Определение по дело №359/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2020 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20193520100359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101

 

гр. Попово, 13.02.2020 г.

 

          ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

          като постави на разглеждане гр.д. № 359/19 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е образувано по искова молба, подадена от К.Д.И. ***, действащ чрез пълномощник: адв. Б. от ЛАК, с адрес: гр. ****, против „А. к.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В. С. В., за установяване съществуване на вземане на ищеца от ответника за сумата 9067.20 лв., представляваща неплатено задължение за доставени 37.780 т.  царевица – реколта 2018 г. по фактура № **********/25.10.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2018 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 96/2019 г. по описа на Районен съд – Попово.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за прилагане на ч.гр.д. № 96/2019 г. по описа на ПпРС.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е  подаден писмен отговор от ответното дружество, не е изразено становище по предявения иск, не са направени доказателствени искания.

Съдът, след служебна проверка намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд, както и е процесуално допустим.

Съдът счита, че следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

          Съдът счита, че приложените към исковата молба  писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което  следва да бъдат допуснати. Следва да бъде указано на ищеца чрез пълномощника му, в срок до първото по делото съдебно заседание да представи по делото четливи заверени копия на процесните фактура и стокови разписки или оригинали на същите, за сверка. 

          Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищцовата страна и да бъде приложено към настоящото дело ч.гр.д. № 96/2019 г. по описа на ПпРС.

          Следва да бъде съобщен на страните и проектът за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          НАСРОЧВА съдебно заседание на 11.03.2020 г. – 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.   

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА за приемане и прилагане по делото представените с исковата молба и подробно описани в нея писмени доказателства: заверени копия на: фактура № **********/25.10.2018 г.; 2 бр. стокови разписки.

УКАЗВА на ищеца чрез пълномощника му, в срок до първото по делото съдебно заседание да представи по делото четливи заверени копия на горепосочените фактура и стокови разписки или оригинали на същите, за сверка. 

ПРИЛАГА към гр.д. № 359/2018 г. ч.гр.д. № 96/2019 г. по описа на ПпРС.

СЪОБЩАВА  НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът чрез пълномощник  твърди в исковата молба, че по ч.гр.д. № 96/2019 г. по описа на ПпРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок ответникът „А. к.“ е възразил, във връзка с което и предявява настоящия установителен иск.

Твърди, че ответникът му дължи сумата 9067.20 лв. на основание фактура № **********/25.10.2018 г., издадена за доставка на 37.780 тона царевица – реколта 2018 г.. Твърди, че стоката е доставена на място от транспортна фирма с два камиона, както следва: рег. № ЕН 7649 ВС – 30.840 тона на 09.10.2018 г. и рег. № ЕН 0373 КВ – 6.940 тона на 10.10.2018 г.

Твърди, че от извършване на доставката е изминал дълъг период, но плащане не е извършено. По заповедното производство ответникът е подал възражение за задължение на ищеца към него в размер 55979 лв. По повод на това възражение ищецът твърди, че ответникът е прехвърлил вземането си чрез цесия на друго дружество и задължението е погасено. Имало е заведено дело от „***“ ЕООДС – В. – ч.гр.д. № 2154/2018 г. по описа на ЛРС и установителен иск пред ЛРС, но по искане на горепосоченото дружество делото е било прекратено.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 9067.20 лв. по фактура № **********/25.10.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2018 г. до изплащане на задължението. Претендира придсъждане и на разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 96/2019 г. и в исковото производство по настоящото дело.

          В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявените искове. Не са представени писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания. Не са оспорени представените с исковата молба документи. С възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 96/2019 г. възразява, че ЗП К.Д.И. дължи на „А. К.“ ЕООД сумата 55 979.00 лв. по споразумение. Към възражението са приложени писмени доказателства. 

2. Правна квалификация на правата на ищеца:  по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 327 от ТЗ, във вр. чл. 79 от ЗЗД.

3. Няма права и обстоятелства, които да се признават изрично.

4. Няма обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти: 

Всяка от страните носи тежестта да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си и от които извлича изгодни за себе си правни последици.

В иска по 422 от ГПК във вр. чл. 327 от ТЗ, във вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже факта, от който произтича вземането му както по основание, така и по размер, а именно: че между страните е съществувало валидно търговско правоотношение за покупко-продажба на селскостопанска продукция–царевица реколта 2018 г., че ищецът е изправна страна по това правоотношение – т.е. че е предал на ответника стоката, предмет на договора на стойност, претендирана с исковата молба,  за което е издадена и процесната фактура.

Ответникът следва да докаже правоизключващите, правоунищожаващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правата на ищеца, както и в случай, че твърди това, следва да докаже, че е платил задължението си  по фактурата.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: