№ 69
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601343 по описа за 2021 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С определение от 17.11.2021 год. по НЧД № 4163/21 год. на СГС,НО,35 състав,на основание
чл.306,ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК на осъдения З. Г. Д. е
определено едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 17478/19 год.
на СРС ,НОХД № 5027/20 год.по описа на същия съд и НОХД № 3740/21 год. по описа на
СГС в размер на една година и пет месеца лишаване от свобода,което е увеличено на
основание чл.24 от НК с пет месеца или е определено наказание в размер на една година и
десет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което е бил задържан под стража
по делата,включени в групата и на основание чл.25,ал.2 от НК е приспадната изтърпяната
част от тези наказания.
В срока за обжалване е постъпила жалба от защитникът на осъдения в частта,с която общото
наказание е увеличено на основание чл.24 от НК,в която насока се излагат съображения,че
наказанията и по трите дела са изтърпени и целите на наказанието са постигнати,тъй като от
тяхното изтърпяване той не е извършил никакво нарушение,трудово ангажиран е и се грижи
за семейството си.Не счита,че връщането му в затвора би повлияло поправително за него с
оглед на настъпилата промяна в поведението му.Прави искане за отмяна на определението в
тази част.В допълнителна жалба излага,че деянията,за които е осъден и по които му е
1
определено общо наказание,са били извършени през 2019 год. и от тогава до този момент
няма висящи наказателни производства,нещо повече,веднага след изтърпяване на
наказанията от кумулационната група,е сключил граждански договор с фирма „Ачо Фактор“
ЕООД като общ работник в интериорното строителство,а от 26.11.2021 год. работи и като
хигиенист на трудов договор към фондация „Живот и Светлина“,която е тясно свързана с
протестнатската църква,която се намира в близост до дома му и в продължение на повече от
две години подзащитният му посещава редовно службите и активно участва в
доброволческите акции за даряване на храна на социално слаби граждани от района.В този
смисъл поддържа,че това са явни показатели за преосмисляне на поведението му и
изграждане на живот,съобразен с добрите нрави в обществото и със заК.ите норми и
правила.Поддържа,че би било напълно несправедливо и безсмислено Д. да бъде върнат в
затвора,по който начин ще му бъде отнета възможността да се грижи за близките си,да
продължи да полага труд по договорите,които е сключил и ще бъде изолиран от семейната и
обществена среда.Представя като писмени доказателства служебна бележка №8/27.11.2021
год. на Фондация „Живот и Светлина“,удостоверяваща,че З.Д. е назначен на трудов договор
на 4 часа от 26.11.2021 год.,трудов договор №19 от същата дата и със същите страни,от
който е видно,че работи като чистач, и справка от НАП.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба и допълнението към нея по
изложените в тях съображения.
Представителят на САС счита жалбата за основателна,като излага,че наложените на Д. три
наказания по посочените по-горе дела,вече са изтърпени и е установено по делото,че
последните са постигнали своята цел,като осъденият е и бил условно предсрочно
освободен,считано от 13.11.2020 год. и към момента липсват каквито и да е
доказателства,обосноваващи необходимост от продължаване на наказателната репресия
срещу него.Пледира за уважаване на жалбата.
Осъденият моли да не му се увеличава наказанието.
Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за
установено следното:
С атакуваното определение състав на СГС е определил на осъдения Д. едно общо най-тежко
наказание по осъжданията му по НОХД № 17478/19 год. на СРС ,НОХД № 5027/20 год.по
описа на същия съд и НОХД № 3740/21 год. по описа на СГС в размер на една година и пет
месеца лишаване от свобода,което е увеличил на основание чл.24 от НК с пет месеца или е
определил наказание в размер на една година и десет месеца при първоначален строг режим
на изтърпяване.
На основание чл.59,ал.1 от НК съдът е приспаднл времето,през което е бил задържан под
стража по делата,включени в групата и на основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднал
изтърпяната част от тези наказания.
Изложил е съображения,че са налице предпоставките за групиране на наказанията по
посочените три осъждания и освен това са налице и тези по чл.24 от НК,в която връзка е
2
изложил аргументи,че деянията и по трите осъждания са извършени в кратък период от
време,от което следва,че Д. е лице със завишена степен на обществена опасност и макар на
практика наложените му наказания да са изтърпени,то у него би се създало впечатление,че
остава ненаказан за всички извършени от него престъпни прояви.
След като провери изцяло законосъобразността на атакуваното определение настоящият
съдебен състав намира жалбата за основателна и съображенията за това са следните:
Правилна е преценката на първостепенния съд досежно групирането на наказанията на
осъдения,като същият в съответствие с изискванията на материалния закон в тази насока е
определил едно общо наказание по осъжданията му ,посочени по-горе.
Неправилно и незаконосъобразно обаче съдът е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и
това е така,защото при Д. наказанието е постигнало своята цел по смисъла на чл.36 от
НК.Видно е от справката му за съдимост,че действително деянията,за които е осъден по
цитираните по-горе наказателни производства и квалифицирани по чл.196,ал.1,т.2 от НК и
по чл.249,ал.1 от НК,са били извършени в един кратък период от време между август и
ноември на 2019 год.,но е видно също така,че още при изтърпяване на наказанието по
НОХД № 5027/20 год. Д. е дал доказателства за своето поправяне,поради което и е бил
условно предсрочно освободен с определение на СГС по НЧД № 3677/20 год. на
СГС,постановено на 13.11.2020 год. Установено е от справка от ГД“ИН“ № 16003/21 год.,че
същият е изтърпял изцяло наложените му наказания.От представените пред въззивния съд
писмени доказателства е видно,че след освобождаването му от затвора Д. е започнал
работа,в който смисъл са служебна бележка №8/27.11.2021 год. на Фондация „Живот и
Светлина“,удостоверяваща,че З.Д. е назначен на трудов договор на 4 часа от 26.11.2021
год.,трудов договор №19 от същата дата и със същите страни,от който се установява,че
работи като чистач, и справка от НАП,че е осигуряван.
Съгласно трайната съдебна практика,съдът прилага разпоредбата на чл.24 от НК само ако
приеме,че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от
престъпните деяния и че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на
наказателната репресия,в която връзка значение имат броят,видът,характерът и
обществената опасност на извършените престъпления,както и обществената опасност на
самия деец.
В конкретния случай, първият съд незаконосъобразно е приложил нормата на чл.24 от
НК,изхождайки единствено и само от обстоятелството,че деянията по трите му осъждания
са извършени в един кратък период от време и че без увеличаване на общото му наказание у
него би се създало усещането,че остава ненаказан за всички извършени от него престъпни
прояви,като не е отчетено в нужната степен,че фактическото изтърпяване на тези наказания
е постигнало своя ефект предвид представените данни за неговата трудова и семейна
ангажираност и законосъобразен начин на живот,което от своя страна налага извода за
липсата на необходимост от прилагане на засилена наказателна репресия с увеличаване на
размера на общото му наказание.
3
С оглед на горното атакуваното определение следва да бъде отменено в частта,с която на
основание чл.24 от НК е увеличено определеното на З.Д. общо наказание,а в останалата част
бъде потвърдено.
РЕШИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА определение № 1948 на СГС,постановено на 17.11.2021 год. по НЧД №
4163/21 год. на СГС ,НО,35 състав В ЧАСТТА,с която на основание чл.24 от НК е
увеличено определеното общо наказание на З. Г. Д. с пет месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4