Определение по дело №2852/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264154
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20211100102852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

                                             

       ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                     гр. София, 04.03.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

               Съдия: Невена Чеуз

като разгледа гр.д. № 2 852 по описа за 2021 г. на СГС, за да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по искова молба на И.Н.Ж. срещу З. „Л.И.“ АД с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 25 001 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 85 лв. – обезщетение за имуществени вреди от ПТП, осъществено на 22.02.2021 г.

Процесното ПТП е осъществено на 22.02.2021 г. Легитимацията на ответника е с оглед сключен договор за застраховка по риска „ГО“ със сочения за пряк причинител на вредите с начална дата на покритие 04.07.2016 г., която определя приложимостта на Кодекс на застраховането – 2016 г. Съгласно чл. 498 ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Изтичането на този рекламационен срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Видно от приложените по делото доказателства претенция пред застрахователя – ответник, ищецът е заявил 01.03.2021 г. Исковата молба е депозирана на 02.03.2021 г. т.е. на следващия ден. Липсата на доказателства за изтичането на срока по чл. 498 ал. 3 от КЗ води до недопустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ и производството по делото следва да бъде прекратено като преждевременно заведено. В този смисъл /определение 165/24.03.2017 г. по ч.т.д. 306/17 г. на Второ ТО на ВКС, определение 179/15.04.2019 г. по ч.т.д. 859/2019 г. на Първо ТО на ВКС/.

Допустимост на производството не може да се обоснове с оглед заявеното искане за обезпечаване на доказателства, доколкото същото може да се реализира като самостоятелно производство по реда на чл. 207 от ГПК пред СРС.

Предвид което съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява производството по гр.д. № 2852/2021 г. по описа на СГС, І-19 състав.

Връща исковата молба на основание чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

                                                           Съдия: