№ 668
гр. Монтана, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101907 по описа за 2025 година
Разглеждат се установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл.22 от ГПК и осъдителен
иск по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Ищецът Ц. Т. Г., ЕГН ********** с
постоянен адрес: **** е предявил срещу ,,ТИ БИ АЙ БАНК‘‘ЕАД, ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, р-н Лозенец,
ул.,,Димитър Хаджикоцев‘‘№ 52-54 два обективно кумулативно съединени
иска:
-за признаване за установено, че сключеният между страните Договор за
потребителски кредит № **********/04.10.2022 г. е недействителен,
поради противоречието му със Закона;
- Ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 9 000
лв.- представляваща недължимо платена сума по горепосочения Договор за
потребителски кредит.
Претендира деловодни разноски.
В исковете молба се излагат пространни съображения за
недействителност на Договора, както и на отделни негови клаузи, както и за
недължимо платена сума от 9000 лв. по недействителното съглашение-
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, като ответникът
подава писмен отговор, в който твърди, че исковете са процесуално
1
допустими, но по същество- неоснователни, за което излага пространни
съображения по делото.Моли съда да отхвърли в цялост исковете, като
присъди на ответното дружество съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК деловодни
разноски.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона
и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно
разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, с
допустимо искане. Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на
вещото лице И. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза по
делото.
Не е спорно по делото и е видно от приобщените писмени
доказателства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№ **********/04.10.2022 г. при следните параметри:
-Размер на кредита: 15 000лв.;
- Общ размер на застрахователната премия- 5 735,48 лв.;
-Общ размер на кредита- 20 735,48 лв.
Съгласно заключението на вещото лице И. по назначената от съда
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира, като
обективно, компетентно и обосновано дадено, както и неоспорено от страните
се установява безспорно следното:
1./ Съгласно подписания от ищцата Договор за потребителски кредит
№ **********/04.10.2022 г. и всички приложения към него, предоставения
кредит е в размер на 20 735,48 лв. и включва: 15 000 лв. ,,чиста‘‘ сума и
5 735,48 лв. общ размер на застрахователна премия;
2./ Банковата сметка на ищеца е заверена с пълния размер на кредита
от 20 735,48 лв. На същата дата- 04.10.2022 г. е дебитирана с: 5 735,48 лв.
усвоени суми за застраховка; 4 774,80 лв. рефинансирано задължение по ДПК
**********; 7 656,04 лв. рефинансирано задължение по ДПК **********;
2
2 567 лв. изтеглени на каса от Ц. Т. Г.. За периода на представеното
извлечение от 04.10.2022 г. до 15.07.2025 г. за погасяване на задълженията по
процесния договор са внесени суми в размер на 23 753,94 лв.;
3./ Застрахователната премия за застраховка Пакет 3 Кредит + Сметка:
5 255,95 лв. и за застраховка: BANK Пакет 3 Сметка: 479,53 лв. са преведени
на застрахователното дружество с групови платежни нареждания съответно с
номера 1076457 и 1076456 от 30.11.2022 г.;
4./ Ищцата е заплатила суми по кредита в общ размер от 23 753,94
лв., като са платени: 10 460,83 лв. главница, 12 845,66 лв. договорна лихва и
447,45 лв. наказателна лихва;
5./ Посочения в Договора размер на ГПР включва 3 компонента, в
които не е включена застрахователната премия;
6./ Няма данни за дължима/събрана такса за отпускане, усвояване и
одобрение на кредита;
7./ Няма данни за дължима/събрана еднократна такса за оценка на
риска;
8./ В определеното ГПР не е включена еднократна такса за оценка на
риска;
9./ Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде включена
застрахователната премия:46,99%;
10./ Какъв би бил размерът на ГПР по кредита, ако в него бъде
записана реалната главница от 15 000 лв. и включени застрахователната
премия и еднократна такса за оценка на риска: 84,69%;
11. и 12./: Реален размер на ГПР от 46,99%.
Водим от гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
3
Съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.Съгласно Чл. 143 от
ЗПК:. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Легалната дефиниция на понятието потребител е дадено в §13, т.1 от Закона за
защита на потребителите: "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.‘‘. Безспорно ответницата притежава това правно
качество, респективно разпоредбата на чл. 7, ал.3 от ГПК намира приложение
в процесния казус.
На следващо място съдът служебно следи и за клаузи, противоречащи
на добрите нрави, съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение
№ 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о..
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС, а
съгласно ал.5 на същата разпоредба, ако това изискване не е спазено,това ще
доведе до нищожност на договора. В процесния случай, посоченото ГПР по
договора, и като реален размер от 46,99%, не надвишава допустимия
максимален размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК, предвид което Договорът не е
недействителен на това основание.
На следващо място: в чл.11, т.2 от процесния Договор за потребителски
кредит се съдържа Погасителен план, предвиждащ погасяване на кредита на
47 месечни вноски по 751,30 лв. и една от 751,33 лв. Вноските се състоят от
главница и възнаградителна лихва.
4
Съгласно чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК обаче, погасителният план следва да
съдържа ясна разбивка на погасителните вноски и относно съдържанието на
всяка една от тях. Нарушена е разпоредбата на чл. 10, вр. чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК относно изискването договорът за потребителски кредит да е сключен по
ясен и разбираем начин и да съдържа условията за издължаване на кредита,
вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. В случая в погасителния план не е включена информация
относно погасяването на застрахователните премии в общ размер от 5 735,48
лв., които са разход по кредита, тъй като застрахователните премии са
включени в общото вземане по кредита, предвид което е нарушено
императивното изискване на чл. 10, ал.1 от ЗПК договорът за потр. кредит да е
сключен по ясен и разбираем начин относно съществените му параметри.
Също така некоректно е посочен в Договора размерът на кредита, който не е
15000лв., а реално е 20 735,48 лв., която сума ищцата е получила по своята
банкова сметка, заверена от ответното дружество с банков превод. Посоченото
води до недействителност на цялото кредитно правоотношение съгласно чл.
22 от ЗПК.
Съгласно чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, който е получил нещо без
правно основание е длъжен да го върне. В процесния случай и съгласно чл. 23
от ЗПК, по недействителен договор за потребителски кредит
кредитополучателят дължи връщане само на ,,чистата‘‘ стойност на кредита,
т.е. главницата. Т.е. сумите, които ищцата е платила извън главницата,
подлежат на връщане, като платени без правно основание. Предвид
изложеното, осъдителният иск за неоснователно обогатяване с посоченото
правно основание от 9 000 лв., следва да се уважи в цялост от съда.
Предвид гореизложеното, исковете, като изцяло основателни и
доказани, следва да се уважат от съда.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски
от общо 3 012,50 лв., включващи: 1 802,50 лв. платена държавна такса, 910 лв.
платено адвокатско възнаграждание, както и 300 лв.- депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, чл. 124,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл.22 от ГПК и чл. 55,
ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: Ц. Т. Г., ЕГН
5
********** с постоянен адрес: **** и ,,ТИ БИ АЙ БАНК‘‘ЕАД, ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, р-н Лозенец,
ул.,,Димитър Хаджикоцев‘‘№ 52-54, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №**********/04.10.2022 г. е недействителен,
поради противоречието му със Закона.
ОСЪЖДА ,,ТИ БИ АЙ БАНК‘‘ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1421, р-н Лозенец, ул.,,Димитър Хаджикоцев‘‘№
52-54 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Т. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: ****
сумата от 9 000 лв.- представляваща недължимо платена сума извън
дължимата главница по горепосочения Договор за потребителски кредит.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,,ТИ БИ АЙ БАНК‘‘ЕАД, ЕИК:
**** със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, р-н Лозенец,
ул.,,Димитър Хаджикоцев‘‘№ 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Т. Г., ЕГН
********** с постоянен адрес: **** сумата от общо 3 012,50 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6