№ 2283
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Райна Мартинова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100509770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20021310 от 25.01.2021г., постановено по гр.дело №2166/2019г. по описа
на СРС, ГО, 148 с-в, са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С."ЕАД с ЕИК**** искове по
чл.422 ГПК, за признаване за установено, че Б. Й. М. с ЕГН********** дължи на основание
чл.79 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ сумата 750,13лв.- цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. за имот в гр.София, жк.„****, абонатен номер 182100; на
основание чл.79 ЗЗД сумата 18лв.- цена за дялово разпределение за същия период и имот; на
основание чл.86 ЗЗД сумата 87,12лв.- обезщетение за забава в периода от 15.09.2015г. до
03.04.2017г. по отношение на цената за топлинна енергия; на основание чл.86 ЗЗД сумата
2,32лв.- обезщетение за същия период на забава по отношение на цената за дялово
разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 13.04.2017 г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№23586/2017г. по описа на СРС. Ищецът е осъден да заплати на ответника 300лв. разноски
в исковото производство пред първата инстанция. Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца- “Т.С.”ЕООД с ЕИК****.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че ответникът си е запазил
пожизнено вещното право на ползване върху 2/3 идеални части от процесния имот, поради
което по силата на закона между него и ищеца е налице облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди относно имота. Ето защо моли
1
решение да бъде отменено, а предявените искове- уважени. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция Б. Й. М. не е
депозирал в срок писмен отговор на въззивната жалба. Не се е явил и не е бил представляван
в проведеното открито съдебно заседание, не претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
С представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено срещу
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 20.03.1984г.
Й.М.Н. е признат за собственик на процесния имот, поради което между него и ищеца по
силата на закона е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия.
С представеното по делото заявление- декларация от 19.08.2009г. М.Б.Н. с
ЕГН********** е поискала да й бъде открита партида за процесния имот на мястото на
дотогавашния потребител Й.М.Н.. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд,
доколкото ищецът е доставял топлинна енергия до адреса и след датата на подаване на
заявлението, последният е приел отправеното му от М.Б.Н. като единствен клиент
(ползвател, купувач) предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия
в процесния имот.
С представения по делото нотариален акт от 18.06.2014г. действително М.Б.Н. е
учредила в полза на ответника Б. Й. М. вещно право на ползване върху собствените си 2/3
идеални части от имота и е останала гол собственик на същите. По делото не са представени
доказателства за правоприемство между Й.М.Н. и М.Б.Н., както и дали са били съпрузи към
момента на придобиване на имота от Й.Н.. Не се установява и Й.М.Н. или М.Н. да са
починали и евентуално- наследени от сина си. Тези обстоятелства обаче не се отразяват по
2
никакъв начин на възникналото на 19.08.2009г. облигационно правоотношение между
М.Б.Н. и ищеца по сключения на тази дата договор за доставка на топлинна енергия- М.Н. е
останала страна (клиент, купувач) по договора за доставка на топлинна енергия.
Следователно ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по така
предявения иск. Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не
претендира такива за въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20021310 от 25.01.2021г., постановено по гр.дело
№2166/2019г. по описа на СРС, ГО, 148 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.”ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3