Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 12.12.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 16.11.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7603 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЕТ „Г.М.“, с ЕИК:********и седалище и адрес на управление:*** 23, срещу Народно събрание на Република България, с адрес:гр.София, пл.“Народно събрание“1, с която са предявени искове с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 4, §3 от Договор за Европейския съюз /ДЕС/, вр. чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, както следва:
1.главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 266150,94лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от нереализиран приход, изразяваща се в разликата между първоначално уговорена покупна цена от 567, 41 лв. за МВТч произведена електрическа енергия и последвалата законовата промяна с § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) на цената от 106, 14 лв. за периода 08.2015г. – 05.2020г., сумата от 68245,10 лв., представляваща лихва за забава от датата на настъпване на вредата- плащане по съответната фактура до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба- 27.07.2020г. до окончателното плащане на сумата.
2.при евентуално отхвърляне на главния иск е предявен евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 171986,39лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от нереализиран приход, изразяваща се в разликата между цената на изкупуване на електрическата енергия от ВИ по § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) и цената по действащото решение на КВЕР за определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, сумата от 44716,61лв., представляваща лихва за забава от датата на настъпване на вредата- плащане по съответната фактура до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба- 27.07.2020г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 08.09.2011г. е сключила договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. с Държавен фонд „Земеделие“. Предвидено било да бъде изградена фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) при режим на съфинансиране (67 % от програмата и 33 % от ЕТ). И двете страни изпълнили задълженията си. Съгласно актуалното към онзи момент законодателство и уговореното в договора, електрическата централа следвало да се присъедини към електроразпределителната мрежа, което било осъществено с договори от август 2012г. сключени с „Енерго-про продажби“ АД за срок от 20 години. Отчитането и изплащането на изкупената електрическа енергия било на месечна база при договорена цена от 567, 41 лв. за МВтч, която била регулирана от КЕВР. Твърди, че през м. 08. 2015г. влязло в сила законодателна изменение в пар. 18 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗРЗИДЗЕ). Предвидено било намаление покупната цена на електрическата енергия и тя станала 106, 14 лв. Мотивът за това бил преодоляването на двойното подпомагане – от една страна чрез съфинансиране от европейски фондове, от друга страна чрез регулируема цена, която била преференциална. Поради тази промяна ищецът поддържа, че за периода 08.2015г. – 05.2020г. пропуснатите му ползи са в размер на 266 150, 94 лв. изчислени на база първоначално договорената цена от 567, 41 лв. МВтч. Сочи, че процесният параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ като транспониращ Директива 2009/28/ЕО попада в приложното поле на чл. 51, пар. 1 Хартата на основните права. Поради това били нарушени правото на свобода на договаряне, на икономическа и търговска дейност, на свободна конкуренция, на равенство пред закона, на принципа на пропорционалност, на правна сигурност на оправдани правни очаквания. По тези съображения е предявен главният иск.
При условията на евентуалност, предвид същата фактическа обстановка, се претендира обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между цената на изкупуване на електрическата енергия от ВИ по пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената по действащото решение на КВЕР за определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, съответно дължимите се лихви.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Народно събрание на Република България поради липса на законова възможност съдът да контролира законодателната дейност на институцията. Това било прерогатив единствено на Конституционния съд. Отговорността следвало да се търси от държавата, а не от неин национален орган. Оспорва исковете по основание. Счита, че правото на ЕС е неприложимо в случая, тъй като обезщетението се търси от частноправен субект и за спора били приложими изводите на С-268/15 Съд на ЕС. Сочи липсата на елементи от фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС. Поддържа, че промяната на покупната цена е заложена в Договор № 262/03.08.2012г. сключен между ищеца и „Е.ОН България Продажби“ АД. Твърди, че процесният закон също предвижда неговото актуализиране чрез промени. Оспорва нарушението на посочените в исковата молба права от ХОПЕС. Оспорва нарушението на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Позовава се на изводите на Конституционния съд в негово решение по к.д. № 12/2016г. Акцентира върху разликата между достатъчно съществено нарушение и нарушение, която се прави в практиката на Съда на ЕС. Сочи, че и други държави-членки на ЕС са предприели реформиране на начина на подпомагане частните производители на електрическа енергия. Поддържа, че липсата на мотивиране на евентуалния иск в обстоятелствената част на исковата молба води до невъзможност за заемане на позиция по него. Прави възражение за погасителна давност по отношение на мораторните лихви. Претендира разноски.
Прокуратура на Република България оспорва исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
По
допустимостта:
Съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по съществото на правния спор.
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, а ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ – по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Претенцията се насочва срещу държавата и тя се представлява от процесуален субституент - органа, от чиято дейност се твърди да е произтекло нарушението, в случая – от НС при твърдение за вреди от законодателна дейност. Ето защо НС се явява процесуално легитимиран да отговаря като ответник по предявения иск в качеството си на процесуален субституент на държавата. Така и в Решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., Г. К., ІV ГО, ВКС.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от събраните доказателства, че:
-на 08.09.2011г. ЕТ „Г.М.“ е сключила договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. с Държавен фонд „Земеделие“.
-въз основа на договора от 08.09.2011г. е изградена фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) при режим на съфинансиране (67 % от програмата и 33 % от ЕТ). И двете страни изпълнили задълженията си, като процесната ФЕЦ е въведена в експлоатация на 21.06.2012г.
-на 03.08.2012г. е сключен Договор№262/2012г. между ЕТ „Г.М.“ и „ЕОН България продажби“АД за изкупуване на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяем енергиен източник при цена от 567, 41 лв. за МВтч. Договорът е сключен за срок от 20 години в съответствие с действащата към този момент разпоредба на чл.31, ал.2, т.1 ЗЕВИ.
- С§ 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) се приема, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизане в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизане в сила на този ЗИДЗЕ.
Видно от заключението по ССЕ, неоспорено от страните, размерът на собствените средства, вложени от ищеца за изграждане на процесната ФЕЦ и свързването и към електропреносната мрежа е 112019,02лв.
Произведената и отдадена ел. енергия от ищеца за периода август 2015г.- май 2020г. е общо в размер на 556,639 МВтч. За същата ел. енергия са издадени фактури на обща стойност 59081,65лв. без ДДС или 70898,01лв. с ДДС, които са осчетоводени от страните по договора, като ищецът е получил плащания по същите.
Общата цена за произведената и отдадена от ищеца ел. енергия за периода август 2015г.- май 2020г. при ставка 567, 41 лв. за МВтч би била в размер на 315 842,58лв. без ДДС или 379 011,09лв. с ДДС.
Разликата между договорената е платената цена е 256 760,93лв. без ДДС или 308 113,08лв. с ДДС.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
Възникването на отговорността на държавата се предпоставя от: допуснато от законодателния орган достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, направено с изменение в ЗЕВИ с § 18 ПЗРЗИДЗЕ, с което да са нарушени права на частно-правен субект, да са произтекли имуществени вреди за ищеца, явяващи се пропуснати ползи, както и да е налице връзка между твърдените вреди и поведението на ответника.
Съдът намира за безспорно, че разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) преурежда възникналите правоотношения по изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане по заявления, постъпили преди датата на влизане в сила на ЗЕВИ (какъвто обект се явява и процесната електроцентрала), но възраженията на ищеца, че като последица от разпоредбата се накърняват възникнали по силата на закона и договора между страните по делото имуществени права и легитимни правни очаквания е безпредметно да бъдат обсъждани, тъй като с Решение № 5 от 11.05.2017 г. по конституционно дело № 12/2016 г. на КС е отхвърлено искане за обявяване на разпоредбата за противоконституционна и несъответна на чл. 63 ДФЕС.
