№ 568
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20231100500178 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД с вх. № 07791/13.12.2022г. -
длъжник по изпълнително дело № 20228410405089 по описа на частен
съдебен изпълнител Н. М., с рег. № 841 по описа на КЧСИ, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от
06.12.2022г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на
размера на приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско
възнаграждение и за намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното
постановление за разноските. Излага доводи, че застрахователите са
нормативно задължени да образуват и поддържат технически резерви, част от
които е финансовият резерв за предстоящи плащания по всяка доброволно
или съдебно предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, като това задължение подлежи на стриктен държавен контрол. В
случай, че независимо от упражнявания държавен контрол, застраховател
изпадне в неплатежоспособност, задълженията му по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /каквото е и
настоящото/, се покриват от обезпечителния фонд, администриран от
1
Гаранционния фонд. С оглед изложеното счита, че вземането, предмет на
настоящото изпълнително производство, е гарантирано събираемо и то в
кратък срок. Освен това, в конкретния случай цялата дължима сума от
застрахователното дружество, включително и спорния адвокатски хонорар, в
общ размер на 30 715, 47 лева е била преведена от длъжника по сметка на
съдебния изпълнител в срока за доброволно изпълнение на 25.11.2022г. На
следващо място, развити са съображения, че от движението по
изпълнителното дело е видно, че за удовлетворяване на паричното си вземане
взискателят се е ограничил до действие по образуване на изпълнителното
производство. Нещо повече, счита, че дори взискателят да е посочил способ
за изпълнение в молбата си за образуване на изпълнителното дело, то това е
условие за редовност на същата съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и не следва да
се преценява като действие по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо
адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя, следва да се определи
само на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата – за образуване на
изпълнителното дело. Релевирани са доводи, че определеното за събиране
адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото и е направено искане за намаляването му до
размер на сумата от 200 лева и като последица от същото – намаляване
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят В.С.М. не е подала
възражение.
В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20228410405089 по описа на частен съдебен
изпълнител Н. М., с рег. № 451 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от В.С.М. от 15.11.2022г срещу „Д.З.“ АД, за принудително събиране
на присъдената по в.гр.д. № 208/2022г. по описа на Апелативен съд – гр.
Велико Търново в полза на взискателя сума, както следва: 20 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на
10.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
07.08.2019г. до окончателното изплащане, както и законна лихва върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 269, 20 лева,
считано от 23.04.2020г. до окончателното изплащане. Молбата е депозирана
чрез адв. Ангел Боев, към която е представено пълномощно за процесуално
представителство и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ
заплащането на уговореното между страните адвокатско възнаграждение в
размер на 1 600 лева. В молбата е направено искане за образуване на
изпълнително производство за събиране на присъдените суми, ведно с
дължимия адвокатски хонорар. Направено е искане за изпращане на покана за
доброволно изпълнение на длъжника, както и за налагане на запор върху
вземанията на ответника по банкови сметки, в случай че не постъпи плащане
от него в срока за доброволно изпълнение. Взискателят е възложил на
съдебния изпълнител правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
С разпореждане от 15.11.2022г. съдебният изпълнител е приел за
събиране в рамките на изпълнителното производство следните разноски: по т.
1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело и за изпращане на
покана за доброволно изпълнение – 48 лева с ДДС; по т. 26 от ТТРЗЧИ за
изпълнение на парично вземане – 2 302, 70 лева с ДДС и 1 600 лева -
адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело.
По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на
16.11.2022г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на
30 715, 47 лева, от които 20 000 лева главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.08.2019г. до окончателното изплащане, 58,
68 лева – изтекла лихва върху сумата от 269, 20 лева за периода от
23.04.2020г. до 15.06.2022г. и разноски по изпълнението – по т. 26 от
ТТРЗЧСИ – 2 302, 70 лева; авансови такси в размер на 48 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 600 лева.
Не е спорно, че на 25.11.2022г. в срока за доброволно изпълнение
длъжникът е платил по сметка на съдебния изпълнител целия размер на
дължимата сума от 30 715, 47 лева. Видно от извършените от органа по
принудително изпълнение отбелязвания върху изпълнителния лист, на
19.12.2022г. на взискателя е изплатена сумата по изпълнителния лист в размер
на 26 770, 94 лева.
На 21.11.2022г. по делото е постъпило възражение от длъжника за
3
намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че същото е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Направено е
искане за намаляване на същото до размер на сумата от 200 лева, както и за
намаляване на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Посочено е, че
доколкото размера на адвокатското възнаграждение попада в общия размер на
задълженията, върху които се начислява пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, в случай на уважаване на искането, размерът на същата следва да
бъде намален съответно.
