№ 107
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500914 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 215 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 987/2022 г. по
описа на РС – Елин Пелин, е признато за установено в отношенията между
страните, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) дължи на
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, сумата от 2 358,00лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
.............., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2021 г. до
окончателното й изплащане; и сумата от 715,49 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г., за които
суми Софийски районен съд, 30-ти състав, по ч.гр.д. № 131592/2021 г. на дата
29.06.2021 г. е издал Заповед № 3421 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. С решението предявените искове са отхвърлени съответно за
разликата над присъдената сумата от 2 358,00 лева до пълния предявен
размер на претенцията от 2 393,21 лева и за разликата над присъдената
мораторна лихва в размер от 715,49 лева, до пълния предявен размер от 729,32
лева.
Срещу решението, в осъдителната му част, е предявена въззивна жалба
от ответника в производството – Агенция „Пътна инфраструктура“, с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се, че не са налице
безспорни доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило
процесното ПТП. В тази връзка – представеният протокол за ПТП нямал
материална доказателствена сила нито за механизма на ПТП, нито за вредите
1
по МПС, тъй като не е съставен от служители на КАТ, съответно
местопроизшествието не е посветено на място от служители на МВР, а
евентуалното произшествие не било извършено в присъствието на
актосъставителя, както и липсвало снимков материал на твърдяното
препятствие. Протоколът за ПТП не бил подписан от страна на ответника,
като възпроизвеждал единствено твърденията на водача, който е
заинтересован от изхода на делото, с оглед обезщетяването му като собственик
за вредите по застрахования автомобил. Останалите писмени документи
представени от ищеца – Уведомление - Декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ и други, не следвало да се кредитират, тъй като били частни
свидетелстващи документи, издадени от застрахователното дружество, в
които не се съдържат неизгодни за издателя им факти. Заключението на
вещото лице също не можело категорично да послужи като доказателство за
механизма на ПТП и за причинно-следствената връзка, тъй като е изготвено
на база описаното от водача. Също така по делото нямало никакви данни за
„физическите характеристики“ на евентуалното препятствие, като в тази
връзка се акцентира, че описаната щета е с възможен механизъм, различен от
твърдяния в исковата молба. Поддържа се, че водачът е допринесъл за
настъпилите вреди, тъй като се движил с несъобразена скорост по пътното
платно. Основателността на иска се изключвала и поради липсата на
доказателства, че водачът е управлявал без да се намира под въздействието на
алкохол или други упойващи вещества, както и че вредите не са резултат на
негови умишлени действия. Немотивирано първоинстанционният съд
кредитирал представените Общи условия за застраховка „Каско“, като същите
били банкетни и не съдържали основни реквизити, поради което недоказано
останало обстоятелството дали е налице покрит застрахователен риск. С тези
аргументи по същество е отправено искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на ново въззивно решение, с
което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:
Решението на РС – Елин Пелин е обжалвано само от ответника и само в
осъдителната част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция
само в тази част. В останалата (отхвърлителна) част, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана
страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на
установителния иск по чл. 422 от ГПК – в изпълнение на правомощията си по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е предоставил на заявителя
едномесечен срок за предявяване на исковата молба. Искът е предявен
2
съгласно дадените указания, като същият е допустим.
Решението на първоинсатнционния съд е и правилно, поради което на
основание чл. 272 ГПК, насатоящият състав препраща към мотивите на
обжалвания акт.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят
следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай между ищеца, като застраховател, и трето за спора
лице „Сожелиз България“ ЕООД, като застрахован, е бил сключен договор за
имуществена застраховка – „Каско на МПС“, по силата на който
застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочената в договора
сума, имуществените вреди, които би претърпял застрахования, в качеството
му на собственик на товарен автомобил – влекач „Ман 18 440“, с рег. №
.............. за периода от 16.12.2015 г. до 15.12.2016 година. Така сключеният
договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в
предвидената писмена форма, и е породил действие, което обстоятелство не се
оспорва.
Не са спорни между страните и следните обстоятелства: във връзка с
настъпило на .............. г. застрахователно събитие, ищецът е изплатил
обезщетение в размер на 2 393,21 лева, като във връзка с претенцията са
начислени и 10,00 лева ликвидационни разходи; регресна покана е изпратена
от застрахователното дружество до ответника, като същата е получена от
последния на 16.11.2016 година.
С оглед доводите във въззивната жалба спорен по делото е въпросът
дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали
е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди,
представляващи покрит застрахователен риск.
За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни
доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №
.............. от .............. г. процесното произшествие се е осъществило на АМ
„Хемус“, в района на 32+200 км, при движение по посока от гр. София към
град Варна, когато около 7:30 ч. застрахованото МПС навлиза в тунел
„Витиня“ и поради внезапното падане на неподвижно съоръжение (камера),
3
същото е ударено в челното панорамно стъкло. В резултат на произшествието
на автомобила са нанесени материални щети, описани в протокола.
Протоколът е съставен от младши автоконтрольор, който е длъжностно лице
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната
разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно
обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз
основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия
протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, като
въз основа на собствените си преки наблюдения е констатирало наличието на
паднало съоръжение - камера, както и настъпилите имуществени вреди.
Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за
фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за
констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното
МПС, наличието на паднало съоръжение – камера, и претърпените вреди.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на П.П., както и заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява,
както че механизмът на произшествието е именно този, описан в исковата
молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето
заключение, което настоящият състав възприема като обективно и
компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите отговарят на
механизма на настъпилото ПТП и са в причинно-следствена връзка него,
поради което и възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.
Въз основа на заключението се установява също така, че средствата,
необходими за възстановяване на вредите по автомобила по средни пазарни
цени, възлизат на 2 358,00 лева, в какъвто размер, редом с дължимите
ликвидационни разноски от 10,00 лева, предявеният иск следва да бъде
уважен.
С оглед основателността на предявеният установителен иск с предмет
парично вземане, следва да бъде уважена и претенцията по чл. 86 ЗЗД за
присъждане на мораторна лихва за забавеното й плащане. Претендираният от
ищеца период е от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г. , за който мораторната лихва
върху установения размер на обезщетението от 2 358,00 лева, възлиза на
715,49 лева.
Неоснователно е възражението на ответника – настоящ жалбоподател,
за липса на покрит по полицата застрахователен риск. Видно от приложените
по делото Общи условия е обстоятелството, че при покритие съгласно
„КЛАУЗА П – ПЪЛНО КАСКО“, се обезщетяват „пълна загуба“ или както е в
случая – „частична щета“ на застрахованото МПС, причинени от сблъскване
на МПС с подвижни или неподвижни предмети, от препятствия по пътното
платно, както и от падащи предмети (виж т. 8.3 и т. 12 от ОУ). Безспорно
приетият за установен механизъм, а именно удар от паднало съоръжение –
камера, се покрива от посочената дефиниция и представлява покрит риск.
По делото недоказано остана и възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този
факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на
въззивника за неоснователно. В тази връзка трябва да се изтъкне, че по делото
4
не се ангажират доказателства, от анализа, на които да може да се обоснове
извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. На първо място, в случая се касае до внезапно паднало пътно
съоръжение - камера, което не представлява предвидимо препятствие по
цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на
движение на процесния автомобил, условия и интензитетът на натовареност
на пътния участък, поради което е изключен извод за несъобразяването на
скоростта на движение с условията на пътя.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства водачът да е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна - в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Предвид, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да
бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция,
които съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП определя в
размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 215 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 987/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфрасртуктура“, ЕИК .............. да заплати
на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК ..............,
сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6