Относно съответствието на § 18 ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 56/2015 г./ с Конституцията на Република България и с чл. 63 ДФЕС, съответно естеството й на приложимо материално право е постановено решение на Конституционния съд № 5/11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г., в което подробно е обсъдена целта на нормата и рефлексията й върху обществените отношения с предмет производство и продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. В мотивите на решението е посочено, че следва да бъдат зачетени последиците от приемането на § 18 ПЗР на ЗИДЗЕ, тъй като от страна на стопанските субекти, обхванати от приложното й поле, не е налице релевантен интерес от запазване действието на предходната законодателна уредба, който да има превес над публичния от намаляване изкупните цени на произведена от възобновяеми източници електроенергия. С разпоредба на § 18 ПЗР на ЗИДЗЕ се ограничава прилагането на непазарна мярка, която е действала за определен период от време и е предоставяла "двойно подпомагане" – веднъж чрез инвестиции за изграждане на енергийните обекти от национална или европейска схема и втори път - чрез преференциална цена на изкупуваната енергия от същите енергийни обекти, която цена не отразява пропорционално вложените инвестиции. Преодоляването на това положение чрез извършеното с § 18 ПЗР на ЗИДЗЕ изменение е счетено от Конституционния съд за легитимна цел на закона.
В мотивите на цитираното Решение № 5 от 11.05.2017 г. по конституционно дело № 12/2016 г. на КС изрично е посочено, че именно възможността за едновременно финансиране на производството на енергия от възобновяеми източници чрез предоставяне на средства по мярка 312 от ПРСР 2007-2013 за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници наред с регламентираното в закона задължително изкупуване на тази енергия по преференциални цени представлява част от основанията за приемане на разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ.
Само за пълнота на изложението следва да бъдат споменато тълкуването на чл. 3, § 3, б. "а" от Директива № 2009/28, дадено от СЕС с решение по съединени дела С-798/18 и С-799/18, което е в смисъл, че сочената разпоредба допуска национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано с административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество. В мотивите на решението се приема, че държавите разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи да приложат, за да постигнат задължителните общи национални цели, определени в чл. 3, § 1 и 2 от Директивата във връзка с Приложение I към нея. Това означава, че те са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени. Икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазване на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2в ЗОДОВ: да е налице нарушение на правото на ЕС, което НС да е извършило с приемането на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесните пропуснати ползи не са в пряка причинно-следствена връзка от приетото от ответника изменение на § 18 ПЗРЗИДЗЕ изменение в ЗЕВИ. Доколкото настъпването на вредите под формата на пропуснати ползи следва да е сигурно и предвидимо, доказано пълно и главно. Тази сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора не се предполага. В процесния случай сигурна възможност за увеличение имуществото на ищеца няма, доколкото пазарът е регулиран от КЕВР с оглед обществения интерес, който има приоритет над частния такъв.
Доколкото и главният и евентуално съединеният иск се основават на твърдяното нарушение на правото на ЕС, то същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ответникът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение в размер на 360 лв., които следва да бъдат заплатени от ищеца.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН евентуалния иск на ЕТ „Г.М.“, с ЕИК:********и седалище и адрес на управление:*** 23, представлявано от Г.М.Р., срещу Народно събрание на Република България, с адрес:гр.София, пл.“Народно събрание“1, с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 4, §3 от Договор за Европейския съюз /ДЕС/, вр. чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 171986,39лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от нереализиран приход, изразяваща се в разликата между цената на изкупуване на електрическата енергия от ВИ по пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената по действащото решение на КВЕР за определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, сумата от 44716,61лв., представляваща лихва за забава от датата на настъпване на вредата- плащане по съответната фактура до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба- 27.07.2020г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.М.“, с ЕИК:********и седалище и адрес на управление:*** 23, представлявано от Г.М.Р., да заплати на Народно събрание на Република България, с адрес:гр.София, пл.“Народно събрание“1, сумата от 360лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението е постановено при участие на прокурор по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: