№ 550
гр. София, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110140034 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.01.2026 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 40034 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.В., с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. ************************************,
представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т., срещу Я. Б. Д., с ЕГН **********, от гр.
***********************. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
по което било образувано гр.д. № 22306/2023 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, по повод на
което ищецът предявява исковата си претенция. Твърди, че между страните е налице трайно
установено фактическо отношение във връзка с доставяне на ВиК услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Излага твърдения, че
получаването на ВиК услуги става при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи и
съответния регулаторен орган. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги, като по отношение на нея е открита договорна сметка № ********** към клиентски
номер ***********. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Я. Б. Д., че ответникът дължи на „С.В. сумата от 642,73 лв. - главница за
неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 10.12.2019 г. до
10.11.2022 г., за договорна сметка **********, създадена към клиентски номер ***********,
както и законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Я. Б. Д., с който исковите претенции се оспорват неоснователни. Оспорва
наличието на облигационни отношения между страните за процесния период, както и липса
на качеството на потребител за ответника. Оспорва пасивната легитимация на ответника.
Оспорва извършено от ищеца уведомяване на ответника за дължими суми, както и
извършено отчитане на водомерите в сградата в режим на етажна собственост. Прави
възражение за погасителна давност на претендираните суми. Излага подробни съображения,
позовава се на съдебна практика.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител, оспорва
исковите претенции, поддържа исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции
като неоснователни и недоказани.
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
2
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 22306/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
12.12.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Я. Б. Д., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„С.В. сумата от 642,73 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от 10.12.2019 г. до 10.11.2022 г., за договорна сметка **********,
създадена към клиентски номер ***********, както и законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 62,75 лв.
– направени по делото разноски от разноските в общ размер от 75 лв., от които: сумата от 25
лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане от 12.12.2023 г. съдът е отхвърлил заявлението за сумата от 125,51 лв. -
мораторна лихва за периода от 10.01.2020 г. до 10.11.2022 г. По повод на подадено
възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят „С.В.,
ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателство по делото са приети и приложените в заповедното производство
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С.В..
От представената и приета като доказателство по делото справка от Агенция по
вписванията се установява, че на 02.10.1998 г. е била вписана сделка покупко-продажба, по
силата на която Я. Б. Д. е придобил собствеността върху апартамент № 62, находящ се на
адрес: гр. *****************.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, неоспорено от страните
по делото, се установява, че ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги до процесния
имот и в количество от 201,601 куб.м., начислявани на база за периода от 20.12.2009 г. до
09.03.2021 г. плюс 36,594 куб.м., начислени като общо потребление или общо начисленото и
изчисленото водно количество за ВиК услуги е 238,195 куб.м. Останалата част от процесния
период от 09.03.2021 г. до 01.11.2022 г. са били начислявани водни количества въз основа на
реален отчет, придвижен отчет, самоотчет и изравняване на количествата съответно в
размер на 2 куб.м. плюс 0,965 куб.м. изчислени като общо потребление, или общо 2,965
куб.м., или общото количество през процесния период възлиза на 241,16 куб.м. Вещото лице
също така установява, че претендираната от ищцовото дружество сума от 642,73 лв.
съответства на приложената от ищеца таблица.
От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема за обективно и безпристрастно, се
установява, че задълженията по партида на клиентски № *********** с титуляр Я. Б. Д. са
изчислени в съответствие с утвърдените от ДЕКВР цени и са в размер на 642,73 лв. за
задължения за доставена и потребена вода по фактури за периода от 10.12.2019 г. до
10.11.2022 г. Вещото лице също така установява, че през процесния период няма извършени
плащания.
3
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „С.В. е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот ползва ответникът. По
делото безспорно се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ
се на адрес: гр. *****************, ап. 62, на който адрес е открита партида за клиент №
*********** с титуляр Я. Б. Д.. Съдът приема, че доколкото става дума за един и същ адрес
и титуляр на партида, то от събраните по делото доказателства се установява конкретния
адрес, до който са доставяни ВиК услугите през процесния период. Спори се за размера на
дължимата сума за предоставени ВиК услуги, както и размера на претендираното
обезщетение.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „С.В., публикувани на електронната страница на ищеца, ответникът се явява
потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма
в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено
предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между
страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства ВиК
услуги за процесния имот са били доставяни през процесния период, за който са били
издадени фактури от 10.12.2019 г. до 10.11.2022 г. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията за главница за
процесния период възлизат на 642,3 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказа за
претендирания размер, поради което следва да бъде уважена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на претендирана главница,
съдът следва да се произнесе и по направеното възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от
4
18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за ВиК услуги
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението –
28.04.2023 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до
месец февруари 2020 г. включително, като вземането за месец март 2020 г., което е станало
изискуемо в края на месец април 2020 г., както и вземанията след тази дата, не се считат
погасени по давност. За месец март 2020 г. фактура е била издадена на 09.04.2020 г.
Задълженията за периода от месец март 2020 г., за което е била издадена фактура №
******** от 09.04.2020 г. до 10.11.2022 г. възлизат на 495,52 лв.
Ето защо претенцията се явява основателна и доказана за сумата от 495,52 лв., като за
разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 642,73 лв. и за периода
от 10.12.2019 г. до месец февруари 2020 г. следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 48,38 лв. от общо направените разноски в
размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът
намира, същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 021,52 лв. от общо
направените разноски в размер на 1 325 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна
такса, сумата от 800 лв. – платени възнаграждения на вещи лица, сумата от 400 лв. –
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
5
Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно
средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на
исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република
България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото
решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на
1,95583 лв. за едно евро.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „С.В., с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************************, представлявано от изпълнителния директор
В.Б.Т., срещу Я. Б. Д., с ЕГН **********, от гр. ***********************, правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Я. Б.
Д. дължи на „С.В. сумата от 495,52 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет и две
стотинки/ с еврова равностойност 253,36 е. /двеста петдесет и три евро и тридесет и шест
цента/ - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от
месец март 2020 г. до 10.11.2022 г., за договорна сметка договорна сметка **********,
създадена към клиентски номер ***********, както и законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за главница за сумата над 495,52 лв. до първоначално претендирания размер от
642,73 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ с еврова
равностойност 328,62 е. /триста двадесет и осем евро и шестдесет и два цента/ и за периода
от 10.12.2019 г. до месец февруари 2020 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА Я. Б. Д., с ЕГН **********, от гр. ***********************, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.В., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************************, представлявано от изпълнителния директор
В.Б.Т., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 48,38 лв.
/четиридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ с еврова равностойност 24,74 е.
/двадесет и четири евро и седемдесет и четири цента/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 37000 от 12.12.2023 г. по гр.д. № 22306/2023 г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА Я. Б. Д., с ЕГН **********, от гр. ***********************, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.В., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************************, представлявано от изпълнителния директор
В.Б.Т., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 021,52 лв. /хиляда двадесет и
6
един лева и петдесет и две стотинки/ с еврова равностойност 522,29 е. /петстотин двадесет и
две евро и двадесет и девет цента/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7