РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Габрово, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254200600175 по описа за 2025 година
С присъда № 26 от 08.05.2025г., постановена по нохд №661 по описа за
2024г. на Габровски районен съд подсъдимия Х. Н. С. от гр.Г. е признат за
виновен в това, че през периода 15.02.2018г.- края на месец април 2019г., в
гр.Габрово, като длъжностно лице - управител на „Реборн ПСВ“ ООД-
Габрово, на неустановени дати, при условията на продължавано
престъпление, противозаконно присвоил чужди пари - сумата от 54 077,75лв.,
големи размери, поверени му в това му качество да ги управлява, собственост
на „Реборн ПСВ“ ООД- Габрово, поради което и на основание чл. 202, ал.2 т.1
във вр.с чл.201 във вр.с чл.26, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от
свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Х. С. е осъден да заплати на „Реборн ПСВ“ ООД- Габрово-
в ликвидация, представлявано от ликвидатора Д. Н. обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на сумата от 54 077,75лв., ведно със
законната лихва, считано от 30.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати ДТ върху уважения граждански
1
иск и разноските по делото.
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
Срещу присъдата е подадена жалба от адвокат И. С., в качеството на
защитник на подсъдимия Х. Н. С. от гр. Г. В жалбата се сочи, че присъдата е
постановена при нарушаване на материалния закон, при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Същата почивала на
предположения, презумпции и фикции, а не на доказани по безспорен начин
факти. В подадено допълнение към въззивната жалба са изложени подробни
доводи относно твърдяната незаконосъобразност на присъдата.
Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание представителят на Габровска окръжна прокуратура
оспорва жалбата и предлага да се потвърди присъдата на районния съд като
обоснована и законосъобразна, като излага доводите си за това.
Повереника на гражданския ищец- адв.Т. М. оспорва жалбата и прави
искане да се потвърди присъдата, като обоснована и законосъобразна.
Подсъдимият и защитниците му поддържат подадената въззивна жалба
по изложените в нея и допълнението доводи. Молят същата да бъде уважена,
като подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа въззивната жалба с
изложените в нея доводи, взе предвид становището на страните в процеса и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата съгласно чл.314 от НПК,
като намира за установено следното:
При извършената служебна проверка на присъдата съдът констатира, че
при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
Делото пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на внесен
от РП- Габрово обвинителен акт, с който на подсъдимия Х. Н. С. е повдигнато
обвинение по чл.202,ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав констатира, че обвинителният акт не
отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Задължение на прокурора при
2
съставяне на ОА да посочи извършеното престъпление, всички обективни и
субективни признаци, установяващите ги факти и доказателствата за тези
факти.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение за извършеното от
подсъдимия престъпно деяние, при условията на чл.26, ал.1 от НК-
продължавано престъпление. Легалната дефиниция на продължаваното
престъпление, дадена в чл.26, ал.1 от НК изисква, за да е налице тази форма на
усложнена престъпна дейност, да са извършени от дееца две или повече
отделни единични деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също по вид престъпление, да са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. И въпреки, че в
продължаваното престъпление отделните единични деяния не се оценяват
като самостоятелни престъпления, „ При разглеждане на дела с обвинения за
продължавано престъпление органите на предварителното
производство, прокурора и съдилищата са длъжни да съберат
доказателства и да установят какви деяния, кога и къде са извършени и чрез
определяне времето, когато е започнало първото и завършило последното
деяние, да определят времето, в което е извършено цялото продължавано
престъпление“ /ТР №3 от 15.02.1971г. на ОСНК на ВКС/.
Безспорно датите на първото и последното деяние имат отношение към
определяне периода на продължаваното престъпление, но това не
освобождава обвинението да посочи отделните деяния, включени в
продължаваната престъпна дейност и датите на осъществяването ми. Това е
така, защото като отделна проява на дееца, всяко деяние настъпва в
определено време и на конкретно място, а законът изисква освен обективна и
субективна връзка между тях. Посочената харакретиристика разграничава
продължаваното от продълженото престъпление, което се осъществява само с
едно отделно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определен
период. Следователно отделните деяния, включени в продължаваната
престъпна дейност, както и времето на извършването им са относими към
конкретизиране на престъплението.
Като на досъдебното производство, включително и с внесения в съда
3
обвинителен акт е прието, че подсъдимият е извършил присвояването в
определен период от време, на неустановени дати и при условията на
продължаваното престъпление, без по никакъв начин да са конкретизирани
отделните престъпни деяния, включени в продължаваната престъпна дейност,
е допуснато съществено нарушение, както на материалния, така и на
процесуалния закон.
На подсъдимия е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване. От
обективна страна, изпълнителното деяние на чл.201 от НК се състои в
присвояване на вещите, които са връчени или поверени на длъжностното лице
за пазене и управление. „Своенето“ представлява промяна на отношението на
дееца към повереното му имущество и се изразява чрез предприемане на
действия по юридическо или физическо разпореждане с това имущество като
със свое- в свой или чужд интерес. Разпоредителните действия на дееца
следва да бъдат безспорно установени, тъй като липсата на поверените му
пари, вещи или ценности може да се дължи на различни причини, извън
неговото поведение. Именно поради това е абсолютно необходимо, при
повдигане на обвинение за присвояване, прокурорът да опише фактическите
действия на обвиняемия, посредством които той се е разпоредил с повереното
му чуждо имущество/ в свой или чужд интерес/. Такива обстоятелства не се
съдържат във внесения за разглеждане в съда обвинителен акт. В него
прокурорът само се е задоволил да посочи, че към месец април 2019г.,
дружеството, чийто управител е бил подсъдимия, е следвало да разполага с
парични средства в размер на 54 077,75лв.. и само въз основа на това е приел,
че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.202 от НК. Безспорна е
практиката на ВКС за съдържанието на изпълнителното деяние на
присвояване по чл.201 от НК, че понятията „липса на имущество“ и
„длъжностно присвояване“ не са еднозначни фактически състави.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че във
вида, в който е внесен в съда обвинителния акт, не би могъл да изиграе своята
функция в процеса, да определи точно и ясно предмета на доказване в
съдебната фаза, за да осъществи подсъдимия и защитата му в най- пълна
степен правото си на защита, като узнае точно и ясно в какво се състои
обвинението и да организира защитата си.
Първоинстонционния съд не е констатирал посоченото нарушение и не
4
е отстранил същото, съобразно правомощията си, поради което и съдебният
му акт се явява постановен при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Това нарушение е съществено и неотстранимо от
въззивната инстанция, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното
заседание.
Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила,
представляващо основание за връщане на делото за ново разглеждане, е
пречка за осъществяване на въззивна проверка върху обжалваната присъда в
контекста на наведените в жалбата доводи по съществото на делото.
В съответствие с изложеното и на основание чл.334, т.1 във връзка с
чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 26 от 08.05.2025г., постановена по нохд №
661/2024г. по описа на Габровски районен съд.
ВРЪЩА делото на Габровски районен съд за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5