Р Е Ш Е Н И Е
№….........../26.09.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18801 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, срещу Д.И.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1000 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 5356934 от
15.05.2017 г., сключен между ответника и „в.К.ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 02.02.2018
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
22.01.2013 г., сумата от 175,31 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.06.2017 г. до
09.02.2018 г., сумата от 424,44 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,
начислена за периода от 14.06.2017 г. до 09.02.2018 г., сумата от 175 лв., представляваща такса разходи
за събиране на просрочени вземания, сумата от 70 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител, сумата
от 424,44 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, начислена за периода от
14.06.2017 г. до 09.02.2018 г., сумата от 42,48
лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
15.06.2017 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.08.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 13320/2018г. по
описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в
исковата молба, на 15.05.2017 г. между „в.К.ООД, в качеството му на
заемодател, и ответника – заемополучател, е сключен
договор за паричен заем № 5356934 при Общи условия, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата
от 1000 лв. срещу насрещното негово задължение да върне отпуснатите средства,
ведно с договорна лихва от 175,31 лв., или общо 1175,31 лв., платими на 9 равни
месечни погасителни вноски в размер на 130,59 лв. всяка от тях, при падеж на
първата вноска – 14.06.2017 г., и краен срок на издължаване – 09.02.2018 г. С
подписване на договора ответникът е удостоверил, че е получил изцяло заемната
сума, като договорът има силата на разписка. Ищецът поддържа, че преди
подписване на договора заемополучателят е избрал да
се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за
одобрение на паричния заем, за което се е задължил да заплати такса в размер на
424,44 лв., за която е уговорено разсрочено плащане на девет вноски от по 47,16
лв., включени в месечните погасителни вноски по кредита. Твърди още, че
съгласно приложимата към договора Тарифа на „В.к.“ ООД при забава на плащането
на погасителните вноски заемополучателят дължи
заплащането на такса разходи за покриване на разноските на кредитора за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочени вземания, както следва: на четвъртия и
осемнадесетия ден забава - 10 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава – 15 лв., като максималният размер на
начислените разходи не може да надвишава 175 лв. Излага, че при тези условия на
ответника е начислена такса в размер на
175 лв. Отделно, при забава на плащането на която и да е погасителна вноска по
заема с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемополучателят дължи заплащането на еднократна сума в
размер на 70 лв., представляваща направените разходи за събиране на просрочени
вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. На това основание твърди, че
на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лв.
Поддържа, че заемополучателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция при определени условия. Поради неизпълнение
на това задължение, на същия е начислена неустойка в размер на 424,44 лв.,
плащането на която е разсрочено и включено в погасителните вноски по кредита.
Излага, че ответникът не е извършил плащания по договора и дължи също
обезщетение за забава в размер на 57,95 лв., начислено за периода от 15.06.2017
г. до 31.08.2018 г. върху незаплатените падежирали
вноски.
Твърди, че по силата на приложение № 1 от 02.02.2018
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
22.01.2013 г. „в.К.ООД е прехвърлило в полза на ищеца вземането по договора за
заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което счита,
че длъжникът е уведомен с получаването на препис от исковата молба.
Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, за следните дължими суми по процесния договор: 1000 лв. –
главница, 175,31 лв. – договорна лихва за периода от 14.06.2017 г. до
09.02.2018 г., 424,44 лв. – такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит, начислена за периода от 14.06.2017 г. до 09.02.2018 г.,
175 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70 лв. – такса
разходи за дейност на служител, 424,44 лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция, начислена за периода от 14.06.2017 г. до 09.02.2018 г., 42,48
лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 15.06.2017 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 31.08.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По тези съображения моли да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение. Претендира и присъждане на съдебните разноски за заповедното и
исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и обективираното е нея
искане, и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва материалноправната
легитимация на ищеца с твърдения за ненадлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Релевира възражение за нищожност
на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждащи задължение
за заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка, като неравноправни.
По изложените
аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител поддържа отговора и формулираното искане по
същество.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за предоставяне на паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5356934 от 15.05.2017 г. (л. 6) се
установява, че „В.к.“ ООД, в качеството му на заемодател, е предоставило в заем
на Д.И.Т. – заемател, сумата от 1000 лв., срещу
насрещното задължение на потребителя да върне заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, на девет месечни погасителни вноски, всяка в размер на
177,75 лв., при падеж на първата погасителна вноска - 14.06.2017 г. и краен срок на издължаване
- 09.02.2018 г. Общата дължима стойност на плащанията е в
размер на 1599,75 лв., включваща фиксиран годишен лихвен процент от 40,30 % и
годишен процент на разходите от 49,47 %.
