М О Т И В И към Присъда №45 по
НОХД № 1508/2019г. по описа на РС-Плевен
Обвинението против подсъдимия С.Д.Д. ***, ЕГН ********** е по чл.144, ал.3, вр. , ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че: на 07.05.2018г. в гр. Долни Дъбник, обл. Плевен, като
непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, се заканил с убийство спрямо Н.Д.Н. *** и това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му.
Срещу подсъдимия С.Д.Д. наказателното
производство в съдебната фаза е проведено в негово отсъствие по реда на чл.269, ал.3, т.4 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура – гр.Плевен поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин, въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателства.
Защитникът на подсъдимия С.Д.,
адв. М.К. от ПАК, пледира на подзащитния му да бъде наложено минимално наказание
и моли съда да приеме, че са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, като съобрази събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Пострадалият Н.Д.Н. ***. Той и подсъдимият С.Д. се познавали, но
отношенията помежду им се влошили по повод кражба на козле от дома на
пострадалия.
На 07.05.2018г. около 18.00 часа пострадалия Н. стоял на пейка пред дома
си, в град Долни Дъбник, ул. ***и си почивал. По това време по улицата преминал
подсъдимият Д.. Като видял пострадалият Н., подсъдимият Д. отправил спрямо него
закана с думите „ще те пратя в гробищата, ще те надупча„ след което се насочил
към Н. и започнал да размахва кухненски нож, който държал в дясната си ръка. Н.
възприел отправената спрямо него закана с убийство от страна на подсъдимия и изпитал страх от
осъществяването й. Веднага станал от пейката и побягнал, като успял да се прибере в двора на дома си.
Действията на подсъдимия Д. били възприети от свидетеля Й.Н.Н., който
сигнализирал за случилото се на органите на МВР. На място пристигнали ***при РУ
-Долни Дъбник - Д.И.И. и Б.П.В..
По случая е образувано и проведено настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза /л.67-68 / свидетелят
Н. е преживял болезнено отправената закана с убийство с опасения за
осъществяването й.
Горната фактическа
обстановка се изяснява от показанията на пострадалия Н.Д.Н., от показанията свидетелите:
Й.Н.Н., Д.И.И., Б.П. Л., дадени в хода на съдебното следствие, приобщени
към доказателствения материал по делото по предвидения процесуален ред, от заключенията по изготвената
съдебно-психиатрична експертиза /л.67-68/ и комплексна съдебна психилого-психиатрична
експертиза /л.97-99/ и от представените с досъдебно производство № Д-1759/2018г.
по описа на РП-Плевен писмените доказателства-справка съдимост, характеристична справка и други.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Н.Д.Н., Й.Н.Н., Д.И.И., Б.П. Л. дадени
в хода на съдебното следствие, като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Показанията на
посочените свидетели кореспондират помежду си, взаимно се допълват и изясняват
механизма на извършване на деянието. Чрез тях се доказва по категоричен и
несъмнен начин авторството на деянието, както и всички признаци от обективна и
субективна страна на престъплението предмет на обвинението.
При
така установеното от фактическа страна намира за доказано по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият С.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.144,ал.3 вр.
ал.1 вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от
правна страна:
Налице
са всички елементи на фактическия състав на престъплението по 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989
г. по н.д.№ 47/89, ОСНК, за осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието
на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е
необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да
се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след
минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл.144,
ал.3 от НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение
да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да настъпи.
В
процесният случай
заканата е обективирана, както с думи, така и с действие - замахване с нож,
което е спомогнало пострадалото лице да я възприеме като реална, непосредствена
и осъществима. Макар според цитираната съдебна практика това да не е
съставомерен елемент, следва да се отбележи, че пострадалият не само е възприел
заканата на сериозно, като такава, но и от доказателствата по делото се
установява, че същият реално се е уплашил от реализиране на заканата- в този
смисъл са както кредитираното от съда заключение на СПЕ, така и показанията на
всички разпитани по делото свидетели.
Деянието е извършено с пряк
умисъл като форма на вина. Деецът е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Подсъдимият е съзнавал
съдържанието на отправените от него закани, разбирал е, че онагледява заканата
си с предприетите от него действия по замахване с нож, бил е наясно, че
пострадалият е възприемал заканата на сериозно и реално се е уплашил за живота
си и пряко е целял тези обстоятелства.
От обективна страна
деянието се изразява в обективиране чрез думи и действия на подсъдимия Д. към
пострадалия Н., че ще го лиши от живот. Характерът на употребените от подсъдимия
изрази – „ще те пратя в гробищата, ще те надупча“, съпровождани от действията по размахване на нож налагат
извода, че се касае за закана, която реално и обективно е годна да възбуди
основателен страх у пострадалия Н. за
осъществяването й. Деянието е довършено, когато обективираното намерение на подсъдимия
да го лиши от живот е достигнало до съзнанието на свидетеля Н..
От субективна
страна е налице пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият Д. е
съзнавал, че отправя към свидееля Н.Д.Н.
закана с убийство, както и това,
че заканата се възприема от него и може да възникне основателен страх от осъществяването
й. Напълно е съзнавал факта на отправената от него закана за убийство, която не е формална и
лишена от съдържание. Това съзнание не
само, че не е оказало възпиращо въздействие върху подсъдимия Д., а напротив –
той съзнателно се е заканил с убийство на свидетеля Н.. Макар и непълнолетен, подсъдимият
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението, това че
върши противоправно и общественоопасно деяние и е целял настъпването на
престъпните последици - престъпно въздействие върху свободното протичане на
психичните процеси на свидетеля Н., в резултат на които се формира волята му.
Обстоятелството,
че Д. не е
осъждан, съдът приема като смекчаващо вината отговорността за подсъдимия.
Съдът не отчита отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия Д..
Подбуда за извършване на
престъплението е незачитане на установения в страната правов ред.
Преценявайки по реда на чл. 54 от НК степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът
счита, че наказанието на подсъдимия С.Д., следва да се определи при условията
на чл.54, ал.1 от НК.
Тъй
като към момента на
извършване на деянието подсъдимия е бил непълнолетен наказанието му трябва да
се редуцира по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно който предвиденото в
Особената част наказание лишаването от свобода за повече от пет години - с
лишаване от свобода до три години.
При така анализираните обстоятелства съдът счита,
че на подсъдимия С.Д.Д., следва да се наложи наказание на основание чл.144,ал.3
вр. ал.1 вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК и чл.54 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода.
Съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Д. не е
наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпява реално, поради
което на основание чл.69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване
от свобода, следва да се отложи с изпитателен срок от три години.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Д.Д.,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни
разноски в размер на 646.35 лева.
С оглед изложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: