Р Е Ш Е Н И Е
№ 140/10.7.2018г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На двадесет и
втори юни
2018 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Ст. Панайотова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 129 по описа на 2018 година.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на М.А. *** чрез адвокат Д.М. от
САК, със служебен адрес *** срещу заповед № 18-0261-000096/10.04.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР – Ямбол, РУ
Елхово, с която на оспорващия е наложена ПАМ
по чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДВП-временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна. Излагат се доводи за това, че не става ясно
каква е материално правната и териториална компетентност на лицето съставило
АУАН, както и на лицето издало процесната
заповед. Като закононарушение се сочи
и това, че АУАН, въз основа на който е
издадена ПАМ е съставен в присъствието единствено на свидетели, колеги на актосъставителя. Сочи се още, че наказанието, изразяващо се
в посочената ПАМ е много тежко, като се има предвид, че оспорващият използвал
редовно автомобила в служебни дела и лични ангажименти. На следващо място се поставя
въпросът, защо след като е отчел резултатите от дрегера,
адм. орган е
издал талон за мед. изследване. Според изложеното в жалбата много по
–точна и пълна е информацията, която се получава от изследването на кръвта. На
следващо място се твърди, че в заповедта не са посочени доказателства, които
потвърждават извършването на нарушението. На последно място намират, че така
наложената ПАМ се явява необосновано тежка и адм.
наказващият орган по никакъв начин не е
обосновал размера на наложената ПАМ.
Иска
се отмяна на оспорената заповед.
В
съдебно заседание оспорващия
своевременно и редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Б.,
редовно преупълномощен от адвокат Д. М.. Поддържа изцяло депозираната жалба. Намира обжалваната
заповед за прилагане на ПАМ за незаконосъобразна
и несъответстваща на законовите изисквания. На първо място счита, че от фактическа страна има сериозно
разминаване в описанието на деянието, поради факта, че в същата се цитира,
че е извършена проверка при управление
на МПС, а в проведеното съдебно заседание се установило, че е извършена часове
след като е бил спрян автомобила. Акцентува
се, че са налице разминавания в квалификацията, както е посочена в заповедта за
прилагане на ПАМ и в АУАН, което възпрепятства правото на оспорващия да се защити в това производство. Заявява, че в
заповедта за прилагане на административна мярка е посочено, че при извършения
тест се установява наличие на ТМС и ЯМР, което в много случаи буди сериозно
неразбиране от проверяваното лице, какво показва това и в какво се изразява
неговото нарушение. Становището на оспорващия,
предадено чрез процесуалния му представител е, че пред никой от полицейските
служители не е заявявал, че е употребявал предния ден наркотично вещество
марихуана. Предвид изложеното счита, че заповедта за прилагане на ПАМ се явява
незаконосъобразна, като счита, че липсва и професионална компетентност на
издателя, както и за съставяне на АУАН.
Моли да се отмени оспорения административен акт. Представиха се писмени
бележки.
За ответната страна Началник РУП
към ОД на МВР гр.Ямбол, РУ Елхово, се явява процесуален представител юрисконсулт Андонова, която
оспорва жалбата. Моли да бъде оставена
жалбата без уважение. Счита, че с оглед събраните доказателства безспорно се
установява описаната в заповедта за налагане
на ПАМ фактическа обстановка, а именно, че лицето, на което е наложена тази
заповед има качеството на водач, който е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества, което е установено по съответния законен начин от
компетентни за това лица. Намира още, че в условията на обвързана
компетентност, за административния орган Началникът на РУ Елхово е възникнало
задължението да издаде процесната заповед, за която
са били налице доказателства, относно извършеното нарушение. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
На 06. 04. 2018 г. около 7.40 път 79021, кръстовище с път 2-79
в посока от с. Попово община Болярово
към път 2-79 *П.К. *** в присъствието на свидетеля Х.К. съставил приложения по
делото АУАН с бланков № 158857 от който се установява, че оспорващия на същата
дата и час управлява собствения си лек
автомобил, марка „*“ **“ с рег. № **,
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с полеви
тест „**“, който отчел наличие в организма на „ТНС“ и „АМР“. Водача заявил, че
пушил цигара марихуана на 05.04.2018г. в 21 часа. Издаден е талон за медицинско
изследване.
Били иззети
СУМПС, свидетелството за регистрация на процесния
автомобил и регистрационни табели. Актосъставителят е
квалифицирал извършеното адм. нарушение като такова
по чл.5, ал.3 , т. 1, от ЗДвП.
На 10.04.2018 г. Началник РУП към ОД
на МВР, Ямбол, РУ Елхово, упълномощен със заповед № 326з-1397/23.06.2017г. на Директора
на ОД на МВР, Ямбол, въз основа на така съставения АУАН е издал
атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0261-000096, с която на
оспорващия е наложена санкция на основание
чл.171, т. 1 б“б“ от ЗДвП- „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца“, като е допуснато предварително
изпълнение на същата, считано от 7.40 часа на 06.04.2018г.
Заповедта е връчена лично на А. на 23.04.2018г., видно от отбелязването
върху екземпляр от същата, а жалбата му е подадена до Адм. съд – Ямбол
чрез административно-наказващия орган.
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед №
326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол,
с т.1.1 от която, същия е оправомощил началниците на РУ при ОДМВР-Ямбол да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, 5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП.
В качеството
на свидетели са разпитани свидетелите А. Г. Служител в ГПУ и П. К. младши автоконтрольор
в РУ Елхово. Свидетелят Г. заяви, че след нощна смяна, спрели л.а марка „*“, с
водач на автомобила лицето М.А.А.. К. бил изпратен от Началника на групата, около 7.40 часа на
разклона с. Попово, да спират всички автомобили наред, най –вече „*и“. В
автомобила на М., освен водача имало още един мъж. Като спрели автомобила,
установили и самоличността на водача. За него били редовни документите. След
като приключили проверката, докладвали на Началника на групата и те дошли на
място. В момента не била извършена проверка за наличие на алкохол или наркотици. В последствие била
извършена такава проверка в Управлението в Болярово. М. признал, че предната
вечер е употребил наркотици. Приблизително разстоянието било около 10 км. от
мястото, където го спрели до ареста. Оспорващия бил съпроводен от колеги на
свидетеля Г. до ареста. Не може да каже дали М. е
бил съпроводен със служебен автомобил или е бил с личния си автомобил.
Смяната на Г. свършила, но след това го извикали
допълнително в ареста на ГПУ Болярово и там оспорващия бил тестван за наркотици.
Свид. П.К. посочи, че на въпросната дата бил на работа като младши автоконтрольор в РУ Елхово. Около 14.30 часа по нареждане
на дежурния отишъл в ареста на ГПУ- Болярово. Казано му било, че трябва да
извърши проверка за наличие на наркотици на водачи. Отишъл на място там. В
ареста на ГПУ -Болярово бил задържан г-н А., като колегите му обяснили, че той
е установен да управлява л.а. „*“. А. заявил, че той е управлявал по -рано автомобила. Извършил проверка за
алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. Попитал го, дали
е употребил наркотични вещества. А. заявил, че предния ден е пушил марихуана. Била му
извършена проверка за употреба на наркотични вещества, с ****, като същият отчел
наличие на наркотични вещества „ТНС“ и „АМР“. Били изготвени съответните
документи. Точен час не може да каже на
извършване на проверката, било след обяд.
Свидетелят заяви още, че същия ден също бил правен
тест за наркотични вещества и на друго лице, не помни името. Била също
положителна пробата. Издали талони за медицинско изследване. А. отказал да даде
кръв за изследване и урина, но бил
съпроводен до ЦНМП Елхово, където декларирал отказа си пред съответните
медицински лица.
Към административната преписка са приложени освен
заверено копие на оспорената заповед и АУАН, въз основа на който е издадена
ПАМ, талон за изследване № 000094 от 06.04.2018г., 18.30, с положителен
резултат за наличие в организма на „ТНС“ и „АМР“,
както и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества и техни аналози. Представен е и протокол за медицинско
изследване и вземане биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества и техни аналози.
По делото са представени от ответната страна писмо с рег. № 261000-3066 от 07.06.2018г., с
което уведомяват съда, че въз основа на АУАН № 141 от 06.04.2018г., бл. №
158857, серия Д няма издадено НП.Сочи се, че по случая е образувано ДП № 3 от
2018г. по описа на ГПУ Елхово при РДГП- Елхово.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е заповед № 18-0261-000096/10.04.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР – Ямбол, РУ
Елхово, с която на оспорващия е наложена ПАМ
по чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДВП-временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и
да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган
– Началник група към ОД на МВР гр.Ямбол, сектор Пътна полиция оправомощен за това,
съгласно приложената по делото Заповед
рег.№ 326з-1397/23.06.2017 г. на
Директора на ОД на МВР – Ямбол.
Заповедта е издадена в писмена форма,
като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, т.е.
съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Спазени са
разпоредбите на материалния и процесуален закон.
Като правно основание за издаване на ЗПАМ № 18-0261-000096/10.04.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР – Ямбол, РУ Елхово е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1 б“б“ от ЗДвП. Съгласно същата в редакцията към момента на издаване на заповедта, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление – за срок от
6 месеца до една година.
Посочената
законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава
възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия А., административният орган се е
позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т.1 б“б“ от
ЗДвП хипотези, а именно – управление
на моторно превозно средство под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство
съдът счита за безспорно доказано с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели –
служители на контролния орган, като обективни, последователни и взаимно
допълващи се. Поради това основния
наведен в жалбата довод за недоказаност на извършеното административно
нарушение, дало основание за издаване на оспорената заповед, се явява
неоснователен. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й
представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз
основа на който се извършва последващата съдебна
преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
След като
оспорващия А. е управлявал МПС под
въздействието на наркотични вещества , което обстоятелство е установено по
надлежния ред - при съставяне на АУАН с
техническо годно средство „****“
/протокол талон за изследване № 000094 от 06.04.2018г., 18.30, с положителен
резултат за наличие в организма на „ТНС“ И
„АМР“, както и протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества и техни аналози/,то
административният орган не само е имал право, но за същия е съществувало и
задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т.1 б “б“ от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, то и
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е.,
преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са направени
от законодателя при създаване на самата правна норма.
Съдът счита
за необходимо да отбележи, че на датата
на извършване на проверката – 06.04.2018 г. е констатирано управлението от
страна на оспорващия на МПС след употреба
на наркотични вещества – т.е налице е по-висока степен на обществена опасност
на деянието и дееца, за което на оспорващия следва да се търси и наказателна отговорност. Доказателство за
последното е и образуваното ДП №
3 от 2018г. по описа на ГПУ Елхово при РДГП- Елхово въз основа на съставения АУАН№ 141 от 06.04.2018г., бл. № 158857, серия Д, видно от писмо с рег. №
261000-3066 от 07.06.2018г.
По своята правна същност принудителните
административни мерки са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Заповедите, с които се прилагат принудителните административни
мерки, са индивидуални административни актове, налагат се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. При
издаване на процесната заповед съдът приема, че е
спазена установената от закона форма. В този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на
ВС сочи, че е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед издаване на административен акт. В
конкретния случай фактически основания се съдържат както в оспорената заповед
за прилагане на ПАМ, така и в АУАН№ 141 от 06.04.2018г., бл. № 158857, серия Д., който изрично е посочен като основание
за издаване на обжалвания административен акт. Същият е съставен за
установеното нарушение по чл.
5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, предявен и връчен на жалбоподателя на 06.04.2018г.
Именно АУАН е поставил и началото на административното производство по издаване
на процесната заповед.
Съгласно чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния
акт, е нормата на чл.
171, т. 1 б“б“
от ЗДвП. При цитираната законова
регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на принудителна административна мярка е управление на
моторно превозно средство под въздействието на
наркотични вещества. Нарушението на водача е констатирано със съставен
акт за установяване на административно нарушение, като съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Според чл. 189 ал. 3 от ЗДвП свидетел по акта може да бъде и
служебно лице.
Не е необходимо да се излагат мотиви
относно целите на процесната принудителна
административна мярка, тъй като въпросните цели са закрепени в разпоредбата на чл.
171 от ЗДвП - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. За тяхното постигане административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, както вече се изтъкна по-горе.
За прецизност съдът намира за необходимо
да отбележи, че
административно-наказващия орган следва да изписва наименованията на
наркотичните вещества, а не само съкратената им форма. В случая е безспорно, че
на оспорващия е ясно, че дрегера е отчел наличие на
наркотични вещества и не му е нарушено правото на защита, за да бъде отчетено
като съществено нарушение на административно производствените правила това
обстоятелство. Също така следва д а се има предвид, че не е нарушение и това,
че теста за наличие на наркотични вещества е направен няколко часа след спиране
на автомобила. Свидетелите са категорични, че оспорващия е бил придружен до
ареста в ГПУ. Следователно А. е управлявал автомобила си под въздействието на
тези вещества. Редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Принудителната
административна мярка се прилага за преустановяване на извършваното и
констатирано с АУАН правонарушение и за предотвратяване на бъдещи нарушения от
този вид. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на
различен правен режим, имат общ правопораждащ факт -
в случая извършено нарушение на ЗДвП.
При
така изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С
оглед изложеното се налага извода, че обжалваната заповед отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК, а именно издадена е от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата
е законосъобразна.
Депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на делото оспорващия следва
да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е
съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8 от 2017г./ във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр.
с чл.144 от АПК.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А. *** чрез адвокат Д.М. от САК, със
служебен адрес *** срещу заповед № 18-0261-000096/10.04.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР – Ямбол, РУ
Елхово, с която на оспорващия е наложена ПАМ
по чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДВП-временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА М.А.А. с ЕГН: **********
*** да заплати на ОДМВР -Ямбол сумата
от 100/сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: /п/не се чете