдебно производство ЗМ № 265/2013г. по описа на ГДНП
и пр. пр. 279/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура за извършено
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда по
НОХД № 761/2014 г. по описа на СпНС, влязла в сила на
18.09.2019 г.
Ищцата твърди, че на 16.08.2013г. е била задържана в дома
си в с. Лялинци . По време на задържането тя била тормозена психически и
физически – били и сложени белезници, не ѝ е разрешено да се преоблече, а
била оставена по нощница, била настъпвана по босия ѝ палец с кубинка.
След това твърди, че е била привлечена в качеството й на обвиняема по ЗМ №
265/2013 г. по описа на ГДНП и пр. пр.
279/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура. Определена й била мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева след което й било
повдигнато обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК. Внесен бил обвинителен акт, било
образувано НОХД № 761/2014 г. по описа на СпНС. На
11.05.2017 г. била постановена присъда, с която ищцата била оправдана по
повдигнатото обвинение. Против присъдата бил подаден протест като с решения по
ВНОХД 24/2018 г. и по НД № 490/2018 г. на ВКС оправдателната присъда била
потвърдена.
Ищцата твърди, че полицейската операция е била медийно
отразена и станала известна под името „Килърите 3“.
Твърди, че в резултат на незаконното обвинение изпаднала в тежка депресия, била
непрестанно напрегната, изпитвала постоянно безпокойство, стрес, отчаяние,
нежелание за живот, загуба на вяра и справедливост. Проявили се и здравословни
проблеми – през 2016 г. била диагностицирана с
неинсулинов диабет тип 2, както и заболяване на сърцето. Повечето приятели на
ищцата започнали да я отбягват, за да нямат проблеми с правосъдието. Съседите й
постоянно коментирали статиите. Твърди, че в резултат на незаконното обвинение
са й причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, които претендира
заедно с лихва, считано от датата на влизане на присъдата в сила – 18.09.2019
г.
Ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че ищцата не е претърпяла твърдените
от нея неимуществени вреди. При условията на евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение е в завишен размер.
След като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът
намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се произнесе по
съществото на делото.
По
основателността:
От
приобщеното по делото наказателно производство се установява, че досъдебното
производство е било образувано на 07.08.2013 г. срещу неизвестни извършители –
група лица, които са образували, ръководели и участвали във въоръжена
организирана престъпна група– престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, вр.с ал. 1 и ал. 2
от НК (постановлението, л. 1-4, том 1 от ДП).
Със заповед за задържане на лице от 16.08.2013 г. М.И.В.
е била задържана за 24 часа (заповедта, л. 66, том 3 от ДП). На същата дата е
извършен и обиск на ищцата (протокола, л. 68 том 3 от ДП). Извършен ѝ е и преглед от лекар (медицинското,
л. 69, том 3 от ДП). В снетата ѝ анамнеза е посочено, че се оплаква от
високо кръвно налягане и от ИБС. Измерено е кръвното и налягане, което е било
120/80 и не са констатирани данни за наличието на остро заболяване.
На 17.08.2013 г. М.И.В. е привлечена като обвиняем по
образуваното ДП и ѝ е взета мярка за неотклонение парична гаранция в
размер на 2 000 лева (постановлението, л. 7-8, том 4 от ДП). На същата
дата тя е разпитана в това ѝ качество (протокола за разпит, л. 10-11, том
4 от ДП).
На 12.12.2013 г. отново е
проведен разпит на ищцата като обвиняема (протокола, л. 163, том 4 от ДП).
Впоследствие отново е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.
339, ал. 1 от НК и е разпитана в това ѝ качество на 10.01.2014 г.
(постановлението и протокола, л. 145-148 от том 15 от ДП).
Досъдебното производство е приключило с мнение за
предаване на съд от 14.04.2014 г. (л. 78-127 от том 16 от ДП), а на 17.06.2014
г. е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд (обвинителния
акт, л. 3-45, том 1 от НОХД 761/2014 г. на СпНС).
