РЕШЕНИЕ
номер …... ...
.../ 25.04. 2013, град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на единадесети
април Година 2013
в публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
Секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията
(определен на случаен принцип)
търг.
дело номер N739 по описа за 2011 год,
за да се произнесе взе предвид следното:
Приети са за разглеждане обективно и субективно съединени допустими искове,
предявени от „САЛЕКС БУЛ” ООД, ЕИК *********, гр. В. ул. ***, представлявано от Д. Д. Д.,
чрез адв. Г.Д. *** против „БЪЛГАРСКА СОЛНА КОМПАНИЯ
КАНОТРАНС” ООД, ЕИК *********, гр. Б., ул. ***, представлявано от Г. Т. И.,
чрез адв. М.Н. ***
за присъждане на продавача по
четири фактурирани по отделно доставки на сол по фактури №№ 81/17.03.2010 г.;
82/18.03.2010 г.; 88/01.04.2010 г.и 89/20.04.2010 г на сборна горница от 326
910 лв над вече присъден по т.д. 862/10 на ВОС с
частичен иск сборен остатък от неплатена цена в размер на 100 000лв, както
и за присъждане на пълното обезщетение за забава в размер на 36 936 лв върху тази сборна горница за периода, следващ
първоначалното сезиране с частичния иск (03.06.10г) до предявяване на настоящия
иск за остатъците (08.04.11г). При съобразяване на твърденията в исковата молба
обаче се установява сборна грешка, като общата сума на всеки от остатъците,
посочени като претендирани от ищеца възлиза на 326 909,79лв. В този размер
съдът се приема за надлежно сезиран.
Ищецът
претендира и присъждане на законна лихва върху същите суми от предявяване на
претенциите до окончателно изплащане и за определяне на разноски по представен
и неоспорен списък по чл. 80 ГПК.
Претенциите са
основани на твърдения за сключени четири сделки за доставка на сол,
индивидуализирани като вид, количество, единични цени, крайни стойности с ДДС и
начин на плащане по банков път, по
отделно във фактури №№ 81/17.03.2010г.; 82/18.03.2010г.; 88/01.04.2010г.и
89/20.04.2010г. Ищецът сочи, че
изпълнил задължението си на доставчик, като предал стоките на пристанище, а
купувачът организирал превоза им до своя склад или до крайни свои клиенти.
Начислените по двустранно съставените фактури плащания не постъпили, с
изключение на няколко частични превода по първата фактура.
По същество
поддържа осъдителните претенции, с
позоваване на установено със сила на присъдено нещо по т.д.
862/10г. на ВОС вземане за неплатени части от цените по същите фактури, до
размери, както следва: 4000лв от общо130936.33 лв по
№ 81/17.03.10; 25000 лв от общо 149546.78 лв по №82/18.03.10;20000 лв от
общо 104473.00 лв по № 88/01.04.10 и 15000лв от общо 41935.68 лв по № 89/20.04.10,
както и за наличие на забавено плащане до 03.06.2010г на целите главници по
същите фактури. Моли горниците до пълния размер на неплатените остатъци да
бъдат присъдени.
Ответното
дружество оспорва изцяло претенциите, но след пропусната предоставена изрична
възможност за уточняването на твърденията, оспорването е останало бланкетно. Ответникът не изразява и становище по съществото на спора.
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в определение
№ 830/26.02.2013(л.310-313). Подробно
изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на претендираните
права, респективно насрещните възражения,
са обявени в съдебното заседание на 11.04.2013г.(л. 320), с окончателния
устен доклад на съда ( след корекция на първоначален проект, обявен на
страните).
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Между страните следва да се считат за безспорни обстоятелствата,
които са били предмет на разрешен правен спор по частична претенция за
задължения по същите доставки, по т.д. 862/10г. на ВОС. На
осн. чл. 299 вр. чл. 298 ал.1 ГПК формираната сила на
присъдено нещо с предходно решение по частичния иск, се разпростира върху
всички факти, формиращи основанието на присъденото материално право, в
случая: по отношение на възникнало от
действителен договор за доставка вземане за заплащане на цена в полза на
изправен продавач(Решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г.,
I т. о., ТК, докладчик съдията Л. И.). Отделно от това обаче, уважената претенция за
сумата 7845,20 лв за обезщетяване на просрочени
плащания за период на забава от настъпване на падежа по всяка от фактурите до
съответното частично погасяване на първата от тях и до 03.06.2010г за пълния
размер на останалите фактури, установява по вече безспорен начин и хипотезата
на основанието за отговорността за забава, в случая: наличие на непогасен
изискуем дълг по всяка от фактурите в размер на просрочените главници в цялост,
а именно:
фактури № |
Размер на установена главница |
Размер на присъдена част по т.д. 862/10г. на ВОС |
Неприсъден остатък от главница |
81/17.03.2010 г. |
130936.33 лв |
40 000лв |
90936.33лв |
82/18.03.2010 г. |
149546.78 лв |
25000лв |
124546.78лв |
88/01.04.2010 г. |
104473.00 лв |
20 000лв |
84473.00 лв |
89/20.04.2010 г. |
41935.68 лв |
15000лв |
26935.68лв |
Общо |
426909,79 лв |
100 000 лв |
326 909,79 лв |
Тези факти не могат да бъдат
оспорвани и пререшавани в новия исков процес, съответно и всички възражения
относно несъществуване на основанието за възникване на задълженията са
преклудирани.
