РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. ****, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200165 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. В. М. от гр.*****, ЕГН ***********, чрез адв.И. К.-Д.,
от ЛАК, срещу Наказателно постановление (НП) №24-0967-001327/30.12.2024г., издадено от
Началник група в ОДМВР ****, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Н-ба № Iз-2539/17.12.2012г.на МВР са
му отнети общо 10 контролни точки.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. При издаването му
били допуснати множество процесуални нарушения. Неправилно била описана и отразена
фактическата обстановка. Не бил взет предвид факта, че нарушението било установено на
100 м от входа на КАТ. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена
административната преписка, се моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави се
възражение при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско
възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
минимум. Не претендира разноски.
В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата така както е подадена. Чрез процесуалния
си представител поддържа допълнителни доводи за незаконосъобразност на НП: Липсвал
АУАН при развилото се административно-наказателно проезводство. Постановлението на
1
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство не съдържало белези на
АУАН. В наказателното производство жалбоподателят бил разпитван само в качеството на
свидетел. Не бил приложен чл.28 ЗАНН.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите-НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е било образувано първоначално със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия GА №
1330322/13.09.2024г., за това, че на 13.09 2024 г. в 07.25 часа, в гр.**** по /б/ул.“*****“, до
бл.36,жалбоподателят като водач на л.а. „*****“,собственост на *****, с рег.№ *****,
управлява същия без автомобилът да е регистриран по надлежния ред. Отразено е в акта, че
автомобилът не е регистриран по надлежния ред - МПС е с прекратена регистрация по
чл.143 ал.15 ЗДвП .
АУАН е бил съставен в присъствие на нарушителя, връчен му е лично, и същият не е
правил възражения по него нито при връчване на акта, нито по късно. Отразено е в акта, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, която разпоредба гласи:“ По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.“Производството по съставения акт е прекратено с резолюция
на АНО от 16.09.2024г., като преписката е изпратена на РП **** за търсене на наказателна
отговорност от жалбоподателя по чл.345 ал.2 НК. Било образувано досъдебно производство
№ 6282/24г.по описа на РП ****. След извършена проверка с постановление от 20.12.2024 г.
прокурор при ВрРП ***** на основание чл.199 вр. чл.243 ал.1т.1, вр. чл.24 ал.1т.1 НПК
прекратил образуваното досъдебно производство по посочената преписка, като е приел, че е
осъществен състава на престъплението от страна на жалбоподателя, но поради това, че
неговата обществена опасност е явно незначителна ,деянието не е престъпление по смисъла
на чл.9 ал.2 НК.“ Прокурорът е приел, че деянието покрива признаците на административно
нарушение по ЗДвП, и е изпратил препис от постановлението на началника на сектор ПП
при ОДМВР- **** по компетентност с оглед преценка реализирането на
административнонаказателната отговорност на водача. На 30.12.2024 година началник група
към ОДМВР-****, с-р ПП издал обжалваното Наказателно постановление №24-0967-001327
против жалбоподателя за това, че на 13.09 2024 г. в 07.25 часа, в гр.**** по бул.“*****“ до
бл.36 ,ж.к.“*****“ ,жалбоподателят като водач на л.а.м. „*****“,собственост на ***** ,с рег.
№ *****, управлява същия без автомобилът да е регистриран по надлежния ред.Отразено е
в НП,че автомобилът не е регистриран по надлежния ред - МПС е с прекратена регистрация
по чл.143 ал.15 ЗДвП . ,като на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е
2
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.В самото НП АНО е отбелязъл,че то се издава във
връзка с постановление на РП **** от 20.12.2024г.на основание чл.36 ал.2 ЗАНН.
По делото са приложени и съответно приети относими писмени доказателства: НП
№24-0967-001327/30.12.2024г.,Постановление на РП **** от 20.12.2024г.,цялото досъдебно
производство № 6282/2024г.по описа а РП ****,писмо до РП **** от 17.09.2024г.,справка по
история за процесното МПС,справка за нарушител-водач,АУАН с.GA № 1330322, договор за
продажба на МПС от 25.04.2024г.,4 бр.амбулаторни листа,заключение от неврохирургична
консултация,4 бр.болнични листа,епикриза,КТ изследване-образна диагностика. Писмените
доказателства не се оспорват от страните,и конкретно от жалбоподателя. Същите са
еднопосочни и кореспондиращи си,поради което съдът ги кредитира изцяло.
Събирани са и гласни доказателства. Разпитани са свидетелите Д.Д. и И.В.,
извършили проверката на жалбоподателя,които установяват изложеното в НП. Според
същите проверката е била извършена на не по-малко от 2 км. от входа на КАТ, ****. В л.а.
освен жалбоподателя е имало и лице от женски пол. Свидетелите са категорични, че нито е
имало, нито е ставало въпрос, че л.а. е придвижван от гр.***** до гр.**** на платформа.
Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, които са незаинтересовани от изхода
на делото и добросъвестно депозираха показания, които са последователни, взаимно се
допълват, и се подкрепят и от писмените доказателства по делото.
По искане на жалбоподателя е разпитан и св.Хр.Д.. Същият заявява, че л.а. е докаран
от ***** до гр.**** на платформа/хенга/. Той-свидетелят бил в л.а. зад шофьора. Спрели на
около 30 м.от входа на КАТ. Свалили л.а.от платформата. Преди да влезе в двора на КАТ
л.а.бил спрян от проверяващи, които съставили акт на жалбоподателя.
Както се изложи с обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Последната разпоредба гласи: „ Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“
Отразено е в НП, че същото е издадено на основание постановление на Районна
Прокуратура **** за прекратяване на ДП № 6282/24г.от 20.12.2024г.Констатациите в
приложеното Постановление и самото Постановление не се оспорват от жалбоподателя,а те
са в смисъл ,че л.а.бил закупен от жалбоподателя на името на неговата майка по
пълномощие от последната,той го управлявал,било му известно,че в двумесечен срок следва
да пререгистрира л.а. в КАТ/като пълномощник на майка си/,но не бил сторил това,тъй като
междувременно бил претърпял ПТП,при което получил увреждания,които го
възпрепятствали да стори това.
Отразено е в НП, че собственик на процесния автомобил е лицето ***** М.а – майка
на жалбоподателя,съгласно документ за собственост 4652/ 25.04.24г. на нотариус с рег.№
355- номера на нотариалната заверка на договора за покупко-продажба.Отразено е и,че
служебно е прекратена регистрацията на л.а. по чл.143 ал.15 ЗДвП,които факти също не се
оспорват от жалбоподателя.
Регистрацията и дерегистрацията на МПС подробно са уредени в ЗДвП и Н-ба № I-40
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и реда за предоставяне на данни за
3
регистрираните ППС.
Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по
поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство/чл.143 ал.1
ЗДвП/.
Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство
се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите,
предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение/чл.143 ал.11/.
Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство/чл.143 ал.15 ЗДвП/.
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за това, че на посочената дата,
място и време е управлявал МПС, по отношение на което била налице служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.15 ЗДвП, при което същото е със статут нерегистрирано.
Процесното МПС е било регистрирано на името на лицето *****, който на 25.04.2024 г. го е
продал на майката на жалбоподателя, която в двумесечен срок от придобиването му не го е
регистрирала на свое име,при което регистрацията на л.а.е прекратена служебно на
осн.чл.143 ал.15 ЗДвП/. От 25.06.2024г. л.а. е със статут нерегистрирано МПС.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните
по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите - НП, поради което се явява
процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314 ал.1
НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания
санкционен акт.
Безспорно е по делото, че административно-наказателното производство в случая се
е развило при условията на чл.36 ал.2 ЗАНН. Това е и основното възражение на
жалбоподателя чрез процесуалния му представител за допуснато съществено процесуално
нарушение – отпочване на административно наказателното производство без съставен акт
съгл.чл.36 ал.1 ЗАНН. Тези доводи в конкретния случай настоящият състав намира за
неоснователни.
Действително административно-наказателният процес е строго регламентирана и
нормирана дейност, която съгласно правилата на чл.36 ал.1 ЗАНН започва по правило със
съставяне на АУАН, който акт има едновременно констативна, обвинителна и сезираща
функции, тоест чрез съставянето на АУАН едновременно се установява административното
нарушение, повдига се официално обвинение за извършване на правонарушение, и се сезира
съответен държавен орган, разполагащ с правомощия да реализира административно-
4
наказателна отговорност чрез налагане на предвидено в закона административно наказание.
Поради тези функции на АУАН, към издаването му са въведени точно определени
изисквания, свързани с издаване в писмена форма, конкретно съдържание, задължителни
реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН и др.
В конкретния случай, както се изложи при констатиране на нарушението е бил
съставен АУАН, но административно наказателното производство по него е било прекратено
от административно-наказващия орган, при което АУАН липсва.
В чл.36 ал.2 от ЗАНН е въведено изключение от общото правило на ал.1, допускайки
издаване на НП, без съставен АУАН, в изрично уредените случаи на прекратено друго
наказателно производство със съответен съдебен или прокурорски акт или в случай на
отказано от прокурора образуване на друго наказателно производство за същото деяние, с
препращане на материалите на компетентния наказващ орган.
В този случай, АНО може да издаде директно НП по реда на чл.36 ал.2 ЗАНН, без
съставяне на АУАН, или липса на такъв в случаите, когато е сезиран със съответно
прокурорско постановление - за прекратяване на образувано ДП или за отказ за образуване
на ДП, но само когато тези прокурорски актове съдържат изрични констатации за надлежно
извършено правонарушение откъм време, място начин, субект, предмет и средство на
извършване, степен на обществена опасност на извършеното и съответна форма или липса
на вина, както и изрични констатации за това, че макар и да не представлява престъпление
по НК, констатираното правонарушение осъществява състав на административно нарушение
по съответния закон, за което следва да се реализира отговорност по реда на ЗАНН.
С други думи, съдържанието на прокурорското постановление следва да покрива в
достатъчна степен, задължителните реквизити на редовен АУАН, съгласно чл.42 ал.1 от
ЗАНН, доколкото го замества като иницииращ и правопораждащ административно -
наказателното производство акт, в отклонение на редовната процедура по чл.36 ал.1 ЗАНН.
В случая е на лице една от хипотезите предвидени в чл.36 ал.2 ЗАНН-прекратяване
на образувано наказателно ДП за управление на процесното МПС нерегистрирано по
надлежният ред. По това производство настоящият жалбоподател е имал качеството на
свидетел, а не на обвиняем, на който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.345 ал.2 от НК- видно от данните по приложената прокурорска преписка.
Независимо от това в конкреттния случай според настоящия състав органите на МВР
биха могли да се ползват от разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗАНН.
В конкретният случай според съдържанието на прокурорското постановление,
същото представлява годен титул за иницииране на административно – наказателно
производство по обвинение - за управление на нерегистрирано МПС по реда на чл.36 ал.2 от
НК, поради което и АНО правилно е отпочнал административно – наказателното
производство по реда на чл.36 ал.1 ЗАНН, щом като е счел, че има основания за ангажиране
отговорността на конкретното лице – жалбоподател.Постановлението на РП **** съдържа
всички реквизити,които са задължителни за АУАН – имената на нарушителя –
5
жалбоподателя, адрес и местоработатата, мястото на извършване на нарушението, описание
на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, законовите разпоредби,
които са били нарушени и пр.
В случая административно- наказващият орган, като е прекратил производството по
първоначално съставения АУАН и не е издал нов АУАН за претендираното нарушение, а е
издал директно обжалваното НП /издадено от Началник група при ОДМВР ****, с-р Пътна
полиция ****/ не е допуснал процесуално нарушение .
Чл.36 ал.2 ЗАНН допуска, както се изложи при наличие на съответната хипотеза като
настоящата за първи път чрез НП да се повдига административно обвинение спрямо
нарушителя, и това не нарушава правото му на защита.
НП също са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството
досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. РС в производство по обжалване на НП
по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на
описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически
установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма,
регламентираща същото като административно нарушение.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на
описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на
съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от
ЗАНН,което в случая е налице. Индивидуализацията на нарушението в НП се препокрива с
индивидуализацията на нарушението, описано в акта на прокуратурата за прекратяване на
ДП. Отделно от това законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на
административното нарушение/в случая на прокурорското постановление/ да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина,което се отнася до издаденото НП, при
което административнонаказващият орган е спазил изисквания на нормите на ЗАНН, като
спазването на тези изисквания води до законосъобразност на НП.
НП е издадено в срока по чл.34 ал.2 ЗАНН, формално е редовно от външна страна и
съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН. В хода на администривно-
наказателния процес не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
злепоставят интересите на жалбоподателя и правото му на защита.
От доказателствения материал по безспорен и категоричен начин се установява,че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.140 ал.1
ЗДвП,като е управлявал нерегистрирано МПС – със служебно прекратена регистрация по
чл.143 ал.15 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми
предпоставки, с които се допускат моторни превозни средства по пътищата, отворени за
обществено ползване, а именно- да са регистрирани и да са с табели с регистрационен
6
номер, поставени на определените за това места. С нормата на чл. 145 ал. 2 ЗДвП се
установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на
същото в едномесечен срок от придобиването му. Съобразно цитираната норма на чл. 143
ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Нормата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б,
ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно
прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за
регистрация от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143
ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на
закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик
на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение- да
регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП законът
приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на
регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по
пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред,като без значение е дали МПС е
било с поставени регистрационни номера. Съдът намира, че узнаването за прекратяването на
регистрацията на МПС от собственика/или ползвателя на МПС-в случая жалбоподателя/ на
превозното средство не съставлява елемент от фактическия състав по прекратяването на
регистрацията. Т.е. уведомяване на новият собственик, законът - в чл. 143 ал. 15 от ЗДвП и в
чл. 18б от Наредбата, не е предвидил. Следва да се посочи също, че чл. 18б, ал. 2 от
Наредбата изрично посочва случаите, при които се уведомява собственика на МПС, като
прекратяването по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените. Съобразно действащото
законодателство, собственикът на МПС, е носител на задължението да регистрира закупения
от него автомобил, съобразно нормата на чл. 145 ал. 2 от ЗДвП,поради което е длъжен да
познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му
задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. Неоснователни и
ирелевантни са твърденията на жалбоподателя за несъставомерност на деянието, поради
липса на виновно поведение. Вината има две основни форми- умисъл и непредпазлИ.ст,
поради което и при наличието на извършено непредпазлИ. деяние - нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175
ал. 3 пр. 1 ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление
на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е
регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и пр.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
7
норма на чл. 175 ал. 3 пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.Жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение и от обективна и субективна страна,като
формата на вината е пряк умисъл. Жалбоподателят е знаел,че управлява нерегистрирано
МПС и въпреки това го е управлявал. В тази насока съдът се позовава на показанията на
изслушаните свидетели,на които дава вяра по изложените по-горе съображения и на
писмените доказателства по делото,които не се оспорват от жалбоподателя.Съдът не дава
вяра и намира за недоказани твърденията на жалбоподателя,че е придвижил л.а.от ***** до
**** с платформа с цел пререгистриране.Твърденията му се опровергават от показанията на
свидетелите-полицейски служители на които съдът дава вяра.На показанията на св.Хр.Д. ,че
л.а.е придвижен на платформа и свален пред КАТ,за да се регистрира,съдът не дава
вяра.Показанията му са изолирани и се опровергават от останалите гласни и писмени
доказателства.Според първите двама при проверката в л.а.освен жалбоподателя се е
намирало лице от женски пол, но не е мъж. Проверката според тях е извършена в кв. *****,
на повече от 2 км.от КАТ.При първоначално съставения акт жалбоподателят не е правил
никакви възражения. Поддържаното при гледане на делото становище настоящият състав
намира за защитна теза. Разпитан като свидетел на ДП жалбоподателят не сочи като пътник
в колата св.Хр.Д.. Съобщава само за приятелката си С.. Отделно от това се установява,че на
07.09.2024г. жалбоподателят отново е управлявал процесния автомобил, за което му е
съставен друг акт в гр.*****. Полицаите от ***** изрично го уведомили,че л.а.е с
прекратена регистрация.
В случая законосъобразно са определени двете административни наказания по вид и
размер, минимално предвидени в закона, поради което съдът не обсъжда въпроса относно
индивидуализация на наказанието.
Според настоящия състав в случая не са налице предпоставки за приложение на чл.
28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като
"маловажен случай".В НП АНО не е отразил прилага или не чл.28 ЗАНН,при което съдът
приема,че според АНО не са налице предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН.
В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е
по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката
дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
8
извършване на нарушението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Макар нарушението да е формално по своя характер, съответно - да не подлежат на
изследване неблагоприятните последици от същото, това по никакъв начин не препятства
съда да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното следва да се посочи, че не се разкрива по ниска степен на
обществена опасност на деянието от обективна и субективна страна.Самото нарушение е
свързано със спазване правилата за движение по пътищата,което е неразривно свързано с
безопасността на пътя и опазване жИ.та и здравето на пътуващите по него.При преценка за
маловажността на случая,съдът взе предвид субективното отношение на жалбоподателя към
извършеното и,че са констатирани множество други нарушения на ЗДвП от
същия,последното от 07.09.2024г.за нарушение от същия вид, което не характеризира
процесния случай като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Обществената опасност на случая не е по-ниска от обикновените/обичайни/ случаи на
такива нарушения, и съответства на наложеното административно наказание.При тези
съображения съдът не може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28
ЗАНН.За неоснователни съдът намира и доводите на нарушителя, че не бил пререгистрирал
процесното МПС в срок, поради увреждания, получени при ПТП.На първо място
задължението за пререгистрация е на собственика-неговата майка.Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана не за това,че не е регистрирал МПС-то в срок,а,че управлява
нерегистрирано МПС. Действително налице са данни за получени увреждания от
жалбоподателя при претърпяно ПТП, но ако здравословното състояние на същия е било
толкова лошо,то той не би следвало да управлява автомобил,което е сторил и на
07.09.2024г.-шест дена преди процесното нарушение.
С оглед изложеното вмененото на жалбоподателя обвинение за извършено
нарушение по смисъла на чл.140 ал.1 от ЗДв.П се явява съставомерно и доказано, което от
своя страна,при липса на допуснати процесуални нарушения води и до законосъобразност и
на атакуваното наказателно постановление.
С оглед изложеното жалбата против НП се явява неоснователна. Като такава следва
да се остави без уважение, като НП се потвърди.
При този изход на делото на ответника се дължат разноски в производството, но
такива не се претендират.
Водим от горното, на основание чл.63 ал.2 т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №24-0967-001327/30.12.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР ****, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на
9
чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя Л. В. М. от гр.***** , ЕГН *********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца и на основание Н-ба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. **** в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
10