№ 67
гр. Раднево, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100660 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Първа
инвестиционна банка” АД срещу ИВ. СП. СТ.. Ищецът твърди, че по силата
на договор за банков кредит № 013LD-R-004373 от 13.05.2014 г. е
предоставило на ответника кредит в размер на 30000 лв., със срок от 10
години до 26.04.2024 г., при възнаградителна лихва от 6% на годишна база до
26.04.2017 г., а след това коригиран с базов лихвен процент в лева, увеличен с
надбавка 3,8%. Твърди, че на 13.05.2014 г. сумата по кредита била изцяло
усвоена от ответницата чрез банков превод в нейна разплащателна сметка в
банката. Твърди, че било уговорено обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем при неплащане на вноска и липса на авоари до 5
работни дни след падежа. Твърди, че от 26.10.2018 г. ответницата е в забава
при плащането на 32 броя вноски с падежи от 26.10.2018 г. до 26.05.2021 г.,
поради което кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем с
уведомително писмо до ответницата, връчено на 03.06.2021 г. Твърди, че към
датата на предсрочната изискуемост общото задължение по кредита било
главница в размер на 19356,65 лв., възнаградителна лихва в размер на 2939,60
лв. за периода от 26.10.2018 г. до 12.03.2020 г., възнаградителна лихва в
размер на 261,45 лв. за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,
възнаградителна лихва в размер на 972,62 лв. за периода от 14.05.2020 г. до
20.11.2020 г., възнаградителна лихва в размер на 1 673,39 лв. за периода от
21.11.2020 г. до 02.06.2021 г., наказателна лихва за забава по т. 10 от договора
за периода от 26.05.2020 г. до 02.06.2021 г. в размер на 487,92 лв., 107,54 лв.
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочната
1
изискуемост - от 03.06.2021 г. до 22.06.2021 г. Твърди, че след 23.06.2021 г.
ответницата не е правила погашения по кредита. Твърди, че за сумите била
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 455/2021 г. по описа на РС-Раднево, но ответницата подала
възражение в срока по чл. 414 ГПК и им било указано да предявят иск по чл.
422, ал. 1 ГПК. Иска се от съда да установи вземането по заповедта за
изпълнение срещу ответника по договора за кредит, ведно със законната
лихва от датата на заявлението. Претендира разноските за заповедното и
исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
ИВ. СП. СТ.. Следва съгласно задължителните разяснения в ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС да се разгледат обоснованите възражения на длъжника,
направени във възражението по чл. 414 ГПК. Във възражението ответницата
посочва, че не оспорва взетия кредит, но оспорва претендираните от ищеца
суми със заповедта за изпълнение. Твърди, че й било отказано от банката
преструктуриране на кредита. Притежавала апартамент, който бил
несеквестируемо жилище.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изисканото за послужване заповедно производство ч.гр.д. №
455/2021 г. на РС-Раднево е видно, че са издадени разпореждане и заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК на 24.06.2021 г., с които е разпоредено
ответницата да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 19 356,65 лв. - главница, произтичаща от договор за банков
кредит № 013LD-R-004373 от 13.05.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 24.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 2 939,60 лв. – договорна възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за периода от 26.10.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 261,45 лв. – договорна възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.;
- сумата от 972,62 лв. – договорна възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за периода от 14.05.2020 г. до 20.11.2020 г.;
- сумата от 1 673,39 лв. – договорна възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за периода от 21.11.2020 г. до 02.06.2021 г.;
- сумата от 487,92 лв. – наказателна лихва за забава по т. 10 от
договора за периода от 26.05.2020 г. до 02.06.2021 г.;
- сумата от 107,54 лв. – законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
датата на предсрочната изискуемост - от 03.06.2021 г. до 22.06.2021 г.;
- както и разноските по делото за държавна такса в размер на 515,98 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
С исковата молба, по която е образувано настоящото производство, се
2
претендират същите суми, посочени в заповедта за изпълнение, между
същите страни, а доколкото е видно и постъпило в срока по чл. 414 ГПК
възражение от ответницата, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява допустим
и следва да се разгледа по същество.
С протоколно определение от 09.12.2021 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 от
09.11.2021 г., с която на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между
страните е валидно сключен договор за банков кредит № 013LD-R-004373 от
13.05.2014 г., с който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на
30000 лв., със срок от 10 години до 26.04.2024 г., при възнаградителна лихва
от 6% на годишна база до 26.04.2017 г., а след това коригиран с базов лихвен
процент в лева, увеличен с надбавка 3,8%, който кредит е усвоен от
ответницата на 13.05.2014 г. чрез банков превод в нейна разплащателна
сметка в банката.
При така отделените безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да
докаже наличие на наличието на падежирали месечни вноски като съвкупност
от главница и договорна лихва; упражнено право за обявяване на кредита за
изцяло предсрочно изискуем; уговорена клауза за наказателна лихва и нейния
размер.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /накратко ЗПК/
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем срещу
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото е приет като писмено доказателство договор за банков кредит
№ 013LD-R-004373 от 13.05.2014 г. /л.7-8/, с който ищцовата банка е
отпуснала на ответницата потребителски заем от 30000 лв. /чл.1/, срещу
задължението за връщането му на 120 месечни вноски от по 333,46 лв. /чл.1-3,
както и погасителния план на л.12-13/, при ГПР от 8,96 % и ОЛП 6,00 % до
26.04.2017 г. и от 26.04.2017 г. в размер на БЛПкс на банката с надбавка от 3,8
пункта /чл.4, б.“б“/, обща стойност на плащанията 44764,94 лв. /чл.5/.
Подписано е и приложение № 1, погасителен план /л.12-13/ с посочени
падежи, размер на вноската, оставаща главница. По делото са приети като
писмени доказателства и съпътстващи договора за кредит документи като
общи условия /л.9-11/. От заключението на СИЕ /т.1/ е видно, че с платежно
нареждане от 13.05.2014 г. ищцовото дружество е превело на ответницата по
банковата й сметка в „ПИБ“ АД сумата от 30000 лв. С оглед на това следва да
се приеме, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който на ответницата е предоставен в заем сумата от 30000 лв.
По делото е приета като писмено доказателства и покана за обявяване
на предсрочна изискуемост /л.14/, която е връчена на ответницата чрез ЧСИ
Манджурова с писмо по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ /л.15/ лично на дата
3
13.11.2020 г. В поканата е посочено, че банката дава 7-дневен срок на
ответницата да погаси неплатените си задължения по договора кредит, като
при неплащане в дадения 7-дневен срок на основание т.10.1.2, б. „а“ от раздел
Х на общите условия банката обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем. В този смисъл от писмените доказателства е видно, че банката е
обявила редовно на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредита за предсрочно
изискуем с връчване на ответницата на поканата за обявяване на
предсрочната изискуемост на 13.11.2020 г. Тъй като е даден 7-дневен срок за
погашение на текущите задължения, което е изтекъл на 20.11.2020 г., то
считано от 21.11.2020 г. е кредит е станал изцяло предсрочно изискуем
поради липсата на плащане от ответницата в дадения срок /виж отговора на
въпрос 3 от СИЕ за спиране на плащанията от ответницата на 26.10.2018 г./. В
този смисъл следва да се посочи, че в заявлението по чл. 417 ГПК и в
исковата молба ищецът посочва, че предсрочната изискуемост е настъпила на
03.06.2021 г. каквито доказателства по делото липсват. Отделно вече
настъпилата по-рано предсрочна изискуемост на 21.11.2020 г. изключва
възможността тя да настъпва повторно на по-късна дата. Обстоятелството, че
ищецът счетоводно е отбелязал като дата за предсрочната изискуемост
03.06.2021 г. не променя горните изводи за вече настъпилата по-рано на
21.11.2020 г. предсрочна изискуемост на кредита. В този смисъл са и
мотивите към т.2 на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, където
е разяснено, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, и
за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие,
ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост,
уговорени в договора или предвидени в закона. В случая са били налице
предпоставките по т.10.1.2, б. „а“ от раздел Х на общите условия за обявяване
на предсрочната изискуемост на ответницата, което го прави валидно обявено
на ответницата. Няма никакви доказателства за оттегляне на волеизявлението
на банката до ответницата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
преди 21.11.2020 г.
Затова е настъпила предсрочната изискуемост на кредита на 21.11.2020
г. и ответницата е дължала връщане на цялата остатъчна главница по кредита
в размер на 19356,65 лв. към 21.11.2020 г. /след 26.10.2018 г. ответницата не е
правила погашения, тъй че това е остатъчната главница и до приключване на
устните състезания пред настоящата съдебна инстанция/, ведно с дължимите
договорна лихва до датата на предсрочната изискуемост 21.11.2020 г.,
съответната законна лихва като мораторно обезщетение за неплатените
падежирали вноски и за неплатената предсрочно изискуема сума.
Съгласно т.2 на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
4
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
мотивите към т.2 на въпросното ТР е посочено, че уговорената в договора
лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и
елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият
избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения
срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Поради това съдът намира, че
ищецът би могъл да претендира договорната възнаградителна лихва до
21.11.2020 г.
Видно от приетото заключение на СИЕ дължимата по договора за
банков кредит договорна възнаградителна лихва за периода от 26.10.2018 г.
до 20.11.2020 г. е както следва:
- сумата от 2 939,60 лв. – договорна възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за периода от 26.10.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 261,45 лв. – договорна възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.;
- сумата от 972,62 лв. – договорна възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за периода от 14.05.2020 г. до 20.11.2020 г.
