Р Е Ш Е Н И Е № 262617
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
09.12.2021 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18625 по описа за 2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ****** ищците А.В.М. и В.Л.М. от една страна, в качеството на продавачи и ответника Г.Г.В., от друга страна - в качеството на купувач бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, представляващо съпружеска имуществена общност, а именно: лек автомобил, ******** с peг. № *****, рама ****, Двигател *****,владението върху който било предадено на ответника Г.Г.В. на **** при сключване на предварителния договор.
Твърди се, че съгласно т.2 от Предварителния договор, ответника - купувач Г.Г.В. се задължил да заплати в деня на подписване на предварителния договор, сумата от 2500лв и останалата част от 2000лв., в срок до ***** на която дата следвало да се сключи и окончателен договор за покупко-продажба на МПС.
Ответник Г.Г.В. не заплатил окончателната сума, както до ****, така и до настоящия момент, включително не се явил пред нотариус на посочената дата, продължавал и към момента да управлява собственото на ищците, без да е налице валидно правно основание.
Твърди се, че тъй като е налице забава в плащането на сумата от 2000 лв. с повече от 10 /десет/ работни дни, по смисъла на т.6 от подписания предварителен договор, то на основание на цитираната разпоредба предварителния договор е прекратен автоматично, без предизвестие, като ответника следвало да върне незабавно МПС-то в техническо състояние, в което го е получил.
Тази фактическа обстановка била потвърдена, почти изцяло, от самия Г.Г.В. в снетите му, собственоръчни писмени обяснения по пр.пр.№ 2900/17г., с изключение твърдението от негова страна, за пълното изплащане на автомобила.
Счита се, че ответника Г.Г.В. неправомерно владее вещта, което е лишило ищците А.В.М. и В.Л.М. от възможността да ползват автомобила за периода от 15.01.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 15.11.2019г.
Твърди се, че лекият автомобил не е бил в нито един момент във фактическата власт на собствениците му като последните имат право да получат обезщетение за отнетата им възможност да го ползват.
От съда се иска да постанови решение с което съда да осъди ответника Г.Г.В. да върне в полза на ищците получения по предварителен договор за покупко-продажба на МПС от **** лек автомобил марка ****** с peг. № ******, рама № *****, Двигател №**** поради прекратяването му на основание чл. 6;
Иска се и осъждането на ответника да заплати в полза на ищците сумата от 1000 лева – частична претенция от общо задължение в размер на 179 600 лева за периода от 15.01.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 15.11.2019г., която представлява обезщетение за невъзможността ищците да ползват процесния автомобил ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба – 15.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Г.Г.В. чрез адв. Н.А. оспорват предявените искове като поддържа, че предварителния договор не е развален, нито прекратен, погасено е правото да бъде развален, автомобилът се ползва на законно основание, респ. продавачите не са изправна страна тъй като не са се явили пред Нотариус за сключването на окончателния договор за продажба на процесното МПС, не са подготвили и представили необходимите документи. Поради обстоятелството и че ответникът ползва автомобила на валидно основание същият не дължи обезщетение за ползата от която ищците са били лишени през процесния период.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на МПС марка *****с рег. № *****от **** ищците са се задължили да прехвърлят собствеността на лекия автомобил в полза на ответника на 30.12.2014г. като сключат окончателен договор за продажба с нотариална заверка на подписите в кантората на Н. И.И. едновременно с плащането на вноската
По така сключения предварителен договор ищците са получили капаро в размер на 2 500 лева и са предали владението на автомобила на 15.12.2014г. като ответника е приел автомобила съгласно уговореното в т.5
По делото не се представят доказателства за заплащането на сумата от 2 000 лева поради което и ответникът е изпаднал в забава, чиято последица съгласно чл. 6 от договора е свързана с автоматичното му прекратяване без предизвестие.
Следователно считано от 31.12.2014г. ответникът осъществява фактическа власт върху процесния автомобил при отпаднало основание. Не се споделя тезата на ответника затова че ищците са били неизправни по предварителния договор тъй като не представят доказателства, че са се явили на 30.12.2014г. за сключването на окончателен договор, тъй като тази теза би била резонна в случай че ответника е платил сумата от 2000 лева и не беше изпаднал в забава, която е довела до прекратяване на сключения договор. Престацията на ответника е носима и е неговата тежестта да установи изпълнението на задължението си, за да се освободи от последицата на чл. 6 от договора и по този начин да установи, че владее автомобила на законно основание.
Предвид на гореизложеното предявения иск по чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД е основателен тъй като с прекратяването на договора отпада основанието за държането на процесния автомобил и се дължи връщането му на ищците. Сключеният предварителен договор е двустранен като престацията на ищците по предаване на владението е била изпълнена и след прекратяването на договора същите имат право да получат връщането на автомобила.
От показанията на св. Д.Д. се установява, че ищец А.М. неколкократно е търсил контакт с ответника, автомобилът не бил прехвърлен, защото цената не била платена.
От приетата съдебно-оценителна експертиза с вещо лице оценител - автоексперт В.И.И. се установява, че пазарната оценка за ползването на процесния лек автомобил за исковия период е 107 760 за движение по пътищата от националната пътна мрежа и 179 600 лева за движение тип “off road” извън националната пътна мрежа.
По делото няма нито преки нито косвени доказателствени източници затова през исковия период управляван ли е процесния автомобил по националната пътна мрежа или извън нея като фактът че ответникът не е изпълнил задължението си да върне автомобила на ищците е вредоносен за последните, респ. същите се обедняват поради невъзможността да ползват автомобила при което е без значение дали ответникът фактически е управлявал колата тъй като той е имал възможност за това.
Следователно и предявения иск по чл. 59 ЗЗД се явява основателен за сумата от 1000 лева – частична претенция от общо задължение в размер на 179 600 лева.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски в размер на сумата от 1 470 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК на л. 110
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ВЪРНЕ в полза на А.В.М. с ЕГН ********** и В.Л.М. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** владението върху лек автомобил марка ******* с peг. № *****, рама № ******, Двигател №*****получено въз основа на сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС от ***** поради прекратяването му на основание чл. 6 от същия;
ОСЪЖДА Г.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ общо в полза на А.В.М. с ЕГН ********** и В.Л.М. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** сумата от 1000 лева – частична претенция от общо задължение в размер на 179 600 лева за периода от 15.01.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 15.11.2019г., която представлява обезщетение за невъзможността ищците да ползват процесния автомобил ***** с peг. № *****, рама № ****, Двигател №***** ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба – 15.11.2019г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА Г.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
общо в полза на А.В.М. с ЕГН ********** и В.Л.М. с ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес: *** сумата от 1 470 лева разноски за настоящата инстанция
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала!
С.Б.