Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../28.10.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
участието на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. №2977 по описа за 2020 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 409, ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по молба вх.
№266083/10.06.2022 г. от ищеца Т.П.М. с искане за издаване на дубликат на
изпълнителен лист по присъдените с решение №*/07.10.2020 г. суми.
Твърди се в молбата, че издаденият изпълнителен лист е
получен от страната по делото и е изпратен на ответника на 26.03.2021 г. с
нарочна молба чрез „* и е получен при ответника. Сочи се, че не е получена сумата по решението,
поради което е отправена молба до Директора. В отговор на запитването
ответникът посочил, че молбата и изпълнителния лист не били намерени и че
следва да се представи дубликат. Изпълнителният лист бил изгубен. С оглед
изложеното се моли за издаване на дубликат и присъждане на разноски.
В съдебно заседание молителят, чрез процесуален
представител поддържа молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист и
се моли за уважаването й. Претендира разноски.
В представения срок по чл. 409, ал. 2 от ГПК длъжникът
не е изразил становище по молбата.
В
съдебно заседание насрещната страна Главна дирекция * не
изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С
влязло в сила решение №*/07.10.2020г. по гр.д. №*/2020г.
по описа на ВРС, потвърдено с решение №*/08.03.2021 г. постановено по
в.гр.д. № */2020 г. по описа на ВОС, се осъжда *, с
адрес: гр. * да заплати на Т.П.М., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1713,77 лева (хиляда седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки), като
сбор от дължимото възнаграждение за положен извънреден труд от 236 часа за
периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 02.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР, както и сумата от 330 лв. (триста и тридесет лева), представляваща сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
.
С молба от 12.03.2021г. е поискано издаването на
изпълнителен лист за присъдените с решението суми.
С разпореждане на съда от 18.03.2021г. е издаден
изпълнителен лист с №*/18.03.2021
г., за което е налице отбелязване,
като е налице и отбелязване, че същият е получен на 24.03.2021г. от адв. Д.В..
Видно от приложения системен бон от „* до ответника по делото е изпратена
пратка с книжа на 26.03.2021 г.
С молба до Директора на * е
отправено искане за изплащане на задълженията по изпълнителния лист. Идентична
молба е изпратена и до *.
С
писмо с изх. №*-9188/17.05.2022 г. от * е отговорено, че след извършена справка, молбата на ищеца и
изпратения в оригинал изпълнителен лист №*/18.03.2021 г. не са намерени,
поради което ищецът следва да представи дубликат на изпълнителния лист.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По
своята същност изпълнителният лист представлява процесуална ценна книга, която
материализира правото на принудително изпълнение. Без да се снабди с него,
кредиторът не може да реализира своето притезание. С
цел да се осуети неколкократното изпълнение на едно и
също притезание законът предвижда, че изпълнителният
лист се издава само в един екземпляр - чл.
408, ал. 1 ГПК. Възможно е преди осъществяването
на принудителното изпълнение на вземането по изпълнителния лист този единствен
екземпляр да бъде унищожен или изгубен и това да направи невъзможно
реализирането на правата на взискателя по
изпълнителния лист.
Нормата
на чл. 409, ал. 1 ГПК изчерпателно и ограничително урежда две хипотези, при чието наличие е
допустимо издаването на дубликат от изпълнителен лист - това са само случаите,
при които изпълнителният лист е бил изгубен или унищожен. При издаването на
дубликат съдът проверява освен това и дали дългът не е погасен след
постановяване на акта, представляващ изпълнително основание. Ответникът по
молбата може да противопостави възражения по чл. 409, ал. 3 ГПК за погасяване
на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на
съществуването му.
Терминът
„изгубване“ следва да се тълкува по-широко: не само физическо изгубване на
изпълнителния лист, но и изгубване на държането на изпълнителния лист от самия взискател, което изгубване прави невъзможно упражняването
на правата му по този изпълнителен лист.
В
случая съдът намира за установено в настоящото производство обстоятелството, че
издаденият изпълнителен лист е изгубен от ответната страна. Фактът, че същият е
изпратен и получен в Главна дирекция Гранична полиция при МВР чрез писмо с
обратна разписка не се оспорва от ответника по делото, а и се установява от
ангажираните по делото доказателства. Извънсъдебно признание, че изпълнителния
лист е изгубен от ответника, се съдържа и в писмо с изх. №*-*/17.05.2022
г. от Главна дирекция *. Ответникът не
е противопоставил възражения за погасяване на дълга след постановяване на
решението.
По
изложения съображения съдът намира, че са изпълнени предпоставките на чл.409 ГПК и молбата се явява основателна, като следва да се издаде дубликат на
изпълнителния лист, издаден въз основа на влезли в сила решение №*/07.10.2020г.
по гр.д. №*/2020г. по описа на *, потвърдено с решение №*/08.03.2021
г. постановено по в.гр.д. № */2020 г. по описа на ВОС.
Доколкото
причината за завеждане на производство за издаване на дубликат на изпълнителен
лист стои в поведението на ответника, настоящият състав на съда намира, че същият следва да понесе разноските в това
производство, сторени от ищеца по делото, в размер на 300лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ДУБЛИКАТ НА
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, издаден въз основа на решение №*/07.10.2020г.
по гр.д. №*/2020г. по описа на ВРС, потвърдено с решение №*/08.03.2021
г. постановено по в.гр.д. № */2020 г. по описа на ВОС, с което осъжда Главна Дирекция „*, с
адрес: гр. * да заплати на Т.П.М., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1713,77 лева (хиляда седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки), като
сбор от дължимото възнаграждение за положен извънреден труд от 236 часа за
периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 02.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР, както и сумата от 330 лв. (триста и тридесет лева), представляваща сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, на основание чл.409 ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „*, с
адрес: гр. * да заплати на Т.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Варненски окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото, на основание чл.7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: