Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. Ловеч, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на тридесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Радева
к.а.н.д. № 166/2023г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба,
подадена от И.П.Б. ***, чрез пълномощника адв. Г.Г. ***, против Решение № 465/12.10.2023г.,
постановено по АНД № 906/2023г. по описа на Районен съд гр. Плевен. По изложени
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се
иска отмяната му.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател И.П.Б., редовно призована, не се явява. Не се явява
и упълномощеният процесуален представител – адв. Г.Г.,
като същият е представил писмени бележки по същество на спора с изложени
подробни доводи за отмяна на оспореното Решение № 465/12.10.2023г., постановено
по АНД № 906/2023г. по описа на Районен съд гр. Плевен и потвърденото с него
Наказателно постановление № 2/14.01.2022г., издадено от Председателя на КПНРО. Претендират се
разноски по делото в размер на 800 лева.
Ответникът по делото – Председателят на
Комисията по публичен надзор над регистрираните одитори гр. София /КПНРО/, редовно
призован, се представлява в съдебно
заседание от пълномощника главен юрисконсулт Д.К., която оспорва подадената
касационна жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи в този
смисъл в съдебно заседание, като прави и искане за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за неоснователност на
жалбата и счита, че следва да се потвърди обжалваното решение на Районен съд
гр. Плевен като правилно, валидно и обосновано, за което излага подробни
аргументи в съдебно заседание.
Административен
съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания
и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Производството пред Районен съд гр. Плевен
е образувано по жалба на касатора И.П.Б. против Наказателно постановление № 2/14.01.2022г.,
издадено от проф. О.Г.С. – Председател на Комисията по публичен надзор над
регистрираните одитори гр. София, с което на И.П.Б. е наложено административно
наказание глоба в размер 1500 лева на основание чл. 110, ал. 2, т. 3 във вр.
чл. 59 от Закона за независимия финансов одит /ЗНФО/ за извършено нарушение по чл.
110, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 59 от същия закон.
Административнонаказателната
отговорност на И.П.Б. е била ангажирана за това, че в качеството си на
регистриран одитор с рег. № 0126 от регистъра по чл. 20 от ЗНФО, през периода
от 12.11.2019г. до 25.06.2020г. в гр. Плевен, е издала одиторско мнение във
връзка с изпълнен ангажимент за независим финансов одит на годишния финансов
отчет за 2019г. на „Мизия 96“ АД, ЕИК: ********* при неспазване на изискванията
на ЗНФО, както следва: издаденият одиторски доклад на предприятието от
обществен интерес „Мизия 96“ АД не съдържа адрес за кореспонденция и докладване
по отношение на органът, назначил регистрирания одитор; датата на назначаване и
периода на пълния непрекъснат ангажимент за задължителен одит; потвърждение, че
одиторското становище е в съответствие с допълнителния доклад за одиторския
комитет; изявление, че не са предоставяни забранени услуги извън одита и
изявление относно идентифицираните съществени рискове, което е в несъответствие
с изискванията на чл. 59 от ЗНФО във вр. чл. 51, ал. 3 от същия закон във вр. с
изискванията на чл. 10, пар. 2, букви „а“, „б“, „в“, „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) № 537/2014.
Първоначално
по подадената жалба от И.П.Б. се е произнесъл трети наказателен състав на Районен
съд гр. Плевен, който с Решение № 274 от 12.05.2022г. по АНД № 604/2022г. е
отменил Наказателно постановление № 2/14.01.2022г., издадено от проф. О.Г.С. –
Председател на КПНРО гр. София. Това решение е обезсилено от втори касационен състав
на Административен съд гр. Плевен с Решение № 404 от 27.09.2022г. по КАНД №
516/2022г. поради конституирането на ненадлежен ответник и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр. Плевен.
С
Решение № 626 от 22.11.2022г. по АНД № 1885/2022г. четиринадесети състав на
Районен съд гр. Плевен е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 2/14.01.2022г., издадено от проф. О.Г.С. – Председател на КПНРО
гр. София. Това решение е отменено от трети касационен състав на
Административен съд гр. Плевен с Решение № 183 от 05.04.2023г. по КАНД №
1029/2022г. поради непроизнасянето на първоинстанционния съд по същество на
спора, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
гр. Плевен.
С
Решение № 465/12.10.2023г., постановено по АНД № 906/2023г. по описа на Районен
съд гр. Плевен, първи наказателен състав на същия съд е потвърдил Наказателно
постановление № 2/14.01.2022г., издадено от проф. О.Г.С. – Председател на КПНРО
гр. София като правилно и законосъобразно. С Определение № 12706 от
18.12.2023г. на ВАС делото е изпратено за разглеждане от Административен съд
гр. Ловеч на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК.
Настоящият
касационен състав намира посочените касационни основания от жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон.
При
постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които са обсъдени от решаващия съд. Съобразени и преценени са в пълнота
представените по делото доказателства и са направени мотивирани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Следователно
не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви и е приел, че нарушението, за което е санкционирана
И.П.Б., е установено при извършена инспекция за гарантиране качеството на
професионалната дейност на Б., в качеството й на регистриран одитор, извършена
на основание Заповед № 04-0126-61-40/07.06.2021г. на Председателя на КПНРО за
отчетен период от 01.01.2020г. до 31.12.2020 година. Срещу И.П.Б. е съставен
АУАН № 89/03.11.2021г. от Й.З.З.– старши инспектор в КПНРО, на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, в присъствие на свидетеля М.А.М.. АУАН е съставен за извършено
нарушение по чл. 110, ал. 2, т. 1 и чл. 59 от ЗНФО. Въз основа на този АУАН е
издаденото Наказателно постановление № 2/14.01.2022г., издадено от проф. О.Г.С.
– Председател на КПНРО гр. София, с което на И.П.Б. е наложено административно
наказание на основание чл. 110, ал. 2, т. 3, вр. чл. 59 от ЗНФО – глоба в
размер на 1500 лева.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН не е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като И.П.Б. е била надлежно поканена
да се яви в конкретен ден и час за съставяне на АУАН. Това е видно от приетото
като доказателство по делото оригинал на Писмо изх. № РД-33-198/28.10.2021г. до
И.П.Б. от КПНРО /л. 29 от АНД № 906/2023г. по описа на РС гр. Плевен/, с което
същата е поканена да се яви на 03.11.2021г. в сградата на КПНРО гр. София, ул.
„Сердика“ № 22, ет. 6 в 10:00 часа за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение. С това писмо И.П.Б. изрично е
предупредена, че при неявяването й без уважителни причини, АУАН ще бъде
съставен в нейно отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това писмо е
връчено лично на И.П.Б. на 29.10.2021г., видно от приложената на л. 31 от АНД №
906/2023г. по описа на РС гр. Плевен обратна разписка. Въззивният съд е назначил
съдебно–почеркова експертиза, от изготвеното заключение по която се установява,
че ръкописният текст „И.Б.“ в Обратна
разписка от 29.10.2021г. на л. 31 от делото е изписан от лицето И.П.Б..
Подписът в Обратна разписка от 29.10.2021г. на л. 31 от делото е положен в
съкратена транскрипция от лицето И.П.Б.. От горното се установява по
категоричен начин, че на И.П.Б. е било връчено Писмо изх. №
РД-33-198/28.10.2021г. и същата е била поканена по надлежния ред за съставяне
на акт за установено административно нарушение. По този начин съдът счита, че е
била спазена процедурата, разписана в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя след като същият е бил надлежно
поканен за съставяне на акт и не се е явил.
Настоящият
касационен състав категорично не споделя аргументите, изложени от адв. Г.Г., че
съдът не е следвало да приема като доказателства по делото и да съобразява
Писмо изх. № РД-33-198/28.10.2021г. и Обратна разписка от 29.10.2021г.,
представени от ответника пред касационната инстанция, тъй като заявяването на
тези нови доказателства едва пред касационната инстанция е процесуално
недопустимо. След представянето на тези доказателства, делото е върнато за ново
разглеждане на въззивния съд, който се явява първоинстанционен съд, поради
което няма законова пречка посочените доказателства да бъдат съобразени от
съда. Нещо повече същите са допринесли за установяване на обстоятелствата по
делото и конкретно, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН.
Настоящият касационен състав напълно споделя и приетото от
Районен съд гр. Плевен в обжалваното решение, че не са налице допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство,
както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, като са
били спазени всички процесуални правила и норми. АУАН е съставен, а НП е
издадено от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. В съдържанието на
Наказателното постановление изпълнителното деяние е индивидуализирано в
необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез
словесно описание на поведението, с което се осъществява състава на нарушението
и с посочване на законовата разпоредба установяваща задължение, неизпълнението
на което представлява административно нарушение. Безспорно установено е с
доказателствата по делото, че И.П.Б. не е отразила в издадения от нея доклад всички
изискуеми реквизити, подробно описани както в АУАН, така и в НП. Несъмнено
административнонаказващият орган има право в случай, че установи, че неправилно
е посочена нарушената правна норма или не е посочена такава, да отстрани това
допуснато от актосъставителя нарушение и да посочи действително нарушената
правна норма или да прецизира правната квалификация, без обаче да бъдат
изменяни фактическите признаци, посочени в АУАН и НП. Ако с наказателното
постановление на нарушителя се предявяват нови фактически положения, които не
са му били предявени с акта или надхвърлят последните, наказващият орган разполага
единствено с възможността да прекрати производството по първоначално
съставеният акт и да укаже съставяне на нов такъв, и то ако не е изтекъл срокът
за това, тъй като в противен случай би се нарушило правото на защита на
наказаното лице, доколкото на последния такива фактически признаци не са били
предявени при първоначално повдигнатото му административно обвинение. В
конкретният случай обаче, в съставения АУАН описаните признаци на нарушението
от обективна и субективна страна осъществяват състава на посоченото в
наказателното постановление нарушение. При изведеното точно и ясно описание от
фактическа и правна страна на извършеното нарушение нарушителят несъмнено има
обективна възможност да разбере кое негово деяние е прието за противоправно по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по
никакъв начин. Този извод е направен и от трети касационен състав на
Административен съд гр. Плевен в постановеното от него Решение № 183 от
05.04.2023г. по КАНД № 1029/2022 година.
Касационният състав напълно възприема
изводите на въззивната инстанция по съществото на спора и счита, че
нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода
на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган,
както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени
средства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Нарушението
не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност,
или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като
маловажно. Такъв извод е направил и решаващият съд, като е изложил аргументи за
това.
Правилни
са и изводите на първоинстанционният съд, че при определяне на
административното наказание, наказващият орган е съобразил тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, имотното състояние на
нарушителя, като е определил размера на глобата в съответствие с чл. 27, ал. 2
от ЗАНН и приетата от КПНРО Методика за определяне размера на административните
наказания по ЗНФО, за което са изложени мотиви в наказателното постановление.
При преценка законосъобразността на наказателното
постановление, настоящият състав намира Решение № 465/12.10.2023г. по АНД №
906/2023г. по описа на Районен съд гр. Плевен за постановено при правилно
прилагане на относимите законови разпоредби на ЗНФО, Регламент (ЕС) № 537/2014 и ЗАНН. Административнонаказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен правния
извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение
ангажиране отговорността на жалбоподателя. Фактическите констатации и правните
изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от
районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 465/12.10.2023г., постановено по АНД №
906/2023г. по описа на Районен съд гр. Плевен е валидно, обосновано, допустимо,
постановено в съответствие с
материалния закон.
Не
са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
С
оглед изхода на делото и направеното искане от главен юрисконсулт Д.К. –
процесуален представител на ответника, ще следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер 100 лева за настоящата съдебна инстанция.
С оглед изложеното и на основание
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, Ловешки административен съд, втори
касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 465/12.10.2023г., постановено по АНД №
906/2023г. по описа на Районен съд гр. Плевен.
ОСЪЖДА И.П.Б. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Комисията по публичен надзор над
регистрираните одитори гр. София, ул. „Сердика“ № 22, ет. 7, сумата 100.00 –
сто лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.