РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Радомир, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ИЛ. ЕВТ. СТ.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730101042 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
от „Топлофикация – Перник“ АД срещу М. Д. Б. - починала в хода на процеса и заместена по
реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Г. Г. Б., Д. Г. Б., К. Г. Б., А. З. И. и В. З. Б..
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на първоначалната ответница, в качеството ù на
потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П., ул. „Юр.Г.” бл.., вх. „.“, ап. ., на
стойност 909,83 лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляря на
партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди,
действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество
нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с
публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане на
взаимоотношенията между страните. М. Д. Б. била клиент на топлопреносното дружество по
силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда.
Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна
енергия, а собственикът не изпълнил задължението си да заплати доставената услуга.
Твърди, че на 01.08.2022 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ./2022 г.
на ПРС, изпратено по подсъдност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № ./29.08.2022 г. за следните суми: главница в размер
1
на 909,83 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.
Перник, ул. „Юр. Г.” бл. . вх. „.“, ап. ., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 124,25 лева, начислена за периода от 09.07.2020 г. до
18.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение, което
обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен
установителен иск.
От съда се иска да признае за установено, че всеки от ответниците Г. Б., Д. Б. и К. Б.
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 227,46 лева - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Юр. Г.” бл. ., вх. „.“, ап. . за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
31,07 лева, начислена за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.08.2022 г. до окончателното ù изплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки от
ответниците А. И. и В. Б. дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 113,73 лева -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул.
„Юр. Г.” бл. ., вх. „., ап. . за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и мораторна
лихва за забава в размер на 15,52 лева, начислена за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2022 г. до окончателното ù
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове са оспорени с твърдения, че между първоначалната ответница и ищцовото дружество
не е налице облигационна връзка по повод доставката на топлина енергия в процесния
недвижим имот.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - Перник“ АД, редовно
призовано, не изпраща представител.
Ответниците Г. Б., Д. Б., А. И. и В. Б., редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител в съдебно заседание.
Ответникът К. Б., редовно призован, в съдебно заседание чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация Перник“ АД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 01.08.2022 г. до Пернишкия районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против М. Д. Б. за дължими суми
2
за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл.., вх. „.“, ап. ., за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № ./2022 г. на ПРС, изпратено по
подсъдност на РдРС. След изпращането на делото по подсъдност в РС – Радомир е
образувано ч. гр. д. №./2022 г., по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ./29.08.2022 г.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок
от съобщаването заявителят „Топлофикация - Перник“ АД е предявил настоящия
положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е
видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. „Юр.Г.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., е
открита партида на името на К. Г. Б., с абонатен номер ......
По делото е представен и нотариален акт №., том ., рег. № ., дело №./2010 г. на нотариус
Р. Манов, с район на действие – Районен съд - Перник, от който се установява, че
процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Юр. Г.”, бл. ., вх. „.“, ап. ., е
собственост на К. Г. Б., като М. Д. Б. си е запазила правото да ползва недвижимия имот,
докато е жива.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу първоначалната ответница в полза на ищеца заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
първоначалната ответница М. Б. е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво
се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са
начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярят на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че първоначалната ответница М. Б. е притежавала качеството „клиент на
3
топлинна енергия“, като титуляр на вещното право на ползване на процесния
топлоснабдяван имот, което се установява от представения по делото нотариален акт № .,
том ., рег. № ., дело № ./2010 г. на нотариус Р. Манов, с район на действие – района на ПРС.
Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е
приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три правомощия от
сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с
вещта. Според настоящия съдебен състав тогава, когато по отношение на топлофицирания
недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността
само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който
извод на съда се подкрепя от употребата на съюза „или“ - т. е. отговорността на собственика
и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и
наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на „ползвател“. Последното е оправдано,
защото само на ползвателя, а не и на собственика, принадлежи правото да ползва
топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот
услуга. Поради това според настоящия съдебен състав, само ползвателят, а не и
собственикът на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на
топлинна енергия“ в хипотезата, при която съществува учредено вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот и само той, в качеството му на страна по възникналото
облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на
стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правно ирелевантно е обстоятелството
дали ползвателят реално е ползвал имота. Изложеното се извлича по безспорен начин и от
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС, според която „ползувателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в
състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на
ползуване“, т. е. законът ангажира отговорността на ползвателя поради притежаването на
вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било
ефективно упражнявано или не. Отговорността на собственика на топлофицирания
недвижим имот ще възникне от момента на прекратяване на вещното право на ползване по
някой от способите, уредени в Закона за собствеността. В изложения смисъл са и решение
№ ./29.01.2013 г., по гр. д. № ./2012 г. по описа на ВКС; решение № ./21.02.2014 г. по гр. д.
№ ./2013 г. по описа на ВКС, решение от 17.02.2012 г. по в. гр. д. № ./2011 г. по описа на
Окръжен съд – Перник и решение № ./19.10.2017 г. по в. гр. д. №./2017 г. по описа на
Окръжен съд – Перник.
С оглед изложеното дотук и след като констатира, че първоначалната ответница е била
титуляр на вещното право на ползване на процесния топлоснабдяван имот, съдът намира, че
в настоящия случай между нея и ищцовото дружество е съществувало облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
Наред с това, между страните не се спори, че ответниците са наследници на М. Д. Б. и че
са приели оставеното от нея след смъртта ú наследство. В нормата на чл. 48 ЗН се съдържа
4
законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.
60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл е и решение №
437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о. По делото липсват представени
доказателства, оборващи законовата презумпция на чл. 48 ЗН, поради което съдът приема,
че ответниците са приели наследството, оставено им от техния общ наследодател и същите
отговарят за задължението на първоначалната ответница за ползвана топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., съобразно
правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН. Това е така, тъй като независимо, че ответникът К. Б. се
легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот, претенцията на ищеца касае
период преди прекратяване на вещното право на ползване, настъпило на основание чл. 59
ЗС със смъртта на наследодателката М. Д. Б. на 27.10.2023 г., поради което отговорността за
ползваната и незаплатена топлинна енергия за посочения период се носи от всички
наследници
Ответниците не оспорват, че в процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.
„Юр. Г.” бл. ., вх. „.“, ап. ., в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия на стойност 909,83 лева, като върху така посочената сума се
дължи и лихва за забава за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г. в размер на 124,25 лева,
поради което предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК се
явяват доказани по основание и размер.
На основание чл. 86 ЗЗД ответниците дължат и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù изплащане.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер
на 250,00 лева, от които 100,00 лева – внесена държавна такса и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство, което съдът
определя съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. 81, Д. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник,
ЖК „Т.“, бл.., вх. „.“, ет. ., ап.. и К. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Бл. Г.“, бл. .,
вх. „.“, ет. ., ап. ., че всеки от тях дължи на „Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република” сума в
размер на 227,46 лева (двеста двадесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул.
5
„Ю. Г.” бл. ., вх. „.“, ап. ., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 31,07 лева (тридесет и един лева и седем стотинки), начислена за
периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.08.2022 г. до окончателното ù изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. З. И., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. П., ул. „Юр.Г.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и В. З. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Бл.
Г.“, бл. ., вх. „.“, ет.., ап. ., че всеки от тях дължи на „Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република” сума в размер на 113,73 лева (сто и тринадесет лева и седемдесет и три
стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в
гр. Перник, ул. „Юр. Г.” бл. ., вх. „.“, ап. ., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
с мораторна лихва за забава в размер на 15,52 лева (петнадесет лева и петдесет и две
стотинки), начислена за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.08.2022 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Г. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.Д.“, бл. ., вх. „.“, ет.. ап.., Д.
Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ЖК „Т.“, бл.., вх. „.“, ет. ., ап.., К. Г. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., А. З. И., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „Юр.Г.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и В. З. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Бл. Г.“, бл. ., вх. „.“, ет. . ап. . да заплатят на „Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република” сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6