РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Търговище, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101048 по описа за 2022 година
Производството е по предявени първоначално ревандикационен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС и негаторен иск с пр. основание чл. 109 от ЗС
и насрещни искове-главен с пр. осн. чл. 124,ал.1 от ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗС
и евентуален с пр.осн. чл. 124,ал.1 от ГПК вр. чл. 77 от ЗС.
Ищците Ф. А. Х. и З. М. Х., двамата от с. П., общ.Т., действащи чрез
адв.Н. С. и адв.Д. Ж.-ТАК твърдят в исковата молба, че по силата на НА №
175, том VII, рег.№ 11027,дело № 98/2010г. по описа на нотариус П.А. с рег.
№ 496 с район на действие РС Търговище са собственици на недвижим имот,
находящ се в с.П., общ.Т., представляващ дворно място с построени в него
къща и стопански постройки, за който е отреден УПИ Х-150 в кв.20 с площ
от 2880кв.м. по плана на селото. Излагат, че в югозападната част на имота им
се нанесъл техен съсед-ответникът Д. М. А., за почнал да завладява двора им
неизвестно на какво основание и постепенно увеличава заетата от него
площ.Сочат, че преди две-три години ответникът направил навес и тоалетна,
засадил и около 20бр. овощни дървета, а наскоро опитал да постави и ограда,
както и да засади орехови дървета по дължината на мястото от югозападната
към северозападната му страна, при което ищците сезирали органите на
полицията и на страните бил съставен протокол.Посочват още, че до 2017г. в
1
техническата служба при Община Търговище по плана на с.П.,
общ.Търговище няма отразен строеж, за което представят скица от
07.07.2017г., но към момента в актуалната скица на имота има изградени
постройки в долната югозападна част .В обобщение ищците поддържат, че
ответникът е завзел около 600кв.м. от имота им без основание, като освен на
сключения договор за покупко-продажба, посочен по-горе, същите твърдят
,че в тяхна полза е изтекла и десетгодишна придобивна давност. С оглед на
изложеното ищците приемат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на настоящия ревандикационен иск за установяване на
собствеността и предаване на владението върху завзетата част от ответника ,
както и негаторен иск за осъждане на ответника да прекрати неоснователните
си действия върху посочената част от имота им, като отстрани построеното в
нея и я възстанови в предишното състояние;претендират разноски.В съдебно
заседание исковете се поддържат от процесуалните представители на ищците
адв.Н. С. и адв.Д. Ж., двамата от ТАК, които пледират за уважаването им,
като оспорват предявените от ответника насрещни искове; претендират
разноски.В писмени бележки от адв.Н. С.-ТАК се излагат доводи за
неприложимост на правната конверсия с оглед разпоредбите на ЗТСУ(отм.) и
ЗУТ, излагат се подробни съображения, цитира се съдебна практика.В
съдебно заседание и в писмени бележки адв.Д. Ж.-ТАК излага доводи за
нищожност на прехвърлителната сделка, легитимираща ответника като
собственик на 10/145 ид.ч. от имота, доколкото при сключването му не е
участвала А.Х.Х. праводателка на продавачите по договора, която си е
запазила пожизнено право на ползване на имота.Оспорват се и предявените
насрещни искове, като неоснователни;претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Д.
П. -ТАК, в който се излага становище за неоснователност на предявените
искове.Излага се, че ответникът е придобил възмездно право на строеж с НА
№ 88,том I, дело № 143/1993г. по описа на РС Търговище, а с НА № 130, том
II, дело № 501/1993г. по описа на РС Търговище е придоби и правото на
собственост върху 10/145ид.ч. от процесния имоти, поради което моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни, претендира разноски.В
съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител
на ответника адв.Д. П.-ТАК, който пледира за отхвърлянето на исковете,
2
претендира разноски.
В срока по чл. 211 от ГПК ответникът е предявил против ищците
насрещен установителен иск за установяване правото му на собственост
върху процесните 600кв.м. въз основа на правна сделка за 200кв.м. и въз
основа на давностно владение върху останалите 400кв.м., обоснован с
твърдения за това, че още през 1993г. завладял останалите 400кв.м., на което
другите съсобственици-праводатели и на ищците, не се възпротивявали, при
което с изтичането на десетгодишния давностен срок през 2003г.е придобил
собствеността и върху тези 400кв.м., като е оградил имота си още през 2003г.
и на това и настоящите ответници по този иск не са възразили; а в условията
на евентуалност е предявил установителен иск за придобиване на
собствеността върху посочените по-горе 200кв.м. въз основа на правна
сделка; заявено е още, че в титула за собственост на ищците е налице
неяснота, доколкото и в т.1 и в т.2 от НА е записано, че придобиват
собствеността върху ид.ч. от процесния имот, макар същият да е отразен в
акта в цялост; претендират се разноски. В съдебно заседание насрещните
искове се поддържат от процесуалния представител на ищеца по тях адв.Д.
П.-ТАК, който пледира за уважаването на главния насрещен иск, в
евентуалност-за уважаването на предявения в условията на евентуалност
установитилен иск, претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК в писмен отговор от ответниците по
насрещните искове, действащи чрез адв.Н. С. и адв.Д. Ж., двамата от ТАК се
излага, че ищецът по тях е завладял процесните 600кв.от имота една преди
четири-пет години, а при придобиването на собствеността от тях през 2010г.,
той е владял само посочените НА № 130,т.II,, дело № 501/1993г. на РСТ, в
която част е разположена и построената от него къща с площ от 90кв.м.;
признават обстоятелството ,че ищецът по тези искове е придобил
собствеността само върху площта от 200кв.м., отразена в посочения НА,
поради което оспорват предявения главен насрещен иск.
С протоколно определение от 19.01.2023г., постановено по делото,
съдът е допуснал изменение в размера на предявения насрещен главен
установителен иск който се считат предявен за 520/2900ид.ч., а
ревандикационния иск на първоначалните ищци-за 520/2900ид.ч. от имота.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
3
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:От НА за покупко-продажба на недвижим имот № 175, том VII, рег.
№ 11027,дело № 98/2010г. по описа на нотариус П.А. с рег.№ 496 с район на
действие РС Търговище се установява, че ищецът Я.А.Х. е придобил от
Х.А.Х. Е.Х. А., М.Х. А. и И.Х. А.а собствеността върху процесния имот,
находящ се в с.П., общ.Търговище, за който е отреден УПИ Х-150 в кв.20 с
площ от 2880кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, при
граници: улица, УПИ XI-150 на Х.А.Х. УПИ IV-145 на Е.Й.Ц. и УПИ IX-143
ня Г.Х.А., който имот е отразен в Скица № К-695/30.06.2022г., изд. от
Община Търговище, който имот, ведно от удостоверение за данъчна оценка
№ **********/01.07.2022г., изд. от Община Търговище е с данъчна оценка в
размер на 6234,90лв.От удостоверения за идентичност на лице с различни
имена № 12116/04.09.2018г. и № 12126/04.09.2018г., двете изд. от Община
Търговище се установява, че Я.А.Х. с ЕГН ********** и Ф. А. Х. са имената
на едно и също лице, а З.Е.Х. с ЕГН **********, З. М. С. и З. М. Х. са имена
на едно и също лице. Представена е и скица на процесния имот№ СК-ТСУ-
723/07.07.2017г., изд. от Община Търговище за същия имот, в която имотът
на ответника не е отразен.От НА № 88,том I, дело № 143/1993г. по описа на
РС Търговище се установява, че Х.А.Х. и Х.А.Х. продават на Д. М. А. право
да построи по одобрен архитектурен план и строително разрешение жилищна
сграда с разгъната площ от около 200кв.м. в собствения им недвижим имот, а
именно-в югозападната част на дворно място с площ от около 2665кв.м.,
находящ се в с.П., общ.Търговище, за което по плана на селото е отреден
парцел № Х-150 в кв.20, при спазване на законните изисквания за строеж, за
