Р         Е         Ш         Е         Н         И         Е

№

гр.Харманли 25.07.2013 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове първият, от които е за собственост на недвижим имот и намира правно основание в чл.108 от ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, вторият е за сумата 1 150 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижимия имот без правно основание и намира правно основание в чл.232 ал.2 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, третият иск е за законна лихва и намира правно основание в чл.86 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, четвъртият иск е за сумата 1 150 лв. и намира правно основание в чл.59 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, петият иск е за законна лихва и намира правно основание в чл.86 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.

Ищецът К.А.Т. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Асеновград, ул.” , чрез пълномощник-адвокат М.В.Н. *** твърди, че бил собственик на следния недвижим имот: втори жилищен етаж, който бил част от двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ I от 821 кв.м., с планоснимачен номер 1973 от квартал 126 по плана за регулация (подробен устройствен план) на гр.Симеоновград, обл. Хасково, одобрен със заповед № 368/05.05.1989 г., при граници на имота: от двете страни улици и имоти УПИ XV-1972, ХIV-1972 и II-1973.Собствеността върху жилищната сграда придобил въз основа на реализирано право на строеж, учредено му по реда на чл.15 от Закона за собствеността на гражданите и чл.103 от Наредбата за държавните имоти /отм./ със Заповед № 728 на председателя на ИК на ОНС гр.Симеоновград и сключен въз основа на тази заповед Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, видно от Констативен нотариален акт № 3, том. 1, дело № 10/99 г., на Нотариус Здравко Златев, с район на действие Районен съд гр. Харманли, издаден въз основа на надлежни писмени доказателства.С ответницата Д.Я. Т  /А./, ЕГН ********** били бивши съпрузи.По силата на влязло в сила на 21.07.2003 г. съдебно решение № 65/2003 по описа на АРС, III граждански състав, бракът им бил прекратен, като ползването на процесния жилищен етаж било предоставено на ответницата, като негова бивша съпруга, на която било предоставено и упражняването на родителските права по отношение ненавършилите пълнолетие, родени от брака им деца - Преслава К а То  и И  Ка  То а.На 20.10.2011 г. по-малката им дъщеря Ив  Ка а Т.а навършила пълнолетие.С нотариална покана от 07.10.2011 г. с регистрационен № 2690, том I, № 91, поканил ответника Д.Я. Т  /А./ да му върне гореописания имот, считано от 22.10.2011 г.Със същата покана ответника Д.Я. Т  /А./ била поканена да започне да му заплаща месечен наем в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв., считано от поканата до окончателно отпадане на основанието за ползване на имота. Въпреки това и към настоящия момент Д.Я. ТО  продължавала да ползва имота му без правно основание, като до настоящия момент не започнала да заплаща месечен наем за това ползване.От­казвала да напусне същия и твърдяла, че бил нейна собственост.С оглед на гореизложеното за него се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите обективно и субективно съединени искове.

В качеството си на собственик търпял вреди от това, че предоставения за ползване, с влязло в сила на 21.07.2003 г. съдебно решение № 65/2003 по описа на АРС, имот не му бил върнат след навършване на пълнолетие на децата им. Неизпълнението на това задължение от ползвателя създавало пречка да ползва имота - лично или като сключи договор за отдаването му под наем. Едновременно с това, ответникът продължавал да се ползва от собствения му имот.Вредите, които търпял от неправомерното поведение на ответника се изразявали в размера на наема, който би получавал, ако бе налице правно основание за ползването на имота.Размерът на наемната вноска по точка 2 от горепосоче­ната нотариална покана бил 250 лв. на месец, което за периода от падежа на задължението за връщане на имота - 22.11.2011 г.- до деня на депозиране на исковата молба се равнявал общо на сумата от 1 150 лв., съставляваща размера на дължимото му обезщетение за ползване без правно основание на описания по-горе имот.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае отричаното от ответника Д.Я.А. негово право на собстве­ност върху недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж, който е част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Симеоновград, община Симеоновград, област Хасково, ул.”П.Р. , попадаща в УПИ I от 821 кв.м., с планоснимачен № 1973 от квартал 126 по плана за регулация /подробен устройствен план/ на гр.Симеоновград, одобрен със заповед № 368/05.05.1989 г., при граници на имота: от двете страни улици и имоти УПИ XV-1972, ХIV-1972 и II-1973, състоящ се от две спални, хол, столова, ниша, три тераси, баня, тоалетна, перално помещение и антре с обща застроена площ 126 кв.м. и да я осъди да му предаде владението на имота, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 1 150 лв., съставляваща обезщетение за ползване без правно основание на описания по-горе недвижим имот, осъществявано в периода от 22.11.2011 г. до деня на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на иска до окончателното й изплащане.

Моли да бъде осъден ответника да му заплати и направените разноски: платена държавна такса от 316.37 лв., адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв и направените съдебно - деловодни разноски.

При неуважаване на главния иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и поради липса на каквото и да е било друго средство за правна защита на неговите права, за него се пораждал пра­вен интерес от предявяване на евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, затова че в резултат на ползването на недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж, който бил част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Симеоновград, община Симеоновград, област Хасково, ул.”П.Р. , попадаща в УПИ I от 821 кв.м., с планоснимачен № 1973 от квартал 126 по плана за регулация /подробен устройствен план/ на гр.Симеоновград, одобрен със заповед № 368/05.05.1989 г., при граници на имота: от двете страни улици и имоти УПИ XV-1972, ХIV-1972 и II-1973, състоящ се от две спални, хол, столова, ниша, три тераси, баня, тоалетна, перално помещение и антре с обща застроена площ 126 кв.м. за периода от 22.11.2011 г. до деня на депозиране на исковата молба в съда, без да е налице правно основание за това, имущественото му състояние се намалило със сумата 1 150 лв., равняващо се на размера на неполучен доход от наем за периода от 22.11.2011 г. до деня на депозиране на исковата молба в съда, а във връзка с това ответникът се обогатил за негова сметка със сумата от 1 150 лв., като обогатяването се изразявало в спестени разходи от ползва­нето на горепосочения недвижим имот за описания период.

Моли да бъде осъден ответника Д.Я. Т  /А./ да му заплати сумата 1 150 лв., съставляваща стойността на това, с което същият се е обогатил за негова сметка без правно основание, до размера на това, с което било намалено неговото имущество, както и да му бъдат присъдени законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата от ответника, ведно с направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата Д.Я.А. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Симеоновград, ул.”П.Р. .

Относно допустимостта и основателността на иска тя изразява становище, че същият е неоснователен и недопустим.

Относно обстоятелствата, на които се основава иска: писмени доказателства не доказващи по един безспорен и категоричен начин основателността на претендиранато от ищеца.

Счита, че от констативен нотариален акт № 3, том 1, рег.№ 126, дело № 10/99 на Нотариус Зд с район на действие РС Харманли, издаден въз основа на надлежни писмени доказателства не ставало ясно, че именно К.А.Т. ЕГН ********** бил единствен и пълноправен собственик на описаният в исковата молба втори жилищен етаж - предмет на спора.

От договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя било видно, че на 27.10.1987  било отстъпено право на строеж върху държавен парцел и в който К.А.Т. ЕЕН ********** се задължавал да построи в петгодишен срок жилище, но който не доказвал построяването на жилищната сграда през 1987 г

Договор за продажба на държавна земя по реда на параграф 27 от ЗС , във връзка с ПМС № 235/1996 г ППЗДС/07.10.1998 г – доказвал, че по време на брака им с ищеца са придобили същия чрез покупно продажба.

Нотариална покана от 07.10.2011 г., с която се търсило неоснователно плащане на месечен наем в размер на 250.00 лв.

Излага следните възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават:

Твърди, че с К.А.Т. ЕГН ********** били съсобственици на следния недвижим имот: втори жилищен етаж, които е част от двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ I от 821 кв.м., с планоснимачен номер 1973 от квартал 126 по плана за регулация / подробен устройствен план / на гр.Симеоновград, обл.Хасково, одобрен със заповед № 368 / 05.05.1989 г, при граници на имота: от двете страни улици и имоти УПИ XV-1972, X1V-1972 и  П-1973.

Собствеността върху жилищната сграда придобили въз основа на реализирано право на строеж, учредено им по реда на чл.15 от Закона за собствеността на гражданите и чл.103 от Наредбата за държавни имоти /отм./ със заповед на № 728 на председателя на ИК на ОНС гр.Симеоновград и сключен въз основа на тази Заповед Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, видно от Констативен нотариален акт № 3, том 1, рег.№ 126, дело № 10/99 на Нотариус Здравко Златев, с район на действие PC Харманли, издаден въз основа на надлежни писмени доказателства.

Описаната жилищна сграда била построена през 1992 г. по време на брака им, като в същата сграда живеело до 2008 г. и семейството на брата на ищеца. Към настоящия момент само племенницата на ищеца.

Земята, върху която била построена жилищната сграда заплатили по време на брака им.Жилищната сграда била построена с общи усилия на двете семейства.

Делба на имота не била правена.

С К.А.Тодоров ЕГН ********** били бивши съпрузи по силата на влязло в сила на 21.07.2003 г. съдебно решение № 65/2003 г. по описа на АРС, бракът им бил прекратен, като ползването на семейното жилищно било предоставено на нея, както и било предоставено и упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие, родени от брака им деца – Пр  Ка  То  и Ив  Ка  Т.а, а бившият и съпруг, съгласно същото решение, да и заплаща като майка и законна представителка на децата, ежемесечна издръжка в размер на 40.00 лв. на всяко едно, начиная от датата на завеждането на иска за развод /18.07.2002 г./ до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като ищеца и до ден днешен не и върнал оригинала на изпълнителния лист по делото за развод , тъй като същия остана в него при преместването му, тя не подавала молба за образуване на изпълнително дело, което довело до благоприятни последици за К.А.Т. не  изплатил нито една месечна издръжка за нито едно от депата им.

С нотариална покана от 07.10.2011 г К.А.Т. ЕГН ********** предявил към нея искане да му заплаща 250.00 лв месечен наем затова, че бил лишен от ползването на описаният в нотариалната покана недвижим имот - втори жилищен етаж, който бил част от двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ I от 821 кв.м., с планоснимачен номер 1973 от квартал 126 по плана за регулация /подробен устройствеи план/ на гр.Симеоновград, обл.Хасково, одобрен със заповед № 368 / 05.05.1989 г, при граници на имота от двете страни улици и имоти: У ПИ ХV-1972,ХIV-1972 и  II-1973.

От Констативен нотариален акт № 3, том 1, рег.№ 126, дело № 10/99 г. на Нотариус Здравко Златев, с район на действие РС Харманли, издаден въз основа на надлежни писмени доказателства можело да се направи едно единствено заключение, че К.А.Т. ЕГН **********  бил собственик на цялата жилищна сграда, а не на втори жилищен етаж от сградата, същият би следвало да отправи тази нотариална покана към всички живеещи в сградата, а не само към нея.

Твърди, че описаната жилищна сграда била построена през 1992 г., по време на брака им, като в същата сграда живеело до 2008 г. и семейството на брата на ищеца.Към настоящия момент само племенницата на ищеца.Земята, върху която била построена жилищната сграда заплатили по време на брака им. Жилищната сграда била построена с общи усилия на двете семейства.Делба на имота не била правена.

Намира, че претенциите на К.А.Т. ЕГН ********** на основание чл.108 ЗС- в размер на 28 760,80 лв., чл.232 ал.2 ЗЗД - в размер на 1150.00 лв.,спрямо нея били неоснавателни.

Не оспорва съсобствеността на ищеца, тъй като тя била доказана от приложените писмени доказателства.По силата на влязло в сила на 21.07.2003 г. съдебно решение № 65/2003 г. по описа на АРС бракът им бил прекратен, като ползването на семейното жилищно било предоставено на нея.Владението на имота не оспорва, то било с валидно правно основание.

При това положение не били налице и трите задължителни предпоставки за уважаването на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС .

Относно иска по чл.232 ал.2 ЗЗД в размер на 1 150.00 лв., произлизащи от определен от К.А.Т  ЕГН ********** месечен наем в размер на 250.00 лв. моли съдът в случай, че не приеме твърдението и, че също е неоснователно да допусне исканата от ищеца съдебно-техническа експертиза.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

Безспорно е, че ищецът К.А.Т. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Асеновград  и ответницата Д.Я.А. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Симеоновград, ул.”П.Р.Славейков” № 15 са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 14.05.1989 г. от брака си страните имат родени две деца: Преслава Калоянова Тодорова, родена на *** г. и Ивелина Калоянова Тодорова, родена на *** г.

С решение № 65/28.06.2003 г., постановено от Асеновградския районен съд е прекратен гражданския брак на страните.Упражняването на родителските правда върху родените от брака деца Пр  К  То , родена на *** г. и И  Ка  Т , родена на *** г. е предоставено на майката Д.Я. Т.а, а на бащата К.А.Т  е определен режим на свиждане с децата и е осъден да заплаща на майката като тяхна законна представителка ежемесечна издръжка.Ползването на втория етаж от семейното жилище, находящо се в гр.Симеоновград, ул.”П.Р.  е предоставено на майката Д.Я. Т.а и децата до навършване на пълнолетието им.Постановено е след развода ответницата да носи предбрачната си фамилия А..Решението е влязло в законна сила на 21.07.2003 г.

Със Заповед № 728/02.10.1987 г. на основание чл.15 от Закона за собствеността на гражданите и чл.103 от Наредбата за държавните имоти Общ.Н.С.-Симеоновград е отстъпил на К.А.Т. право на строеж върху държавен парцел I-1973 в кв.126 по плана на гр.Симеоновград, състоящ се от 845 кв.м. за строеж на жилищна сграда.

На 27.10.1987 г. е бил сключен договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя съгласно Наредбата за държавните имоти между Председателя на ИК на ОНС и К.А.Т. ***, с който въз основа на заповед № 728 от 02.10.1987 г. се отстъпва право на строеж върху държавен парцел I-1973 в кв.126 по плана на гр.Симеоновград, състоящ се от 845 кв.м., при граници: улица, Хр  Г в Х в, улица, държавен имот.

С договор за продажба на държавна земя по реда на параграф 27 от ЗС във връзка с ПМС № 235/1996 г. и ППЗДС, сключен на 07.10.1998 г. между Областен управител на Хасковска област като продавач и К.А.Т. като купувач, продавачът продава, а купувачът купува парцел I кв.126 по плана на гр.Симеоновград, Община Симеоновград с площ от 821 кв.м., утвърден със заповед № 368/1989 г., актуван като държавен с акт за държавна собственост, при граници: улица, парцели II-1973, ХIV-1972, ХV-1972.

С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на надлежни писмени доказателства-чл.483 ал.1 от ГПК № 3 том I рег. № 126 дело № 10/1990 г. от Здравко Златев-нотариус в района на Районен съд-Харманли, вписан под № 038 на Нотариалната камара К.А.Тодоров и Д.Я. Т.а, двамата съпрузи от град Симеоновград са признати за собственици на следния недвижим имот, находящ се в град Симеоновград, а именно Парцел I застроен и незастроен, урегулиран от 821 кв.м. при уредени регулационни сметки, отреден за имот с планоснимачен № 1973 от квартал 126 по плана на гр.Симеоновград, одобрен със заповед № 368/1989 г. и ведно със застроенатата в парцела   жилищна сграда, при граници за парцела, от две страни улици и парцели ХV-1972, ХIV-1972 и II-1973 като двамата са собственици по покупка в съпружеска имуществена общност на описания по-горе парцел, а първият от тях К.А.Т. е собственик на жилищната сграда, застроена в парцела.

С нотариална покана, изпратена на 26.09.2011 г. чрез нотариус Ма  Ди  № 419 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Харманли от К.А.Тодоров *** до Д.Я. То а/А./*** той я кани след 21.10.2011 г. да напусне имота, тъй като   навършвала пълнолетие, с което изтичало правото на ползване, определено от Асеновградския районен съд и след получаване на нотариалната покана да започне да му заплаща по 250 лв. месечно, за това, че бил лишен от ползването на имота. Нотариалната покана е била връчена на адресата Д.Я. Т.а /А./ от нотариус М я Д а на 07.10.2011 г. срещу разписка.

От заключението на вещото лице Е.Ж.Г.-По  се установява, че стойността на средния месечен наем за втори жилищен етаж, който е част от двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ I с планоснимачен № 1973 в квартал 126 по плана за регулация /подробен устройствен план/ на гр.Симеоновград, одобрен със заповед № 368/05.05.1989 г., при граници на имота: от две страни улици и УПИ ХV-1972, УПИ ХIV-1972 и УПИ II-1973, с обща застроена площ 126 кв.м., състоящ се от антре, дневна, трапезария с кухненски бокс, две спални, баня с перално помещение, тоалетна, три тераси, възлиза на 118.29 лв.

Спорният проблем между страните е състоянието на строежа на жилищната сграда към момента на сключване на гражданския им брак-14.05.1989 г.За изясняване на тези обстоятлества страните са ангажирали гласни доказателства.  

Свидетелят Х установява, че познава К.Т. от 1988 г., когато ходил по служба в гр.Симеоновград.Когато се запознали ищецът строял нова къща. През месец май 1989 г. свид.Го закупил от ищеца агнета за Гергьовден.Тогава двамата отишли до новостроящото се жилище, което се намирало срещу бащиния дом на К.Т..Свидетелят твърди, че при това неговото посещение къщата била изградена на два етажа и имала покрив от керемиди.К.Тодоров му обяснил, че ще поръчва прозорци или врати за новата къща.Свидетелят Господинов бил поканен на сватбата на К. и Д. Т.и, която се състояла няколко дни след Гергьовден, но бил ангажиран и не присъствал на тържеството.

Свидетелката Ян твърди, че през 1987 г. К.А.Т. получил разрешително за строеж на новата къща, който започнал през 1988 г.По време на сватбеното тържество, на което тя била зълва на страните, двата етажа на къщата били построени и покрива бил завършен.

Свидетелят В.А.Т., който е брат на ищеца установява, че строежът на новата къща е започнал през 1987 г.По време на сватбата на страните къщата била в строеж , на първа или втора плоча не си спомня, но категорично установява, че все още нямала покрив.Строежът бил завършен през 1989-1990 г. по време на брака между страните.

Като свидетел по делото е разпитана и К.К.В., която твърди, че по време на сватбата строежът на къщата не е бил започнат.

При тези противоречиви свидетелски показанията съдът намира за уместно да се кредитират показанията на свид.В.А.Т., който като брат на ищеца е най-близък до страните и от тук естествено е да бъде най-добре запознат със строежа на новата им къща.След като той категорично установява, че по време на сватбеното тържество новостроящият се обект е нямал покрив, се налага изводът, че къщата е била завършена в груб строеж през време на брака на страните.Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х  и на свидетелките Я и К.К.В., първия и втората, от които са депозирали показанията си с явното желание да помогнат на ищеца, а  третата водена от желанието си да услужи на ответницата. Нереално и житейски абсурдно звучат показанията на първият от тези свидетели, който си спомня за извършена покупка на агнета за Гергьовден преди 24 години, няколко дни преди сватбата на негов познат, на която дори не е присъствал, а показанията на двете свидетелки са взаимно изключващи се и толкова крайни според първата къщата е била завършена, а според втората строежът на къщата не е бил започнат, поради което съдът не давя вяра на никоя от тях.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че предявени са обективно кумулативно съединени искове първият, от които е за собственост на недвижим имот, който намира правно основание в чл.108 от ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА и вторият за сумата 1 150 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижимия имот без правно основание, който намира правно основание в чл.31 ал.2 от ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА са отчасти основателни и доказани.

Ищецът К.А.Т. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Асеновград, ул.”Ген и ответницата Д.Я.А. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Симеоновград, ул. ”П.Р.  са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 14.05.1989 г.С решение № 65/28.06.2003 г., постановено от Асеновградския районен съд по гр.д. № 77/2002 г. бракът е прекратен с развод.Решението е влязло в законна сила на 21.07.2003 г.

