№ 18045
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110119048 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „. ЕАД срещу Д. А. Д. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:
сумата от 25.47 лева– стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до имот,
находящ се в гр.., абонатен № .., за периода 01.05.2021г. – 31.07.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата от 02.04.2025г. до окончателното плащане и сумата от 7.83 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.10.2022г до 21.02.2025г. върху цената на
топлинната енергия.
В исковата молба ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. С оглед изложеното се моли исковете да бъда уважени и в
полза на дружеството да се присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който
1
задълженията, предмет на производството, се оспорва като погасено по давност. Изтъква
се, че ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот, поради което не дължи заплащане на сумите. Въпреки това се подчертава, че
ответникът е платил сумите предмет на производството. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени, като не се присъждат разноски в полза на ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД заявява, че исковете са
основателни и доказани, като представя документи, които е било задължено да приложи.
С определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание
съдът е указал на ищцовото дружество изрично да заяви дали е извършено твърдяното от
ответника плащане.
С молба с вх. №299245/12.09.2025г. от името на „. ЕАД е посочено, че ответникът е
заплатил на 04.06.2025г. изцяло задълженията, предмет на настоящото производство, в това
число и законна лихва и разноски по делото. Претендира се единствено присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест за ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание),
съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по
отношение на ответника Д. А. Д. (включително и качеството на ответник Д. потребител,
респ. клиент на топлинна енергия). Въпреки това с оглед релевираните от него възражения
за давност и за това, че към момента не е собственик на процесното жилище, съдът следва
да посочи следното:
Предмет на настоящото производство са вземания на ищеца, касаещи потребена
топлинна енергия в периода м.05.2021г до м.07.2021г., следователно от значение за изхода на
спора е именно към този момент кое лице е било потребител на топлинна енергия, съответно
2
собственик на топлоснабденото жилище. В тази насока самият ответник признава, че е
продал жилището на 11.08.2021г., т.е след исковия период, следователно към м.05.2021г –
м.07.2021г именно той е бил собственик на апартамента и съответно клиент на топлинна
енергия. Наличието на облигационно правоотношение между „. ЕАД и ответника Д. в
периода от м.05.2021г до м.07.2021г се установява и от представените по делото нотариален
акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ ., том ., дело № ..г., от който е видно, че
А Д. ЦА и НА М. Ц. са придобили право на собственост върху процесното жилище, като
същите са починали и са оставали за свой единствен наследник именно ответника Д. Д. –
видно от представените удостоверения за наследници на Ан Д. ЦА, починал на 06.07.2015г.
и на Н. М. ЦА, починала на 22.11.2017г. Следователно след м.11.2017г. именно ответникът е
станал единствен собственик на топлоснабденото жилище. Нещо повече, от ответника Д. Д.
е направено и изрично изявление, видно от приетото по делото заявление-декларация с вх.№
./21.05.2018г., че желае да встъпи в правоотношение с ищцовото дружество във връзка с
доставянето на топлинна енергия за имот в гр.., аб. № ... Същевременно положеният подпис
в цитирания документ не е бил оспорен от ответника. Ето защо настоящият състав намира,
че изявленията на ответника следва да бъдат ценени по реда на чл. 175 от ГПК като
признание на Д. Д., че се е намирал в облигационно връзка с ищеца „. ЕАД по отношение на
целия топлоснабден имот. Именно поради това и ответникът Д. е заплатил всички
задължения за исковия период за топлоснабдения имот, предмет на настоящото
производство, с което още веднъж признава качеството си потребител на топлинна енергия
за цялото топлоснабдено жилище.
Извънсъдебно признание за това, че в периода от м.05.2021г до м.07.2021г именно
ответникът Д. дължи заплащане на потребената топлинна енергия е направено от него в
подписано с новия собственик на жилището споразумение, в което ответникът е признал, че
дължи плащането на всички задължения за жилището до 11.08.2021г. Така подписаното
споразумение има действа само между подписалите го страни и не обвързва ищцовото
дружество, но направените в него изявления се ценят от съда именно по реда на чл. 175
ГПК. Обстоятелството, че на 11.08.2021г ответникът се е разпоредил с правото на
собственост върху апартамента е ирелевантно за настоящия спор, доколкото това действие
касае промяната на клиента на топлинна енергия за това жилище след 11.08.2021г., т.е след
изтичане на исковия период.
По отношение на възражението за изтекла давност съдът намира, че в действителност
към датата на предявяване на иска – 02.04.2025г. вземанията са били погасени по давност,
тъй като са изтекли три години от настъпване на изискуемостта им. Въпреки това в
настоящата хипотеза следва да намери приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, доколкото
от страна на ответника е извършено плащане.
Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са
погасени изцяло от ответника в хода на производството по делото, като ищецът изрично е
признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от
чл.235, ал. 3 ГПК.
3
Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се
налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания за
главница в размер на 25.47 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за абонатен №
.., за периода м.05.2021г. –м.07.2021г., лихва за забава в размер на законната лихва в размер
на 7.83 лева за периода от 17.10.2022г. до 21.02.2025г. върху цената на топлинната енергия.
Начинът, по който са били отнесени, сумите платени от ответника, видно от приетия по
делото фискален бон /л.59 от делото/, съответства и на посоченото от съда начин за отнасяне
на плащанията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Видно от представения фискален бон е и, че ответникът
Д. е заплатил и начислената законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за
поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да
бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за
основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес. Доколкото обаче в случая
ответникът е извършил плащане на сума в общ размер 109.18 лева, т.е в размер по-голям от
стойността на всички претендирани главница и лихви, следва се приеме, че с плащането им
са погасени и направените от ищеца разноски за платена държавна такса в исковото
производство в размер на 50 лева. Видно е от фискалния бон при плащането от ответника е
била погасена сума в размер и на 25 лева, като е посочена, че това е такса за заповед за
изпълнение. В настоящия случая обаче не е провеждано заповедно производство. Ето защо
така платената сума от 25 лева следва да бъде приспадната от останалите непогасени
разноски.
По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради
погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, ответникът дължи претендираните
от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е станал повод
за завеждане на исковете, тъй като не е заплатил своевременно задълженията си.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че
юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата
минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „. ЕАД извършените
процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба, без техен
4
процесуален представител да се яви в проведеното открито съдебно заседание, съдът счита,
че размерът на определеното възнаграждение следва да бъде 50 лева. От така посочената
сума обаче следва да бъде приспаднато извършеното от ответника плащане на сума в размер
на 25 лева, която е била отнесена от ищеца за заплащане на държавна такса за заповедно
производство, каквото в настоящия случай не е провеждано. Ето защо в полза на ищеца
следва да се присъди останалата дължима сума от 25 лева, след съобразяване на плащането
на останалата част от юрисконсултското възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „. ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. .,
срещу Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за осъждане на Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати на „. ЕАД, ЕИК ., сумата от 25.47
лева– стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до имот, находящ се в гр..,
абонатен № .., за периода 01.05.2021г. – 31.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата
от 02.04.2025г. до окончателното плащане и сумата от 7.83 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 17.10.2022г до 21.02.2025г. върху цената на топлинната енергия, поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр..., да заплати на „. ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 25
лева – разноски в исковото производство пред СРС за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ЕООД на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5