РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Пловдив, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско
дело № 20245001000104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№39093/19.12.2023 г., подадена от Я. В. К., чрез адв. П. К., срещу Решение №435/15.11.2023
г., в частта му, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „З.а.д. "О**-
З.““АД, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над 10 000 лв. до предявения размер
от 40 000 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, настъпило на 18.08.2021 г.,
по вина на М.А.С., като водач на лек автомобил марка „Б**“, модел „**“, с рег.№ **, в който
ищецът е пътувал като пътник. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част, поради определяне на изключително занижен размер на дължимото на
ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, което е несправедливо и не
съответства на съдебната практика по сходни случаи. Съдът не е ценил част от
доказателствата по делото, касаещи получените от пострадалия увреждания. Формално е
прието, че получената от ищеца респирационна пневмония е в причинна връзка с
настъпилото ПТП на 18.08.2021 г., но при определяне на размера на обезщетението това
увреждане не е взето предвид. Оспорената от ищеца СМЕ, изготвена от д-р Х., е изготвена
на базата на медицински документи, които не са приобщени в доказателствения материал по
делото /рентгенография от 02.10.2023 г./, което не позволява преценка на обективността на
експертното заключение. Допуснато е съществено процесуално нарушение, като не е
уважено направеното от ищеца искане за назначаване на повторна СМЕ, която да бъде
1
изготвена от друго вещо лице – пулмолог, тъй като е налице противоречие между
заключението на СМЕ, изготвена от д-р Х., и заключението на в.л. Ш. и амбулаторния лист
от прегледа на ищеца на 25.10.2021 г., при който са отразени „Други интерстициални
белодробни болести с фиброза“. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, от
които се установява, че ищецът е получил множество наранявания в областта на главата и
цялото тяло. В резултат от допуснати процесуални нарушения от съда са останали
неизяснени релевантни към спора въпроси относно получените увреждания, което е довело
до неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение. Съдът неправилно е
определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца морални вреди – макар
формално да е маркирал част от критериите за прилагане на чл.52 от ЗЗД, не е съобразил в
достатъчна степен конкретните факти. Приетата КСМАТЕ в медицинската й част установява
настъпилото мозъчно сътресение, проявени дихателни нарушения, установена аспирационна
пневмония, и настъпилото усложнение – фиброза. Според експертизата, неправилното
лекуване на аспирационната пневмония е можело да доведе до тежки усложнения с фатален
изход. В конкретния случай, получената от ищеца висококвалифицирана медицинска помощ
и приложената агресивна медикаментозна терапия е превъзмогнала съществуваща опасност
за живота на пострадалия Я. К., но след проведеното лечение не е напълно възстановена
функцията на белия дроб – развила се е фиброза в интерстициума на белите дробове, която
се проявява в болки в гръдния кош, интермитентна кашлица с гноевидна секреция, обща
отпадналост, като е възможно ищецът да получава и задух при физически натоварвания.
Настоява се съдът да не кредитира СМЕ, изготвена от д-р Х., поради необосноваността й. От
събраните гласни доказателства непротиворечиво се установява, че ищецът към настоящия
момент все още не е напълно възстановен и не може да се грижи за себе си, след инцидента
за дълго време е бил лишен от обичайния си динамичен начин на живот. При така
установените болки и страдания на ищеца, определеният от съда размер на обезщетението е
занижен, и не е съобразен със съдебната практика по сходни случаи, както и с действащите
застрахователни лимити. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част
изцяло, и присъждане в полза на ищеца на допълнително обезщетение за неимуществени
вреди от още 30 000 лв. – до пълния претендиран размер от 40 000 лв. Заявява се искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, с Определение
№627/20.06.2022 г. по т.д.№325/2022 г. на ПОС /на л. 46/ жалбоподателят е освободен от
задължението за внасяне на държавни такси и разноски за производството на основание
чл.83, ал.2 от ГПК, поради което въззивната жалба е допустима и редовна от външна страна,
и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срока по чл.263, ал.1
от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№1608/16.01.2024 г., подаден от „З.а.д.
"О**-З.““АД, чрез адв. Н. Ш.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната
2
жалба. Наведените оплаквания за занижен размер на обезщетението, който не съответства
на съдебната практика и за допуснати съществени процесуални нарушения, са
неоснователни – съдът в съответствие със събраните по делото доказателства и
установените по делото факти е определил справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Неоснователно е оплакването, че съдът не е
взел предвид получените наранявания в областта на главата, тялото и крайниците на ищеца,
тъй като такива наранявания не са описани както в представената епикриза за
хоспитализацията на ищеца, нито в представеното медицинко удостоверение №*** г., което
установява претърпяна от ищеца лека телесна повреда. Оплакванията, че съдът не е взел
предвид получената от ищеца респирационна пневмония също са неоснователни – в
постановения съдебен акт се приема настъпването на това увреждане, но не се кредитира
заключението на д-р Ш. относно констатацията, че при ищеца след инцидента се е развила
фиброза, като усложнение от пневмонията. Неоснователно се твърди, че съдът не е
съобразил събраните гласни доказателства във връзка с нараняванията в областта на главата
и крайниците – съдът е обсъдил тези показания, но не ги е кредитирал, като е изложил
съображенията си за това. Неоснователни са твърденията във въззивната жалба за настъпили
множество травматични увреждания, дълъг възстановителен период, влошено състояние на
белите дробове и развита фиброзна тъкан, за влошено качество на живот на пострадалия –
тези твърдения са останали недоказани в процеса. Установено е, че проведеното болнично
лечение е продължило 12 дни, не са настъпили усложнения, ищецът е изписан в добро
здравословно състояние, няма данни за настъпили усложнения след дехоспитализацията,
при проведения личен преглед на ищеца от в.л. Х. на 02.10.2023 г. не се установяват данни
за активно белодробно заболяване – т.е. настъпило е пълно възстановяване от белодробната
инфекция. Претърпяното мозъчно сътресение е най-леката черепно-мозъчна травма, като
симптомите й преминават за няколко дни без остатъчни посттравматични явления.
Наведените твърдения за влошено психическо състояние, нужда от системна помощ, не
кореспондират с установените факти. Неоснователно е оплакването, че обезщетението не е
съобразено със застрахователните лимити – определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 10 000 лв. е адекватно по размер, и ще
овъзмезди изцяло претърпените от ищеца болки и страдания. Настоява се за оставяне на
въззивната жалба без уважение, като се потвърди решението на първостепенния съд в
обжалваната част. Заявява се искане за присъждане на деловодни разноски за въззивното
производство.
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по предявен
иск от и срещу процесуално легитимирани страни, след депозирана извънсъдебна
застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е
допустим съдебен акт в обжалваната част. По правилността на обжалвания съдебен акт
съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.
3
По правилността на решението в обжалваната част, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 18.08.2021 г. около 03:00 ч., при десен
завой на път ***, третото лице М.А.С., като водач на лек автомобил марка „Б**“, модел
„**“, рег. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над
автомобила, вследствие на което последният самокатастрофирал – при десен завой напуснал
пътното платно и се преобърнал по таван в крайпътен канал. По време на произшествието
ищецът пътувал в превозното средство като пътник, и получил травматични увреждания –
контузия на главата, . Във връзка с пътния инцидент на водача на автомобила бил съставен
АУАН серия *, №*** г.
Решението на първостепенния съд е влязло в сила в осъдителната му част, с която е уважен
изцяло предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди в размер на 153 лв., както и с която е уважен частично до размера
от 10 000 лв. искът за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, като необжалвано в тези части. С влязлата в сила част от
първостепенния съдебен акт е формирана сила на пресъдено нещо между страните по факта
на настъпването на процесното ПТП по вина на водача на автомобила, механизма на ПТП,
качеството на ищеца на пострадало лице от същото ПТП, наличието на основание за
ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на водача за претърпените в резултат на произшествието вреди. С
формираната СПН е установено между страните също, че в пряка причинна връзка с
процесния инцидент ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия
на главата, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, и аспирационна пневмония в
резултат от аспириране на замърсена канална вода по време на произшествието. С
формираната СПН от влязлата в сила част от първоинстанционния съдебен акт, е отречено
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради което това
релевирано от ответника защитно възражение също е извън обхвата на въззивната проверка.
Предявената от ищеца акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху
дължимите обезщетения, е била предявена за периода с начална дата от 25.08.2021 г., но
първостепенният съд е определил по-късна начална дата на периода, за който е присъдена
законна лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди –
21.12.2021 г., т.е. от датата на предявяване на застрахователната претенция на ищеца пред
застрахователя. В тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца,
поради което в тази част също е формирана между страните сила на пресъдено нещо
досежно началната дата на периода, за който се дължи от ответника законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди.
Пред настоящата инстанция се спори за наличието на част от претендираните увреждания, а
именно – множество наранявания по глава, тяло, крайници, гръден кош, както и относно
наличие на последвало усложнение в резултат от аспирационната пневмония – фиброзни
изменения на белодробната тъкан, относно обема, интензивността и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания във връзка с процесното ПТП, и за размера на
4
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди над присъдения размер
от 10 000 лв., до предявения размер от 40 000 лв.
Във връзка със спорните между страните въпроси, съдът намира следното:
За установяване на претърпените от ищеца в причинна връзка с процесното ПТП
травматични увреди, и търпените от тях болки и страдания, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.С., С.Г. и А.А.. От показанията на св. С. се
установява, че на 18.08.2021 г. през нощта около 2 часа, шофирал автомобила, с който
настъпило произшествието, като пътували от С. за П.. Я.К. бил негов първи братовчед.
Пътувал на задната седалка, отляво, зад водача. До водача стоял вуйчото на свидетеля, а зад
него на задната седалка пътувала приятелката на Я.. На опасен десен завой, поради мократа
настилка, автомобилът поднесъл, излязъл от пътното платно и се обърнал по таван в
крайпътен канал, като колата започнала да се пълни с вода. Свидетелят попитал дали всички
са добре, и останалите потвърдили, но Я. бил в безсъзнание и не отговорил. Не могли да
отворят вратите, и свидетелят счупил с краката си челното стъкло. Двамата с вуйчо му
помогнали на приятелката на Я. да излезе от колата. Свидетелят се върнал да търси Я., но
тъй като било тъмно, не могъл веднага да го открие – търсил го няколко минути извън
колата, но като не го открил, се върнал в колата през челното стъкло. Там вътре открил на
задната седалка Я., който бил в безсъзнание, и колата вече била пълна с вода. Повикал вуйчо
си на помощ, и двамата извадили Я. от колата. Когато го извадили, Я. изпаднал в нещо като
гърч, започнал да стяга челюстта си, бил в нещо като шок. Свидетелят бутнал двата си
пръста между зъбите на Я.. На помощ се притекъл и шофьор на преминаващ камион, който
от своя телефон повикал линейка и полиция. Линейката дошла около 15 минути след
повикването. Около 30 минути минали от произшествието, до идването на линейката. Около
2-3 минути след като го извадили от водата, Я. не реагирал. Дошъл в съзнание, след като го
ударили, но бил в шок, започнал да вика. Когато дошла линейката, с пръчка му извадили
езика, и едва тогава той се нормализирал. Веднага го качили в линейката и го откарали.
Когато дошъл на себе си, нямал спомен за катастрофата.
Свидетелката Г. /леля на ищеца/ твърди, че след произшествието видяла ищеца за пръв път в
болницата, на обед същия ден. Той бил на легло, изглеждал много зле на външен вид, не я
познал. Имал травми по главата, на рамото му имало нещо като дупка, бил одраскан от
прозорците. Бил без дрехи, само по боксерки, не бил на системи. През двете седмици в
болницата се налагало майка му да го храни и да се грижи за него. Не можел да диша добре,
бил с инхалатор, и майка му му правила инхалациите. Имал световъртежи, не можел да си
стои на краката, не можел да се движи. Първите два дни в болницата бил на подлога, а след
това започнал да става и да ходи до тоалетната с помощта на баща си. Тъй като вече е голям
– на 20 години, се притеснявал от баща си. Можел да се облича сам горе-долу. След като го
изписали, можел да се движи с чужда помощ. Баща му постоянно бил до него. Когато се
прибрал в дома си, за него се грижели родителите му. Доста време го боляли краката и отзад
гръбнака. Към настоящия момент вече не приема лекарства, но понякога се оплаква от болки
в краката и гръбнака, заради които проблеми ходил на лекар в С.. Оплаква се, че има болки
5
в лявата страна, че се изморява, понякога се затруднява да диша и използва инхалатор – не
всеки ден, но поне веднъж в седмицата. Преди катастрофата бил здрав, не е боледувал. След
катастрофата се променил – станал по-изнервен, избухлив, трудно може да се говори с него.
Преди излизал всеки ден, а сега не излиза много навън. Преди катастрофата Я. помагал на
баща си, който е майстор-строител. Сега вече не му помага – баща му го вика, но Я. изпитва
страх от високото, тъй като има световъртежи, и го боли кръста и гръбнака. Сега родителите
му го издържат.
Свидетелят А. /съсед/ разбрал в същия ден, че ищецът е пострадал в катастрофа. Към 11
часа отишъл в болницата да го види. Когато влезли при него, Я. бълнувал, говорел
безсмислени неща. Той не видял свидетеля. Свидетелят попитал баща му как е Я., и той му
казал, че има проблем в гърба. Свидетелят видял Я. пак, когато го изписвали от болницата.
Тогава той бил подкрепян от баща си. Около месец баща му постоянно бил до него – вдигал
го, водел го до тоалетната, помагал му да се придвижва, когато се налага. Пет-шест дни след
изписването от болницата свидетелят попитал Я. как е станало произшествието, но той не
могъл да му отговори, защото „му е мъгливо“. Били седнали, но ищецът казал, че му е
замаяно, не бил добре. Свидетелят не бил забелязал ищецът да е имал други травми. Ищецът
поначало бил емоционален и весел човек – когато празнували нещо, той танцувал, шегувал
се, но след катастрофата станал по-затворен, избухлив, не излизал. Преди помагал на баща
си, но вече не работи, и баща му го издържа.
Съдът преценява показанията на свидетелите С. и Г. при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита родствената им връзка с ищеца, която обосновава вероятна заинтересованост от
изход на делото в полза на ищеца. Въпреки това, съдът кредитира показанията на св. С.,
като ги намира подробни, логични, и кореспондиращи на Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №** г. и Епикриза от Клиника по неврохирургия към ИЗ №** г. /на л.14-16
от делото на ПОС/. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Г., като ги намира за
подробни и кореспондиращи на останалите гласни доказателства, както и на Епикриза от
Клиника по неврохирургия към ИЗ №** г. /на л.14-16 от делото на ПОС/.
За установяване на характера на причинените увреди на ищеца в пряка причинна връзка с
процесното ПТП, е прието заключение на Комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза вх.№9034/20.03.2023 г. /на л.152-172/ от която се установява, че
ищецът Я. В. К., на 19 години, е постъпил на лечение на 18.08.2021 г. в Клиника по
неврохирургия към УМБАЛ“Св.Г.“ – Пловдив, с окончателна диагноза: „Контузио капитис.
Комоцио церебри.“ и придружаващи заболявания: „Пневмония“. Анамнезните данни,
дадени от екипа от СПХО и придружителите, се установява, че лицето е пострадало при
ПТП – бил под вода няколко минути, изкаран в безсъзнание от водата, няма спомен за
случилото се, съобщава за главоболие и световъртеж. При постъпването си е бил в
незадоволително общо състояние, в съзнание, но неориентиран и неадекватен. При
извършеното образно изследване не са установени травматични лезии на мозъчните
структури или данни за счупване на черепните кости, няма данни за счупвания на ребра, на
гръбначни прешлени или кости на таза. Предприето е консервативно лечение и наблюдение,
6
като в хода на лечението съзнанието му се прояснява. На втория ден след постъпването при
пострадалия се проявява фибрилитет и дихателни нарушения – тахидиспнея и дихателна
недостатъчност. При направеното образно изследване /КТ/ на гръден кош се установяват
пневмонично-инфилтративни промени на белите дробове двустранно. При проследяването
се установяват рентгенови данни за двустранна пневмония. Направени са тестове /ПСР и
антигенни тестове/, с които се отрича вирусна причина за състоянието и инфекциозно
заболяване /Ковид-19/. Свикан е разширен лекарски консилиум с участието на неврохирург,
реаниматор, пулмолог и инфекционист, впоследствие пострадалият многократно е
консултиран от инфекционисти и пулмолози. От анамнезните данни за престой под вода в
безсъзнателно състояние е обоснован извод за аспирационна пневмония, в резултат от
аспирирана канална вода и/или аспирирано повърнато стомашно съдържимо. Проведена е
активна /агресивна/ медикаментозна терапия с мощни антибиотици за тежки белодробни
инфекции, кортикостероиди, нискомулеколярен хепарин, опиоиден аналгетик откашлящи
средства, вливания на водно-солеви разтвори, даване на кислород с лицева маска.
Процедурите са продължили до подобряване на състоянието – без гръдна болка, без
температура, с намаляла кашлица и храчки, с редукция на хриповата находка и добра
оксигенация. Изписан е от клиниката на 01.09.2021 г. с предписано продължаващо
антибиотично лечение в домашни условия за още 10 дни и отхрачващи средства. Вещото
лице сочи, че състоянието на пострадалия, в случай на неправилно лечение, е можело да
доведе до тежки усложнения, необратима дихателна недостатъчност и фатален изход. В
случая лечението е било адекватно, висококвалифицирано, с включено участие на
специалисти от различни специалности, с приложена агресивна медикаментозна терапия, и
тази възможност не се е реализирала. Впоследствие на 08.10.2021 г. при контролен
амбулаторен преглед е отразено, че пострадалият се оплаква от болки в гръдния кош, слаба
кашлица. При направено КТ-изследване на бял друб се установяват данни за нодули,
кавитации, промени тип „пчелна пита“. За изясняване на състоянието е насочен към Гръдна
хирургия, и е издадено направление за хоспитализация №** г. При амбулаторен преглед на
25.10.2021 г. е отразена основна диагноза: „Други интерстициални белодробни болести с
фиброза“. В момента на прегледа е отразено обективно състояние без задух, интермитентна
слаба кашлица с гноевидна секреция, афебрилен, с везикуларно дишане с единични хрипове,
крепитиращ хрипове в основите. Препоръчен е контролно изследване КАТ на бял дроб и
медиастинум, а при задържане на промените – бронхоскопия. От тези писмени данни
вещото лице д-р Ш. е заключил, че при пострадалия се е развило усложнение от
прекараната тежка аспирационна пневмония, изразяващо се във фиброза в интерстициума на
белите дробове, проявяваща се в оплаквания за болки в гръдния кош, интермитентна
кашлица с гноевидна секреция, обща отпадналост, като е възможно да се проявява и задух
ри физически натоварвания. При формирането на това становище вещото лице изрично е
посочило в „забележка“, че поради краткият срок за изготвяне на експертизата не е
осъществен личен преглед на пострадалия Я. К.. От приложените медицински документи
вещото лице е формирало заключение, е при процесното ПТП на 18.08.2021 г. пострадалият
Я. В. К. е претърпял контузия на главата и мозъчно сътресение със загуба на съзнание за
7
известно време. Има данни, че е бил под вода за няколко минути и е изваден от водата в
безсъзнателно състояние, без спомен за случилото се. Това безсъзнателно състояние е
предпоставка за аспирация на вода в дихателните пътища, както и е възможно да е
аспирирано повърнато стомашно съдържимо, които аспирирани течности съдържат
патогенни бактерии, и при попадане в дихателните пътища причиняват възпалителни
промени на белодробния паренхим – т.е. аспирационна пневмония. Експертизата
категорично приема наличие на причинна връзка между аспирационната пневмония и
процесното ПТП. В заключението е посочено, че в медицинската документация няма
описани никакви външни наранявания, включително и такива следи по торса на
пострадалия, които да са причинени от поставен обезопасителен колан. При изслушването
на експертизата в о.с.з. на 28.03.2023 г. вещото лице д-р Ш. уточнява, че е изготвил
заключението само на базата на медицинските документи, представени по делото, като не е
извършвал личен преглед на ищеца. Изяснява принципно механизмът на появата на
фиброзна тъкан в белите дробове вследствие на възпалително заболяване на белия дроб,
каквото е доказаната при ищеца аспирационна пневмония. Сочи, че в направеното на ищеца
образно изследване от скенер в болница „К.“ има данни, че в белия дроб има уплътнения
като зрънца и кухини, образно описано като „пчелна пита“. Наличието на фиброза по
принцип означава, че част от белодробния паренхим е унищожен необратимо, в резултат на
което се намалява виталния капацитет на белия дроб – намалява дълбочината на
вдишването, намалява обема на белия дроб, и човек може да има оплаквания, болки,
кашлица, храчки, задух при физическо натоварване, трудоспособността му ще бъде
намалена. Състоянието е пожизнено, може да бъде подобрено чрез лечение за облекчаване
на симптомите, но не може да се възстанови. Подчертава, че неговата специалност е
„съдебна медицина“, а за установяването на състоянието на пострадалия към настоящия
момент следва да бъде дадено заключение от специалист – пулмолог, който би могъл да
назначи съответните изследвания. За да се установи състоянието на фиброза, трябва да бъдат
направени допълнителни изследвания. Относно претърпяното безсъзнателно състояние,
експертът уточнява, че съобразно събраните по делото свидетелски показания, пълната
загуба на съзнание е била кратковременна – за няколко минути, след което пострадалият е
бил объркан, неадекватен, с липса на спомен за събитието, което представлява лекостепенно
мозъчно сътресение, което е отминало на втория ден от хоспитализацията, когато
съзнанието е прояснено. Не са налице увреждания на мозъчното състояние. Активният
оздравителен период при ищеца е бил около две седмици – по време на хоспитализацията, а
след това е продължил в домашни условия около два месеца. В резултат от мозъчното
сътресение не е възникнала опасност за живота на ищеца. Такава опасност е възникнала на
втория ден след произшествието, в резултат от появилата се аспирационна пневмония.
Съдът кредитира заключението на КСМАТЕ в медицинската й част, като намира, че е
компетентно изготвена, обоснована от гледна точка на специалността на вещото лице
/“съдебна медицина“/, и кореспондира на събраните по делото медицински документи –
Епикриза от Клиника по неврохирургия към ИЗ №** г. /на л.14-16 от делото на ПОС/ за
хоспитализация на ищеца в периода от 18.08.2021 г. до 01.09.2021 г., Амбулаторен лист
8
№*** г. /на л.128/ с приложено издадено направление за хоспитализация /на л.129/, Резултат
от КТ на бял дроб и медиастинум амб.№** г. от МДЦ“К.“, Амбулаторен лист №*** г. /на
л.126/ с приложено изследване за определяне на витален белодробен капацитет за 1м. /на
л.127/, Съдебномедицинско удостоверение №*** г. /на л.122-125/, справка от Районна
Здравноосигурителна каса – Пловдив /на л.142-150/ за ползваните от Я. В. К. здравни услуги
за периода от 01.05.2010 г. до 31.01.2023 г. В частта на експертизата относно наличието на
усложнение от преболедуваната от ищеца аспирационна пневмония, вещото лице посочва,
че в медицинската документация, и по-точно в приложения по делото Амбулаторен лист
№*** г. са налице данни за настъпили фиброзни изменения на белодробната тъкан.
Експертизата изяснява принципния механизъм на възникването на този тип усложнение,
както и какви последици би имало това усложнение върху здравето на пострадалия, но
изрично се подчертава /в нарочна забележка към тази част на заключението/, че при
изготвяне на заключението не е проведен личен преглед на пострадалия. При изслушването
на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че за потвърждаване
наличие на това усложнение са необходими допълнителни изследвания от специалист –
пулмолог, каквато специалност вещото лице д-р Ш. изрично отбелязва, че не притежава.
Предвид заявеното от вещото лице, че състоянието на ищеца във връзка с наличието на
фиброза следва да бъде установено от лекар със специалност пулмология, по делото е
допусната СМЕ с вещо лице – пулмолог. От същата /на л.235-237/ се потвърждава наличие
на категорична причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата при
ищеца аспирационна пневмония. Проведено е комплексно лечение, включващо мощни и
стратегически антибиотици, отхрачващи средства, нискомулекулни хепарини, водно-солеви
разтвори и кислородотерапия. Ищецът е бил на стационарно лечение за 15 дни и му е
предписано домашно антибиотично лечение за още 10 дни. По време на хоспитализацията
ищецът е страдал от остра дихателна недостатъчност, причинена от пневмонията, като
състоянието му е било животозастрашаващо. Ищецът е получавал кислородотерапия с висок
дебит, лекуван е със стратегически антибиотици, проведени са множество изследвания,
консултации със специалисти и лекарски консилиум, което подкрепя тезата за рисковото
състояние на болния. След извършен на 02.10.2023 г. личен преглед на ищеца и направено
образно изследване за нуждите на експертизата, е установено обективно състояние,
характеризиращо се с ясен перкуторен белодробен тон, везикуларно дишане без хрипове,
което е нормална обективна находка. От рентгенографията е установена запазена
белодробна прозрачност двустранно; нееднородни хилусни сенки, неразширени; нормално
структуриран белодробен паренхим, без засенчване. Диафрагми резки, к.д. синуси свободни.
Не се установяват травматични промени на костния торакс /нормална рентгенова находка/.
От така направения преглед и обективно изследване експертизата дава заключение, че при
ищеца не е налице активно белодробно заболяване. Експертизата установява, че при
проведен на 25.10.2021 г. /два месеца след процесното ПТП/ амбулаторен преглед на ищеца
от специалист пулмолог е проведено функционално изследване на дишането /спирометрия/
и пулсоксиметрия, измерваща насищането на еритроцитите с кислород, като резултатите и
9
от двете изследвания са в норма. От тези изследвания експертизата обосновава извод, че два
месеца след дехоспитализацията на ищеца белите му дробове са функционирали нормално,
и е настъпило пълно възстановяване на белодробната функция.
Съдът намира, че заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице – пулмолог, е компетентно, обосновано от гледна точка на
специалността на вещото лице, вещото лице е съобразило и обяснило всички събрани по
делото медицински документи в тази връзка – Епикриза от Клиника по неврохирургия към
ИЗ №** г., Амбулаторен лист №*** г., Резултат от КТ на бял дроб и медиастинум амб. №**
г. от МДЦ“К.“, Амбулаторен лист №*** г. с приложено изследване за определяне на
витален белодробен капацитет за 1м. При изслушването на експерта в о.с.з.на 17.10.2023 г.
вещото лице пояснява, че за да достигне до извода за липса на усложнението „фиброза“, е
взел предвид направеното изследване спирометрия два месеца след преболедуването на
аспирационната пневмония. Това изследване показва каква е белодробната функция и дали
дихателните пътища функционират нормално. Резултатите от проведеното на 25.10.2021 г.
изследване спирометрия и пулсоксиметрия /на л.127/ са в норма. Вещото лице изяснява
също, че интерстициални възпалителни изменения могат да наподобяват трайни фиброзни
изменения. Разчитането на направеното на 08.10.2021 г. рентгеново изследване /на л.133/,
при което се приема наличие на фиброзни изменения, не се потвърждава от направеното за
нуждите на експертизата образно изследване на 02.10.2023 г., в което находката е нормална.
Съдът намира, че заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице – пулмолог, е подробно, логично и убедително. Изводите на вещото
лице се подкрепят от отразеното и от д-р Д.С. в амбулаторния лист от 25.10.2021 г. на л.126,
в графа „Изследвания“ обстоятелство, че извършените функционални изследвания на белия
дроб са с показатели в норма. Заключението на вещото лице се подкрепят от
обстоятелството, че в Амбулаторен лист №*** г. /на л.128/ в графа „Терапия“ е отразено, че
с оглед резултатите от направеното КТ изследване е необходимо доуточняване на
диагнозата, за което пациента е насочен към Гръдна хирургия за хоспитализация с
диагностична цел, за което му е издадено направление за хоспитализация №** г., което
обаче няма данни да е било използвано от ищеца. При извършения последващ амбулаторен
консултативен преглед на 25.10.2021 г., отразен в амбулаторен лист №*** г. /на л.126/
основната диагноза „Други интерстициални белодробни болести с фиброза“ е вписана с
изрична забележка за необходимост от доуточняване. По време на прегледа са извършени
функционални изследвания /на л.127/, при които са установени резултати, които за
преценени от специалиста д-р С. като нормални /в графа „Изследвания“/, което заключение
се потвърждава и от вещото лице д-р Х.. В същия болничен лист е посочено в графа
„Терапия“: „Уместно контролен КТ бял дроб и медиастинум /сравняване с КТ от 10-2021/.
При задържане на промените – бронхоскопия“. Въпреки дадените препоръки за последващо
контролно изследване, такова контролно изследване няма данни да е било проведено от
ищеца.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
10
страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на ищеца са били причинени
травматични увреждания, изразяващи се в: контузия на главата, мозъчно сътресение със
загуба на съзнание, аспирационна пневмония. Съдът намира, че ищецът е претърпял и
повърхностни травми в областта на главата и тялото /одрасквания/ в резултат от контакт
със счупени стъкла – от показанията на св. Г., както и от показанията на св.С., че е извадил
ищеца в безсъзнателно състояние през счупеното предно стъкло на автомобила.
Повърхностните травми не са се нуждаели от специфично лечение, поради което не са
отразени в медицинската документация. Претърпяната черепно-мозъчна травма е била
лекостепенна, придружена с краткотрайна пълна загуба на съзнание, и последващо
затъмнение на съзнанието /неориентираност, неадекватност/ за около два дни, както и
ретроградна амнезия за случилото се /липса на спомен/. В резултат от аспириране на
замърсена канална вода се е развила тежка аспирационна двустранна пневмония. За лечение
на получените травматични увреждания ищецът е получил медицинска помощ при
условията на спешност, и е бил хоспитализиран за 14 дни в клиника по неврохирургия.
Лекуван е консервативно, с агресивна антибиотична терапия, многократно е подлаган на
рентгенови изследвания с оглед проследяване на аспирационната пневмония, приложена е
кислородотерапия с висок дебит. Състоянието му е било с висок риск за живота, с остра
дихателна недостатъчност, изискващо висококвалифицирана медицинска помощ.
Проведеното лечение е било адекватно, с участието на множество специалисти, в резултат
на което рискът за живота на ищеца не се е реализирал. След дехоспитализацията лечението
е продължило амбулаторно – в домашни условия, с продължаваща антибиотична терапия и
контролни прегледи. По време на хоспитализацията ищецът е бил на постелен режим, с
нужда от непрекъснати чужди грижи. След дехоспитализацията ищецът е продължил да
търпи главоболие и световъртеж, поради което се е нуждаел частично от чужда помощ при
придвижване и самообслужване, като е получил адекватно такава помощ от своите
родители. Възстановителният период във връзка с аспирационната пневмония е продължил
най-дълго – за около три месеца. Съдът приема този срок на възстановителния период, въз
основа на установеното от КСМАТЕ, че възстановителният период от подобна пневмония
продължава около два месеца, както и въз основа на извършеното образно изследване от
25.10.2021 г., на което все още са се визуализирали изменения в белодробната тъкан, които
са били разчетени от специалиста - рентгенолог като фиброзни изменения, но същевременно
от изготвените функционални изследвания на същата дата /пулсоксиметрия и спирометрия
/на л.127/ резултатите са установени в границите на нормата – т.е. функцията на белите
дробове вече е била възстановена. Въз основа на заключението на СМЕ, изготвена от
пулмолог, се установява, че изменения на белодробната тъкан към момента на изготвяне на
експертизата 02.10.2023 г. не се установяват. От заключението на вещото лице – съдебен
медик от състава на КСМАТЕ се установява, че ако настъпят фиброзни изменения на
белодробната тъкан, те увреждат необратимо функцията на белия дроб, и остават
пожизнено, поради което липсата им към момента на образното изследване на 02.10.2023 г.
за нуждите на СМЕ, изготвена от вещото лице – пулмолог, и възстановената функция на
белия дроб още към 25.10.2021 г., обосновават извод, че усложнение, изразяващо се в
11
трайно увреждане на белия дроб на ищеца от фиброза, не е настъпило, но към 25.10.2021 г.
все още не са били напълно отшумели възпалителните процеси на белодробната тъкан.
Изводите на вещото лице – пулмолог от назначената допълнителна СМЕ за липса на
усложнение „фиброза на белодробния паренхим“ се подкрепят от обстоятелствата, че
ищецът не се е възползвал от издаденото му направление на 08.10.2021 г. за хоспитализация
с диагностична и лечебна цел, нито в медицинският му картон, изискан от РЗОК – Пловдив
/на л.142-150/ има данни да е бил последващо хоспитализиран, да е провеждал
рехабилитация или физиотерапия /въпреки че такива са били препоръчани/, нито да е търсил
последваща консултация със специалист – пулмолог, нито са отразени последващи прегледи
от общопрактикуващия лекар във връзка с оплаквания за нарушения на дихателната
функция. В представената справка за извършените медицински диагностични дейности /на
л.148/ е отразено контролно образно изследване – рентгенография на гръден кош и бял дроб,
извършено на 26.01.2022 г., но същото нито е представено по делото, нито е изискано от
ищеца, нито е последвано от предприети действия от общопрактикуващия лекар за издаване
на направление за последваща брохноскопия в случай, че промените на белия дроб са се
задържали /каквито са препоръките на специалиста – пулмолог в графа „терапия“ на
амбулаторния лис от 25.10.2021 г. на л.126/. Липсата на последващо предприети действия за
извършване на бронхоскопия, липсата на провеждана рехалибитация, физиотерапия,
последваща медицинска документация за продължаващо лечение или консултации във
връзка с нарушения на белодробната функция, са индиции, че ищецът не е имал нужда от
последваща терапия или изследвания, задържане на промените на белодробния паренхим не
са били констатирани по извършеното контролно изследване на 26.01.2022 г., и ищецът вече
е бил възстановен от последиците от аспирационната пневмония. Ето защо, съдът намира за
установено от фактическа страна, че възстановителният процес от аспирационната
пневмония е продължил по-дълго от обичайния период от два месеца, и към 25.10.2021 г.
все още не са били напълно отшумели възпалителните изменения на белодробната тъкан, но
към този момент дихателната функция на белия дроб на ищеца вече е била възстановена. Но
към датата на контролното изследване на 22.01.2022 г. вече не са констатирани промени на
белодробната тъкан, които да обосноват последваща бронхоскопия и необходимост от
консултация със специалист, поради което съдът приема за установено, че възстановителния
период е приключил в рамките на три месеца, като не са настъпили трайни неблагоприятни
последици при ищеца в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Съдът намира за
установено също, че във връзка с така претърпените увреждания, ищецът за продължителен
период от време – около три месеца, е бил лишен от възможността да води обичайния за
младеж на неговата възраст интензивен социален живот, около месец е бил зависим от
чужди грижи и е търпял неудобство от необходимостта отново да бъде подпомаган за
физиологичните си нужди от своите родители. Съдът взема предвид, че изпаднал в шок в
момента на настъпване на процесното ПТП, животът му е бил сериозно застрашен, търпял е
болки и страдания във връзка с търпяното главоболие и дихателната недостатъчност,
тревожност и несигурност за своето бъдеще. Настъпилото травматично увреждане със
загуба на съзнание и частична амнезия, последвалата тежка аспирационна пневмония, и
12
продължителната дихателна недостатъчност, необходимостта от чужди грижи, са
причинили на ищеца и психологическа травма. От друга страна, младата възраст на ищеца и
получената високоспециализирана медицинска помощ са способствали за настъпване на
възстановяването му, без остатъчни трайни неблагоприятни промени на финкцията на белия
дроб. Претърпяната черепно-мозъчна травма е била лекостепенна, без настъпили
вътречерепни увреждания и трайни нарушения на мозъчната функция. Проведеното лечение
е било консервативно и адекватно. През възстановителния период ищецът не е бил
трудоспособен, но по делото липсват данни той да е работел по трудово правоотношение
преди увреждането, както и да е нарушена трудоспособността му след увреждането. В тази
връзка са налице данни в събраните по делото гласни доказателства /показанията на св. Г. и
на св. А. на л.181-182/, че преди катастрофата ищецът помагал на баща си в строителството,
но в тази част съдът намира показанията на свидетелите за неубедителни – същите са съвсем
общи, лишени от конкретика /в какви строителни дейности е участвал, колко често е
помагал на баща си, кога е започнал да му помага/, и не се подкрепят от други
доказателства. Същевременно, свидетелите не установяват по несъмнен начин, че след
настъпването на процесното ПТП ищецът не помага на баща си в строителството, поради
обективна невъзможност – напротив, св. А. не може да посочи причината за отказа на ищеца
да помага на баща си, а показанията на св. Г. се основават на нейни собствени
предположения /“Баща му го вика да работи с него, но него го е страх, не знам защо, дали от
височината.“/. Свидетелите установяват, че след процесното ПТП ищецът е издържан от
родителите си, но съдът намира да не се установява това да е в причинна връзка с
процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания в пряка
причинна връзка с процесното ПТП, съобразно чл.52 от ЗЗД и формулираните критерии за
справедливост с ППВС №4/1968 г., следва да бъде определено в размер на 20 000 лв.
/двадесет хиляди лева/, която сума кореспондира на вида и характера на травматичните
увреждания /лекостепенна черепно-мозъчна травма, без вътречерепни увреждания/,
последвалата тежка аспирационна пневмония с временна опасност за живота на ищеца,
нуждата от чужда помощ, същевременно – на проведеното консервативно лечение,
сравнително краткия възстановителен период, настъпилото пълно възстановяване, липсата
на трайни неблагоприятни последици за здравето на ищеца. Така определения размер
съответства на икономическата конюнктура в страната, както и на съдебната практика по
сходни случаи.
Като е достигнал до частично различни изводи във връзка със праведливия размер на
обезщетението, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение в
отхвърлителната му част, за разликата над определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 10 000 лв., до размера от 20 000 лв., поради което в тази част
решението на първостепенния съд следва да се отмени, и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца допълнително обезщетение от още 10 000 лв., ведно със законната лихва
13
върху тази сума за периода от 21.12.2021 г. до окончателното плащане. За размера над
20 000 лв., до пълния претендиран размер от 40 000 лв., решението на първостепенния съд е
правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.
Съобразно този изход от спора, решението на първостепенния съд следва частично да се
отмени в частта му за разноските, които ищецът е бил осъден да заплати на ответника. Със
списък по чл.80 от ГПК ответникът е претендирал разноски в общ размер от 5077 лв., от
които следва да му се присъди ½ /една втора част/ по съразмерност, съобразно отхвърлената
част от иска – т.е. сумата от 2538,50 лв. Ето защо, решението на първостепенния съд следва
да се отмени в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за
първоинстанционното производство, за размера над 2538,50 лв., до размера от 3793,03 лв.
При този изход от спора, на ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
допълнителни разноски за първоинстанционното производство, съобразно уважената част от
иска с въззивното решение, както и част от разноските за въззивното производство,
пропорционална на уважения обжалваем интерес. Уважената част от иска, съобразно
въззивното решение, е ½ /една втора част/ от предявения размер от 40 000 лв., а уважената
част от обжалваемия интерес за въззивното производство, е 1/3 /една трета част/. Ищецът е
претендирал за първоинстанционното производство да бъде присъдено в полза на
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., с
начислен ДДС. Първостепенният съд е определил пълния размер на адвокатското
възнаграждение, дължим според цената на иска, в размер на сумата от 4620 лв. с начислен
ДДС. Съобразно резултата от въззивното производство, от този размер в полза на адв. К.
следва да се присъди сумата 2310 лв. С първоинстанционното решение са присъдени на адв.
К. 1155 лв., поради което с въззивното решение на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на още 1155 лв.
За въззивното производство въззивникът е претендирал присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния му представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Изчислено съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при обжалваем интерес от 30 000
лв., минималното адвокатско възнаграждение се изчислява в размер на 3050 лв. без ДДС, а с
начислен ДДС – в размер на 3660 лв., от който размер следва да се присъди 1/3 /една трета/
част, съразмерно на уважения обжалваем интерес – т.е. сумата от 1220 лв., с начислен ДДС.
Тъй като ищецът на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от задължението за внасяне на
държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса
за допълнително уважената част от иска, в размер на 6% за производството пред двете
съдебни инстанции – т.е. сумата от 600 лв., която ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съда, по сметка на Апелативен съд – Пловдив.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят част
от разноските за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от обжалваемия
интерес на ищеца. Със списък по чл.80 от ГПК въззиваемият е претендирал присъждане на
14
разноски за процесуално представителство за въззивното производство, в размер на сумата
от 3660 лв. с включен ДДС – т.е. в размер на минималното адвокатско възнаграждение,
поради което релевираното от въззивника възражение за прекомерност на претендираните
от въззиваемата страна разноски за процесуално представителство за въззивното
производство, е неоснователно. Ето защо, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 2440 лв. с ДДС, представляваща
направени разноски за процесуално представителство за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №435 от 15.11.2023 г., постановено по т.д. № 325 по описа за 2022 г. на
Пловдивски окръжен съд – IV състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Я.
В. К., с ЕГН **********, против „З.а.д. "О**-З.““АД, с ЕИК **, иск с правно основание
чл.432 от КЗ, за сумата над 10 000 лв. /десет хиляди лева/ до размера от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща претендирано застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, настъпило на 18.08.2021 г.,
по вина на М.А.С., като водач на лек автомобил марка „Б**“, модел „*“, с рег.№ **, в който
ищецът е пътувал като пътник, КАКТО И В ЧАСТТА, в която от Я. В. К., с ЕГН
**********, е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „З.а.д. "О**-З.““АД, с
ЕИК **, сумата над размера от 2538,50 лв. /две хиляди петстотин тридесет и осем лева и
петдесет стотинки/, до размера от 3793,03 лв./три хиляди седемстотин деветдесет и три лева
и три стотинки/, за разноски за първоинстанционното производство, И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.а.д. "О**-З.““АД, с ЕИК **, със седалище гр.С., и адрес на управление: гр.С.,
район „В.“, ж.к.“В.“, ул.“С.С.“№*, ет.*, на основание чл.432 от КЗ, да заплати на Я. В. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.“К.“ №*, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
/разлика над присъдените 10 000 лв. до размера от 20 000 лв./, претърпени от ищеца в
резултат от ПТП, настъпило на 18.08.2021 г., по вина на М.А.С., като водач на лек
автомобил марка „Б**“, модел „*“, с рег.№ **, в който ищецът е пътувал като пътник,
ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, за периода от 21.12.2021 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №435 от 15.11.2023 г., постановено по т.д. № 325 по описа за
2022 г. на Пловдивски окръжен съд – IV състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с
която е отхвърлен предявения от Я. В. К., с ЕГН **********, против „З.а.д. "О**-З.““АД, с
ЕИК **, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за сумата над размера от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/ до претендирания размер от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, на
претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат от ПТП, настъпило на 18.08.2021 г., по вина на М.А.С., като водач на лек
15
автомобил марка „Б**“, модел „*“, с рег.№ **, в който ищецът е пътувал като пътник.
ОСЪЖДА „З.а.д. "О**-З.““АД, с ЕИК **, със седалище гр.С., и адрес на управление: гр.С.,
район „В.“, ж.к.“В.“, ул.“С.С.“№*, ет.*, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1
от ГПК, да заплати на адвокат П. К., от Адвокатска колегия – София, с адрес: гр.С., ул.“Л.“
№*, ап.*, сумата от 1155 лв. /хиляда сто петдесет и пет лева/, представляваща допълнително
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство с начислен ДДС, КАКТО
И сумата от 1220 лв. /хиляда двеста и двадесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС за въззивното производство, за процесуалното
представителство на Я. В. К., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „З.а.д. "О**-З.““АД, с ЕИК **, със седалище гр.С., и адрес на управление: гр.С.,
район „В.“, ж.к.“В.“, ул.“С.С.“№*, ет.*, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза
на бюджета на съда, по сметка на Апелативен съд – Пловдив, сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/, представляваща държавна такса за допълнително уважената част от иска.
ОСЪЖДА Я. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.“К.“ №2, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, да заплати на „З.а.д. "О**-З.““АД, с ЕИК **, със седалище гр.С., и адрес на
управление: гр.С., район „В.“, ж.к.“В.“, ул.“С.С.“№*, ет.*, сумата от 2440 лв. /две хиляди
четиристотин и четиридесет лева/ с ДДС, представляваща направени разноски за
процесуално представителство за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16