Според чл. 2, ал. 2
от договора, че с подписването му заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заеманата сума, като договорът има
сила на разписка. Клаузата на чл. 4, ал. 1 предвижда, че заемателят
се задължава в тридневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя едно от алтернативно посочените обезпечения на задълженията му по
договора, а именно: поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на определени
изисквания (да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при същия работодател шест месеца и минимален
осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да няма кредитна история
или да има кредитна история със статус не по-лош от редовен, да не е поръчител
по други кредити и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател), или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора. Според ал. 2 от същата клауза, в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка за неизпълнение в размер на 424,44
лв., която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на
съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска по кредита е в размер
на 224,91 лв. Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора при забава на плащане на
задълженията на заемателя, последният дължи законната
лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от договора е посочено, че заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата на
„в.К.ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на
видно място във всеки търговски обект и на интернет страницата на заемодателя.
Приобщена към
доказателствения материал по делото и е и Тарифата на „в.К.ООД (л. 9), приложима
към процесния договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН”. Според условията на същата на четвърти и осемнадесети ден забава от
всяка погасителна вноска заемателят дължи заплащането
на по 10 лв., а на единадесет и двадесет и пети ден забава – 15 лв., като
максималният размер на всички начислени разходи не може да надвишава 175 лв. за
заемни суми от 500 лв. до 1500 лв. Отделно, при забава с повече от 57
календарни дни на която и да е погасителна вноска, на петдесет и осмия ден
забава заемателят заплаща и еднократно сума в размер
на 70 лв. за направени разходи за събиране на просрочени вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането.
От приложения
разходен касов ордер от 15.05.2017 г. (л. 79) се установява, че на посочената
дата Д.Т. е получил сумата от 1000 лв. по отпуснатия кредит № 5356934.
От съдържанието на представения рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 22.01.2013 г. (л. 10) се установява, че цедентът - „В.к.“ ООД, е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.” ООД,
вземанията, произтичащи от договорите за заем,
заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора
(арг. от чл. 2.1 – 2.4 от договора). По делото е
приложено въпросното приложение № 1/02.02.2018 г. (л.
15), в което под № 22 е посочен договор № 5356934 от 15.05.2017 г. с длъжник Д.И.Т.
и е отразена общо дължима сума по договора в размер на 2269,19 лв.
Видно от приобщеното пълномощно (л. 17), „В.к.“ ООД е
упълномощило „А.з.с.н.в.” ООД да го представлява, като уведоми всички негови
длъжници по цедирани вземания за сключения на
22.01.2013 г. рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания.
По делото са приложени два броя уведомителни писма,
съответно от 07.02.2018 г. и 22.11.2018 г. (л. 18 и 21), изпратени до Д.Т. от „А.з.с.н.в.”
ООД, в качеството му на пълномощник на „В.к.“ ООД, за
извършеното прехвърляне на вземанията. Във връзка тяхното връчване са приложени
известие за доставяне (л. 19), ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена,
както и обратна разписка към товарителница № 68100871 (л. 22), в която е
отразено, че на посочения адрес не е открит никой.
За установяване размера на претендираните вземания по делото е допуснато
провеждането на съдебно-счетоводна експертиза. От приетото и неоспорено от
страните експертно заключение се установява, че по договора не са извършени
плащания, като неизплатените задължения за следните суми: 1000 лв. главница,
175,31 лв. договорна лихва, 424,44 лв. неустойка, 424,44 лв. такса за експресно
разглеждане, 70 лв. разходи за дейност на служител, 175 лв. такса разходи за
събиране, както и 87,91 лв. законна лихва за периода от 14.06.2017 г. до
09.02.2018 г. (съгласно таблицата на л. 85).
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 13320/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 31.08.2018 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Д.И.Т.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото
са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно
решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Основателността на предявените искове е
обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение между „в.К.ООД и ответника
въз основа на процесния договор за паричен заем, точното изпълнение на поетите
от кредитора задължения по договора (в това число предоставянето на уговорената
сума от 1000 лв. и на допълнителните услуги, за които са начислени такси),
наличието на предвидена в договора клауза за начисляване на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в полза на
заемодателя чрез поръчителство или банкова гаранция, настъпилата изискуемост на
задълженията по договора и неизпълнение на същите, както и наличието на валидно
сключен договор за цесия между „В.к.“ ООД и ищеца и уведомяването на ответника
за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение.
Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна
легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да се
произнесе по наведените от особения представител възражения, касаещи действието
на прехвърлянето по отношение на ответника.
От коментираните по-горе писмени доказателства се установява, че между „В.к.“
ООД и ищеца е сключен валиден рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 22.01.2013 г., ведно с приложение № 1/02.02.2018
г. към него, с който са прехвърлени вземанията на „В.к.“ ООД към ответника по договор за заем № 5356934/15.05.2017
г.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД (респ. чл. 26, ал. 4 ЗПК) и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав
напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014
год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен това, доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл -
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение
№ 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер) е
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия с изрично писмено пълномощно. Ищецът, действащ в качеството
му на пълномощник на кредитора, е изпратил до ответника два броя уведомителни
писма. Няма данни същите да са получени преди завеждане на делото, поради което
и с оглед цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че уведомяването е
надлежно осъществено с получаването на препис от исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление, тоест на 29.05.2019 г. (л. 57). Фактът, че страната се представлява от особен представител в процеса и
именно той е получил уведомлението за цесията, не оборва този извод, доколкото
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици (така - решение
№ 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК).
Отделно от това, според съдебната практика длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението. Подобни твърдения не са
наведени от ответницата в хода на процеса, нито са представени доказателства в
тази насока.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземането – предмет
на производството, е породило действие по отношение на длъжника (ответника), на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът (ищецът) се
явява негов кредитор и активно легитимирана надлежна страна в процеса, а
възраженията на особения представител в обратна насока са неоснователни.
Цедираните вземания произтичат от
сключен между ответника и „в.К.ООД договор за предоставяне на паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5356934 от 15.05.2017 г.
Същият има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което възникналото между страните облицагионно правоотношение се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18
от 5.03.2010 г., в редакцията му в изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), действащ към момента на сключване на сделката. Същите са императивни и за спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).От гореизложеното съдържание на договора се установява, че същият отговаря
на изискванията на специалния закон. Клаузите му са формулирани на разбираем и
ясен език и договорът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съгласно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Следователно договорът е действителен
и между праводателя на ищеца и ответника е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение.
От приложения разходен касов ордер и
съдържанието на чл. 2, ал. 2 от договора, придаващ на същия силата на разписка,
се доказва и изпълнението на задължението на кредитора по потребителския
договор за предоставяне на уговорената сума от 1000 лв. И двата документа са подписани от ответника и не
е оспорена тяхната автентичност, от което следва, че кредитът е изцяло усвоен,
респективно за ответника е възникнало насрещното задължение да върне заетите
средства, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на посочения падеж.
Изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва е настъпила с
изтичане крайния срок на договора – 09.02.2018 г., поради което съдът намира,
че тези искове са доказани по основание.
Същите са доказани и по размер от приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, при условията на чл.
202 ГПК, като правилно и обосновано. Според вещото лице размерът на
неизплатеното задължение за главница възлиза в размер на претендираната сума от
1000 лв., а на възнаградителната лихва по кредита за исковия период от
16.06.2017 г. до 09.02.2018 г. – в размер претенцията от 175,31 лв.
С оглед на гореизложеното, предявените установителни искове за тези суми
са доказани и по размер, поради което същите следва да бъдат изцяло уважени,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
Предвид доказаната от съдебно-счетоводната експертиза
забава на ответника (при липса на данни за извършени плащания по кредита), на
основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, същият дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва. За исковия период от 15.06.2017 г. до 31.08.2018 г.
лихвата за забава върху непогасените погасителни вноски, изчислена с помощта на електронен общодостъпен лихвен калкулатор ("calculator.bg"), надвишава претендираната такава в размер на 42,48 лв.,
поради което и акцесорният установителен иск за мораторна лихва следва да бъде
изцяло уважен.
Освен
исковете за главница и лихви по кредита, предмет на разглеждане в
производството са също и обективно кумулативно съединените с тях установителни
искове за вземанията на ищеца за начислени такси и неустойка по договора. Като
съобрази възраженията, изложени в отговора на исковата молба, и извърши
служебна проверка за съответствието на уговорките между страните с
императивните материалноправни норми, настоящият съдебен състав намира тези
искове за неоснователни по следните съображения:
По отношение на претенцията за такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит:
Според нормата, обективирана в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 от същата
разпоредба предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото разглеждането на заявката е пряко
свързано с одобряването на кредита, респективно с предоставянето на заявената
от потребителя сума, съдът намира, че обсъжданата клауза на чл. 2, ал. 3 от
договора, въз основа на която е начислена претендираната такса за експресно
разглеждане на заявката, е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като заобикаля изискванията на
закона, установяващи забрана за събиране на такси за действия във връзка с
усвояването на кредита.