Ответното дружество е осуетило
установяването и на възражението за плащане на този задължения след приключване
на производството по частичните искове, поради което и съдът приема за
недоказано оспорването на дължимостта на остатъците, осчетоводени надлежно ( с
минимално отклонение от 0.44лв по фактура 88/01.04.2010г) като салда по
сметката на клиент в счетоводството на ищеца ( л. 161). Съдът приема, че
задължението в размер на остатъчен сбор на главниците възлиза на 326 909,79лв и
в този размер следва да бъде уважен частичния иск за горницата до пълния размер
на вземането на ищеца.
С влязлото в сила решение е
установен начален период на забава от фактуриране, изтекъл до предявяване на частичния иск, като на
кредитора е присъдено пълно обезщетение за забава върху целия размер на
остатъците. В настоящия процес ответникът не е установил обстоятелства, които
да го освободят от отговорността за забава в следващия период, следващ
първоначалното сезиране с частичния иск (03.06.10г) до предявяване на настоящия
иск за остатъците (08.04.11г). Съдът съобразява обаче, че част от това
обезщетение вече е присъдено, като акцесорна
последица от присъждането на частите от главниците, поради което намира, че
претенцията за обезщетяване на забавата остава неудовлетворена за периода
следващ 03.06.10г само по отношение на горниците над присъдените части,
присъдени ведно със законна лихва занапред. Съответно
обезщетение за вредите от забавено плащане следва да се начисли само за сбора
от остатъците (326 909,79 лв) за периода до завеждане
на настоящото дело, а за следващия период лихвата ще представлява акцесорно
вземане. Общият размер на така прието за основателно обезщетение за забава е
установено с лихвен калкулатор на „АПИС ФИНАНСИ” в размер на 28654.55лв. За
разликата до претендиран размер от 36 936лв искът следва да се отхвърли.
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответниците, предприели оспорване
на претенциите следва да заплатят направените от ищеца по делото разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ( л. 319)и представените доказателства за заплатени държавни такси и хонорар на
упълномощен адвокат. Искането за присъждане на разноски следва да се редуцира,
съразмерно на уважената част от претенциите до
28392,55лв.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА СОЛНА
КОМПАНИЯ КАНОТРАНС” ООД, ЕИК *********, гр. Б., ул. ***, представлявано от Г. Т. И. да заплати на „САЛЕКС БУЛ”
ООД, ЕИК *********, гр. В. ул. ***, представлявано от Д. Д. Д., следните суми:
326 909,79лв( триста двадесет и шест
хиляди деветстотин и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляващи
сбор ( погрешно изчислен от ищеца като 326 910,23лв) на остатъци от неплатена цена на доставки,
фактурирани както следва:
фактури № |
Размер на неплатена главница |
Размер на присъдена част по т.д. 862/10г. на ВОС |
остатък от главница |
81/17.03.2010 г. |
130936.33 лв |
40 000лв |
90936.33лв |
82/18.03.2010 г. |
149546.78 лв |
25000лв |
124546.78лв |
88/01.04.2010 г. |
104473.00 лв |
20 000лв |
84473.00 лв |
89/20.04.2010 г. |
41935.68 лв |
15000лв |
26935.68лв |
Общо |
426909,79 лв |
100 000 лв |
326 909,79 лв |
ведно със законната лихва върху този сборен остатък,
считано от предявяване на настоящия иск ( 08.04.2011г) до окончателното изплащане
на остатъчния дълг, на осн. чл. 327 ал.1 от ТЗ вр. чл.
79 ал.1 от ЗЗД;
28 654.55лв( двадесет и осем хиляди шестстотин петдесет и четири лева и петдесет и
пет стотинки), представляваща пълното обезщетение за забава върху този сборен
остатък за периода, следващ първоначалното сезиране с частичния иск (03.08.10г)
до предявяване на настоящия иск за остатъците (08.04.11г), на осн. чл. 86 ЗЗД
и 28392,55лв( двадесет и осем хиляди триста деветдесет и два лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща
само част от направени по делото разноски ( заявени по списък в размер на
29053,84лв), съразмерно на уважената част от претенциите, на осн. чл. 81 ГПК, вр. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от «САЛЕКС БУЛ”
ООД, ЕИК ********* срещу „БЪЛГАРСКА СОЛНА КОМПАНИЯ КАНОТРАНС” ООД, ЕИК
*********, иск за присъждане на обезщетението за забава за горницата над 28654.55лв
до претендиран размер от 36 936лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК в двуседмичен срок от
връчването на преписа на страните, чрез
пълномощниците им с указанията в образец
№ 11 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
Решението
да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, чрез вписване на диспозитива като
резултат от разглеждането в описната книга (чл. 62 ал. 4 от ПРАВИЛНИК за администрацията в районните,
окръжните, административните, военните и апелативните съдилища) и публикуване
с мотивите в ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ на
съдебните актове на сайта на ВСС http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: