РЕШЕНИЕ
№ 1892
гр. Русе, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520104315 по описа за 2025 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и
материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „Ай Тръст“ ЕООД твърди, че на 05.06.2024 г. ответникът И. Й. Д.
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ АД.
Процедурата започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на
интернет страницата на Кредисимо – www.credissimo.bg. В процеса на заявление пълната
преддоговорна информация за условията на кредита била налична чрез хиперлинкове, в т.ч.
Общите условия за кредитиране на „Кредисимо“ ЕАД, Стандартен европейски формуляр,
Договора за кредит, ведно с Приложение № 1 с Погасителния план. Преддоговорната
информация била изпратена предварително и на е-мейла на кредитоискателя, който след
запознаване с условията по кредита отправил обвързващо електронно волеизявление по чл.
2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“.
Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ, с извършване на
гореописаните действия заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и
договорът за кредит – приети и подписани от същия. След електронното изявление на
ответника, на е-мейла му били изпратени автоматично Договор № 2988298/05.06.2024 г.,
Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържал електронното изявление на
кредитора „Кредисимо“ за сключването на Договора за кредит и приложенията към същия.
В резултат на това, по реда на ЗЕДЕУУ на 05.06.2024 г. между кредитора „Кредисимо“ и
1
кредитополучателя И. Й. Д. бил сключен Договор за кредит № 2988298 за сумата от 2686,65
лева главница и уговорен срок на погасяване на кредита – 10.06.2026 г. при лихва и други
условия, подробно уговорени в договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.
Лицето усвоило заемната сума за преструктуриране на предходно сключен договор за
кредит с „Кредисимо“. Договорът за кредит бил подписан от всяка от страните с обикновен
електронен подпис по чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014, като съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната му сила била равностойна на тази
на саморъчния подпис.
При кандидатстването си за кредит И. Д. сам избрал да обезпечи изпълнението на
задълженията си, като осигури поръчителство на Ай Тръст, макар да е имал възможност да
избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид
обезпечение. Договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за
сключване. Той също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни
изявления – договорът бил достъпен чрез хиперлинк на сайта на „Ай Тръст“ и бил сключен
от ответника чрез предоставения му по телефон СМС код, изпратен на телефонния му номер
- **********. Чрез предоставянето на СМС се доказвало по несъмнен начин сключването на
договора по електронен път и авторството на лицето, извършило волеизявлението. От своя
страна „Ай Тръст“ извършило електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като изпратило
подписания договор на е-мейла на ответника ***********@*****.***. Договорът за
предоставяне на поръчителство между страните по същността си бил договор за поръчка по
чл. 280 ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по силата на който „Ай Тръст“ предоставяло
гаранционна услуга, като се задължило да сключи с „Кредисимо“ договор за поръчителство
по чл.147 ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия договор
за кредит.
„Ай Тръст“ изпълнило задълженията си по договора за предоставяне на
поръчителство и сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който се
задължило да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с ответника за изпълнението на
неговите задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неговото
неизпълнение. Ответникът извършил едно плащане чрез „Изипей“ АД на 500 лв. на
04.02.2025 г., с което частично били погасени задълженията по двете отделни
правоотношения с „Кредисимо“ и с „Ай Тръст“. След посочената дата ответникът изпаднал
отново в просрочие на задълженията си и нямало последващи вноски.
С оглед неизпълнение на задълженията му, „Кредисимо“ изпратило искане за
плащане до поръчителя „Ай Тръст“, който изпратил уведомление по чл. 143 от ЗЗД до И. Д.
с и-мейл до ***********@*****.*** на 10.02.2025 г., в което посочил всички дължими суми
и предстоящо погасяване от „Ай Тръст“ към „Кредисимо“ на задълженията на ответника.
Последният не платил в дадения срок и на 11.02.2025 г. „Ай Тръст“ изпълнило задълженията
си като поръчител и погасил всички дължими от ответника суми към „Кредисимо“, а
именно: 2601,65 лeвa главница, 252,99 лeвa договорна лихва, 15,26 лeвa обезщетение за
забава и встъпило в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. На същата дата „Ай Тръст“
2
уведоми длъжника с електронно съобщение до електронния адрес на ответника:
***********@*****.*** за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора
Кредисимо.
За събиране на посочените суми „Ай Тръст“ подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 1265/2025 г. по описа
на РС – Русе. Срещу издадената заповед било подадено възражение по чл. 414 от ГПК,
поради което ищецът предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумите: 2601,65 лева главница, 252,99 лева – договорна
лихва за периода 10.07.2024 г. - 04.02.2025 г., 15,26 лева – обезщетение за забава за периода
11.08.2024 г. - 04.02.2025 г. Претендира и присъждане на направените за двете производства
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва претенциите по
основание и размер. Заявява, че с оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ, законът
придавал значение на подписан документ само на този, към който е добавен квалифициран
електронен подпис. Потвърждението на заявката чрез активиране на линк от сайта на
дружеството-заемодател не било равнозначно на сключване на договора. Липсвали
доказателства в посока изискванията на чл. 18, ал. 1, ал.2 и ал.3 от 3ПФУР. Инкорпорираните
на хартиен носител, твърдените за изпратени ел.документи и приложени към ИМ, далеч не
коренспондирали с истинност. Налице било и пълно несъответствие на изпратено и
приложеното по делото. Оспорва и валидността на възникналите между страните
облигационни правоотношения, материализирани с договора за банков потребителски
кредит и договор за поръчителство. Последният бил акцесорен договор, сключен съгласно
условията на договора за кредит. Между двете сделки съществувала функционална връзка,
изразяваща се в пълната обусловеност на съществуването на задължението на поръчителя от
наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение. Дължимата от
поръчителя престация била идентична по предмет с тази на главния длъжник. Съгласно
раздел III, т.12 от ОУ и чл.4, ал.2 от договора за потребителски кредит, условие за
одобряване на заявлението и усвояване на сумата по кредита било обусловено от
обезпечаването му с поръчителство с посочено от кредитора ЮЛ - в случая „Ай Тръст"
ЕООД. Съгласно чл.1, ал.2 и чл.4 за поемане на поръчителството, потребителят дължал
възнаграждение на поръчителя в размер и при условията на Приложение 1 към този
договор, съгласно което възнаграждението било в общ размер 2430,52 лв., платимо на
месечни вноски и дължимо за целия период на действие на договора с погасителните по
кредита вноски. Срокът на договора обвързвал страните и за по-късна дата, т.е. действието
му запазвало сила до окончателно издължаване на потребителя в т.ч. за срока на предоставен
евентyален гратисен период, включително и за времето на принудителното събиране на
дължимото от потребителя. Възнаграждението в пълния му размер за срока на договора се
дължало и при предсрочно погасяване на кредита, и при отказ от договора за потребителски
кредит. Възнаграждението на поръчителя се удовлетворявало предпочтително в поредността
от погасяване на задължението, като „Кредисимо“ ЕАД било овластено дa приема вместо
3
поръчителя изпълнение на задължението за плащане, възнаграждението по договора за
поръчитедство, вкл. всички други вземания.
В процесния случай ГПР по договор за потребителски кредит и общата дължима по
кредита сума не били коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство неправилно не било взето предвид при изчисляването на
процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. В раздел 111, т.12 от ОУ и
чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят следва да представи едно от
изброените обезпечения, включително да сключи договор за предоставяне на поръчителство
с одобрено от кредитора юридическо лице. Ако не бъде представено обезпечение в срок се
счита, че договорът не е породил действие между страните. Като се съобрази другото
възможно обезпечение, уредено в същия член и ОУ и срока за предоставянето им, се
налагал извод, че за кредитополучателя оставала като единствена реална опция тази по чл. 4,
ал. 1 от Договора, § 17 от ОУ- подточка (ii). Изискванията за представянето на такъв вид
обезпечение след сключване на договора дефакто задължавали лицето да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с дъщерно на заемодатепя дружество. Това размествало
финансовия риск, като го прехвърляло върху заемопопучателя. Възнаграждението за
предоставяне на поръчителство представлявало прикрита договорна лихва в полза на
заемодателя, поради което е трябвало да бъде включено в калкулациите на ГПР. Като не е
сторено това, потребителят бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи
- нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Процесният договор за потребителски кредит противоречал на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
вр.чл.19, ал.4 от ЗПК, пореди което и на основание чл.22 от ЗПК същият бил
недействитепен. От данните от ТР се установявало, че едноличен собственик на поръчителя
„Ай Тръст" ЕООД бил кредиторът по договора за потребитепски кредит - „Кредисимо" ЕАД.
В Общите условия за предоставяне на кредити, Раздел „Усвояване и погасяване на кредита",
чл. 6 и в чл. 8,ал.4, т. 2 от сключения от ответника договор за предоставяне на поръчителство
с „Ай тръст" ООД била посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за
заплащане възнаграждението на поръчителя, а с чл. 8, ал.5 от договора за предоставяне на
поръчителство „Кредисимо" АД било овластено да получава плащане на възнаграждението
по него. Очевидно бил формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между
две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в
размера на ГПР да се включат и тези разходи.
Нищожен бил и договорът за предоставяне на поръчителство от 05.06.2024 г., тъй
като се явявал лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит,
който той обезпечава и във връзка с който било възникнало правоотношението по
поръчителството. Т.е. липсвала необходимост от сключване акцесорния договор. Същият бил
нищожен и на самостоятелно основание, поради липса на кауза за неговото съществуване.
Поръчителят получавал едно възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно
задължение за него, доколкото сумите, които е платил, подлежат на възстановяване. За
4
длъжника заплащането на възнаграждението се явявало безпредметно, защото той всякога
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването
на кредита от поръчителя. Не били представени доказателства "Ай Тръст" ЕООД да е
изпълнило задължението си към "Кредисимо" АД по сключения помежду им договор за
предоставяне на поръчителство. Удостоверението, дадено от кредитора на поръчителя, не
представлявало годно доказателство за погасяване на парично задължение.
Моли предявените установителни искове като неоснователни и недоказани да бъдат
отхвърлени, като на ответинка се присъдят направените съдебни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
На 05.06.2024 г. между „Кредисимо“ ЕАД и И. Й. Д. е сключен при общи условия
Договор за потребителски кредит № 2988298, по силата на който дружеството предоставя на
ответника заем в размер на 2686.65 лева, със срок на погасяване – 24 месеца, чрез 24
погасителни вноски, при лихвен процент на кредита – 19.06 %, ГПР – 20.82 % и общ размер
на плащанията 3267.53 лева. Съгласно чл.4 от Договора, кредитополучателят се задължил да
предостави обезпечение на кредитора под формата на: банкова гаранция в 10-дневен срок от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице (поръчител), като при непредоставяне на
обезпечение заявлението ще се счита за неодобрено. На същата дата (05.06.2024 г.) са
сключени още два договора: 1. Договор за предоставяне на поръчителство със страни: „Ай
Тръст“ ЕООД – поръчител и И. Й. Д. – потребител и предмет: задължение на поръчителя да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, а потребителят се
задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в общ размер 2418.48 лева, разсрочено
за периода на действие на договора за кредит. Съгласно раздел ІV, чл.8, ал.4 от контракта,
потребителят има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД или на „Кредисимо“ АД. Посочено е още, че „Кредисимо“ е
овластено да приема вместо „Ай Тръст“ ЕООД изпълнение на задължението на потребителя
за заплащане уговореното по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение.
Договор за поръчителство със страни: „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД –
поръчител и предмет: задължение на поръчителя да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно Договора за потребителски кредит. Според чл.3, ал.2 от контракта, „Ай Тръст“
ЕООД остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали
кредиторът е предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6–месечен срок от него.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със Заповед № 657/05.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ЧГД № 1265/2025 г. по описа на РС-Русе срещу И. Д. за сумите: 2601.65 лева – главница,
5
дължима по Договор за кредит № 2988298/05.06.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
длъжника, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до окончателно й изплащане;
252.99 лева – договорна лихва за периода 10.07.2024 г. – 04.02.2025 г.; 15.26 лева – законна
лихва за забава за периода 11.08.2024 г. – 04.02.2024 г., 57.40 лева – заплатена държавна
такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид депозираното от длъжника възражение по реда на чл.414 ГПК, заповедният
съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
С писмо от 28.10.2025 г. „Изипей“ АД представя по делото справка за наредени
парични преводи, от която е видно, че на 04.02.2025 г. ответникът действително е превел в
полза на „Кредисимо“ чрез системата „Изипей“ АД сумата 500 лв.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В настоящото производство по предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
установителен иск ищецът следва да установи, че ответникът дължи сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение по приложеното заповедно производство.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си, е договор за поръчителство, по
силата на който се е задължил спрямо „Кредисимо“ ЕАД - кредитор на ответника да
отговаря за изпълнение на задълженията му по Договор за потребителски кредит №
2988298/05.06.2024 г. За валидността и последиците на договора за кредит важат
разпоредбите на ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за форма и
съдържание. Чрез Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, транспонирани в
българското законодателство (ЗЗП и ЗПК), е засилена защитата на потребителите и е
гарантирана възможността националните юрисдикции да прилагат правото на Съюза при
констатиране противоречие между договорните клаузи и законодателството на ЕС. При
извършена служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в Договора за
потребителски кредит и изследвайки множеството наведени в отговора на исковата молба
възражения за нищожност на контракта, съдът намира същият за недействителен. Налице е
несъответствие на съдържанието му с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като макар
формално договорът за кредит да отговаря на изискванията на посочената императивна
норма, доколкото е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, то размерът на
тези величини не съответства на действителните, съобразно поетите от потребителя
задължения по договора за поръчителство. Съгласно Приложение № 1 към договора за
поръчителство И. Д. се е задължил да заплати възнаграждение на ищеца в размер на 2418.48
лева, разсрочено на 24 месечни вноски, но в разрез с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК и §1,
т.1 от ДР на ЗПК, този разход очевидно не е включен в ГПР. Съдът приема, че договорът за
предоставяне на поръчителство е с характеристики на потребителски договор, доколкото е
акцесорен на последния. Съгласно чл.138, ал.1 ЗЗД с договора за поръчителство едно лице се
задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задължението на
това трето лице. Според чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителството може да съществува само за
действително задължение. Поръчителството е договор, който се сключва между кредитора и
6
поръчителя. Процесният договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл.138 и сл.
ЗЗД. Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува защитен от
закона интерес от лично обезпечаване на дълга, поради което сключване на договор за
поръчителство от И. Д. е лишено от правно основание, а това прави договора нищожен по
смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. Процесният договор е такъв за мандат, тъй като едната
страна е поела задължение да извърши правно действие – да сключи договор за
поръчителство, а другата – да заплати възнаграждение за това. Контрактът е сключен в
противоречие с добрите нрави – срещу задължението да заплаща възнаграждение, което е
почти колкото размера на целия кредит, ответникът не получава насрещна престация.
Обезпечение на своето вземане получава кредиторът, който като условие за отпускане на
паричния заем е поставил изискване за сключване договор за поръчителство. Поемането на
задължение от страна на длъжника да плати възнаграждение на поръчителя е уговорено
единствено в интерес на последния и е в ущърб на длъжника. Задължението на потребителя
се увеличава значително, тъй като възнаграждението на поръчителя се кумулира към
задължението по заемното правоотношение и прави насрещните престации очевидно
нееквивалентни. Поставяйки изначало изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение,
която кредитополучателят би могъл да си позволи – да предостави обезпечение чрез
поръчителство на одобрено от „Кредисимо“ ЕАД дружество – „Ай Тръст“ ЕООД, което е
свързано с кредитора лице, тъй като едноличен собственик на капитала на поръчителя („Ай
Тръст“ ЕООД) е кредитора („Кредисимо“ ЕАД). По изложените съображения съдът счита, че
контрактът наименован „Договор за поръчителство“, на който „Ай Тръст“ ЕООД основава
претенцията си, е нищожен. Следователно дори и да е платил на първоначалния кредитор,
ищецът не може да встъпи в правата му срещу длъжника по нищожен „Договор за
поръчителство“. Ако е изпълнил това задължение на длъжника, като трето лице може да
иска връщането му на други основания, каквито по делото не са заявени и разглеждани.
Отделно от това, по делото липсват доказателства за погасяване на парично задължение,
още повече, че както бе упоменато по-горе ищцовото дружество е свързано с кредитора
лице. Такива доказателства са единствено банкови или счетоводни платежни документи,
които по делото не са представени.
Предвид изложените аргументи, съдът намира претенциите за неоснователни и като
такива подлежат на отхвърляне.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора, в тежест на
ищеца са направените от ответника разноски по делото в размер на 700 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 146, Бизнес център
„България“, сграда А, срещу И. Й. Д., с ЕГН **********, от гр.Р., установителен иск по
чл.422 ГПК за дължимост на сумите: 2601.65 лева – главница, претендирана по Договор за
кредит № 2988298/05.06.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, ведно със
законната лихва от 28.02.2025 г. до окончателно й изплащане; 252.99 лева – договорна лихва
за периода 10.07.2024 г. – 04.02.2025 г. и 15.26 лева – законна лихва за забава за периода
11.08.2024 г. – 04.02.2024 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №
657/05.03.2025 г., издадена по ЧГД № 1265/2025 г. по описа на РС-Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ 146, Бизнес център „България“, сграда А, да
заплати на И. Й. Д., с ЕГН **********, от гр.Русе, 700 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8