№ 12197
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря Ц.А ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110168268 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Ц. Д. З., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 920,82 лева, представляваща главница за стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 327, вх. 8, ет. 7, ап. 91, аб. № 184193, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.02.2022 г., до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 7406/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Посочва, че процесната сума е заплатена на 08.02.2022 г. В
условията на евентуалност оспорва между страните да е налице твърдяното облигационно
правоотношение. Посочва, че приложимите Общи условия съдържат неравноправни клаузи.
Релевира и възражение за изтекла погасителна давност за част от сумите. Моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Третото лице – помагач на страната на ищеца н изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
1
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
последния е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба
и признанието на ищеца за извършените от него плащания, се налага извод, че безспорно
между страните е, че ответникът е клиент на топлинна енергия, респ. безспорно е наличието
на облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия в
процесния имот. Нещо повече – тези обстоятелства се установяват от събраните по делото
писмени доказателства, а именно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
20.08.2007 г., както и заявление – декларация за откриване на партида от 25.07.2012 г.,
подадено от ответника до ищцовото дружество. Не се установява твърдяното от ответника
обстоятелство трето за спора лице – наемател на процесния имот, да се намира в
облигационно правоотношение с ищеца. Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г.
на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие,
като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по
ГПК доказателствени средства. В разглеждания случай такива доказателства от ответника не
са ангажирани, поради което се налага извод, че именно той в качеството му на собственик
на имота се намира в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна
енергия през исковия период и дължи заплащането на същата.
Не се спори между страните относно доставката и размера на претендираните за
процесния период вземания. Тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване с доклада по делото, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
същите за установени.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и въз основа на
неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че за процесния период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот
е в общ размер на 2665,64 лева при съобразяване на резултата от изравнителните сметки.
Установява се, че за посоченото задължение дължимата мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 03.02.2022 г. е в размер на 445,70 лева. На следващо място съгласно
заключението е извършено плащане на суми по фактури за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. в общ размер на 332,17 лева, т.е. след приспадането на това плащане
задължението за главница възлиза на сумата в размер на 2333,47 лева. От друга страна от
неоспорените и представени по делото вносни бележки се установява, че ответникът е
извършил следните плащания: 1/ на 08.02.2022 г. е заплатил сумата в размер на 1572,82
лева, като в основанието за плащане е посочено, че се касае за топлоенергия – главници по
фактури за периода 09.2019 г. – 08.2020 г.; 2/ на 08.02.2022 г. е заплатена сумата в размер на
341,91 лева, като в основанието за плащане е посочено „топлоенергия – за периода след
2
01.01.2019 г.; 3/ на 16.02.2022 г. е заплатена сумата в размер на 637,71 лева, като в
основанието за плащане е посочено „топлоенергия – за периода след 01.01.2019 г.“; 4/ на
17.03.2022 г. е заплатена сумата в размер на 95 лева, като в основанието за плащане е
посочено „топлоенергия – за периода след 01.01.2019 г.“. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза платените на 08.02.2022 г. суми в общ размер на 1913,93
лева ищцовото дружество е отнесло за погасяване на мораторната лихва в размер на 445,70
лева, на част от главницата – в размер на 1412,65 лева, както и за платените в заповедното
производство съдебни разноски за държавна такса в размер на 55,58 лева. Съгласно
заключението с платените на 16.02.2022 г. и на 17.03.2022 г. суми в общ размер на 732,71
лева са погасени задължения за период след процесния, като за процесния период остава
неплатено задължение за главница в размер на 920,82 лева, в какъвто размер е и
претенцията на ищеца.
Основният спорен по делото въпрос е погасени ли са задълженията на ответника за
процесния период.
Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Съгласно ал. 2, когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Въпросът относно реда за погасяване на задълженията е предмет на ТР № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, в което е възприето тълкуването, че условията и поредността за погасяване
на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При
предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията
по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява
обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването
задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл.
76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните
задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения,
всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За
погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал.2
ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви.
Следователно в разглеждания случай, доколкото не се касае за еднородни задължения,
всяко от които да е главно и самостоятелно, за двете плащания от 08.02.2022 г. на сумата в
общ размер на 1913,93 лева, приложение следва да намери правилото, на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
като бъде изцяло погасено задължението на ответника за мораторна лихва в размер на
445,70 лева, а с остатъка от 1468,23 лева следва да бъде погасена част от главницата. Следва
да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност на
погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да бъдат
събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за основателни със
сила на пресъдено нещо в съдебния процес. Следователно след приспадане от задължението
за главница от 2333,47 лева на платения на 08.02.2022 г. остатък от 1468,23 лева,
задължението на ответника за главница преди датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК възлиза на сумата в размер на 865,24 лева. По
отношение на плащанията извършени в хода на процеса обаче – на 16.02.2022 г. и на
17.03.2022 г. в общ размер на 732,71 лева, за които е посочено в основанието за плащане, че
са за погасяване на топлоенергия след 01.01.2019 г. приложение следва да намери правилото
на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като се погаси най-старото задължение, а именно част от остатъка от
главницата за процесния период, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на
3
заявлението по чл. 410 ГПК до датите на плащане, която определена по реда на чл. 162 ГПК
е в размер на 2,62 лева. Така задължението на ответника за главница възлиза на сумата в
размер на 135,15 лева. Именно до този размер предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 14.02.2022 г., до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен
размер от 920,82 лева – отхвърлен.
Ответникът релевира и възражение за погасяване по давност на вземанията по общата
фактура от 31.07.2019 г., което с оглед извършените доброволни плащания на същите съдът
намира за неоснователно.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на част от предявения иск, доколкото се касае за погасяването
на част от него хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца
разноски съразмерно на дължимата към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
сума, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Ето защо и доколкото по делото няма твърдения и данни да са заплатени претендираните от
ищеца разноски, то в полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните и
направени такива в исковото производство в общ размер на 125 лева, от които 25 лева за
платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, които определени
съразмерно на установената дължима сума за главница към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на сумата в размер на 112,76 лева. Дължимите в
заповедното производство разноски в общ размер на 105,58 лева, от които 55,58 лева за
платена държавна такса и 50 лева за платено юрисконсултско възнаграждение, определени
по същия начин възлизат на сумата в размер на 99,21 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно на установената недължима част от иска към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Ответникът претендира такива за платено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 300 лева и за платено адвокатско
възнаграждение в исковото производство в размер на 577 лева. Ищецът релевира
възражение за прекомерност на същите, което съдът намира за основателно с оглед липсата
на фактическа и правна сложност на делото. Така адвокатското възнаграждение за
заповедното производство следва да бъде намалено до сумата в размер на 50 лева, което
определено съразмерно на установената недължима главница към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК възлиза на сумата в размер на 3,02 лева. Адвокатското
възнаграждение за исковото производство следва да бъде намалено до сумата в размер на
400 лева, което определено по същия начин възлиза на 24,14 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу Ц. Д. З., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Д. З., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.
327, вх. 8, ет. 7, ап. 91, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 135,15 лева, представляваща главница за стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 327, вх. 8, ет. 7, ап. 91, аб. № 184193, ведно
със законната лихва от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
7406/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 135,15 лева до пълния предявен размер от 920,82 лева
ОСЪЖДА Ц. Д. З., с ЕГН **********и адрес гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 327, вх.
8, ет. 7, ап. 91, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
4
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 112,76 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 99,21 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на Ц. Д. З., с ЕГН **********и адрес гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 327,
вх. 8, ет. 7, ап. 91, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 24,14 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 3,02 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– н.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5