Отделно от това, по делото не са представени
доказателства, от който да се установява, че въпросната услуга, изразяваща се в
експресно разглеждане на заявката, е реално предоставена от кредитора. В чл. 2,
ал. 2 от договора е посочено единствено, че заемателят
е избрал доброволно да се ползва от тази услуга, но не и че кредиторът е
изпълнил задължението си, за което се претендира насрещната парична престация.
По отношение на претенциите за начислени такси по кредита:
Клаузите от тарифата, предвиждащи заплащане на допълнителни такси при
допуснато просрочние - такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 175 лв. и такса разходи за дейност на служител
в размер на 70 лв., съдът намира за нищожни, на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като противоречат на императивната норма на чл. 33, ал.
1 ЗПК и максимално предвидения праг на отговорността на длъжника при допусната
забава, установен в ал. 2 от същата разпоредба, до размер на законната лихва. Следователно
в полза на ищеца изобщо не е възникнало вземане срещу ответника за начислените
такси въз основа на недействителни клаузи от договора.
По отношение на претенцията за неустойка:
Уговорената неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК,
тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, предвиждаща задължение на
кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди предоставянето на
кредита. В действителност посочената клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния, като води до неоснователно
увеличаване на размера на неговите задължения.
Отделно
от това, неустойката обезпечава изпълнението на допълнително задължение, което
не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на основното задължение
на потребителя за връщане на заетата сума, и размерът й от 424,44 лв. се равнява на почти половината от
чистата стойност на отпуснатия кредит – 1000 лв. По тези аргументи съдът
намира, че разглежданата неустойка е нищожна и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй
като води до свръхобезпеченост на кредитора и създава
предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Същата излиза извън
присъщите й обезпечителната, обезщетителна и
наказателна функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на
принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
Нещо повече -
предвид размера на неустойката, краткия тридневен срок за предоставяне на
обезпечението, и множеството условия, на които трябва да отговаря то (възраст,
трудова ангажираност, получавани доходи и кредитна история на поръчителя;
размер и срок на банковата гаранция), очевидно крайната цел на кредитора от
включване на тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на
задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която
следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за
максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че неустойката се дължи при
неизпълнение на задължението (тоест след възникване на правоотношението по
договора), а изплащането й е разсрочено и включено във вноските по погасителния
план, изготвянето на който логически предшества сключването на договора.
В заключение съдът намира, че следва да бъдат уважени предявените искове за
главница в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, възнаградителна лихва
за периода от 14.06.2017 г. до 09.02.2018 г. в размер на 175,31 лв. и
обезщетение за забава за периода от 15.06.2017 г. до 31.08.2018 г. в размер на
42,48 лв., а исковете за такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на кредит в размер на 424,44 лв., такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 175 лв., такса разходи за дейност на служител в размер на
70 лв. и неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция в размер на 424,44 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 421,11
лв. за сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно
с уважената част от исковете, при обща размер на разноските по делото от 799,37
лв., от които 303,46 лв. за държавна такса (л. 29), 200 лв. за депозит за вещо
лице (л. 69), 195,91 лв. за депозит за особен представител (л. 47) и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 50,86 лв. за сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса (46,54 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (50 лв.), съразмерно
с уважената част от исковете.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски по
делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д.И.Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на
ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
следните суми: сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем № 5356934 от 15.05.2017 г.,
сключен между ответника и „в.К.ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
с приложение № 1 от 02.02.2018 г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сумата от 175,31 лв. (сто седемдесет и пет лева и
тридесет и една стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 14.06.2017 г. до 09.02.2018 г., както и сумата от 42,48 лв. (четиридесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено
за периода от 15.06.2017 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.08.2018
г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
13320/2018г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД;
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, срещу Д.И.Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, установителни искове
с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по договор за паричен заем № 5356934
от 15.05.2017 г., сключен между ответника и „в.К.ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 02.02.2018
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
22.01.2013 г., следните суми: сумата
от 424,44 лв., представляваща такса
за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, начислена за периода
от 14.06.2017 г. до 09.02.2018 г., сумата от 175 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания, сумата от 70 лв.,
представляваща такса разходи за дейност на служител, както и сумата от 424,44 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция, начислена за периода от 14.06.2017 г. до
09.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 13320/2018г. по описа на Районен съд –
Варна;
ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, сумата от
421,11 лв. (четиристотин двадесет и един лева и единадесет стотинки),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ;
ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, сумата от 50,86 лв. (петдесет лева и осемдесет и
шест стотинки), представляваща сторени в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: