Определение по дело №256/2024 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: 1270
Дата: 3 септември 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247250700256
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1270

Търговище, 03.09.2024 г.

Административният съд - Търговище - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: АНЕТА ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова административно дело256/2024 г. на Административен съд - Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д. М. М., [ЕГН], с адрес в с. Ловец, общ. Търговище, ул. „Дунав“ № 12, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. С. М. от АК-Търговище, против Решение № 2153-25-87/28.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1171-7/ 22.04.2024г., издадено от К. Д. - главен експерт по осигуряването, с което на Д. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 29.10 лв., считано от 21.09.2023г. до 20.03.2024г.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба и след отстраняване на констатираните нередовности по нея съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна. Относно допустимостта на жалбата съдът констатира, че тя е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /на 31.05.2024г./ и датата на регистрирането ѝ в администрацията на ответния орган – 10.06.2024г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Д. М. М., [ЕГН], с адрес в с. Ловец, общ. Търговище, ул. „Дунав“ № 12, в качеството му на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.10.2024 г. от 11.10ч., в Зала №4 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се визира незаконосъобразност на оспореното решение поради наличие на отменителните основания на чл. 146 т.3, 4 и 5 АПК - допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, и несъответствие с целта на закона. Изразява се несъгласие с приетата в решението продължителност на последната осигурителна заетост на жалбоподателя в Белгия от 12 дни, като счита, че тази продължителност е 15 дни. Възразява срещу размера на изчисления от органа осигурителен доход от 582 евро, както и срещу изчисления размер на среднодневния осигурителен доход - 48.50 евро. Жалбоподателят счита, че при определяне размера на ПОБ органът е следвало да съобрази размера на полученото от него брутно трудово възнаграждение при последната му заетост в Кралство Белгия съобразно приложения фиш за заплата и при изчисление според регламентацията на чл. 54б КСО да му определи ПОБ в среднодневен размер от 61.80 евро/120.52 лева/като редуцира същия до определения за 2024г. максимален размер - 107.14 лева дневно. Намира приложения от органа начин на изчисление на ПОБ за незаконосъобразен и противоречащ на Регламент/ЕО/ №883/2004г. Според оспорващата страна в случая намират приложение регламентите на общностното право, на които се е позовал и административния орган, но при определяне на дохода, получен при последната заетост на жалбоподателя в Белгия, от който се изчислява обезщетението, осигурителният орган не може да ограничава максималния му размер, позовавайки се на чл.6, ал.2, т.1 от КСО, нито може да го намалява, като го разпределя върху по дълъг период от време от този, за който реално е получаван доходът, тъй като нормите на общностното право не предвиждали възможност за компетентната институция на държавата - членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, по който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава - членка на общността. Сочи, че след като последният осигурителен стаж на лицето преди подаването на заявлението за отпускане на ПОБ не е в България, а в друга държава от ЕИП, то изчисляването на размера на обезщетение за безработица по чл.54б от КСО следва да се извършва единствено в съответствие с чл.62 от Регламент/ЕО/ №883/2004г., който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление - трудовото възнаграждение от последната месторабота, без да бъде редуцирано същото до размера на максималния осигурителен доход или намалявано по друг начин. Намира за несъответстващо на нормите на общностното право извършеното от органа изчисление на ПОБ на базата на посочената във фиша сума на ред „Служител НА RSZ(Основно изчисление: 372.00), тъй като това не бил равняващ се на получения трудов доход осигурителен доход. Твърди, че посочената във фиша база за изчисление на удържания данък съвпадала именно с полученото брутно трудово възнаграждение. По изложените доводи жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за определяне на ПОБ, и да изпрати преписката на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ ответната страна признава правото на обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а ал.1 КСО на жалбоподателя като лице, чиято последна трудова заетост е била в друга държава – членка, а постоянното му пребиваване е било в България; 2/ безспорен за страните факт е, че последният работодател на жалбоподателя е VMS AGRO BV в Кралство Белгия; 3/ страните не спорят по факта, че жалбоподателят е бил осигурен по последния си трудов договор за всички социални рискове, в това число и за „безработица“; 4/ ответната страна не оспорва размера на получения от жалбоподателя брутен доход, отразен в приложения по преписката фиш за заплати.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за определяне на посочения в оспорения акт размер на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжен да докаже фактите, на които основава оспорването си, като напр. продължителността на последния сключен от него трудов договор в Белгия и размера на полученото от него среднодневно трудово възнаграждение по този договор.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.

Съдия: