РЕШЕНИЕ
№ 1187
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203159 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на АНГ. ПЛ. АРБ. от гр.Варна, ЕГН **********, против НП № 23-
0000443 от 08.06.2021год. на директора на РД „АА“ Варна, с което за
нарушаване нормата на чл. 103, пр.2 от ЗДП вр. чл. 188, ал.1, изр. 1 от ЗДП,
на основание чл. 175, ал.1, т.3 вр. чл. 188 от ЗДП са му били наложени адм.
наказание глоба в размер на 200лв. и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, сочи, че били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, че не била изяснена фактическата обстановка, а при
определяне на санкцията АНО не бил съобразил нормата на чл. 27, ал.2 от
ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство въззивникът се представлява от
упълномощен защитник, който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по
същество пледира за отмяна на НП както поради допуснати съществени
нарушения на процес. правила, така и поради нарушение на материалния
закон. В условията на алтернативност моли да бъде намелен размера на
наложените наказания до минималния предвиден в закона. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
1
заседание, представител не се явява. В придружителното писмо с което е
изпратил жалбата АНО е изразил становище за нейната неоснователност и е
отправил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а
алтернативно за определяне на адвокатско възнаграждение на ответната
страна в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2021год. свидетелите Т. и И., и двамата инспектори в РД „АА“
Варна, изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали
на ул. „Тролейна“ в гр.Варна. На същата дата около 16:30ч., лек таксиметров
автомобил с ДК№ В 0882ВА се движел по ул. „Тролейна“ в посока от бул.
„Хр.Смирненски“ към ул. „Вяра“. Свидетелите го възприели и решили да му
извършат проверка. За тази цел св. Т. подал на водача сигнал за спиране със
стоп-палка. Водачът обаче не изпълнил сигнала, а още преди да достигне
проверяващите (на 20м. преди тях) направил обратен завой и потеглил към
бул. Хр.Смирненски“. По рег. № на МПС-то било установено, че собственик
на автомобила бил въззивникът. Същият бил призован да се яви в сградата на
РД „АА“ Варна. На 27.01.2021год. въззивникът се явил. Същият попълнил
декларация в която посочил, че автомобилът се ползва от него и от колегата
му Димитър Венцеславов Николов, но не може да посочи кой точно е
управлявал МПС-то на 13.01.2021год..
На същата дата св. Т. съставил срещу въззивникът АУАН № 284695, в
който посочил, че на 27.01.2021год. около 12:00ч. в РД „АА“ Варна, ул.
„Тролейна“ № 48, в качеството си на собственик на лек таксиметров
автомобил „Дачия“ с ДК№ В0882ВА, кат. М1 (видно от СРМПС част ІІ не
може да посочи кой е управлявал гореописаното МПС на 13.01.2021год.
около 16:30ч. във връзка с неспиране на посоченото място за завършване на
проверка след подаден сигнал със стоп палка в гр.Варна по ул. „Тролейна“,
като МПС-то прави маневра обратен завой в посока към кръстовището с бул.
„Хр.Смирненски“ с цел осуетяване на проверката. Като нарушена в АУАН
била посочена нормата на чл.103, пр.2 вр. чл. 188, ал.1 от ЗДП.
Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал
вписвайки в него, че е подал писмена декларация.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение не било подадено и на
08.06.2021год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП. В него АНО
приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в акта, приел е че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 103, пр.2 вр. чл. 188, ал.1, изр. 1
от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1, т.3 вр. чл. 188, ал.1, изр.2 от ЗДП му
наложил адм. Наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 6 месеца.
2
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани
актосъставителят Т.Т. и свидетелят вписан в акта И.И., които в показанията
си пред съда възпроизвеждат констатациите отразени в акта. И двамата
свидетели сочат, че АУАН бил съставен на въззивника за това, че в
качеството на собственик на МПС-но не може да посочи, кой е управлявал
автомобила на 13.01.2021год.
Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН още и
Заповед № РД-08-30/24.01.2020год. на министъра на транспорта
информационните технологии и съобщенията, отчет от фискалната памет на
таксиметров апарат ЕСО15554, СРМПС част ІІ, декларация изходяща от
въззивника, доклад от Т. Ст. Т. и ИВ. Д. ИВ., справка за ППС с рег.№
В0882ВА и контролен талон.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното доказателства както писмени така и
гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени
поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи,
поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът в изпълнение на императивно вмененото му задължение за
цялостен контрол на НП относно законосъобразността му, обосноваността и
справедливостта на наложеното наказание прие за установено от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и се явява допустима и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че в хода на
адм. Наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процес. правила, а именно: от обст. части на АУАН и НП не става ясно в
какво точно нарушение е обвинен въззивника (в какво се състои
изпълнителното деяние за което е привлечен към адм.наказателна
отговорност) и кога го е извършил. посочено, че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 103 от ЗДП като в обст. части липсват обст. и факти
свързани с поведение на въззивника относимо към съставомерността на
такова нарушение. Съгласно посочената разпоредба при подаден сигнал за
спиране от компетентен орган водачът на ППС е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Никакви факти свързани с управление на МПС и неизпълнение на
сигнал в обст. части не се съдържат. Там е посочено, че на 27.01.2021, около
12:00ч.,в гр.Варна, не могъл да посочи кой е управлявал автомобила му на
13.01.2021год. Видно от показанията на двамата разпитани по делото точно
за такова деяние е бил привлечен към отговорност въззивника. Това
поведение обаче само по себе си не е част от обективната съставомерност на
сочената като нарушена норма на чл. 103 от ЗДП.
3
Вярно е че тази норма е посочена във вр. чл. 188 от ЗДП. Тази норма
обаче не съставлява състав на адм. нарушение. Тя е указателна и указва кой е
субекта на адм.нарушение извършено при управление на МПС. Налице е и
неяснота по отношение на това кога е извършено нарушението за което му е
било повдигнато обвинение. От една страна е посочено, че на 27.01.2021год.
около 12:00ч. въззивникът не посочил ******. От друга страна е посочена и
още една дата – 13.01.2021год. на която бил управляван автомобила. В
същност фактите така както са изложени в акта и НП водят до пълна неяснота
във волята на актосъставителя и АНО за какво точно нарушение е наказан
въззивника и кога го е извършил. В тази връзка следва да се отбележи, че е
абсолютно недопустимо едва в хода на съдебното следствие след изслушване
на актосъставителя да се установява, какво е имал той предвид съставяйки
акта, за какво деяние привлича дадено лице към адм.наказателна отговорност.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. Правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на
процес.основание тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на
въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на
какво точно нарушение е обвинен, кога го е извършил и при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. Следва да се посочи също, че правото на защита се
осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, а в
случая минимални предпоставки за това липсват.
Доколкото в АУАН и НП от фактическата страна е посочено, че на
27.06.2021год. не посочил, кой бил управлявал на автомобила му на
13.01.2021год. във връзка с неспиране на подаден сигнал съдът с оглед на
събраните по делото доказателства счете че такова деяние на посочената дата
е било извършено от него, но това деяние само по себе си не е съставомерно.
Същото е относимо към указателната разпоредба на чл. 188 от ЗДП която
указва, че собственикът на МПС отговаря за нарушения извършени с него ако
не посочи на кого е предоставил МПС-то.
В случая всички събрани по делото доказателства сочат на това, че на
13.01.2021год. въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДП вр. чл.
188 от същия закон тъй като на същата дата при подаден сигнал за спиране от
контролен орган не е спрял на посоченото място. В случая вр. с чл. 188 от
ЗДП указва единствено, че субект на нарушението е въззивника като
собственик на МПС-то. Съставомерното изпълнително деяние се състои в
неспирането при подаден сигнал, а не в непосочването на лицето, което е
управлявало автомобила, както е прието от актосъставителя и АНО.
Що се касае до направеното във фазата по същество от страна на
защитата и за неправилно дадена квалификация от страна на АНО –
неправилно отнасяне на нарушението на чл. 103 от ЗДП към санкционната
разпоредба на чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДП то се споделя изцяло от съда. Нормата
на чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДП предвижда санкция за непредставяне на документи
или осуетяване на проверка по друг начин. В случая обаче нарушението на чл.
4
103 от ЗДП е свързано с неизпълнение на сигнал, отказ да се изпълни
нареждане на контролен орган, което е относимо към хипотезата на чл. 175,
ал.1, т.4 от ЗДП и по този въпрос спор в съдебната практика няма.
С оглед на всичко изложено по горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна, като и двете искания са направени
своевременно.
С оглед крайния изход на спора (НП подлежи на отмяна) искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователно и се отхвърля от съда. Отделен е въпроса, че в случая
въззиваемата страна не е била представлявана в процеса от юрисконсулт,
поради което и искането й би било неоснователно и при друг изход на делото.
Искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед изхода на
делото, съдът счете за основателно доколкото разноски му се дължат
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от АПК. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 29.09.2021г. и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат Асен Димов от АК-Варна оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по настоящото дело. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, която сума е била
заплатена в брой, т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд. Сумата е равна на минималния размер на адвокатското
възнаграждение за този тип дело определен в Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъдена на
въззивника в пълен размер.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000443 от 08.06.2021год.
на директора на РД „АА“ Варна с което на АНГ. ПЛ. АРБ. ЕГН **********
от гр. Варна, на основание чл. 175, ал.1, т.3, вр. чл. 188 от ЗДП е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. и адм. наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6м. за нарушаване нормата на чл.103
от ЗДП.
ОСЪЖДА РД „АА“ Варна да заплати на АНГ. ПЛ. АРБ. ЕГН
********** от гр.Варна, ул. „Хан Кубрат“ № 7а, ет.3, ап.7 сума в размер на
5
300лв. представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6