Поради изложените съображения исковата претенция на ищцовата
банка за се явяват основателни и ще се уважат за цялата остатъчна главница
по кредита в размер на 19356,65 лв. и за договорната възнаградителна лихва
както следва: сумата от 2 939,60 лв. – договорна възнаградителна лихва по т. 4
от договора за периода от 26.10.2018 г. до 12.03.2020 г.; сумата от 261,45 лв. –
договорна възнаградителна лихва по т. 4 от договора за периода от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г.; сумата от 972,62 лв. – договорна възнаградителна лихва по
т. 4 от договора за периода от 14.05.2020 г. до 20.11.2020 г.
Съответно с оглед изложените мотиви неоснователна се явява
претенцията на ищцовата банка за договорна възнаградителна лихва по т. 4 от
договора в размер на 1673,39 лв. за периода от 21.11.2020 г. до 02.06.2021 г.,
който е след обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно чл.10 от договора за банков кредит при неизвършени
плащания в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка,
същите се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент
в раздел 2, т. 4 на договора, увеличен с надбавка в размер на законната лихва.
По принцип законна лихва се дължи върху всяка неплатена в срок парична
5
вноска по погасителния план, които в случая се установяват от 26.10.2018 г. В
случая ищецът претендира наказателна лихва за забава по т. 4 на раздел 2 от
договора в размер на 487,92 лв. за периода на забава от 26.05.2020 г. до
02.06.2021 г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК съдът констатира, че
дължимата наказателна лихва за забава по т.4, имаща характера на неустойка
за забава и като уговорена в разумни размери за постигане на целите на
неустойката, е в размер значително по-висок от претендираната сума от
ищеца в размер на 487,92 лв. за претендирания период /само върху дължимата
главницата законната лихва за периода е около 2000 лв., а като се прибавят
падежиралите възнаградителни лихви и като се добави към законната лихва
като надбавка и процента от ОЛП от 9,9% съгласно т.4, дължимата
наказателна лихва ще е и в по-голям размер/, поради което искът в тази част
се явява също основателен и ще се уважи. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът не може да присъди по-висока сума от
претендираната.
Ищецът претендира и сумата от 107,54 лв. като законна лихва за забава
за периода от 03.06.2021 г. до 22.06.2021 г., която сума също ще се присъди
съгласно т.2 на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, която сума
също изчислена от съда съгласно чл. 162 ГПК е в по-малък размер от
дължимата законна лихва /дължима главница и договорна лихва в общ размер
на 23530,32 лв., законната лихва за периода е в размер на 130,72 лева/. С
оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не може да
присъди по-висока сума от претендираната.
Като заключение съдът намира, че ще се уважат всички претендирани
от ищеца суми, без претенцията за договорна възнаградителна лихва в размер
на 1673,39 лв. за периода от 21.11.2020 г. до 02.06.2021 г.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство съобразно на уважената част от иска съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК /общо за 24125,78 лв./, като му се присъдят разноски в размер на
1665,03 лв., изчислени на база уважената част от исковете върху общите
сторени разноски от ищеца по разгледаните искове /държавна такса за
исковото и заповедното производство в размер на 965,03 лв., юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 150 лв. и за
исковото производство в размер на 300 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съобразно изключително ниската правна и фактическа сложност на делото, и
сумата от 250 лв. възнаграждение за вещо лице/.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. СП. СТ., ЕГН **********, с
6
адрес гр. Раднево, ул. ****** дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9
ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 92 ЗЗД сумите:
- сумата от 19 356,65 лв. (деветнадесет хиляди триста петдесет и шест
лева и 65 ст.) - главница, произтичаща от договор за банков кредит № 013LD-
R-004373 от 13.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
24.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 2 939,60 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и девет лева и
60 ст.) – договорна възнаградителна лихва по т. 4 от договора за периода от
26.10.2018 г. до 12.03.2020 г.;
- сумата от 261,45 лв. (двеста шестдесет и един лева и 45 ст.) –
договорна възнаградителна лихва по т. 4 от договора за периода от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г.;
- сумата от 972,62 лв. (деветстотин седемдесет и два лева и 62 ст.) –
договорна възнаградителна лихва по т. 4 от договора за периода от 14.05.2020
г. до 20.11.2020 г.;
- сумата от 487,92 лв. (четиристотин осемдесет и седем лева и 92 ст.) –
наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за периода от 26.05.2020 г.
до 02.06.2021 г.;
- сумата от 107,54 лв. (сто и седем лева и 54 ст.) – законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочната изискуемост - от
03.06.2021 г. до 22.06.2021 г.;
и ОТХВЪРЛЯ иска за договорна възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за периода от 21.11.2020 г. до 02.06.2021 г. в размер на 1673,39 лв.
като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 151/24.06.2021
г. по ч.гр.д. № 455/2021 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА ИВ. СП. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
****** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 1665,03 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и пет лева и 03 ст./,
представляваща разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7