Решение по гр. дело №7027/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261061                         06.08.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                ХХ граждански състав

На двадесет и осми юни                           две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Светлана Тонева 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 7027/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против “Група Компании Лъв“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.А.Н., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 12276.61 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2017г. до 27.07.2020г., с отчетен период по фактури от 04.07.2017г. до 25.06.2020г., сумата от 1612.72 лева лихва за забава за периода от 26.09.2017г. до 09.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че ответникът е абонат на ищеца за имот в ***. Потребена е вода, стойността на която е отразена в издадените фактури, но ответникът не е извършил плащания. Така е изпаднал в забава и дължи и мораторно обезщетение. Представят се писмени доказателства – фактури и справка за показанията на водомера. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит на един свидетел.    

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва. Не се признава, че ответникът е клиент на ищеца и страна по облигационната връзка по отношение водоснабдяването на процесния имот. Оспорва се, че отчитането на водомера се е извършвало по електронен път посредством мобилно устройство. Ползваното от служител на ищеца мобилно устройство за отчитане на потребеното количество вода не може да установи автоматична връзка с водомера и да прехвърли свалените данни в електронния карнет на абоната, тъй като водомерът в имота не е с дистанционно отчитане. В случая данните от измервателното устройство се свалят ръчно от служител на ищеца и се нанасят от него в мобилното устройство и се пращат по електронен път към базата с данни. Измереното количество вода е плод за субективна преценка, като абонатът не е имал реалната възможност да възрази. Оспорва се техническата годност на средството за измерване, като ответникът твърди, че то не е от одобрен тип и не е с дистанционно отчитане. Възразява се срещу начислените количества вода като нереални, оспорват се фактурите по отношение на тяхната вярност. Моли се за отхвърляне на иска.

               В съдебно заседание е прието уточнение на исковата молба в смисъл, че ответното дружество е абонат на ВиК ЕАД, в качеството му на наемател на имота.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД иск се явява основателен.

               В издадената заповед за изпълнение ответникът-длъжник е осъден да заплати сумите за потребената студена вода в качеството си на абонат на ВиК ЕАД. Под думата “абонат“ следва да се разбира потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според тази разпоредба потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Предвид цитираната разпоредба, насрещна страна по облигационното правоотношение с ВиК по повод доставянето, отвеждането и пречистването на студена вода може да е лице, което е собственик или е носител на ограничено вещно право върху обекта.

               Това принципно положение обаче не е абсолютно.

               В общите условия на ВиК ЕАД – чл.2, ал.3 е записано, че потребител може да бъде и наемател на имота, като собственикът или носителят на ограниченото вещно право на ползване се задължава солидарно с него за дължимите суми за времето на наемното правоотношение с писмена декларация-съгласие.

               В случая в първото по делото съдебно заседание съдът е приел уточнение на иска в смисъл, че ответникът е абонат на ВиК ЕАД в качеството му на наемател на имота, а не като негов собственик. Съобразено е от съда, че в заповедното дело в заявлението на кредитора е записано, че длъжникът е абонат на водоснабдявания имот, без да е посочено дали е собственик или наемател. В издадената заповед за изпълнение също е записано, че длъжникът е абонат. При това положение съдът е намерил, че заявлението на ищеца, направено в съдебното заседание, представлява уточнение на исковата молба и следва да се приеме като такова, като се счете, че в обстоятелствената част на исковата молба погрешно е написано, че ответното дружество е придобило право на собственост.

               Следователно основание на иска е наемното правоотношение между ответника и собственика на имота, в случая община Бургас, на базата на което ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В тази връзка е приложен договор за наем за имота между Община Бургас като наемодател и Група компании Лъв ООД като наемател. От него става ясно, че ответникът е наемател на процесния имот.

               Приложен е и договор за предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация от 22.02.2017г., сключен между ВиК ЕАД, наричано за краткост дружество и Община Бургас и Група компании Лъв ООД, наричани за краткост клиент, досежно присъединяването на водопроводната система и водоснабдяването на обекта в ***. И в този договор ответното дружество е обозначено като наемател. Съдът намира, че този договор следва да се тълкува съвместно с разпоредбата на чл.2, ал.3 от ОУ и следователно трябва да се приеме, че собственикът Община Бургас е дала съгласие нейният наемател да е клиент на ВиК ЕАД за обекта, т.е. партидата да е на името на ответното дружество. Така е създадена облигационна връзка между ВиК ЕАД и Група компании Лъв ООД по повод водоснабдяването на имота.

               Доказва се според съда изпълнението на задълженията на ищеца по доставката на студената вода. Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че издадените фактури на името на ответника са на обща стойност 14213.68 лева, а техните неплатени стойности възлизат на 12276.61 лева, колкото се търсят и с исковата молба. Счетоводството на ищеца е водено редовно. Изготвената техническа експертиза е установила, че при процесния абонат има монтиран водомер и служителите на водния оператор редовно са отчитали, тъй като са имали осигурен достъп до него. За процесния отчетен период доставената и консумирана питейна вода е 4785 куб.м. В случая данните от измервателното устройство се свалят ръчно от служител на ищеца и се нанасят от него в мобилното устройство, но този факт не опорочава отчитането на потребената вода. Нейното количество и стойност се установява от експертизите. Водомерът има всички необходими реквизити, за да се правят отчети с мобилните компютри, с които са снабдени инкасаторите.

               Разпитаната свидетелка К.И., служител на ищеца, е заявила че отчита водомера в имота от откриването на партидата до прекъсването на водоснабдяването миналата година, т.е. отчитанията са реални. Това се установява и от справката-извлечение, в която под графа “отчитане“ навсякъде е записана думата “видян“.   

               Предвид тези доказателства, БРС намира, че ищецът е изправна страна в правоотношението и е доставил реално процесните количества студена вода. Те са надлежно калкурирани и фактурирани и са на обща стойност 12276.61 лева. Искът за главницата е основателен.

               Отделно ответникът не е заплащал фактурите на техните падежи и съответно е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторно обезщетение за забавата. Икономическата експертиза е изчислила, че мораторните обезщетения възлизат на общо 1698.89 лева, т.е. повече, отколкото се търси от ищеца.

              Налага се извод за основателност на исковете. Следва решение, с което претенцията по чл.422 ГПК за главница и лихва бъде изцяло уважена.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски от 907 лева в исковото производство и разноски от 327.79 лева по заповедното дело.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Група Компании Лъв“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.А.Н., че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата от 12276.61 лева /дванадесет хиляди двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2017г. до 27.07.2020г., с отчетен период по фактури от 04.07.2017г. до 29.06.2020г., сумата от 1612.72 лева /хиляда шестстотин и дванадесет лева и седемдесет и две стотинки/ лихва за забава за периода от 26.09.2017г. до 09.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***/***. на БРС по ч.гр.дело № ***/***г.

               ОСЪЖДА “Група Компании Лъв“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.А.Н. да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата от 907 лева /деветстотин и седем лева/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 327.79 лева /триста двадесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

Вярно с оригинала: СТ                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:   (П)