№ 393
гр. Пазарджик , 27.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20205220102365 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явява представител за ищеца „Теленор България“ ЕАД, редовно
призован.
Не се явява ответницата П. И. Т.. За нея се явява назначеният й особен
представител адв. М., редовно призована
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото по ел. поща писмено
становище от ищеца, с вх. № 7387/27.04.2021 г. Със същото не се възразява
по хода на делото в отсъствие на ищеца. Взето е становище по депозирания
писмен отговор от особения представител на ответницата. Изразено е
становище по същество. Направено е искане за уважаване на исковата
претенция и за присъждане на разноските по изготвения списък част от
писменото становище.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
тъй като ищецът е редовно призован. Затова и в негово отсъствие и на
основание чл. 142 ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
1
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Оспорвам иска изцяло. Поддържам подадения писмен
отговор, така както съм го изложила.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Подадена е искова молба от ищеца, чрез пълномощникът му, с която се
предявява иск, във връзка с проведено заповедно производство, което е
образувано със заявление за издаване на заповед за изпълнение (ЗИЗИ) по
реда на чл. 410 от ГПК. По описа на районен съд Пазарджик е образувано
ч.гр.д.№ 1231/2020г., със заявител „Теленор България“ ЕАД и длъжник П. И.
Т.. По така подаденото ЗИЗИ, уважаемия районен съд е издал заповед за
изпълнение (ЗИ), но длъжникът П. И. Т. успешно е успял да се укрие и да
избегне връчването на заповедта. Проведена е процедура по чл. 47 от ГПК и
ЗИ е връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, а именно чрез заплепване на
уведомление. Районен съд Пазарджик е указал на заявителя, че в тази
хипотеза следва да се проведе установително производство по реда на чл. 415
вр. чл. 422 от ГПК, с предявяването на иск в срок от един месец.
Съобщението с указанията за завеждането на настоящия иск са получени на
дата 01.07.2020г., поради което и основанието да бъде заведен искът от
„Теленор България“ ЕАД срещу г-жа П. И. Т.. Съгласно горецитираните
договори абонатът е получил мобилни устройства TABLET PRESTIGIO
GRACE 3157 7 с отстъпка в размер на 169,74лв. видно от т.7 от договор за
мобилни услуги от дата 03.04.2018г. и мобилно устройство NOKIA 2 Black с
отстъпка в размер на 56,14лв., видно от т.7 от договор за мобилни услуги от
дата 06.03.2018г.
Сочи се, че заповедта за изпълнение е издадена за сумата в размер на
197.55(сто деветдесет и седем лв. и 55 ст.)лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги поради неплащане на услуги.
Считаме настоящия иск за допустим, тъй като е преминал успешно
проверката на заповедния съд. В заповедното производство съдът следи
служебно за нищожни клаузи в договорите със страна потребител, поради
което и наличието на обосновано предположение, че искът е основателен, тъй
2
като се претендира неустойка по договорна клауза на сключени между
страните договори, на основание предсрочно прекратяване на договорните
отношение по вина на абоната.
Твърди се, че между „Теленор България“ ЕАД и П. И. Т. са възникнали
облигационни отношения, породени от сключени между страните договори за
мобилни услуги. За мобилен номер ************ е сключен договор за
мобилни услуги от дата 06.03.2018г., както и договор за мобилни услуги за
мобилен номер *********** от дата 03.04.2018г. Абонатът е сключвал
договори за мобилни услуги със срок от 24 месеца до 03.04.2020г., като в
настоящия случай е налично класическо договорно неизпълнение.
Твърди се, че съгласно гореописаните договори за мобилни услуги
абонатът се е задължил да заплаща абонаментни такси за срок от 24 месеца,
за което е следвало да получава достъп до мобилната мрежа на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД. Месечно са издавани фактури на името на ответника, които
е следвало да заплати в определения в общите условия (ОУ) срок. Като е
предвиден и гратисен период от 18 дни съгласно чл. 27 от ОУ. След
издаването на няколко броя фактури за отчетни период от по един месец, по
които не е постъпвало плащане е видно, че са нарушени правата на ищеца в
настоящото производство, поради което е и настъпило прекратяване на
договорните отношения. Тази възможност е предвидена в ОУ, с които се е
съгласил абонатът на дружеството-ищец. Тъй като в договорите за мобилни
услуги -т.П от договор за мобилни услуги от дата 06.03.2018г. и т. 11 от
Договор за мобилни услуги от дата 03.04.2018г. е предвидена дължимостта на
претендираната неустойка по цитираните договори. Предвидената
отговорност на виновната за прекратяването страна е следната - „В случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока посочен в
настоящия раздел по вина или инициатива на Потребителя или при
нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи,
свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното
3
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.“
Сочи се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „
при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.
Твърди се, че потребителят не е изпълнил задължението си плати
дължимите суми, представляващи услуги по договора за мобилни услуги, за
които са издавани фактури с краен срок на заплащане, но такова не е
постъпило и до днешна дата.
Твърди се, че неизпълнението на горецитираните фактури в указания
срок, е ангажирало договорната отговорност на абоната, като във връзка с
чл.75, вр. с чл. 19 б. в) от общите условия на мобилния оператор, „Теленор“ е
прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника П. И. Т. като е
издал:
Твърди се, че крайна фактура №**********/15.12.2018г., за отчетен
период 15.11.2018г. - 14.12.2018г., начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от дата 06.03.2018г. и договор за
мобилни услуги от дата 03.04.2018г., в размер на 197,55лв., със срок за
плащане 30.12.2018г.
Сочи се, че е важно да се вземе предвид, че след като ПОТРЕБИТЕЛЯТ
4
не е заплатил фактура от м.09/2018г. и е изтекъл срокът по т.27 (18 дни)
съгласно общите условия, ОПЕРАТОРЪТ е могъл да прекрати договора, но е
дал още няколко месеца за погасяване на задълженията, което така и не се
осъществило. Видно от представените документи, че абонатът е заплатил
общо 5бр. фактури издавани към неговия абонатен номер, а се е задължил да
заплаща абонаменти за срок от 24 месеца по два броя договора за мобилни
услуги. Това негова поведение е недобросъвестно, за което следва да понесе
предвидените в договорите последици, а именно начислената неустойка в
крайната фактура.
Твърди се, че в резултат на неизпълнението на абоната, Теленор
претендира от длъжника да за му заплати неустойка за предсрочното
прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадената Крайна
фактура **********/15.12.2018 г. в общ размер на 197,55/сто деветдесет и
седем лева и 55ст./лв., както следва: 137,96лв. (сто тридесет и седем лева и
96ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 03.04.2018г. за мобилен номер 0894/922430, от които 35.46лв. (тридесет
и пет лева и 46ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 102.50лв.(сто и два лева и 50ст.) за неустойка за предоставено за
ползване мобилно устройство ТАВЛЕТ PRESTIGIO GRACE 3157 7; 59,59лв.
(петдесет и девет лева и 59ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 06.03.2018г. за мобилен номер 0899/670708, от
които 27,48лв. (двадесет и седем лева и 48ст.) представляваща стойността на
3 месечни абонаментни такси и 32,11лв. неустойка за предоставено за
ползване мобилно устройство NOKIA 2 Black; Ответникът П. И. Т. е сключил
договори за услуги за срок от 24 месеца, ползвал е мобилен номер
************ и мобилен номер ***********, задължил се е да заплаща
месечните си задължения към „Теленор България“ ЕАД, но не е заплатил
нито една фактура от сключването на договора, за което няма да бъдат
представени доказателства, тъй като плащане не е постъпвало. Налице е
договорно неизпълнение по смисъла на закона съгласно чл. 79 ЗЗД, поради
което следва и търсената от ищеца защита на правата му.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника П. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес: 4400 гр.
ПАЗАРДЖИК, ул. ********** *, че към него съществува изискуемо вземане
5
на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., в размер на
197.55(сто деветдесет и седем лв. и 55 ст.)лв., представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, както следва:
137,96лв. (сто тридесет и седем лева и 96ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 03.04.2018г. за мобилен номер
0894/922430, от които 35.46лв. (тридесет и пет лева и 46ст.) представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 102.50лв.(сто и два лева и
50ст.) за неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство ТАВЛЕТ
PRESTIGIO GRACE 3157 7; 59,59лв. (петдесет и девет лева и 59ст.) за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
06.03.2018г. за мобилен номер 0899/670708, от които 27,48лв. (двадесет и
седем лева и 48ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 32,11лв.(тридесет и два лева и 11ст.) неустойка за предоставено за
ползване мобилно устройство NOKIA 2 Black;
Претендират се разноските, сторени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е
искане за прилагане на заповедното производство.
В срока по 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата чрез назначения й особен представител, с който искът се счита за
допустим, но неоснователен. Искът се оспорва изцяло, както по основание,
така и по размер.
Сочи се, че ищецът претендира заплащане на неустойка по два
договора, а именно по договор за мобилни услуги.
Твърди се, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения
между страните Договор за мобилни услуги на 03.04.2018 г. между „Теленор
България“ АД и този, сключен на 06.03.2018 г. Съгласно начина на изготвяне
на тези договори и посоченото в тях на стр.2, в последният абзац на т. I 1
показва, че те са предварително изготвени, без възможности потребителят
дори да обсъжда посоченото в тях относно неустойката, която доставчикът на
услугите би претендирал в случай на неизпълнение на задълженията по
6
договора. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.2 от ЗЗП,
доколкото тези клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като са били
изготвени предварително и поради това потребителят, ответник по делото, не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай
договорът е бланков, като с оглед начина на попълването му от представител
на ищеца, на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в
неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на
договорната връзка, в 1.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за
неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по т. 11 от договорите не е
индивидуално уговорена и като неравноправна, не поражда задължения за
ответника.
Сочи се, че ищецът претендира неустойка по два индивидуални
договора, но не сочи какъв е размерът, който претендира по всеки един от тях,
с което прави невъзможна и защитата на ответника по вземането, което
претендира. Клаузите за неустойки, са неравноправни, по аргумент на чл. 146,
ал.2 от ЗЗП и претендираната въз основа на тях сума, следва да се отхвърли,
като неоснователна.
Иска се от съда да отхвърли исковете, като неоснователни и
недоказани, ведно със законните последици.
С Определение № 539/17.03.2021 г. съдът по реда на чл. 140 от ГПК е
уважил доказателства искания на ищеца. Указал е на страните
разпределението на доказателствената тежест в производството.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация. Да
се приеме. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото чело ч.гр.д. № 1231/2020 г. по
описа на РС – Пазарджик.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
7
делото.
СЪДЪТ, предвид обстоятелството, че по делото са събрани поисканите
доказателства и че страните нямат други доказателствени искания счита, че
производството по настоящото дело върви към приключване пред настоящата
първа съдебна инстанция. Предвид на това, на особения представител на
ответницата – адв. М. ще следва да й се изплати определеното от съда и
внесено от ищеца възнаграждение за процесуално представителство на
ответницата по делото, а именно сумата в размер на 300 лв., затова Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответницата по делото -
адв. Н.М. сумата в размер на 300 лв. като възнаграждение за процесуалното
представителство на ответницата П. И. Т. в производството по настоящото
дело. Сумата да се изплати от внесения депозит от страна на ищеца и
приложеният платежен документ за това.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, считам, че иска е изцяло
неоснователен и недоказан, поради което моля да постановите решение, с
което да отхвърлите исковете, ведно със законните последици.
Претендира се заплащане на неустойка по договор за мобилни услуги,
клаузата е съгласно договорите, които са сключени. Видно е, че съгласно
начина на изготвянето, на стр. 2, последен абзац на т. 11 се вижда, че същите
са предварително изготвени, без потребителя да може да променя или да
обсъжда тези клаузи относно неустойката. Съгласно чл.146 от ЗЗП, доколкото
тези клаузи са неравностойни и не са индивидуално уговорени и са изготвени
предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им се води, че договорът е бланков и на потребителя не е
осигурена възможността да включва нови условия и да изрази воля по
отношение клаузата за неустойка. Точка 11 е не индивидуално уговорена и не
8
поражда задължения за ответника. Освен това се претендира за заплащане на
неустойка на два от договорите, за които се не се сочи размера, откъдето е
извода, че е невъзможна защитата на ответника по претендираното вземане от
ищеца. Това е неравноправно и претендираната сума трябва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В тази връзка моля за Вашето решение.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:12 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9