Номер 128506.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасV въззивен граждански състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Вяра И. Камбурова Въззивно гражданско дело
№ 20202100502089 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК във връзка с чл.317 от ГПК и
е образувано по въззивна жалба вх.№2797/20.07.2020г. подадена от С. Х. Н. от гр.***, ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.Живко Бойчев, АК-
Бургас, срещу Решение №1496/03.07.20г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.
№3833/2017, с което са отхвърлени предявените от ищцата искове: за признаване за незаконно
уволнението й от „Председател ОНСВ“ при Община Бургас, неговата отмяна като
незаконосъобразно и възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и
осъждането на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без
работа за срок от 6 месеца в размер на 460 лв. месечно, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Въззивникът претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част
с постановяване на въззивно такова, с което предявените искове да бъдат уважени.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Община Бургас, представлявана от
Димитър Николов, инцидентен установителен иск за приемане на установено, че сключените
между страните Трудов договор № ЧР 655/15.05.2008г. и допълнително споразумение към
него от 09.01.2012г. са недействителни, поради противоречие с императивни норми на КТ,
ЗКНВП и ПОДНСНВ. Жалба срещу тази част на решението не е постъпила, поради което то е
влязло в законна сила в тази част.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с решението в обжалваната част като се
посочва, че не се касае за правоотношение възникнало на основание избор, поради което не
може да бъде прекратено като възникнало такова по силата на Трудов договор № ЧР
655/15.05.2008г. и допълнително споразумение към него от 09.01.2012г., който не е сключен
въз основа на решение на Общинския съвет. Подчертава, че дори да се приеме, че се касае за
правоотношение възникнало на основание избор, то макар и да може да се прекрати без
1
предизвестие, за него се прилагат съответните основания за прекратяване на трудовия договор
с изключение на дисциплинарното уволнение. Освен това посочва, че в този случай е
необходимо волеизявление на избирателното тяло-чл.329, ал.2 КТ, от което следва, че в
решението на Общинския съвет е следвало да се посочи и обоснове някое от основанията за
прекратяване на трудовото правоотношение. Излага съображения.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.
Въззивната жалба е процесуално допустими като подадена от надлежна страна, в
преклузивния срок по чл.259 вр. чл.315, ал.2 от ГПК и е насочени срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивно обжалване.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съдът като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и относимото право намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ,вр. чл.225 КТ.
Ищецът твърди, че с ответника е бил в трудово правоотношение, като
следва:постъпила е на работа на 15.05.2008г. въз основа на трудов договор
№ЧР655/15.05.2008г. на длъжност „Секретар ОСНВ“ на основание чл.67,ал.1,т.1 КТ, с
допълнително споразумение от 09.01.2012г. към посочения договор на основание чл.119 КТ е
преназначена на длъжност „Председател ОСНВ“, с Решение на Общински съвет Бургас,
гласувано по т.34 от дневния ред на заседание проведено на 31.01.2012г. е посочено, че е
избрана за Председател на ОСНВ. Със Заповед №309/30.03.3017г. на Кмета на Община Бургас
трудовия договор е прекратен на основание чл.338 КТ във връзка с решение на Общински
съвет от 28.03.2017г. -Протокол №25, т.23. Посочва, че възникналото като ТПО на някое от
основанията на чл.67 КТ не може да бъде преобразувано след своето възникване в друго
такова, възникнало в резултата на избор.
Ответникът оспорва предявените искове като ги намира за неоснователни.
Страните ангажират доказателства съобразно своите твърдения и указаната им
доказателствена тежест.
Основният спорен въпрос по наведените от ищцата възражения срещу
уволнението е законосъобразно ли е то на посочените в оспорваната заповед основания.
На първо място следва да се посочи, че процесното трудово правоотношение е
възникнало на основание избор. Изборът като основание за възникване на трудово
правоотношение е фактически състав, който състои от две волеизявления-вота на
избирателното тяло и съгласието на избирания, в резултат на което възниква
правоотношението между избраника и съответния работодател. Специфичното в случая е, че
избирателното тяло, по силата на чийто вот възниква правната връзка, не е страна по
трудовото правоотношение.
Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал.1 КТ длъжностите, които се заемат въз
основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав, а в ал.2 се
предвижда, че избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да
2
бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема като срокът,
за който се избира лицето, е не по-дълъг от 5 години.
Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ ред. ДВ бр.22 от 2010г, се създават общински съвети по наркотичните
вещества и превантивни информационни центрове към тях в общините, които са
административни центрове на области като организацията и дейността на съветите и
центровете се определят с правилника за организацията и дейността на Националния съвет по
наркотичните вещества.
Съгласно чл.15, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на
Националния съвет по наркотичните вещества /ПОДНСНВ/ ред. ДВ бр.31/2011, председателят,
секретарят и членовете на общинския съвет по наркотичните вещества се определят с решение
на общинския съвет.
В случая макар и законодателят да е използван непрецизния термин „определя“ и
да не е посочен срок на мандата, съдът намира, че посочените разпоредби уреждат избора на
членовете на ОСНВ, в частност на председателя, като срокът на мандата е не по-дълъг от 5
години. Към датата на сключване на процесния трудов договор и допълнителното
споразумение към него не е имало решение на Общинския съвет, каквото е било изискването,
но с приемането на решението от 31.01.2012г. този порок е бил отстранен.
С Решение от 28.03.2017г. Общинският съвет е освободил ищцата от заеманата
длъжност. С влязло в сила решение по адм.д.№900/2017 по описа на Административен съд
Бургас е прието, че оспореното решение на Общинския съвет е законосъобразно. Именно това
решение е послужило като основание за работодателя да постанови оспорената заповед и в
съответствие с разпоредбата на чл.338 КТ, съгласно която избирателното тяло може да
прекрати ТПО възникнало по избор без предизвестие. Следователно Заповед
№ЧР309/30.03.2017г. на Кмета на Община Бургас издадена на посочените основания е
изготвена съгласно изискването на закона, връчена е срещу подпис на работника същия ден,
отразено е изразеното от него особено мнение. В атакуваната заповед са посочени основанията
на които е издадена, същата е мотивирана.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да бъдат отхвърлени
акцесорните искове по чл.344,ал.1т.2 и т.3 КТ.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, а предвид
обстоятелството, че въззивния съд изцяло споделя установената фактическа и правна страна на
делото, изложена от БРС в мотивите на обжалваното решение, не счита за необходимо да ги
повтаря, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Въз основа на гореизложените
съображения, настоящия съдебен състав счита, че обжалвания съдебен акт, като постановен в
съответствие със закона и доказателствата по делото следва да бъде потвърден.
Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение №1496/03.07.20г., постановено от
Бургаски районен съд по гр.д.№3833/2017.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на в едномесечен срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4