В
хода на образуваното съдебно производство са проведени 52 заседания, (44
заседания на първа инстанция; 7 на втора и 1 на ВКС). На всички тях ищцата се е
явявала лично. Последното заседание, проведено пред СпНС
е било на 11.05.2017 г., когато е подсъдимата М.И.В. е призната за невиновна по
обвинението в извършване в престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. На същата дата е
отменена и взетата ѝ мярка за
неотклонение – гаранция (протокола, л. 2929 от НОХД 761/2014 г. на СпНС). Присъдата, включително и в тази ѝ част, е била
протестирана и така се е развило производство и пред АСпНС. Последният с решение от 07.02.2018 г. е потвърдил
оправдателната присъда. Това решение също е било протестирано
и след едно заседание на ВКС, на 21.06.2019 г. оправдателната присъда на М.И.В.
е окончателно потвърдена.
От
приетата по делото комплексна съдебно-психологична и съдебно-психиатрична
експертиза (л. 114-123) се установява, че във връзка с повдигнатото обвинение и
съдебното производство у ищцата са възникнали негативни емоционални
преживявания - в първите дни по време на ареста и задържането й -
по-интензивни, отговарящи на диагностичните критерии за „Остра стресова
реакция“, а впоследствие продължили като „Разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция“. За изготвяне на
заключението си на 18.05.2022 г. вещото лице е провело експертно изследване на М.И.В.
и е констатирало, че към този момент са налице тревожни и депресивни симптоми,
които не са тежко изразени и нямат значим ефект върху общото функциониране,
макар да снижават качеството на живот. Според експертизата тези преживявания на
тревожност и потиснатост обичайно водят до оттегляне от активен социален живот,
особено в периода докато са по-силно изразени.
Същевременно
при снемането на анамнезата ищцата е откроила и други стресиращи и травмиращи
събития в живота й като смъртта на сина й и на снаха й, нуждата да поеме
грижите са своята внучка, на фона на които са се случили и нейния арест и
развитието на наказателното производство срещу нея и нейния мъж. Поради това не
само повдигнатото й обвинение е фактор за развитието на установените състояния,
но според вещото лице то има голяма тежест за настъпването им.
От
приетото и неоспорено заключение на вещото лице д-р И.Л. (л.209-211) се
установява, че силният стрес може да участва в проявата на клиничните симптоми
на захарен диабет, но не може да се формулира като самостоятелен причинител на
заболяването. При ищцата са налице усложнения, които говорят, че състоянието й
е с поне 5 годишна давност, считано от изготвянето на заключението (30.10.2024
г.).
По
делото е разпитана свидетелката П.И.М. (сестра на ищцата). В своите показания
тя заявява, че е била в дома на ищцата когато е започнала акцията на МВР. Те
сложили белезници на М.В., не й разрешили да се преоблече, а останала по
нощница. Свидетелката е заявила още, че е била в друга стая, но е възприела, че
ищцата е била настъпвана по палците от служители на МВР, извършващи
процесуално-следствените действия в дома ѝ. След това ищцата развила
диабет, имала високо кръвно налягане и проблеми със сърцето. Освен това
свидетелката е дала показания, че хората в селото, където М.В. живеела, се
отдръпнали от нея в резултат на акцията и медийното ѝ разгласяване. Така
след освобождаването на ищцата от ареста тя се затворила в себе си.
Тези
показания съдът намира, че следва да обсъди с по-голяма критичност, предвид
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и това, че свидетелката е сестра на ищцата. В
тази връзка съдът установи, че в протокола за извършеното претърсване и
изземване не е посочено свидетелката да е присъствала на 16.08.2013 г. при
провеждането на акцията на МВР в дома на ищцата. П.М. не е посочена и като
свидетел и не е била разпитвана като такъв в хода на наказателното
производство. Освен това следва да се отбележи, че при акцията е извършен
преглед на ищцата, който е констатирал нейното здравословно състояние и при
снетата анамнеза не е отразено нищо във връзка с твърденията за многократно
настъпване по палците от служители на МВР (посочено е, че тя се оплаква от
високо кръвно и от ИБС). Поради всичко това съдът намира, че не следва да
кредитира показанията на свидетелката в тази част, в която тя сочи за
неправомерно и унизително държане с ищцата при провеждането на акцията на
полицията.
В
останалата част, в която свидетелката твърди, че здравословното състояние на
ищцата се е влошило в резултат на воденото срещу нея наказателно производство,
съдът намира, че показанията представляват по-скоро предположение за наличието
на причинно-следствена връзка между двете, тъй като отговорът дали такава е
налице изисква специални знания. Именно затова съдът е назначил и експертиза,
която да отговори на този въпрос. Същата е дала заключение, че двете са
свързани, но стресът от наказателното производство не е единствена, нито
основната причина за влошаването здравословното състояние на ищцата.
Така
съдът кредитира показанията на свидетелката единствено в частта, в която същата
е заявила, че ищцата се е затворила в себе си след ареста ѝ и медийното
отразяване на акцията, поради което тези обстоятелства се приемат за
установени. По отношение на отразяването в медиите на образуваното наказателно
производство съдът съобрази, че в извадките от публикации, представени по
делото (л. 34-38), името на ищцата
фигурира на едно единствено място във връзка с оправдаването ѝ, а
основното отразяване е било във връзка с дейността на организираната престъпна
група.
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва
да докаже елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в
извършване на престъпление, производството по което е завършило с постановяване
на оправдателна присъда, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното
обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По иска за неимуществени
вреди:
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато
не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са
търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху
неговата чест и достойнство. Налице е човешка презумпция, че незаконното
наказателно преследване създава страх от неоснователно осъждане, засяга честта
и достойнството, води до укор от близките и ограничения в личния и обществен
живот.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
вследствие на незаконното обвинение ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
поради което и съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Размерът
на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да
се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Постоянната
съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
Съдът
отчита следните обстоятелства,
касаещи незаконното обвинение, а
именно: на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК, наказуемо с
лишаване от свобода от две до осем години, т.е. за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. В процесния случай
наказателното производство има както досъдебна, така и съдебна фаза на
производството. В началото ищцата е била задържана за 24 часа. След това е
привличана като обвиняем 2 пъти и 3 пъти е била разпитвана в това ѝ
качество. От момента на привличането на ищцата като обвиняема до оправдаването
ѝ са изминали почти 6 години. През целия този период тя е била с мярка за
неотклонение „парична гаранция“, а след 11.05.2017г. не са вземани мерки спрямо
нея. Ищцата е проявявала активност в наказателното производство, като се е
явявала във всички 52 съдебни заседания на трите инстанции.
Съдът
отчита следните обстоятелства,
касаещи личността на ищцата и
начина, по който се е отразило незаконното обвинение върху нея:
-
ищцата е с чисто съдебно минало, което
повишава интензитета на негативните й усещания от повдигането на
обвинение;
-
наказателното производство е започнало когато ищцата е била почти на 68 години;
-
медийната разгласа на процесния случай, която се
установява от гласните доказателства, както и от представените извадки от
статии (л. 34-37). Процесното обвинение е получило
медийно отразяване, което нанесло известни
репутационни вреди на личността на ищеца.
-
негативно отражение на незаконното обвинение върху социалната ѝ среда
–свързано е с породените съмнения у околните дали е извършила или не
престъпление;
Съдът
отчита и променената икономическата обстановка и жизнения стандарт в страната
към момента на постановяване на оправдателното решение, съпоставени с момента
на привличането на ищцата като обвиняема.
При
определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид съдебната
практика, която определя среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за
около 1000 лв. на година. В този смисъл са Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК., Определение № 9 от 10.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1996/2021 г., IV г. о., ГК,
Определение № 619 от 4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2022 г., III
г. о., ГК, и др.
Предвид
гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира, че сумата
от 15 000,00лв. най- точно би репарирала
претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното
незаконно обвинение.
За
разликата до пълния претендиран размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
За
да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът съобрази
следните обстоятелства:
Недоказани
са твърденията, че здравословното състояние на ищцата се е влошило по време на
процеса, като именно процеса да е основна причина за това. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице д-р
И.Л. (л.209-211) се установява, че силният стрес може
да участва в проявата на клиничните симптоми на захарен диабет, но не може да
се формулира като самостоятелен причинител на заболяването. При ищцата са
налице усложнения, които говорят, че състоянието й е с поне 5 годишна давност,
считано от изготвянето на заключението (30.10.2024 г.). Влошеното здравословно
състояние на ищцата се дължи предимно на други фактори, а не на повдигнатото
ѝ обвинение. Същото се отнася и за психическите ѝ травми, които са
основно свързани с други травмиращи събития от личния живот на ищеца, които са
допълнени от наказателното производство срещу нея.
По
време на това производство спрямо ищцата е взета една от леките мерки за
неотклонение – гаранция. Няма ограничения върху свободата и правото на
придвижване на ищеца.
Постоянната
съдебната практика приема, че при определени професии – напр. полицаи, военни,
магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на
обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително
завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни
професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още
по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация. В процесния случай ищцата е била на 68 години и по делото
няма събрани доказателства незаконното обвинение да е дало отражение на нейния
професионален живот.
Налице
е непротиворечива съдебна практика на ВКС, съгласно която медийната разгласа на
незаконното обвинение е обстоятелство, което влияе върху присъждането на
по-високи размери на обезщетенията за неимуществени вреди и затова следва да се
отчита от съдилищата при постановяване на техните актове. В процесния
случай обаче следва да се отчете, че главното отразяване от страна на медиите е
било във връзка с участието на останалите подсъдими в същото производство в
организирана престъпна група, а не във връзка с деянието, за което на ищцата е
повдигнато обвинение;
При
проведения преглед за изготвяне на КСПЕ на 18.05.2022г. вещото лице е провело
експертно изследване на М.И.В. и е констатирало, че към този момент са налице
тревожни и депресивни симптоми, които не са тежко изразени и нямат значим ефект
върху общото функциониране, макар да снижават качеството на живот. Следователно
е констатирано, че наказателното производство
не е оставило сериозни и трайни последици в психическия живот на ищеца.
Следва
да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе
си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което
само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение № 100 от
08.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г., ІV г. о. на ВКС).
Съгласно
чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се
дължи от момента на увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който
то може да бъде определено. Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по т..д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС ( виж Решение № 197 от
17.05.2011 г. по гр. д. № 1211/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 437 от
02.07.2014 г. по гр. д. № 1020/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 191 от
20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2015 г. на ВКС, ІV г.о.) началният момент на
забавата (съответно началния момент на дължимостта на
мораторна лихва) и началният момент на погасителната
давност при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се в незаконно
обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство, съответно от влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да присъди законна лихва върху
главницата, считано от 18.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, при частично
уважаване на иска, съдът следва да осъди ответника да заплати разноските по
производството и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Ищцата
е направила разноски за държавни такси в размер на 10,00лв., които следва да
ѝ бъдат присъдени. Освен това е внесла и 650 лева за депозити за вещи
лица (л. 51 и л. 72), преди да бъде освободена от разноски за производството
(определението, л. 147). Затова на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищцата
следва да се присъдят направените разноски в пълен размер, а именно 660 лева.
Видно
от договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021 г. (л. 7) ищецът е бил
представляван от адв. Я.С. - САК, безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
В
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите
могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. При
безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по дело и адвокат,
не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на
адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от
него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от
ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този
смисъл е и константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от
7.12.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното
адвокатско възнаграждение по НМРАВ, като се вземат предвид проведените 12
съдебни заседания, е в размер на 9 650 лв. без ДДС.
Междувременно
е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е нищожна, като
нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В тази
хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато
"предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните
пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че
"цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието
от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара,
което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §
1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/.
Затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото
адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за
съответния случай обстоятелства. Възражението за прекомерност е неприложимо,
защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложим само при реално заплатено от
страната възнаграждение, а настоящият случай не е такъв. В този смисъл е и
Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 838/2024 г., III г.
о., ГК.
В
процесния случай предвид не е налице фактическа и
правна сложност на делото. Поради това съдът намира, че на адв.
С. се дължи сумата от 4 000 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
С
оглед уважената част от иска и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Я.С. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство в полза на ищцата в размер на 600,00 лв.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на М.И.В.,
с ЕГН:**********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, чрез: адв.
Я.С., САК, на основание чл. 2, ал. 1,
т.3 ЗОДОВ, 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство
по ЗМ № 265/2013г. по описа на ГДНП и пр. пр. 279/2013г. по описа на
Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК,
по което е била оправдана с присъда по НОХД № 761/2014 г. по описа на СпНС, влязла в сила на 18.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за неимуществени вреди за
разликата му до пълния предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на М.И.В.,
с ЕГН:**********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, чрез: адв.
Я.С., САК, сумата от 660,00лв., представляваща направени по делото разноски за
държавна такса и за депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да
заплати на адвокат Я.С. - САК, сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в настоящето
производство в съответствие с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: