№ 109
гр. Берковица, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20251610200100 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „............., представлявано
от А.В.Д. М.М., изпълнителни директори, против Наказателно постановление
№ 006870/ 07.03.2025 г. издадено от Председателя на Комисията за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл. 210в от Закон за защита на
потребителите, във връзка с чл. 68л, ал. 1 от същия закон, му е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева, на основание чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
Жалбоподателят намира, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН – неправилно описание на твърдяното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Навежда и нарушение на чл. 34 от ЗАНН- неспазване на 3-
месечния срок за съставяне на АУАН, тъй като датата на откриване на
нарушителя приема, че е 22.07.2024 г., когато е подадена жалбата срещу
дружеството до КЗП и следователно АУАН е следвало да бъде съставен до
22.10.2024 г., а същият е съставен на 04.11.2024 г. Намира и нарушение на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че наказващия орган не е взел
отношение по подаденото в срок писмено възражение от А1 България ЕАД.
1
Приканва съда да обсъди разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението да
се квалифицира като маловажен случай. Моли за постановяване на решение, с
което да бъде уважена подадената от А1 България ЕАД жалба, наказателното
постановление бъде отменено като незаконосъобразно. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
В съдебно заседание се представлява от Г.К- юрисконсулт, който
поддържа изложеното в жалбата, относно неправилността и
незаконосъобразността на наказателното постановление. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна- Председателя на Комисията за защита на
потребителите, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено
становище вх. № 3447/ 21.11.2025 г. от старши юрисконсулт в ТО за областите
Видин, Монтана и Враца при КЗП, в което се излагат доводи за
неоснователност на твърденията, изнесени в жалбата на А1 България ЕАД
жалба, респ. законосъобразно издадено НП при спазване на процесуалните
правила и материалния закон. Молят съда да потвърди Наказателно
постановление № 006870 от 07.03.2025 г., издадено от Председателя на
Комисията за защита на потребителите, като правилно и законосъобразно.
Молят за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна
следното: На 09.06.2024 г. търговецът „А1 България" ЕАД е спрял ползвана от
потребителя Д.В.М. телевизионна услуга по Договор № *********/ 22.04.2024
г. на адрес в гр. Берковица, обл. Монтана, ул. „Солунска" № 21, въпреки че
Д.В.М. е заплатил месечните си задължения в посочения срок, за да го
принуди да заплати задълженията си по друг договор, във връзка с възникнал
спор. Потребителят се обръща към КЗП с искане, да му бъде възстановен
достъпа до услугата, за която има валидно сключен договор и заплаща
редовно дължимите такси. Д.В.М. депозира в РД Монтана при КЗП жалба вх.
№ Ц-03-5788/ 22.07.2024 г., съдържаща твърдение за прилагане на нелоялна
търговска практика от търговеца А1 България ЕАД. Във връзка с подадената
жалба, на 07.08.2024 г. е извършена проверка с Констативен протокол № К-
2772103 в търговски обект - „А1 магазин Берковица" в гр. Берковица, обл.
Монтана, ул. „........, стопанисван от „А1 България" ЕАД. По време на същата
търговецът е запознат с жалбата на потребителя, като са му изискани
документи, във връзка с изложените в нея обстоятелства, които да представи в
2
КЗП. В тази връзка търговецът е представил договори, заявления за смяна на
абонат, анекс към договор, извлечение от системата по абонатния номер на
потребителя, както и 3 броя фактури от 28.05.2024 г. за начислени неустойки
/фактури № **********, № ********** и № **********/. В становище
търговецът е посочил, че срока на договора за пренесения номер ********** в
мрежата на друг оператор е до 20.08.2024г., а реализирането на преноса е
извършено на 28.05.2024г., поради което е начислил регламентираните в
договора неустойки. Това се потвърждава и от предоставените 3 броя фактури
за начислените неустойки, в които като краен срок на плащане е посочен денят
на издаването им 28.05.2024 г. Търговецът е посочил също, че на 09.06.2024 г.
е спрял предоставянето на другата услуга за телевизия, като това се дължало
на лоша текуща кредитна оценка - неплатени задължения на ЕГН-то на
абоната. Позовава се на Общите условия на А1, съгласно които, имал право
самостоятелно или чрез друго лице/лица да извършва първоначална и текуща
кредитна оценка на абонатите и в зависимост от нея да ограничава достъпа до
мрежата. От предоставената справка от системата се установява, че услугата е
ограничена на 09.06.2024 г., а ползването й е възстановено на 13.06.2024 г.,
когато Д.В.М. е заплатил задълженията по издадените 3 броя фактури за
начислените неустойки за пренесения мобилен номер в мрежата на друг
оператор, както и задълженията по фактури: № ********* и № *********.
Наред с горното А1 България ЕАД е представил фактура №
*********/27.05.2024 г., от която е видно, че са включени задълженията на
потребителя по договора за услугата телевизия. В същата като краен срок за
плащане е посочено 16.06.2024 г., от което се установява, че потребителят е
заплатил в срок задълженията по тази фактура /13.06.2024 г./. Услугата
телевизия била възстановена.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол
№ К – 2772103/ 07.08.2024 г. След като взела предвид описаните факти и
обстоятелства, свидетелят Р. П. И. приела, че е налице извършено
административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП, във връзка с чл. 68л, ал. 1 от
същия закон, а именно, че жалбоподателят не е изпълнил Заповед № 141 от
26.02.2015г. на председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/,
влязла в сила с решение № 9525/18.08.2016г. по адм. дело № 11791/2015г. на
Върховен административен съд на Република България, с която на основание
чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ му се забранява
прилагането на нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл.68и,
т.4, във връзка с чл.68з, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68г, ал.1,
която по силата на чл.68в от ЗЗП е забранена, а именно: търговецът да спира
без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които той е
3
изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други
договори, за които е налице възникнал спор и която в конкретния случай се
изразявала в спирането без правно основание услугата на потребителя по
договор, по който той е изряден платец, за да го принуди да заплати
задълженията си по други договори, поради и което съставила АУАН срещу
търговеца- жалбоподателя „А1-България“ ЕАД, който бил връчен и предявен
на лицето Ивелин Димитров на основание чл. 233, ал. 4 от ЗЗП.
Въз основа на акта, било издадено и процесното НП.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени и гласни доказателства-свидетелските показания на
свидетелите Ц. и Л., както и от приложената административнонаказателна
преписка. Показанията на разпитаните свидетели са безпротиворечиви,
логически обосновани и съответстващи на останалите приложени по делото
доказателства, поради и което настоящият съд ги кредитира.
Съдът даде вяра и на приложените по АНП писмени доказателствена,
тъй като ги намери за истински, събрани по установения процесуален ред и не
на последно място относими към предмета на доказване по делото.
Предвид изложените констатации съдът извежда извода, че в хода на
административнонаказателното производство са положени необходимите
усилия за правилното установяване на относимите към настоящият случай
фактически положения.
От събраните доказателствени материали по делото е видно, че
жалбоподателят, в качеството на търговец, който предоставя на потребителите
мобилни услуги, си е позволил да приложи спрямо потребителя Д.В.М.
агресивна нелоялна търговска практика в разрез на визираната по - горе
Заповед на Председателя на КЗП- №141/26.02.2015г., с която му е било
забранено такова поведение. Установено е по несъмнен начин, че
потребителят е подписал два отделни договора за две различни услуги -
телевизия и мобилна услуга за номер **********. Поради незаплатени
неустойки, свързани с прекратяване на договора за мобилна услуга, на
09.06.2024г. търговецът е спрял достъпа на потребителя до услугата за
телевизия, въпреки, че към този момент не са били налице неплатени
задължения. Търговецът се е позовал на Общите условия, но никъде в тях не е
регламентирано негово право, да спре предоставянето на една услуга, която
4
потребителят заплаща редовно и в срок, когато не е заплатил сметката си за
друга услуга по друг договор, по който също не е изтекъл срока за плащането
й. Единственото право, което е разписано в Общите условия е, да спре
предоставянето на услуга, която само не е заплатена в срока по фактурата.
Въпреки, че търговецът е добре запознат с Общите си условия и е наясно с
правата и задълженията си по тях, е предприел такова неправомерно и
некоректно действие. Същият не е спазил условията и по индивидуалните
договори на потребителя.
Видно е, че А1 България ЕАД е действал от позиция на по-силната
страна по договора и това негово поведение е проява на липса на
добросъвестност и професионална компетентност, съгласно разпоредбите на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Търговецът е пренебрегнал всички
принципи на равнопоставеност и отговорност на страните по едно договорно
правоотношение с цел, да принуди жалбоподателя да заплати задължението си
по друго договорно правоотношение, без да са обвързани по някакъв начин.
Търговецът е действал користно и принуждавайки потребителя да извърши
нещо, което не е имал право да изисква, а именно, да заплати задълженията си
по прекратен договор за мобилна услуга при пренос на номер, за да му
предостави услуга за телевизия по друг договор, въпреки че таксите за нея са
редовно заплащани.
Очевидно е, че от страна на „А1 България" ЕАД е осъществена принуда,
като са наложени извъндоговорни пречки на потребителя, когато е желаел да
упражни правото си по договор, за да получи предоставянето на услугата, по
която е редовен платец.
Търговецът е поставил ултиматум и без правно основание е изискал,
потребителят да му заплати неустойка по друга услуга, за да му предостави
дължимата, като не се е съобразил нито с индивидуалните договори, нито с
Общите си условия.
От горепосочените обстоятелства и събраните по преписката
доказателства се потвърждава по категоричен начин, че на 09.06.2024г.
търговецът „А1 България" ЕАД е действал неправомерно, като е спрял
услугата за телевизия на потребител без законово и договорно основание и по
този агресивен начин не е изпълнил Заповед № 141 от 26.02.2015г. на
председателя на КЗП
От така изложената фактическа обстановка, съдът счита, че
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение за което е наказан по административен ред. От
субективна страна деянието е извършено виновно.
За извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда
5
на чл. на чл. 210в от ЗЗП, където е указано, че който не изпълни заповед по чл.
68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от
2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. В конкретния случай
съдът счита, че нарушената правна норма е правилно отнесена към
санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на
жалбоподателя, описано в обстоятелствената част на наказателното
постановление попада именно в тази хипотеза на закона. Наложеното
наказание е малко над предвидения минимален размер, поради и което съдът
не намира за нужно да променя неговия размер.
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
В тази връзка съдът намира направените възражения от страна на
жалбоподателя за неоснователни.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени по делото обстоятелства, които
да сочат значително отклонение от обществената опасност на нарушението,
различна от типичната за случая.
По отношение на направеното както в жалбата, така и в пледоария от
юрисконсулт Костов възражение, касаещо нарушение на чл. 34 от ЗАНН, а
именно 3- месечния преклузивен срок, който е предвиден за съставяне на
АУАН, е изтекъл преди неговото съставяне, районния съд не споделя като
основателно поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя в
настоящото производство становище. Напротив, настоящият съдебен състав
намира, че органите на КЗП не са разполагали с достатъчно данни за
6
извършеното нарушение още към 22.07.2024 г., когато е Д.В.М. е депозирал
жалба вх. № Ц-03-5788/ 22.07.2024 г. в РД Монтана при КЗП.
Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН постановява, че не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Критерият за преценяване момента на откриване на нарушителя е
обективен- това е моментът, в който оправомощените да
образуват административнонаказателно производство органи са констатирали
наличието на данни за извършено административно нарушение. Тези данни в
конкретния случай са станали известни именно в хода на извършената
проверка, а не в по-ранен момент. В този смисъл настоящата инстанция счита,
че с пълни и достатъчно данни за признаците на нарушението и нарушителя,
контролните органи са могли да разполагат, а и обективно са разполагали,
едва след извършената проверка, поради което и началният момент, от който
започва да тече тримесечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е
моментът на приключване на инициираната проверка. С оглед на това, за
момент на откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
следва да се приеме не датата, на която е подадена в КЗП жалбата (22.07.2024
г.), както погрешно е възприел А1 България ЕАД, а датата на приключване на
проверката – 07.08.2024 г., за извършването на която е съставен Протокол №
К-2772103, надлежно приобщен към доказателствения материал и наличен в
кориците на делото. АУАН № 006870 е съставен в офис на КЗП Монтана, след
отправена писмена покана до управителя на дружеството, на 04.11.2024 г., т.е.
в разписания в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностен срок, поради което
изводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, опорочило цялата образувана преписка, въз основа на
което заключение почива и изводът за незаконосъобразност на издаденото НП,
се явяват неправилни и необосновани.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушението е правилно
установено и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение, така и
при съставяне на наказателното постановление - издадено е от компетентен
орган в кръга на правомощията му, при спазването на законоустановения ред
7
и срокове, поради което последното се явява законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение
следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на чл. 63, ал. 5,
във вр. ал. 4 от ЗАНН, която препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т. е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тази рамка.
С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдебният състав
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер от 100 лв. Посочената сума следва да се присъди в
полза на КЗП, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което принадлежи наказващия орган.
Предвид горните съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН
Берковският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 006870/ 07.03.2025 г.
издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което
на жалбоподателя „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „............., представлявано от А.В.Д.
М.М., изпълнителни директори, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 4000 лева, на основание чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, за нарушение на
чл. 210в от Закон за защита на потребителите, във връзка с чл. 68л, ал. 1 от
същия закон.
На основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН съдът осъжда „А1 БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„............., представлявано от А.В.Д. М.М. да заплати на КЗП сумата от 100
8
лева представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №
100/ 2025 г. по описа на Районен съд - Берковица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9