С разпореждане от 06.12.2022г., получено от длъжника на 08.12.2022г.,
съдебният изпълнител е отхвърлил искането за намаляване на приетите за
събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско
възнаграждение и за пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1
ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от
27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,
поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според
последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните
изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на
4
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие, както и за
дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
– в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева за процесуално
представителство по изпълнителното производство, изразяващо се в
образуване на изпълнителното дело, защита и съдействие на страната и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.е.
възнаграждението се претендира кумулативно по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 1 от минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият
съдебен състав счита, че възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи единствено при наличие на посочените в същата разпоредба
предпоставки, т.е. при установени действия от страна на процесуалния
5
представител на взискателя, които са насочени към удовлетворяване на
вземането, предмет на принудително изпълнение.
В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното
производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното
дело, с която е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки след изтичане на срока за доброволно изпълнение и при
условие, че длъжникът не изпълни задължението си в този срок. Не е спорно,
че застрахователното дружество е заплатило в срока за доброволно
изпълнение целият размер на подлежащото на удовлетворяване вземане,
включително са заплатени и приетите за събиране в изпълнителното
производство такси и разноски. По делото няма данни за реализиране на
изпълнителни способи.
Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на
изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването
на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е
основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за
посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на
изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, подадена в срока за
доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от
това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на
срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват
действия по принудително събиране на дълга. В случая няма данни да е
реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на
вземането, напротив, не е спорно, че длъжникът е заплатил процесните суми в
срока за доброволно изпълнение – на 25.11.2022г., поради което няма
основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско
възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, тъй като такива не са реализирани. Длъжникът следва да отговаря
единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и
за разноски, направени от взискателя без необходимост. Няма основание да се
присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с
извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед
доброволното плащане на дълга няма да бъдат извършвани.
6
Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита
и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или
чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали
това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел
удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод
се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение
за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и
в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се
уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело
прекомерен размер е необосновано. Ето защо жалбата в посочената част е
основателна и обжалваното постановление за разноските следва да се отмени
в частта, в която са приети за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева.
По отношение на доводите за неправилно определяне размера на
таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата на 2 302, 70 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лв. - 820
лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Следва да се посочи, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от
Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и
решение № 640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато
7
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и
длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират
дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и
т.нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012г.
по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Жалбоподателят е обосновал доводите си срещу размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ единствено с
възражението, че в базата за нейното определяне са включени разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя в размер над дължимия такъв от
200 лева. В този смисъл са релевираните от него съображения в подаденото
пред съдебния изпълнител възражение срещу размера на приетите за
събиране в изпълнението такси и разноски. Предвид заявената от
жалбоподателя връзка на обусловеност и с оглед установения в чл. 6, ал. 2 от
ГПК принцип на диспозитивно начало в гражданския процес, съдът е длъжен
да се произнесе само в рамките на търсената защита и съобразно заявения
обем на търсената защита и съдействие. При това положение се налага извод,
че са налице предпоставките за редуциране на пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, като в базата за нейното изчисляване се включи дължимото
/съобразно приетото за основателно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ в
полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Според
приетия в подзаконовия нормативен акт механизъм пропорционалната такса
възлиза на сумата от 2 205, 91 лева с ДДС /при вземане по изпълнителен лист
към датата на доброволното плащане в общ размер на 26 770, 94 лева и 200
лева адвокатско възнаграждение/.
Доколкото съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ в по-висок размер, се налага извод, че жалбата в тази част е
основателна и следва да се уважи за разликата над сумата от 2 205, 91 лева с
ДДС до определения от съдебния изпълнител размер от 2 302, 70 лева с ДДС.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Д.З.“ АД разпореждане за разноски
от 06.12.2022г. по изпълнително дело № 20228410405089 по описа на частен
съдебен изпълнител Н. М., с рег. № 841 по описа на КЧСИ, с което е отказано
намаляване на размера на приетите за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 200 лева и начислената такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата от 2 205, 91 лева с ДДС, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
20228410405089 по описа на частен съдебен изпълнител Н. М., с рег. № 841 по
описа на КЧСИ, дължимо от „Д.З.“ АД от 1 600 лева и определя размер от
200 лева.
НАМАЛЯВА начислената пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ от 2 302, 70 лева с ДДС и определя размер от 2 205, 91 лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9