Преди сключването на брака със Заповед № 728/02.10.1987 г. на основание чл.15 от Закона за собствеността на гражданите и чл.103 от Наредбата за държавните имоти, Общ.Н.С.-Симеоновград е отстъпил на К.А.Т. право на строеж върху държавен парцел I-1973 в кв.126 по плана на гр.Симеоновград, състоящ се от 845 кв.м. за строеж на жилищна сграда.Въз основа на тази заповед е бил сключен договор от 27.10.1987 г. между Председателя на ИК на ОНС и К.А.Т. ***, с който се отстъпва право на строеж върху държавен парцел I-1973 в кв.126 по плана на гр.Симеоновград, състоящ се от 845 кв.м., при граници: улица, Хр , улица, държавен имот.С договор за продажба на държавна земя по реда на параграф 27 от ЗС във връзка с ПМС № 235/1996 г. и ППЗДС, сключен на 07.10.1998 г. между Областен управител на Хасковска област и К.А.Т., той е закупил дворното място-парцел I кв.126 по плана на гр.Симеоновград, Община Симеоновград с площ от 821 кв.м., утвърден със заповед № 368/1989 г., при граници: улица, парцели II-1973, ХIV-1972, ХV-1972.

С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на надлежни писмени доказателства-чл.483 ал.1 от ГПК № 3 том I рег. № 126 дело № 10/1990 г. от Здравко Златев-нотариус в района на Районен съд-Харманли, вписан под № 038 на Нотариалната камара К.А.Т  и Д.Я. Т.а, двамата съпрузи от град Симеоновград са признати за собственици на следния недвижим имот, находящ се в град Симеоновград, а именно Парцел I застроен и незастроен, урегулиран от 821 кв.м. при уредени регулационни сметки, отреден за имот с планоснимачен № 1973 от квартал 126 по плана на гр.Симеоновград, одобрен със заповед № 368/1989 г. и ведно със застроенатата в парцела   жилищна сграда, при граници: от две страни улици и парцели ХV-1972, ХIV-1972 и II-1973, като двамата са собственици по покупка в съпружеска имуществена общност на описания по-горе парцел, а жилищната сграда, застроена в парцела е лична собственост на К.А.То .Този нотариален акт е оспорен от ответницата, а от събраните и обсъдени от съда гласни доказателства се установява, че строежът на къщата е започнал преди брака на страните и завършен в груб строеж по време на брака им, когато последвало довършване на строително-монажните дейности и нейното обзавеждане. Предвид на това, че строежът на жилищната сграда е завършил през време на брака, следва да се приеме, че правото на собственост върху постройката е придобито от страните в съпружеска имуществена общност.Тази общност е прекратена с развод, в резултат, на което е превърната в обикновена съсобственост с равни за страните права.По силата на бракоразводното решение ползването на втория етаж от жилищната сграда е било предоставено на ответницата, на който е било възложено упражняването на родителските права върху двете деца, родени от брака.На 20.10.2011 г. по-малката дъщеря на страните Ивета Калоянова Тодорова е навършила пълнолетие. От този момент вече ответницата държи принадлежащата на ищеца 1/2 ид.ч. от втория етаж на жилищната сграда без правно основание.Ето защо съдът следва да постанови решение, с което да признае ищеца К.А.Т. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Асеновград, ул.”Г за собственик на 1/2 ид.ч. от втори жилищен етаж, който е част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Симеоновград, община Симеоновград, област Хасково, ул.”П.Р. , построена в УПИ I с площ от 821 кв.м., с планоснимачен № 1973 от квартал 126 по плана за регулация /подробен устройствен план/ на гр.Симеоновград, одобрен със заповед № 368/05.05.1989 г., при граници на имота: от двете страни улици и имоти УПИ XV-1972, ХIV-1972 и II-1973, състоящ се от две спални, хол, столова, ниша, три тераси, баня, тоалетна, перално помещение и антре с обща застроена площ 126 кв.м. и да осъди Д.Я.А. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Симеоновград, ул. ”П.Р.  да му предаде владението на тази част от имота, като по отношение на другата 1/2 ид.ч да отхвърли ревандикационния иск като неоснователен и недоказан.

