Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в
публично заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 577 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Искът е за делба на недвижим имот, като производството
е във втората си фаза – извършване на делбата и ликвидиране на съществуващата
съсобственост.
С решение № 14 от 28.02.2018 г., е допусната делба
между С.Д.С., Т.Д.С. и Н.П.С., на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****.555 по КК
и КР на с. ***, общ. Каварна, одобрени със заповед № РД-18-7/19.02.2008 г. на
ИД на АГКК, с площ на имота 1429 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по
предходен план: 555, квартал: 47, парцел: III, при съседи: ПИ с идентификатори ****.561,
****.557, ****.556, ****.756, ****.554 и ****.563, ведно с построените в имота:
СГРАДА с идент. ****.555.8.1, със ЗП от 132.00 кв.м., представляваща първи етаж
от жилищна сграда с идент. ****.555.8, с предназначение жилищна сграда –
многофамилна; СГРАДА с идент. ****.555.3, със ЗП от 18 кв.м., брой етажи –
един, с предназначение друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с идент. ****.555.4,
със ЗП от 46 кв.м., брой етажи – един, с предназначение селскостопанска сграда;
СГРАДА с идент. ****.555.5, със ЗП от 30 кв.м., брой етажи – един, с
предназначение селскостопанска сграда; СГРАДА с идент. ****.555.6, със ЗП от 25
кв.м., брой етажи – един, с предназначение селскостопанска сграда; СГРАДА с
идент.****.555.7, със ЗП от 6 кв.м., брой етажи – един, с предназначение
селскостопанска сграда, при делбени квоти: 5/12 ид.ч. за С.Д.С.; 5/12 ид.ч.
за Т.Д.С. и 2/12 ид.ч. за Н.П.С.. Решението е влязло в сила на 29.03.2018 год.
В първото по делото заседание след допускане на
делбата е предявена претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2
от ГПК, за възлагане на процесните имоти единствено от ищцата Т.Д.С..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и изслуша
становищата и доводите на страните приема за установено следното:
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
по която вещото лице е депозирало писмено заключение, което съдът възприема
като компетентно и добросъвестно изготвено и като следствие от това го
кредитира изцяло. В заключението си вещото лице сочи, че допуснатият до делба
имот с идентификатор ****.555 – дворно място е неподеляем съгласно определените
от съда квоти, поради ограниченията наложени в чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ за
минимална площ и лице на новообразуван след разделяне имот. Допуснатият до
делба имот с идентификатор ****.555.8.1, представляващ самостоятелен обект в
жилищна сграда с идентификатор ****.555.8, също е реално неподеляем, съгласно
определените от съда квоти: два дяла по 5/12 ид.ч. (площ – 2 х 66.67 кв.м.) и
един дял от 2/12 ид.ч. (площ 26.67 кв.м.). Вещото лице е установило, че разпределението
на помещенията и местоположението на носещите стени, които не могат да бъдат
премествани, не позволява обособяване на две самостоятелни жилища в частта
ползвана от ищците. Тази част от имота е с площ 121 кв.м., т.е. с 12 кв.м. по-малко
от определените от съда квоти. Ползваната от ответника част е с площ 39 кв.м. -
с 12 кв.м. повече от квотата на съделителя. Установено е още, че частта от
сграда с идентификатор ****.555.8.1, ползвана от ответника, възлиза на 39
кв.м., от които 7 кв.м. са входно антре и баня с тоалетна построени
допълнително, които не са отразени в кадастралната карта. В техническата служба
на община Каварна вещото лице е установило документация относно надстрояване на
жилищната сграда с втори етаж, но не е налична такава за пристройката в
западната страна на първия етаж на сградата (входно антре и баня с тоалетна) с
площ 7 кв.м. В проекта за надстройка на жилищната сграда, изработен през 1996
г. няма предвиден санитарен възел. Не е установено наличието и на отделно
разрешение за строеж на пристройката, което я прави незаконно изградена. В
кадастралния план на с. *** от 1996 г. пристройката не е отразена, както и в
действащата кадастрална карта на селото, приета със заповед №
РД-18-7/19.02.2008 г. на АГКК.
Вещото лице е дало оценка по отделно на допуснатите до
делба сгради и дворното място, като съобразявайки се с решението, с което е
допусната делба на конкретно описаните имоти, съдът приема, че оценката на
всеки един от обектите в съсобствеността е както следва: за ПИ с идент. ****.555, с площ на имота 1429 кв.м. –
36 580 лв.; за сграда с идент. ****.555.8.1, със ЗП от 132.00 кв.м. –
76 560 лв.; за сграда с идент. ****.555.3, със ЗП от 18 кв.м. – 1620 лв.; за
сграда с идент. ****.555.4, със ЗП от 46 кв.м. – 4140 лв.; за сграда с идент. ****.555.5,
със ЗП от 30 кв.м. – 2700 лв.; за сграда с идент. ****.555.6, със ЗП от 25
кв.м. – 2250 лв. и за сграда с идент.****.555.7, със ЗП от 6 кв.м. – 540 лв.
Общата цена на делбения имот е в размер на 124 390 лв. Съгласно определените
с крайния акт по допускане на делбата квоти, и съобразно заключението на вещото
лице, съдът изчисли стойността на дяловете на страните както следва: за С.Д.С.
- 5/12 ид.ч. или 51 829.17 лева; за Т.Д.С. - 5/12 ид.ч., или 51 829.17 лева и за
Н.П.С. - 2/12 ид.ч., или 20731.67 лева.
Разпоредбата на чл. 349, ал.2
от ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Съгласно
константната съдебна практика по начало не е допустимо неподеляемото жилище да
бъде поставяно в общ дял на двама или повече съделители. По този начин не се
постига целта на делбата да бъде ликвидирана съсобствеността на имота, предмет
на делбата. По изключение би могло двама или повече съделители да искат
неподеляемото жилище да бъде поставено в техен общ дял само, ако е установено,
че в жилищно отношение тези съделители действително образуват едно семейство,
нуждите на които от жилище са общи, какъвто не е настоящият случай. Потестативното
право на възлагане и изкупуване на съсобствения недвижим имот във втората фаза
на делбата възниква при изчерпателно изброени в закона условия, които следва да
са кумулативно дадени, а именно: жилището (и имотът, в който е изградено) да е
наследствено; съделителят да е живял в него при откриване на наследството;
съделителят да няма собствено жилище. Следователно условията, при които законът
дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от
съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, а от
друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.
По отношение на съделителя, заявил възлагателна
претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг
жилищен имот, както и условието лицето да е живяло в имота при откриване на
наследството. Законът от материалноправна страна поставя изискването тези
условия да са налице кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на
тези предпоставки е за лицето, поискало възлагане на имота. Следва да бъде
отбелязано, че императивната разпоредба на чл. 349, ал. 4 от ГПК предвижда, че
искане по чл. 349, ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание след
влизане в сила решението за допускане на делбата. Срокът е преклузивен по своя
характер и е спазен от ищцата Т.С., която единствена е предявила възлагателна
претенция в срока.
В процесния случай всички посочени предпоставки са
налице, с оглед на което искането на съделителката Т.С. за възлагане на делбените
имоти е основателно. На първо място се установява от заключението на
изготвената от вещото лице Хр.К. и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, че както дворното място, така и сградата с жилищно предназначение са
реално неподеляеми, съгласно определените делбени квоти, включително по реда на
чл. 203 ЗУТ
чрез обособяване на съответните дялове в самостоятелни обекти без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на
строителните правила и нормативи. На следващо място се установява, че
съсобствеността на делбените имоти между съделителите е възникнала по силата на
наследяване, като между страните не е спорно обстоятелството, че Т.С. е
наследник по закон на общия наследодател. Независимо, че съсобствеността, която
е констатирана при допускането на делбата е възникнала и въз основа на сделки,
то в случая не е налице пречка за поставяне в дял на имота от тази гледна
точка, тъй като следва да се приеме разбирането, че когато част от
сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствен имот на друг
сънаследник, не е налице хипотезата на смесена съсобственост, за която в ТР №
1/2004 г. е прието, че може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на
публична продан, а не чрез възлагане, (в този смисъл е и решение №
148/07.04.2010 г. по гр.д. № 437/2009 г. на І ГО на ВКС, постановеното по реда
на чл. 290 ГПК).
Доказана бе и другата изискуема от закона
предпоставка, а именно съделителят, който е предявил претенцията да е живял в
имота към момента на откриване на наследството. Когато съсобствеността на
неподеляем делбен жилищен имот е възникнала в резултат на две или повече
открити наследства (какъвто е настоящият случай), то за възлагането по чл. 349,
ал. 2 от ГПК е достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в
имота при откриване на наследството, от което черпи права - т.9 от ТР № 1/2004
г. на ВКС. Съгласно мотивите по т.7 на ТР № 1/2004 г. на ВКС, в закона няма
дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него” (т.е процесното жилище),
но практиката предполага трайно фактическо състояние продължително във времево
отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение, като доказването на правнорелевантния факт,
че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на
различни конкретни за случая обстоятелства. В процесния случай, от събраните
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Т.Н.бе установено по категоричен
начин, че към датата на смъртта на баща си Д. С. П., настъпила на 31.03.1996
г., ищцата Т.С. е живеела постоянно в имота и е работела като счетоводител в КК
***. Налице е било трайно фактическо състояние, което е било продължително във
времево отношение и се е изразявало в установяване и пребиваване в делбения
имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди
на съделителя. От показанията на свидетеля се установи също, че С. е
пребивавала в имота и при смъртта на майка си С. П.а, на 15.08.2005 г., т.к.
макар и след 2002 г. да се е заживяла преимуществено във Франция, всяка година е
идвала със семейството си от края на м.юли до края на м.август, като е
обитавала имота.
На последно място, по делото не се установява Т.С. да
притежава в индивидуална собственост друго жилище, което да служи за
задоволяване на жилищните й нужди, като притежаването на идеална част от друг
жилищен имот, за който не е установено, че може да послужи за задоволяване на
жилищни нужди, не представлява пречка за възлагане имот – т. 7 от ТР № 1/2004
г. на ОСГК на ВКС.
Налице са следователно всички необходими предпоставки
за уважаване на възлагателната претенция на Т.Д.С., на която по реда на чл. 349, ал.
2 ГПК следва да се възложи допуснатата до делба жилищна сграда с
идентификатор ****.555.8.1. На
съделителката следва да се възложи и поземления имот върху който е изградена
сградата и допуснатите до делба постройки с обслужваща основната сграда функция,
които по предназначението си представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Доколкото съделителката С. притежава 5/12 идеални части от собствеността върху делбения
имот, то за уравняване на дела на другите съделители тя следва да им заплати
суми, равняващи се на техните дялове умножени по актуалната пазарна стойност на
имота, респективно на С.Д.С. – 51 829.17
лева и на Н.П.С. - 20731.67 лева.
На основание чл. 355 ГПК
всяка от страните по делото дължи държавна такса в размер на 4% от пазарната
стойност на делбения имот съобразно дела си в съсобствеността, съответно Т.Д.С.
– 2073.17 лева, С.Д.С. – 2073.17 лева и Н.П.С. – 829.27 лева.
Разноски по делото в последното съдебно заседание е
претендирала единствено ответницата. В производството по делба ответникът Н.С.
е била представлявана от адвокат, на който е заплатил в брой сумата от 800 лв.
– адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 14.11.2017 г., които разноски следва да се понесат от нея така,
както са направени, тъй като представляват разноски по упражненото й собствено
право на делба. Ответницата С. е доказал извършването на разноски в размер на 40
лв., внесени с вносна бележка от 22.06.2018 г., по изслушаната СТЕ, която касае
поделяемостта и пазарната оценка на допуснатите имоти, т. е. е във връзка с
упражняване на правото й на делба, поради което следва да останат за нейна
сметка така, както са направени.
Така мотивиран, Каварненският районен съд
Р Е Ш И
ВЪЗЛАГА
В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Т.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, следните недвижими
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****.555
по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, одобрени със заповед № РД-18-7/19.02.2008
г. на ИД на АГКК, с площ на имота 1429 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, номер по предходен план: 555, квартал: 47, парцел: III, при съседи: ПИ с
идентификатори ****.561, ****.557, ****.556, ****.756, ****.554 и ****.563,
ведно с построените в имота: СГРАДА с идент. ****.555.8.1, със ЗП от 132.00
кв.м., представляваща първи етаж от жилищна сграда с идент. ****.555.8, с
предназначение жилищна сграда – многофамилна; СГРАДА с идент. ****.555.3, със
ЗП от 18 кв.м., брой етажи – един, с предназначение друг вид сграда за
обитаване; СГРАДА с идент. ****.555.4, със ЗП от 46 кв.м., брой етажи – един, с
предназначение селскостопанска сграда; СГРАДА с идент. ****.555.5, със ЗП от 30
кв.м., брой етажи – един, с предназначение селскостопанска сграда; СГРАДА с
идент. ****.555.6, със ЗП от 25 кв.м., брой етажи – един, с предназначение
селскостопанска сграда; СГРАДА с идент.****.555.7, със ЗП от 6 кв.м., брой
етажи – един, с предназначение селскостопанска сграда, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок от влизане
в сила на решението заплати на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 51
829.17 лева (петдесет и една хиляди осемстотин двадесет и девет лева и
седемнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
влизане на решението в сила, и на Н.П.С., ЕГН **********,***, сумата 20731.67 лева (двадесет хиляди седемстотин
тридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК,
Т.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски
районен съд сумата 2073.17 лева (две
хиляди седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки), представляваща държавна
такса в производството по делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК,
С.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски
районен съд сумата 2073.17 лева (две
хиляди седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки), представляваща държавна
такса в производството по делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК,
Н.П.С., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд
сумата 829.27 лева (осемстотин
двадесет и девет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща държавна
такса в производството по делба.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….