сумата от 1500лв. платена напълно в брой от купувача.От НА № 130, том II,
дело № 501/1993г. по описа на РС Търговище се установява, че Х.А.Х. и
Х.А.Х. продават на Д. М. А. 10/145ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
около 2900кв.м., находящ се в с.П., общ.Търговище, за което по плана на
селото е отреден парцел № Х-150 в кв.20, като реално се продава тази част от
имота, която обгражда построената от купувача двуетажна жилищна сграда в
югоизточната част на имота, за сумата от 800лв., която продавачите са
получили напълно в брой и която сграда е отразена в Скица № СК-ТСУ-
781/21.08.2017г., изд. от Община Търговище, в която като собственик на
10/145ид.ч. от имота е посочен ответникът Д. А., а от удостоверение за
данъчна оценка № **********/14.07.2022г., изд. от Община Търговище се
4
установява, че ид.ч. от процесния имот, собственост на ответника с площ от
200кв.м. е с данъчна оценка от 2027,70лв. От НА за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 135,том I, дело № 331/1986г., по
описа на РС Търговище се установява, че А.Х.Х. от с.П., общ.Търговище е
признат за собственик на основание давностно владение на имот,
представляващ дворно място в с.П., общ.Търговище с пл.№ 150 в кв. 2 с площ
от около 2675кв.м. , за което е отреден парцел Х-150 от около 2900кв.м. су
редени сметки по регулация и построена в същия паянтова жилищна сграда, а
от НА № 194, том I, дело № 334/1086г. по описа на РСТ се установява, че
А.Х.Х. лично и като пълномощник на съпруга си А.Х.Х. прехвърлят на сина
си Х.А.Х. собствения си недвижим имот, а именно-дворно място в с.П.,
общ.Търговище с площ от около 2900кв.м. с построената в него паянтова
жилищна сграда, за който имот е отреден парцел Х-150 в кв.2 по плана на
селото, срещу задължение на купувача да полага всестранни грижи във връзка
с гледането на прехвърлителите за минали и настоящи грижи, като
прехвърлителите си запазват правото на ползване върху имота.От
удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 94-00-
22/23.09.2010г., изд. от с.П., общ.Търговище се установява, че А.Х.Х., родена
на 08.07.1905г. и А.Х.Х. са имената на едно и също лице, а от Препис-
извлечение от Акт за смърт от 10.09.2016г., изд. от с.П., общ.Търговище се
установява, че А.Х.Х. е починала на 18.05.2003г., за което е съставен Акт за
смърт № 4/19.05.2003г.Представени са и данъчни декларации на ответника, от
които е видно, че същият е декларирал в Общината построената жилищна
сграда на 2 етажа и плевник-обор, както и земя от 200кв.м., като през 1998г. е
декларирал целия имот, а през 2022г. е подал коригираща данъчна декларация
за 200кв.м. и построена къща. От заключението по назначената СТЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно се установява, че за с .П., общ.Търговище е налице само един
регулационен план от 1934г., който действа и до момента, като процесният
имот е в регулация и е част от имот с пл.№ 150, за който са отредени УПИ XI-
150 в кв.20 на Х.А.Х. и процесният УПИ X-150 в кв.20.В разписния лист към
плана УПИ Х-150 в кв.20 е бил записан на А.Х.Х., а след това името е
зачертано и 10/145ид.ч. са записани на Д. М. А. с НА № 88/1993г. и НА №
130/1993г., като не е посочена дата на вписване.Имотът е записан и на Я.А.Х.
с НА № 135, том ХI, дело № 2197/29.09.2010г. на СлВп Търговище. Вещото
5
лице е установила, че целият имот УПИ X-150 в кв.20 е с площ от 2900кв.м.
при граници: югозапад-улица; северозапад-УПИ ХI-150 на Х.А.Х.;югоизток-
УПИ IX-143 на Г.Х.А.; североизток- УПИ IV-145 на Е.Й.Ц.. На място
имотът се владее от страните, като частта, която реално владее ответникът се
намира в югозападната част на УПИ Х-150 и е с площ от 710кв.м. В тази част
има масивна жилищна сграда (къща) със застроена площ (ЗП) от 86 кв.м. Зад
къщата има масивна стопанска постройка, ЗП -40 кв.м. Къщата и масивна
стопанска постройка са нанесени в плана. В частта на ответника са построени
още и паянтова стопанска постройка със ЗП - 12 кв.м., друга паянтова
постройка със ЗП - 10,5 кв.м., както и нова тоалетна, ЗП - 2 кв.м, в която се
влиза само от масивната стопанска постройка. Старата тоалетна, ЗП - 2 кв.м
се намира на югоизточната граница, На тази граница, близо до улицата има
паянтова стопанска постройка, ЗП - около 15 кв.м., като имотът е ограден от
трите страни. Зад къщата и стопанските постройки на ответника има 18 броя
различни овощни дръвчета - 1 дюля, 1 кайсия, 2 круши, 4 ябълки, 3 вишни, 2
ореха и сини сливи. В мястото между къщата и северозападната граница има
2 дюли, 1 круша и 1 вишна. Пространството пред къщата е обособено като
вътрешен двор с ограда и вход от улицата. За ползване на пространството
пред стопанските постройки има друга врата от улицата и дървена порта към
мястото с дръвчетата.Частта, която реално владеят ищците е останалата част
от УПИ Х-150. Тя е с по-малко лице към улицата и има формата на буквата
„Г. Жилищната сграда на ищците е ситуирана в дъното на имота. УПИ Х-150
е ограден с мрежа на бетонови колове.Към заключението е приложена и скица
на имота, изготвена от вещото лице, в която е отразена площта, ползвана от
всяка от страните. От заключението по назначената Съдебна агротехническа
експертиза(САгрЕ), неоспорено от страните което съдът кредитира изцяло
като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че
засадените във владяната от ответника част от имота плодни дървета са на
различна възраст, като зад къщата и стопанските постройки на ответника са
засадени условно в 3 реда, 18 плодни дръвчета:2 (Два) ореха, 5 (пет) сливи, 4
(четири) ябълки, 3 (три) сладковишни, 2 (две) круши, 1(една) дюля и 1 (една)
кайсия.Възрастта на живите дръвчета е 13-15 години, към края на
вегетационната 2022г.Сладковишната извън редовете е 1-2 години.Между
къщата и северозападната граница на имота са засадени 4 броя плодни
дървета - 2(две) дюли, 1 (една )круша и 1(една) вишна.Възрастта на дюлите е
6
13 - 15 години, към края на вегетационната 2022г. Възрастта на крушата и
вишната е 4-5 години.В съдебно заседание вещото лице разяснява, че
преместване на дървета на възраст 4-5 години е възможно принципно, но за
паркови дървета, като такава практика за преместване на плодни дървета не е
известна на вещото лице. Доказателства за това ответникът да е премествал
дървета в процесното дворно място, по делото не са ангажирани. По делото
са ангажирани и гласни доказателства от всяка от страните. Св.Ф. А.а М.,
съсед на страните твърди, че познава имота, тъй като живее в селото от
1994г., като имотът е около 3 дка, къщата на ищеца е в горната част на имота,
който той придобил от предишните собственици през 2010г., а къщата на
ответника е в долната част до пътя.Свидетелката твърди, че предишните
собственици позволявали на свидетелката да пасе животните си в имота в
периода 2009-2020г. след което ищецът купил същия и той позволявал на
свидетелката да пасе животните си до 2015г.Твърди, че ответникът ползвал
само частта от двора пред къщата до улицата, където сеел зеленчуци и до
2015г. не е имало плодни дръвчета в имота, след което дъщерята на ответника
и съпругът й започнали да садят дръвчета навътре в имота и поставили
ограда.Свидетелката твърди още, че ответникът е построил къщата си преди
1994г., а ищецът живеел в Република Турция и със семейството му започнали
да ползват имота от 2017г.Св.Н. М. И., която също твърди, че познава имота,
като майка й си пускала конете да пасат в него от 2015г.Твърди, че
ответникът ползвал по-малката част от имота, като през 2017-2018г. дъщерята
и зетя на ответника за почнали да садят дръвчета зад къщата.Св.М.Ф.Ю.
твърди, че ответникът е ползвал около 200-250кв.м. от имота до 2010г., а едва
преди пет-шест години започнали да засаждат дръвчета зад къщата.Различни
обстоятелства твърдят свидетелите на ответника.Св.Г. СА.а И., съсед на
страните твърди, че познава страните по делото, тъй като била магазинерка в
селото.Твърди, че знае, че първо бащата на съпругата на ответника му дал
място за строеж на къща, а в последствие и за сеене, където семейството на
ответника сеело лук, чесън и др. а по-нагоре в имота имало ограда, където е
къщата на ищеца.Свидетелката не знае някой да е пускал животни в имота,
като твърди, че това не е възможно, тъй като имотът е в центъра и има
ограда.И тази свидетелка твърди, че страните живеели и в Република Турция,
като поддържа, че са си извали всяка година за лятото, а по време на
отсъствието на ответника, децата му и съпрузите им поддържали
7
имота.Св.И.З.А. бивш колега на ответника твърди, че около 2006г. ответникът
му споделил, че е купил мрежа и плодни дръвчета, които ще засажда в имота,
като бащата на съпругата му му дал още около 500кв.м. и свидетелят твърди,
че знае, че е имало ограда в имота, а животни не са влизали, тъй като е дворно
място. Св.Ф.Х.М. твърди, че ответникът е построил къщата си през 1976г.,
като тъстът му дал 250кв.м. за строежа, а през 1984г. ответникът построил и
сайвант в имота, в строежа на който е участвал и свидетелят.Твърди също, че
когато стигнали до поставянето на керемидите, тъстът на ответника дошъл за
отмери още 500кв.м. на дъщеря си(съпругата на ответника), за да сеят там
лук, чесън и др.Съдът, преценявайки двете групи свидетелски показания
приема, че са дадени от незаинтересовани от спора лица, но като констатира
явните противоречия в тях относно това каква част от имота е владял
ответника и от кога, както и относно това кога са засаждани дръвчетата от
него, съобразявайки и заключението по назначената агротехническа
експертиза, установяваща, че най-старите дървета в имота са на възраст 13-
15години, приема, че следва да кредитира показанията на втората група
свидетели - тези на ответника, като по-конкретни и еднопосочни, а и като
отговарящи и на останалите доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:Доколкото и двете страни са предявили
собственически претенции върху част от спорния имот, като ищците са
предявили ревандикационен иск за 520/2900ид.ч., както и негаторен иск, а
ответникът е предявил положителен установителен иск за същите
520/2900ид.ч., по отношение на основния въпрос-дали и върху каква част от
имота притежава право на собственост всяка от страните, съдът приема
следното: От събраните доказателства по делото е установено, че процесният
имот е бил собственост на А. и А.Х. които с НА № 194, том I, дело №
334/1086г. прехвърлили на сина си Х.А.Х. собствения си недвижим имот, а
именно-дворно място в с.П., общ.Търговище с площ от около 2900кв.м. с
построената в него паянтова жилищна сграда, за който имот е отреден парцел
Х-150 в кв.2 по плана на селото с алеаторен договор, при запазено пожизнено
право на ползване за прехвърлителите. От този имот, с НА№ 88,том I, дело №
143/1993г. по описа на РС Х. и Х. Х. са продали на Д. М. А. право на строеж
на сграда с разгъната площ от около 200кв.м. в собствения им недвижим
имот, а именно-в югозападната част на дворно място с площ от около
8
2665кв.м., а с НА № 130, том II, дело № 501/1993г. по описа на РС Търговище
същите са продали на настоящия ответник Д. А. и 10/145ид.ч. от дворно
място. Поради така извършените разпореждания с част от имота, при
прехвърлянето му на ищеца с НА№ 175, том VII, рег.№ 11027,дело №
98/2010г. по описа на нотариус П.А., прехвърлителите не са притежавали
цялото право на собственост върху този имот, а част от него, представляваща
останалите 135/145ид.ч. след извършеното прехвърляне на 10/145ид. през
1993г., при което ищците са придобили правото на собственост само върху
135/145д.ч. с посочения договор.Отделно от това, неоснователни са
възраженията на адв. Д. Ж. за нищожност на прехвърлителната сделка,
обективирана в НА № 130, том II, дело № 501/1993г. по описа на РС
Търговище, по силата на която ответникът е придобил собствеността върху
10/145ид.ч. от имота доколкото в сделката не е участвала все още живата
тогава А. Х. тъй като тя си е запазила само правото на ползване върху имота, а
приобретателите по този договор, макар и придобили „голата собственост“ са
притежавали правото на разпореждане с него.Така, след извършените
разпоредителни сделки, първо прехвърлителите, а след това ищците и
ответникът по настоящото дело са станали съсобственици на процесния имот,
при което следва да се прецени дали ответникът е придобил част от имота, а
именно-520/2900ид.ч. от него въз основа на давностно владение(доколкото не
се оспорва придобиването на собствеността върху 10/145ид.ч. върху които е
разположена къщата на ответника), като в тази връзка съдът приема
следното:На първо място, за неоснователни приема съдът доводите на адв.Н.
С.-ТАК за невъзможност чрез владение на реална част от имот да се придобие
идеална част от него с оглед действалите разпоредби на ЗТСУ(отм.), респ.
ЗУТ, доколкото посочените ограничения са насочени към запазване целостта
на регулационните единици, но са неотносими към придобиването на идеална
част от парцел, тъй като се запазва целостта на имота(в този см. решение №
862/09.12.2010г. по гр.д.№ 1805/2009г. на ВКС, I г.о., решение №
599/26.07.2010г. по гр.д.№ 766/2009г. на ВКС І г.о. и др.).В този смисъл,
придобиването на ид.ч. от съсобствен имот въз основа на давностно владение
е възможно при наличието на предпоставките за това.В конкретния случай
съдът приема за установено, че ответникът е построил къщата си в имота на
Х. и Х. Х. (родители на съпругата му) през седемдесетте години на миналия
век, видно от гласните доказателства и от посоченото от самия ответник в
9
декларацията му пред Отдел МДТ на Общината, а през 1984г. построили и
сайвант в имота(св.Ф.М.), като от заключението по назначената СТЕ се
установява, че освен къщата и сайванта ответникът е изграждал и други
постройки в имота през годините.Обстоятелството ,че къщата и едната
стопанска сграда са отразени в плана на селото едва през 2017г., а останалите
сгради не са отразени и до момента не променят установените обстоятелства,
нито касаят правото на собственост, при което възражението на адв.Д. Ж. за
това, че правото на строеж не е реализирано, е неоснователно. От гласните
доказателства е установено също, че праводателят на ответника му
предоставил площ от около 500кв.м., на която семейството да сее различни
зеленчуци още през 1984г.(св.Мехмедов и св.И.), като ответникът ползва тази
площ от тогава и до момента, като основният въпрос е дали е ползвал същата
като ползвател или като владелец.Дори да се приеме, че първоначално
ответникът е ползвал тази част от имота само „за сеене“ и като обикновен
ползвател, то с построяването на останалите стопански постройки и
засаждането на дръвчета в имота, той ясно е демонстрирал пред останалите
съсобственици намерение за своене на тази площ, превръщайки я от площ за
сеене(т.е. със земеделско предназначение) в дворно място към къщата си. От
заключението по агротехническата експертиза се установява, че засадените
плодни дървета от ответника са на възраст от 13-15г. до доста по-млади-3-4
годишни, при което съдът приема, че засаждането е започнало около 2006-
2007г., в каквато насока са и показанията на св.Али.Действията по
застрояване на постройки в имота и засаждане на дървета е започнало още
когато съсобственици са били праводателите на ищците, а след 2010г. и
самите ищци, като липсват каквито и да е данни или твърдения някой от тях
да се е противопоставял на действията на ответника, каквито ищците заявяват
едва с исковата молба .Самите ищци излагат твърде противоречиви
твърдения, като в исковата молба твърдят, че преди две-три години
ответникът навлязъл в имота им като построил тоалетна и навес, засадил и
около 20бр. овошки; в отговора на насрещния иск вече поддържат, че ищецът
по този иск владее около 600кв.м. от четири-пет години, а преди това е владял
единствено площта от 200кв.в., в рамките на която е къщата му в
имота.Посочените противоречиви твърдения на ищците по първоначалния
иск са опровергани от доказателствата по делото. Установено по делото е
обстоятелството ,че между ответника и праводателите на ищците е било
10
налице съвладение след прехвърлянето на 10/145ид.ч. от имота, което
съвладение е продължило и след прехвърлянето на имота на ищците. В
практиката на ВКС е изяснено, че когато основанието, на което е установена
фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да
владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и в този случай, за
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на
владението при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи
за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието
на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене-така и ТР №
1/2012 г. по т.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС. В случая е установено от
доказателствата по делото, че в периода най-късно от 2006-2007 до момента
ответникът е демонстрирал явно пред прехвърлителите до 2010г., а след това
и пред настоящите ищци, намерението си за своене на предоставената му част
имота, липсват твърдения, респ. доказателства за това владението да е било
отнето от ответника и той да е бил отстранен от имота за повече от шест
месеца-арг. от чл. 81 от ЗС, при което и с изтичането на десетгодишния
давностен срок по чл. 79,ал. от ЗС най-късно през 2017г. ответникът е
придобил собствеността върху процесните 520/2900 ид.ч. от имота по давност
чрез владение на реална част от 520кв.м. извън придобитата по силата на
правната сделка 10/145ид.ч. от имота.Що се отнася до доводите на ищците за
придобиване на посочената част от имота по давност, съдът приема същите за
неоснователни, доколкото за собственика давност не тече.С оглед на
посочените съображения съдът приема, че ищците не са провели успешно
пряко и главно доказване на фактите, от които извеждат претенцията си за
право на собственост и върху процесните 520/2900ид.ч., поради което
11
предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да се отхвърли,
на осн. чл. 108 от ЗС.А щом по делото не е установено, че ищците са
собственици на процесната част от имота, то действията на ответника няма
как да им пречат да упражняват правата си, при което и негаторната им
претенция е неоснователна и следва да се отхвърли, на осн. чл. 109 от ЗС.По
предявения насрещен положителен установителен иск съдът приема за
установено с оглед изложеното по-горе, че ищецът по този иск е придобил
право на собственост върху процесните 520/2900ид.ч. от имота въз основа на
упражнявано десетгодишно давностно владение, обстоятелство, обуславящо
основателността на иска и неговото уважаване, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
С оглед изхода от спора, ищците следва да заплатят на ответника
разноските по делото, които с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК са
в размер на 1200лв.(сДДС) платено адв. възнаграждение, 50лв. внесена
държавна такса,150лв. депозит за СТЕ и 180лв. депозит за САгрЕ или общо
1580лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М. Х. с
ЕГН **********, двамата от с.П., общ.Т., ул.“Д." №... против Д. М. А. с ЕГН
********** от с.П., общ.Т., ул.“Д." №... ревандикационен иск за установяване
на собствеността и предаване на владението върху 520/2900ид.ч. от
съсобствен недвижим имот, находящ се в с.П., общ.Т., представляващ УПИ
X-150 в кв.20 с площ от 2900кв.м. при граници: югозапад-улица; северозапад-
УПИ ХI-150 на Х.А.Х.;югоизток-УПИ IX-143 на Г.Х.А.; североизток- УПИ
IV-145 на Е.Й.Ц., като неоснователен, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М. Х. с
ЕГН **********, двамата от с.П., общ.Т., ул.“Д." №... против Д. М. А. с ЕГН
********** от с.П., общ.Т., ул.“Д." №... негаторен иск за осъждане на
ответника да прекрати неоснователните си действия върху посочената
520/2900ид.ч. от имота им, като отстрани построеното в нея и я възстанови в
предишното състояние, като неоснователен, на осн. чл. 109 от ЗС.
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. А. Х. с ЕГН
********** и З. М. Х. с ЕГН **********, двамата от с.П., общ.Т., ул.“Д." №...,
че Д. М. А. с ЕГН ********** от с.П., общ.Т., ул.“Д." №... е собственик на
520/2900ид.ч. част от съсобствен недвижим имот, находящ се в с.П., общ.Т.,
представляващ УПИ X-150 в кв.20 с площ от 2900кв.м. при граници:
югозапад-улица; северозапад-УПИ ХI-150 на Х.А.Х.;югоизток-УПИ IX-143
на Г.Х.А.; североизток- УПИ IV-145 на Е.Й.Ц., въз основа на упражнявано
десетгодишно давностно владение, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.
79,ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М. Х. с ЕГН **********,
двамата от с.П., общ.Т., ул.“Д." №... да заплатят на Д. М. А. с ЕГН **********
от с.П., общ.Т., ул.“Д." №... разноските по делото в размер на 1580лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
13