№ 140
гр. Бургас , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500500 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на Е. П. К. с ЕГН-
**********,подадена против определение №261160 от 11.02.2021 г., постановено по гр.д.
№398/2021 г.по описа на БРС,с което районният съд е оставил без уважение молбата на
жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.
Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно и моли за отмяната
му,като излага подробни доводи в жалбата си.
Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от
лице,разполагащо с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
По същество въззивният съд намери частната жалба за неоснователна.
Производството по гр.д.№ 398/2021г.по описа на БРС е образувано по повод
подадена искова молба на Е. П. К. по предявен иск срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 000 лева за претърпени
имуществени вреди,който иск е частично предявен от пълния размер от 20 400 лева-
обезщетение за неимуществени вреди,настъпили вследствие причиняване на телесни
увреждания при ПТП от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на
автомобилистите ,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.Ищецът е
подал молба до районния съд,с която е поискал да бъде освободен от държавни такси и
разноски в производството по делото,представил е декларация за материално и гражданско
състояние,договор за наем и анекс към него,свидетелство за регистрация на МПС.
БРС е оставил без уважение молбата на ищеца,като е приел,че не са налице
законовите предпоставки на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването му от заплащане на
дължимите държавни такси и разноски по делото,тъй като е в трудоспособна възраст,няма
данни за намаляване на трудоспособността му,не се твърдят задължения за издръжка на
други лица и се декларират притежавани в съсобственост недвижими имоти и МПС.
Основното оплакване в жалбата е, че съдът е извършил преценката си без да
съобрази цената на иска и дължимата държавна такса и без да извърши съпоставка между
1
установеното общо имуществено състояние на страната и останалите релевантни
обстоятелства,от една страна и цената на иска и пълния размер на държавната такса от друга
страна. В тази връзка се сочи,че държавната такса възлиза на 240 лева и съпоставена с
дохода на ищеца,представлява 1/3 от него.Действително,районният съд в определението си
не е изложил мотиви досежно размера на дължимата държавна такса и възможностите на
ищеца да я заплати,но и при съобразяване на това обстоятелство,въззивният съд намира,че
не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси и
разноски по делото. Съгласно чл.83 ал.2 ГПК при разглеждане на молба за освобождаване от
държавна такса съдът взема предвид доходите на лицето и семейството му,имущественото
състояние,семейното положение,здравословното състояние,трудовата заетост,възрастта и
други констатирани обстоятелства.Общото имуществено състояние на ищеца,дори и при
отчитане на факта,че притежаваните имоти са съсобствени с брат му,при съобразяване и на
останалите обстоятелства по чл.83 ал.2 ГПК и съпоставката с дължимата държавна такса-
240 лева, обосновава извод за материално положение,позволяващо на ищеца без особени
затруднения да заплати държавна такса в размер на 240 лева,както и разноски по делото.
Действително,държавната такса е в размер на 1/3 от месечния му доход от наеми, но в тази
връзка следва да се отбележи,че самият ищец в исковата си молба е заявил твърдение,че е
получил обезщетение от застрахователя в размер на 16 690.04 лева в края на м.октомври
2020г.,което предпоставя извод,че е получил приходи и от други източници,което му
позволява да отдели без особени затруднения от месечните си приходи от наем
сумите,необходими за заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че атакуваното
определение на БРС следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и
обосновано.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261160 от 11.02.2021 г., постановено по гр.д.
№398/2021 г.по описа на БРС.
ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2