По отношение на втория от обективно комулативно съединените искове за присъждане на сумата  1 150 лв.,  представляваща обезщетение за ползване на недвижимия имот, който принадлежи на ищеца и се ползва без  правно основание от ответницата за периода от 21.10.2011 г., когато детето е навършило пълнолетие и от когато е отправена нотариалната покана до предявяване на иска - 10.04.2012 г., съдът намира иска за основателен отчасти.За този период, включващ 5 месеца и 20 дни дължимото обезщетение за ползването на имота, определено в размер на наема за 1/2 ид.ч. от имота, която принадлежи на ищеца и се ползва без правно основание от ответницата възлиза в размер на 670.31 лв./ 5 м. х 118.29 лв.=591.45 лв.+ 78.86 лв./за 20 дни/=670.31 лв./В останалата част до пълния предявен размер от 1 150 лв. като неоснователен искът подлежи на отхвърляне. Съобразно уважаването на основание иск за сумата 670.31 лв. следва да се уважи акцесорния иск за присъждане на законна лихва от предявяване на иска-10.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид на това, че съдът се произнася по втория от обективно съединените искове не следва да обсъжда и се произнася по евентуално предявения иск за сумата 1 150 лв. с правно основание чл.59 от ЗЗД.   

Водим от горното съдът                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Я.А. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Симеоновград, ул. ”П.Р. ” № 15, че К.А.Т. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Асеновград, ул.”Ген.   е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от втори жилищен етаж, който е част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Симеоновград, община Симеоновград, област Хасково, ул.”П.Р. , построена в УПИ I с площ от 821 кв.м., с планоснимачен № 1973 от квартал 126 по плана за регулация /подробен устройствен план/ на гр.Симеоновград, одобрен със заповед № 368/05.05.1989 г., при граници на имота: от двете страни улици и имоти УПИ XV-1972, ХIV-1972 и II-1973, състоящ се от две спални, хол, столова, ниша, три тераси, баня, тоалетна, перално помещение и антре с обща застроена площ 126 кв.м. и я ОСЪЖДА  да му предаде владението на 1/2 ид.ч. от втори жилищен етаж, който е част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Симеоновград, община Симеоновград, област Хасково, ул.”П.Р. , построена в УПИ I с площ от 821 кв.м., с планоснимачен № 1973 от квартал 126 по плана за регулация /подробен устройствен план/ на гр.Симеоновград, одобрен със заповед № 368/05.05.1989 г., при граници на имота: от двете страни улици и имоти УПИ XV-1972, ХIV-1972 и II-1973, състоящ се от две спални, хол, столова, ниша, три тераси, баня, тоалетна, перално помещение и антре с обща застроена площ 126 кв.м., като по отношение на другата 1/2 ид.ч от този имот, иска по чл.108 от ЗС като неоснователен-ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Д.Я.А. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Симеоновград, ул. ”П.Р.  да заплати на К.А.Т. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Асеновград, ул.”Ген. Колев” № 15 сумата 670.31 лв. представляваща обезщетение за ползване на неговата 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: втори жилищен етаж, който е част от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Симеоновград, община Симеоновград, област Хасково, ул.”П.Р. , построена в УПИ I с площ от 821 кв.м., с планоснимачен № 1973 от квартал 126 по плана за регулация /подробен устройствен план/ на гр.Симеоновград, одобрен със заповед № 368/05.05.1989 г., при граници на имота: от двете страни улици и имоти УПИ XV-1972, ХIV-1972 и II-1973, състоящ се от две спални, хол, столова, ниша, три тераси, баня, тоалетна, перално помещение и антре с обща застроена площ 126 кв.м., която се ползва без правно основание от ответницата за периода от 21.10.2011 г. до 10.04.2012 г., като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 1 150 лв. като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Д.Я.А. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Симеоновград, ул. ”П.Р.  да заплати на К.А.Т. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Асеновград, ул.”Ген.    сумата 818.80 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в 2 седмичен срок от връчването му

 

 Районен съдия: