Определение по дело №659/2019 на Административен съд - Велико Търново

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 399

 

  град Велико Търново, 01.11.2019 г.

 

Административен съд – Велико Търново, VI - ти състав, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

като разгледа докл***аното от докладчика адм. дело № 659/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Д.А.Н. *** Оряховица, чрез процесуалния си представител ***.Д. ***, иска да бъде осъден ответника Държавен фонд „Земеделие“ му заплати обезщетение за пропуснати ползи в общ размер от 22 540 лв.

В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че със заявление за подпомагане с УИН 04/230616/70205  за кампания 2016 г. е заявил пред ДФ „Земеделие“ за подпомагане 299, 67 ха площи по СЕПП; 19,86 ха площи по схема за преходна национална площ; 127, 04 ха площи по мярка 13,1; 15, 78 ха площи по схема за обвързано подпомагане на протеинови култури, подпомагане за ЕПЖ /едри преживни животни/ и ДПЖ /дребни преживни животни/ по схема АК 13; 106 животни по схема ПНДЖ; 6 броя животни по схема АП 46, като според приложимия Регламент ЕС №1306/2013 г. на ЕП и на съвета плащанията за подпомагане по тези мерки се осъществяват в период от първи декември до 30 юни на следващата година. При това според ищеца до края на юни на 2017 г. е следвало субсидиите по посочените мерки и схеми да му бъдат изплатени. Твърди се, че в рамките на този срок ДФ „Земеделие“ не се произнася по заявлението му и не извършва плащанията по тези схеми и мерки, като вместо това на 2.11.2017 г. издава акт, с който спира административното производство по обработката на подаденото заявление. Този акт е заповед №03- РД/4125 от2.11.2017 г.а на ИД на ДФ „Земеделие“. Тази заповед е обжалвана, като е образувано административно дело №892/2017 г. по описа на АСВТ, по което с определение №467 от 14.12.2017 г. на съда тази заповед е отменена. Това определение е подложено на обжалване, като в крайна сметка е влязло в сила на 20.03.2018 г. В последствие на ищеца са изплатени следните суми, както следва : на 30.07.2018 г. сумата от 11 192, 96 лв. и сумата от 1173, 48 лв.; на 06.08.2018 г. сумата от 32 825, 46 лв.; на 10.08.2018 г. сумата от 37 165, 87 лв.; на 17.08.2018 г. сумата от 2766, 46 лв., на 07.09.2018 г. сумата от 58 609, 62 лв.; на 8.10.2018 г. сумите от 4 412, 28 лв. и от 20 888, 73 лв.; на 28.08.2019 г. сумите от 3 755, 58 лв. и от 8906,09 лв.

При това ищецът поддържа, че от отменената заповед на ИД на ДФ „Земеделие“ са му причинени имуществени вреди в общ размер, определен като цена на иска. Тези имуществени вреди са квалифицирани като пропуснати ползи, които представляват законната лихва върху дължимите според ищеца плащания от деня, следващ падежа на плащанията /01.07.2017 г./ до датата на съответното плащане по релевантната мярка/схема за подпомагане.

Искът е недопустим, тъй като не е налице абсолютната процесуална предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК „Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.“. Понятието административен акт, с който борави тази разпоредба се съдържа в разпоредбите на чл.21, ал.1-4 от АПК. Характерно за това понятие, че то предполага наличие на засегнати права и интереси, които имат материално правен, а не процесуален характер. Посоченото разбиране, извън чисто граматическото и логическо тълкуване на дефинитивните норми, се извлича и по аргумент от процесуалния ред, по който административните актове по чл.21 от АПК могат да бъдат отменени – при съдебно или административно обжалване на акта, засягащ съответния интерес.

Както на ищеца, така и на настоящият съдебен състав е известно, че сочената заповед №03 - РД/4125 от2.11.2017 г.а на ИД на ДФ „Земеделие“е акт, издаден по движението на административното производство. Този акт е обжалван пред съда по реда  и при условията на чл.54, ал.5 вр. с чл.197 и сл. от АПК, а не по  реда и при условията на чл.145 и сл. от АПК, т.е. той е обжалван именно като акт, въплъщаващ процесуално действие, а не като акт, засягащ законен интерес или твърдяно материално право. Определението на АСВТ, с което заповедта на ИД на ДФ „Земеделие“ е било подложено на обжалване с частна жалба, като – видно от определение №946/23.01.2018 г. на тричленен състав на ВАС, тази юрисдикция не е констатирала процесуална незаконосъобразност на проведеното пред АСВТ, производство, като това становище на тричленният състав на ВАС е потвърдено с определение № 3489/20.03.2018 г. на петчленен състав на ВАС.

При това положение, отменената заповед №03- РД/4125 от2.11.2017 г.а на ИД на ДФ „Земеделие“ не представлява отменен административен акт по разума на чл.204, ал.1 от АПК.

Липсата на процесуалната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, води до недопустимост на исковото производство – арг. за по-силното от чл.207 от АПК.

При това положение следва исковата молба да се върне на ищеца, а производството по делото следва да се прекрати – арг. от чл.129, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.

Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав

О П Р Е Д Е Л И :

Връща исковата молба на Д.А.Н. ***, с която се иска да бъде осъден ответника по иска Държавен фонд „Земеделие“ –гр. София, да му заплати обезщетение за пропуснати ползи в размер от 22 540 лв. и прекратява производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: