Р Е Ш Е Н И Е
№373/1.7.2020г.
гр.
Пазарджик, 01.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 194 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по
жалба на М.М.Д. ***, подадена чрез адвокат Р.А. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0367-000021/20.01.2020 г. на Началник РУ Велинград
към ОД на МВР Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон, поради което се иска да бъде
отменена. Твърди се, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и конкретизация коя точно правна норма е нарушена. Твърди се, че
няма доказателства жалбоподателката да е предоставила за управление автомобила
на сина си на процесната дата.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата, моли за отмяна на ЗППАМ и присъждане на сторените разноски.
Ответната
страна - Началник РУ
Велинград към ОД на МВР Пазарджик в писмено становище счита, че жалбата е
неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспорената заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установи следното:
Със Заповед
за прилагане на принудителна мярка №
20-0367-000021/20.01.2020 г. на Началник РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик, на
основание чл.171, т.2а от ЗДВП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство
– лек автомобил „П. П.“ с рег. № … за срок от шест месеца. Основание за издаване
на заповедта е съставен АУАН серия GA, № 178020/17.01.2020
г. против А. А.ов Д. за това, че на 17.01.2020 г., около 21,00 часа в гр. В., ул. „Н. Б.“, е управлявал лек автомобил „П. П.“
с рег. № … собственост на жалбоподателката, без да притежава СУМПС. Страните не
спорят по обстоятелствата по делото. Те се установиха и от събраните
доказателства, включително и от разпитаните в съдебно заседание двама свидетели
при режим на довеждане от жалбоподателката, които потвърдиха управлението на
автомобила от сина на жалбоподателката на процесната дата и час.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия GA, № 178020/17.01.2020 г., в който е
изложена идентична фактическа обстановка на тази в оспорената заповед.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за нейното издаване. Оспорената заповед
е издадена от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на АУАН серия GA, № 178020/17.01.2020
г., като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.171, т.2а от ЗДВП, тъй като на 17.01.2020
г., около 21,00 часа в гр. В., ул. „Н.
Б.“, А. А.ов Д. е управлявал лек автомобил „П. П.“ с рег. №.., собственост на
жалбоподателката, без да притежава СУМПС.
При издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган.
Заповедта
е съобразена с материалния закон и неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ е съставеният АУАН, който представлява официална констатация
за извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ. Както
се посочи по-горе са налице предпоставките по чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДВП за
прилагане на оспорената ПАМ. Съгласно посочената норма се прекратява регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице без да е
правоспособен водач - за срок от 6 месеца до една година.
Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на
преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност.
При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за
прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи
предвидената в ЗДвП
ПАМ. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане
на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство
да е управлявано от неправоспособен
водач.
Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от
фактическия състав, както и това дали последният е знаел или не за
управлението, както и дали лично е предоставил МПС на конкретната дата на водача
или евентуално го е оставил на място, където е било достъпно за последния.
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен по надлежния ред АУАН
от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има доказателствена сила. Принудителната административна
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за
извършване на други подобни нарушения. Принудителните административни мерки не
са наказание, а средство за преустановяване на административните нарушения,
видно и от формулировката на чл.171 ЗДвП. Това ясно личи и от разпоредбата на
чл. 22 ЗАНН: „За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат принудителни административни мерки“.
Съгласно
чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на
заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ
не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно за шест месеца, което
е минимално предвидено по закон. При наличието на визираните материалноправни
предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган
прилага предвидената в закона ПАМ, което е сторил с процесната заповед.
Неоснователни
са възраженията в жалбата, че липсва описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и конкретизация коя точно правна норма е нарушена. И в
АУАН и в издадената ПАМ ясно личи, че последната се налага, тъй като МПС-то,
собственост на жалбоподателката, е управлявано от неправоспособен водач.
На следващо място е вярно, че в заповедта не е посочена точната точка на чл.171,
т.2а ЗДвП, въз основа на която се издава ЗППАМ, а само чл.171, т.2а ЗДвП, но
това нито затруднява, нито по някакъв начин нарушава правото на защита на
жалбоподателката, именно защото в обстоятелствената част ясно е посочено, че
управлението на автомобила ѝ на процесната дата е извършено от
неправоспособен водач. Всеки административен акт следва да се разглежда в единство
от обстоятелствена част и законови разпоредби, поради което и волята на
издателя на процесната заповед е ясна и не поражда съмнения.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на М.М.Д.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0367-000021/20.01.2020
г. на Началник РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/