Решение по дело №1592/2020 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 1592/2020 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор
от РП- П. с предложение обв. П. Й. Н. от с. Л., обл. П., да бъде освободен от
наказателна отговорност за това, че на 21.10.2020 г. в с.Л. обл.П. е управлявал МПС -
мотопед „С.” с рег.№*** и с рама №***, който не е бил регистриран по надлежния ред
- предвиден в чл.140, ал.1 и следващите от Закона за движение по пътищата, чл.2 и
чл.12 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства- престъпление по
чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание
„глоба” на основание чл. 78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Признава се за виновен по предявеното му обвинение, дава
обяснения и не оспорва констатациите на РП- П. изложени в постановлението. Моли за
справедливо решение. Защитникът му пледира да бъде оправдан като се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа становище за
доказаност на обвинението и изразява позиция обвиняемия да бъде признат за виновен
и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи глоба в минимален размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Обв. П. Н. е неправоспособен водач на МПС и няма валидно издадено СУМПС.
Към инкриминираната дата не е санкциониран по административен ред за нарушения
на правилата за движение.
На 21.10.2020 г. св. К.Н.- полицай при РУ- П. при ОДМВР- П. и колегите му-
полицаите Н.Н. и В. С., била на работа като дежурен автопатрул по утвърден график.
Те се придвижвали със служебния автомобил в с. Л., обл. П. в посока към с. К.. Около
14,30 ч. в с. Л., те забелязали движещ се мотопед, водачът на който бил без предпазна
каска. Поради тази причина решили да го спрат за проверка, като му подали светлинен
и звуков сигнал, при което водачът спрял. Като приближили мотопеда, полицейските
служители установили, че той е марка „С.“ и имал поставена регистрационна табела с
номер ПЗ 01488, която била обаче била в черен цвят, от старите, които вече не били в
употреба. Поради тази причина от водача били поискани документи за проверка. Той
не представил лична карта, поради което неговата самоличност била установена чрез
справка в информационните масиви на МВР, при което се установило, че водач на
мотопеда бил обв. П. Н. Пак от извършена справка станало ясно, че обв. Н. е
неправоспособен водач и нямал издадено СУМПС. Тъй като обвиняемият не
представил документи за мотопеда, като обяснил на св. Нонов и колегите му, че е взел
мотопеда за временно ползване от лице с име Е. от с. К. и нямал документи за ПС.
Извършена била справка в информационните масиви на МВР, при която било
установено, че управляваният от обв. Н. мотопед не е регистриран. С оглед на
1

установеното св. Нонов съставил на обв. Н. АУАН № 884325 за извършеното от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, който обвиняемият подписал без възражения. На
място пристигнала ОСГ, която извършила оглед, предмет на който бил и процесния
мотопед, за който бил съставен протокол. В протокола били вписани техническите
характеристики на ПС. Изготвен бил и фотоалбум към протокола за оглед.
С Протокол за отговорно пазене мотопедът бил оставен на обв. Н. за пазене, а
впоследствие същият предал рег. табела на полицейските служители, за което бил
изготвен Протокол за доброволно предаване.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от приложената по делото справка от Сектор „ПП” при ОД на МВР- П.
(л.17 от ДП), е че управляваният от обв. Н. мотопед марка „С.“ модел „...“ с рама №
*** ши двигател № 4420336 и рег. Номер *** не е бил регистриран като МПС на
територията на страната.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на обвиняемия, дадени в съдебна фаза процеса, както и от показанията на свидетелите
К.Н. и Е.И., дадени в досъдебната фаза на процеса и преценени като правно валидни
при условията чл.378 ал.2, както и от писмените и веществено доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото и ценени на посоченото правно
основание.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени, гласни и веществено
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
От показанията на свидетелите Нонов и Иванов, както и от обясненията на обв.
Н., подкрепени и от писмените доказателства по делото, се установява безспорно, че
управляваният от обвиняемия мотопед няма документи и не е регистриран по
надлежния ред. Обв. Н. е знаел това обстоятелство, когато взел, за да ползва, мотопеда
от св. Иванов. Установи се от показаният на св. Нонов и обясненията на обвиняемия, че
на процесната дата и място той е управлявал мотопеда и че това управление е станало
на улица в с. Л.- път отворен за обществено ползване.
Безспорно се установи по делото, че процесният мотопед, с оглед на
техническите му характеристики, представлява по смисъла на §6 т.1 от ДР на ЗДвП и
че е „мотопед“ по смисъла на §6 т.14 от ДР на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.12
от Наредба №І-45/2000 г. МПС подлежат на регистрация.
При така приетата фактическа обстановка и при направения анализ на събраните
доказателства, съдът приема за безспорно, че с поведението си обв. П. Н. само
формално е осъществил признаците на престъпния състав на чл.345 ал.2 във вр. с ал.1
от НК, но конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото неговата
обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При съвкупната оценка на доказателствения материал по делото и фактите,
предмет на доказване, които се установяват от него, настоящият съдебен състав
намери, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е явно
незначителна, което води до приложението на чл.9 ал.2 предл.2 от НК и съответно
2

предпоставя оправдаването на обв. Димитров.
Този извод следва от обстоятелството, че в конкретния казус обвиняемият е
управлявал нерегистрирания мотопед, провокиран от обстоятелството да провери дали
след ремонта ПС е изправно и може да се движи, като е смятал да го управлява на
стадиона в селото. По пътя за там е бил спрян за проверка от контролните органи.
Тоест управлението на мотопеда от страна на обв. Н. не е осъществено
демонстративно и с чувство за безнаказаност, а е било провокирано от желанието да
провери изправността на мотопеда и то на място, което не представлява път от
републиканската пътна мрежа. За това, че обвиняемият е бил воден само от тези
съображения говори и фактът, че той е знаел, че мотопедът не е регистриран, като по
делото липсват доказателства ППС да е ползвано и управлявано от момента на
закупуването му до датата на деянието. Следва също така да се вземе предвид и
обстоятелството, че мотопедът е бил управляван само няколко метра, тъй като е бил
спрян от полицейските служители в близост до дома на обвиняемия и то по улица в
малко населено място.
По-нататък малозначителността на деянието се извлича и от това, че от деянието
на обв. Н. не са настъпили никакви реални вреди.
Данните за личността на обвиняемия сочат на изключително ниска степен на
обществена опасност на дееца, която също обуславя малозначителността на деянието.
Обв. Н. е неосъждан, а според приложената в ДП характеристична справка е
охарактеризиран положително- няма регистрирани криминални и противообществени
прояви, не дружи с лица, представляващи интерес за полицията, а по местоживеене се
ползва с добро име. Статусът на обвиняемия като водач също е необременен. Той не е
санкциониран до момента за нарушение на правилата за движение. Съдът съобрази и
обстоятелството, че обвиняемият работи, макар и не на трудов договор, а на частно и
се грижи за семейството си. Не може да се отчете като завишаващо в изключителна
степен обществената опасност на деянието и дееца това, че обвиняемият е
неправоспособен водач. Това е така, тъй като от една страна за това си деяние обв. Н. е
бил санкциониран, като му е наложено административно наказание с издадено НП, а
от друга страна по отношение на същия не е констатирана системност на извършване
на деяние от този вид, което да прави случая изключителен.
Като взе предвид изложените съображения, съдът призна обв. П. Н. за невинен и
на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК го оправда по
обвинението за извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно
за това, че на 21.10.2020г. в с.Л., обл.П., е управлявал МПС- мотопед „С.“ с рег.№*** и
с рама №***, който не е бил регистриран по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 и
следващите от ЗДвП, чл.2 и чл.12 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. на МВР за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства
След като оправда обв. Н. поради явната незначителност на обществената
опасност на деянието, обуславяща невъзможността същото да се квалифицира като
престъпление по НК, съдът намери, че деянието на П. Н. съставлява административно
нарушение по ЗДвП. Това е така, защото безспорно се установи, че на
3

инкриминираната дата и място той е управлявал мотопед „С.“ с рег. №*** и с рама
№***, който не е бил регистриран по надлежния ред, с което е нарушил разпоредба на
чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, която сочи, че: „По пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места”. За това нарушение
се предвижда санкция по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, където е посочено, че се наказва с
глоба и се лишава от право да управлява МПС този, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. В конкретния казус административното нарушение по
чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, извършено от П. Н. следва да се санкционира по реда на
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която санкционна норма предвижда наказание глоба в размер
от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца.
При липсата на изрична разпоредба в глава 28 от НПК, съдът приложи по
аналогия разпоредбата на чл.305 ал.6 във вр. с чл.304 ал.1 от НПК, приложими в
производството по реда на глава ХХ от НПК, първо защото е приложима процесуална
норма по аналогия и второ, защото съдът в производството по гл.28 от НПК, когато
произнася своето решение е длъжен да обсъди и да отговори на всички въпроси по
чл.301 от НПК, както когато произнася присъда в производство протекло по общия
ред. В този ред на мисли той е длъжен да отговори и на въпроса съставлява ли
деянието престъпление или административно нарушение, като в случаите когато
приеме, че извършеното деяние съставлява административно нарушение да наложи
съответното административно наказание за същото, предвидено в съответния закон
или указ.
С оглед на всичко казано до тук и на основание чл.305 ал. 6 във връзка с чл.301
ал.4 от НПК, както и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за извършено от П. Н.
административно нарушение по чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, а именно за това, че на
21.10.2020г. в с. Л., обл. П., по път, отворен за обществено ползване, е управлявал
МПС- мотопед „С.“ с рег. № *** и с рама №***, който не е бил регистриран по
надлежния ред, заради което му наложи административно наказание глоба в размер на
200 (двеста) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. П.. Съдът не наложи на П. Н. кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС, тъй като същият не притежава това право,
поради което и не може да бъде лишен от същото.
При определяне размера на глобата съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства тежкото материално и имотно състояние на Н.,
финансовото му положение- не работи на постоянен трудов договор, а инцидентно на
частно и че се касае за инцидентен случай. С така определеното по размер
административно наказание съдът счита, че ще изпълнят целите на адм. наказание, а
именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред и по
този начин да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите
граждани.
Съдът постанови вещественото доказателство- един брой рег.табела с №***,
приложено по делото, да се отнеме в полза на държавата и след влизане на решението
в сила да се изпрати на Сектор ПП при ОДМВР-П. на разпореждане.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	560
Дата:	10 ноември 2020 г.
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20205220201592
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 ноември 2020 г.

Решение по дело №1592/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите