Р Е Ш Е Н И Е
№………….…………../………….…………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 16691 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на
чл. 238 от
ГПК.
Производството
е образувано по предявени от С.М.С., ЕГН **********,***,
действащ чрез адв. Е. Ф., срещу „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер от
3 400.02 евро, равняваща се на 6 649.86 лева по фиксинга
на БНБ, представляваща нетно
трудово възнаграждение, формирана, както следва:
- по трудов договор № 105 от 24.10.2019 г. – нетно трудово възнаграждение в размер от 183.35 евро, дължимо за
престирана работна сила за периода от
25.10.2019 г. до 31.10.2019 г.; нетно
трудово възнаграждение за в размер от
1 100.00 евро, дължимо
за престиран труд за периода
от 01.11.2019 г. до
30.11.2019 г.; нетно трудово
възнаграждение в размер от 1 100.00 евро, дължимо за престиран
труд за периода
от 01.12.2019 г. до
31.12.2019 г.;
- по трудов договор № 118 20.03.2020
г. – нетно трудово възнаграждение в размер от 916.67 евро, дължимо за престирана работна сила за
периода от 01.06.2020 г. до 25.06.2020 г.;
- по допълнителен трудов договор от 20.03.2020 г. - нетно трудово възнаграждение
в размер от 100.00 евро, дължимо за
престирана работна сила за периода от
01.06.2020 г. до 25.06.2020 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.12.2020 г. до окончателното погасяване на задължението
и мораторната лихва в размер
от 522.04 лева, начислена за периода
от 25.11.2019 г. до
22.12.2020 г. върху главницата
за трудово възнаграждение.
По същество ищецът моли за уважаване
на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от
ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, препис от която
му е връчена по реда на
чл. 50, ал. 4 от ГПК.
В хода на откритото съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С молба от
24.09.2021
г. поддържа
исковата молба и моли за постановяване
на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован по реда
на чл. 50, ал. 2 от ГПК за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа
се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции
на следните фактически твърдения: твърди, че между
него и ответника е учредено трудово правоотношение въз основа на сключените на
24.10.2019 г. и 20.03.2020 г. трудови договори. Ищецът заемал длъжността
„кормчия корабен“, като член на екипаж S. D., при
непрекъснат режим на работа 365 дни, 24 часа в денонощието при уговорено
консолидирано месечно трудово възнаграждение в размер от 1100.00 евро, като към
втория трудов договор е подписано и допълнително споразумение, в което е
включена допълнителна работа – приготвяне на храна за екипажа срещу уговорено
допълнително трудово възнаграждение от 120.00 евро. Първото трудово
правоотношение е продължило от 25.10.2019 г. до 09.01.2020 г., като е
преустановено със Заповед № 97/09.01.2020 г., а второто от 23.03.2020 г. до
25.06.2020 г. Поддържа се, че въпреки престираната работна сила ответникът не е
заплатил на ищеца заработеното нетно трудово възнаграждение за процесните
периоди и в претендираните размери. Твърди се, че последният е изпаднал в
забава, поради което дължи и обезщетение за забавеното плащане на уговорените
парични суми по трудовите договори.
По
същество се моли съдът да уважи предявените граждански притезания.
Претендират се
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи
елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 128,
т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът е
представил писмени доказателства /Трудов договор № 105/24.10.2019 г.; Трудов
договор № 118/20.03.2020 г.; анекс от 27.03.2020 г. към трудов договор №
188/20.03.2020 г.; длъжностна характеристика; моряшка книжка; заповед №
97/09.01.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 105/24.10.2019 г. по
взаимно съгласие; писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В., адресирано
до ищеца; извлечение от банковата сметка на ищеца за периода от 01.01.2020 г. до 14.12.2020 г./, които съответстват на
твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите
претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва
да останат и сторените по настоящото производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер
възлиза на 1215.99 лева, от които: 315.99 лева – държавна такса, дължима за предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които следва
да се присъдят
в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК и 900.00 лева – адвокатски хонорар, съобразно предсатвения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения
и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128,
т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С., ЕГН **********,*** сумите, както следва: 1./ сумата
в общ размер от 3 400.02 евро /три хиляди и четиристотин евро и два евроцента/, равняваща се на 6 649.86 лева по фиксинга
на БНБ, представляваща нетно
трудово възнаграждение, формирана, както следва:
- по трудов договор № 105 от 24.10.2019 г. – нетно трудово възнаграждение в размер от 183.35 евро, дължимо за
престирана работна сила за периода от
25.10.2019 г. до 31.10.2019 г.; нетно
трудово възнаграждение за в размер от
1 100.00 евро, дължимо
за престиран труд за периода
от 01.11.2019 г. до
30.11.2019 г.; нетно трудово
възнаграждение в размер от 1 100.00 евро, дължимо за престиран
труд за периода
от 01.12.2019 г. до
31.12.2019 г.;
- по трудов договор № 118 20.03.2020
г. – нетно трудово възнаграждение в размер от 916.67 евро, дължимо за престирана работна сила за
периода от 01.06.2020 г. до 25.06.2020 г.;
- по допълнителен трудов договор от 20.03.2020 г. - нетно трудово възнаграждение
в размер от 100.00 евро, дължимо за
престирана работна сила за периода от
01.06.2020 г. до 25.06.2020 г.,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.12.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 2./ сумата в размер от 522.04
лева /петстотин
двадесет и два лева и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
25.11.2019 г. до 22.12.2020 г. върху
главницата за трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата в размер от 315.99 лева /триста и петнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С., ЕГН **********,***, сумата в размер от 900.00 лева /деветстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и
не подлежи на въззивно обжалване по арг. от чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: