Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 163 от 14.06.2021 г., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 28 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба от Т.Ц.Й., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № 8121к-150/11.01.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. С посочената заповед Т.Й. – главен инспектор, началник ІІ степен на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Олтоманци към Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП)– Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи (ГДГП – МВР), е преназначен на ръководна длъжност началник на 01 група „Охрана на държавната граница” от ГПУ – Гюешево към РДГП – Кюстендил при ГДГП – МВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяна на заповедта.
В съдебните заседания по делото жалбата се поддържа от адвокат Н.Н. – процесуален представител по пълномощие на Т.Й.. Претендират се направените разноски по делото.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, не се представлява в съдебните заседания по делото и не представя писмено становище по съществото на спора.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 8121к-8834/28.08.2020 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 33, т. 7 и 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 6 от Наредба № 8121з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г.), е определил комисия от пет длъжностни лица за изготвяне на оценка за изпълнението на длъжността от главен инспектор Т.Й. – началник ІІ степен на ГПУ – Олтоманци към РДГП – Драгоман при ГДГП – МВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 01.09.2020 г. Назначената комисия е събрала необходимите ѝ данни относно периода на оценяване – от 01.06.2019 г. до 28.08.2020 г., и след приключване на работата си е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността с рег. № 4078р-11944/28.09.2020 г., с обща крайна оценка от 8 точки. Т.Й. е запознат с оценката на 18.09.2020 г. В срока по чл. 16 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. същият е подал възражение с рег. №4480р-5809/25.09.2020 г. по оценката. Възражението, материалите от оценяването и становище по възражението от оценителната комисия с рег. № 4078р-12546/30.09.2020 г. са представени на министъра на вътрешните работи и с Решение рег. № 8121р-19635/20.11.2020 г. той е потвърдил изготвената оценка за изпълнение на длъжността. Т.Й. е запознат с решението на 25.11.2020 г.
С докладна записка с рег. № 3282р-26331/30.11.2020 г. по описа на ГДГП – МВР, на основание получената крайна оценка от 8 точки – незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, на министъра на вътрешните работи е предложено преназначаване на държавния служител на ръководна длъжност началник на III степен на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) – Брегово от ГПУ – Брегово към РДГП – Драгоман при ГДГП – МВР. С резолюция от 30.11.2020 г. министърът на вътрешните работи е върнал докладната записка с указание за запознаване с Решение № 6818/30.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7974/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. С докладна записка с рег. № 3282р-27809/18.12.2020 г. директорът на ГДГП – МВР е предложил на министъра на вътрешните работи преназначаване на Т.Й. на ръководна длъжност началник на 01 група „Охрана на държавната граница” от ГПУ – Гюешево към РДГП – Кюстендил при ГДГП – МВР, и с оспорената заповед същият е преназначен на посочената длъжност. Страните не спорят, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 12.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, доколкото съгласно чл. 158, т. 4 от ЗМВР министърът на вътрешните работи преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности, каквато е и заеманата от жалбоподателя длъжност до преназначаването. Същият е преназначен на ръководна длъжност. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. Налице е препращане към картата за оценка на изпълнението на длъжността с рег. № 4078р-11944/28.09.2020 г., Решение рег. № 8121р-19635/20.11.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с което е потвърдена изготвената оценка за изпълнение на длъжността, и докладна записка с рег. № 3282р-17809/18.12.2020 г., в които се съдържа подробно описание на фактите и мотивите за извършване на оценката и получените резултати, съответно наличието на основанието по чл. 14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. и чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяната ѝ. Съгласно чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност при установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Редът и начинът за оценяване на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР са уредени в Наредба №8121з-408/14.04.2015 г. В случая е спазена процедурата, предвидена в посочената наредба – към оценяване се е пристъпило поради наличие на основанието по чл. 4, ал. 1 от наредбата, с оглед данните от извършена проверка, въз основа на докладна записка с рег. № 3282р-17941/19.08.2020 г. по описа на ГДГП – МВР. Оценката е изготвена от комисия, назначена съгласно чл. 6 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г., за период, по-голям от една година – от 01.06.2019 г. до 28.08.2020 г. (с оглед изискването на чл. 7 от наредбата) и при съобразяване на критериите, регламентирани в чл. 12 от наредбата, като служителят се е запознал с картата за оценка и крайната оценка от 8 точки. Възражението му по оценката е разгледано от министъра на вътрешните работи и по подробно развити съображения в Решение рег. № 8121р-19635/20.11.2020 г. е отхвърлено. Т.Й. е запознат с решението на 25.11.2020 г.
Съгласно чл. 14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика на държавния служител, и е основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. При така установеното незадоволително изпълнение на дейността от Т.Й. и предложение за преназначаване от директора на ГДГП – МВР, за органа по назначаването е възникнало право да го преназначи на друга длъжност без да е необходимо запознаване на служителя с предложението за преназначаване и изразяване на съгласие. В хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР съгласието на служителя не е елемент на фактическия състав на преназначаването на друга длъжност.
В чл. 5,
ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г.) е
предвидено, че в случаите по чл. 164, ал.
2 и 3 от ЗМВР се
изготвя мотивирано предложение от съответния ръководител, като за
преназначаване на държавни служители от ръководни длъжности (както е в случая) това е ръководителят на съответната
структура (т. 2 на ал. 1). Съгласно ал. 3 на чл. 5 от посочената наредба
държавният служител се запознава срещу подпис с предложението за преназначаване
по чл. 164, ал. 2 ЗМВР и отразява съгласието или
несъгласието си. От редакцията на чл. 5, ал. 3
от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. се налага извод, че в случаите
на чл. 164, ал. 3 от ЗМВР не е необходимо съгласие на
служителя. В ЗМВР също не е поставено изискване за съгласие на служителя при
преназначаване по реда и на основание чл. 164, ал.
3, т. 1 от ЗМВР.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на процедурата по чл. 7 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г., доколкото същата не касае хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, каквато е настоящата, а само хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 2 от ЗМВР.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Извън компетентността на съда е да извършва преценка за правилността на поставената оценка, като същата може да бъде контролирана единствено от органа по назначаването. По аргумент от чл. 16 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. съдебният контрол е допустим само относно спазването на нормативноустановената процедура по оценяването (вж. в т. см. Решение № 1106/23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. №5930/2019 г., V о., Решение № 208/08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2018 г., V о. и Решение № 13780/14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2016 г., V о.). В случая е спазена процедурата по оценяването, предвидена в Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. Правилно административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР – установени незадоволителни резултати в служебната дейност на жалбоподателя въз основа на оценка на изпълнението на длъжността.
С оглед приетите като доказателства по делото длъжностни характеристики на длъжността, заемана от Т.Й. и тази, на която е преназначен с обжалваната заповед, съдът намира, че преназначаването му е на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност по смисъла на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Както бе посочено по-горе, в случая е неприложима процедурата по чл. 7 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г., доколкото е налице преназначаване по чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е спазено изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. Съдът намира за необходимо да отбележи и че въпреки наличието на вакантна ръководна длъжност в ГПУ – Брегово, а именно – началник III степен на ГКПП – Брегово от ГПУ – Брегово към РГДП – Драгоман при ГДГП – МВР, видно от докладната записка с рег. № 3282р-26331/20.11.2020 г., с оглед спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е изготвена нова докладна записка – докладна записка с рег. № 3282р-27809/18.12.2020 г. на директора на ГДГП – МВР, за преназначаване на Т.Й. на вакантна ръководна длъжност в региона, където той живее – началник на 01 група „Охрана на държавната граница” от ГПУ – Гюешево към РДГП – Кюстендил при ГДГП – МВР, и с оспорената заповед министърът на вътрешните работи го е преназначил на посочената длъжност.
Процесната заповед съответства и на целта на закона, тъй като с преназначаването на Т.Й. се цели преодоляване на негативните резултати в работата му. Издаването на заповедта няколко дни след изтичането на срока по чл. чл.7а, ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. не променя този извод. Съгласно посочената разпоредба в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР заповедта за преназначаване на друга длъжност се издава в тридесетдневен срок от установяване на незадоволителните резултати в служебната дейност, а когато за другата длъжност се изисква професионална квалификация, която служителят не притежава, заповедта се издава в тридесетдневен срок от успешното завършване на съответния курс. Този срок не е преклузивен, поради което и неспазването му само по себе си не води незаконосъобразност на заповедта за преназначаването. Спазването му има отношение към съответствието на заповедта с целта на закона (вж. в т. см. Решение №17417/18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2019 г. и Решение № 6270/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2017 г., V о.). Неспазването на срока би довело до незаконосъобразност на заповедта, ако след изтичането му са последвали положителни оценки за работата на същия служител, но въпреки това е издадена заповед за преназначаването му, т. е. в този случай заповедта не би постигнала целта на закона да бъде преназначен държавен служител, който не се справя добре със заеманата длъжност. Настоящият случай не е такъв. Незадоволителните резултати на Т.Й. са установени на 20.11.2020 г., когато министърът е потвърдил оценката на комисията по чл. 6 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г., а заповедта е издадена на 11.01.2021 г. По делото липсват доказателства в периода от изтичането на срока по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. до издаването на заповедта, т. е. от 22.12.2020 г. до 10.01.2021 г., за работата на жалбоподателя да са дадени положителни оценки. Издаването на процесната заповед няколко дни след изтичането на посочения срок не е попречило на целта ѝ – да се ограничат допусканите от Т.Й. пропуски при работата му.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат направените от него разноски по делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Т.Ц.Й., с ЕГН **********
и постоянен адрес:***, срещу
Заповед № 8121к-150/11.01.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: