Присъда по дело №520/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 6
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20215600600520
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 6
гр. ХАСКОВО, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
Членове:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215600600520 по описа за 2021
година

ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260026/19.05.2021 г., постановена по НЧХД №
602/2020 г. по описа на Районен съд-Хасково в частта, в която подсъдимата Т. Д. А. е
призната за невинна по обвинението за извършено престъпление по чл.130 ал.2 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният против
нея граждански иск за сумата до 600 лева, а също и в частта, в която частният
тъжител Н. Б. Х. е осъден да заплати на подсъдимата Т. Д. А. направените по делото
пред първата инстанция разноски в размер на 1 100 лева, вместо което:
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. Д. А., родена на *** в ***, ***гражданка, с
постоянен адрес ***, ***, ***, ***, ***, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на
21.03.2020 година в гр.Хасково в съучастие като съизвършител със С. Й. А., ЕГН
**********, причинила на Н. Б. Х., ЕГН ********** от *** лека телесна повреда, а именно:
охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата ръка, изразяваща се в причиняване
на страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК
вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност
1
и й налага административно наказание „глоба в размер на 1 000 лева“.
ИЗМЕНЯ присъдата в ЧАСТТА, в която подсъдимият С. Й. А. е признат за
невиновен и оправдан за това да е извършил престъплението в съучастие
/съизвършителство/ с подсъдимата Т. Д. А., вместо което го признава за виновен в
извършване на престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимата Т. Д. А. да заплати солидарно с подсъдимия С. Й.
А. на Н. Б. Х., ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 21.03.2020
година, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимите Т. Д. А. и С. Й. А. да заплатят в полза на
държавата и по сметката на Окръжен съд-Хасково направените от бюджета разноски в
размер на 520 лева или по 260 лева всеки един от тях.
ОСЪЖДА подсъдимите Т. Д. А. и С. Й. А. да заплатят на Н. Б. Х.
направените пред въззивния съд разноски в размер на 200 лева или по 100 лева всеки един
от тях.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Присъдата не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
С присъда №260026/19.05.2021г., постановена по НЧХД №602/2020г. Районен съд-
Хасково признал подсъдимата Т. Д. А. за невинна в това, че на 21.03.2020г. в гр.Х. в
съучастие, като съизвършител с подсъдимия С. Й. А., причинила на Н. Б. Х. лека телесна
повреда, а именно- охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата ръка, изразяваща
се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание
чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият С. Й. А. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.130 ал.2 НК, за това, че на 21.03.2020г. в гр.Х. причинил на Н. Б. Х.,
лека телесна повреда, а именно- охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата
ръка, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето, като веднага
и на същото място пострадалият Н. Б. Х. отвърнал на дееца със също такава телесна повреда
по чл.130 ал.2 от НК, причинявайки на подсъдимия С. Й. А. охлузвания на двете колена и
контузия на дясното око, след което и на основание чл.130 ал.3 от НК освободил и двамата
от наказание, а на основание чл.304 от НПК оправдал подсъдимия по първоначалното
обвинение по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, а именно леката телесна повреда да е
причинена в съучастие с подсъдимата Т. Д. А..
С присъдата първоинстанционният съд осъдил подсъдимия С. Й. А. да заплати на
частния тъжител Н. Б. Х. сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането-
21.03.2020г. до окончателното изплащане, като иска в останалата му част, за разликата над
600 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., както и претенцията за солидарно осъждане
на подсъдимата Т. Д. А. за сумата в размер на 2000 лв., отхвърлил като неоснователни.
Подсъдимият С. Й. А. бил осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС- Хасково сумата от 50 лв.- държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
На основание чл.190 ал.1 от НПК частният тъжител Н. Б. Х. бил осъден да заплати на
подсъдимата Т. Д. А. направените по делото разноски в размер на 1100 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановения съдебен акт в срок е подадена въззивна жалба от защитника
на подс.С.А.- адв.М.Р.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на присъдата, както в
наказателната, така и в гражданската й част. Твърди се, че съдът е следвало да признае
подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, доколкото деянието
е осъществено в условията на неизбежна отбрана по чл.12 ал.1 НК, а именно в защита от
непосредствено и противоправно нападение от страна на частния тъжител. Моли съда да
отмени присъдата и вместо нея за постанови друга, с която да признае подсъдимия за
невинен и да го оправдае, както и да отхвърли гражданския иск в пълния му предявен
размер.
Недоволен от присъдата останал и частният тъжител, който в срок депозира въззивна
жалба, в която излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
съдебния акт по отношение оправдателната му част, както и в частта, с която е отхвърлен
гражданският иск до пълния му предявен размер. Твърди, че съдът ценил и интерпретирал
превратно събраните по делото доказателства. Моли въззивната инстанция да отмени
присъдата на РС- Хасково и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни
за извършеното спрямо него престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, да уважи
предявения срещу тях граждански иск в пълния му предявен размер, както и да ги осъди да
му заплатят сторените разноски за двете съдебни инстанции.
1
В проведените открити съдебни заседания пред съдебния състав на ОС-Хасково
страните поддържат процесуалните си позиции, заявени във въззивните жалби.
В пледоарията си пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител
адв.М.Ф. доразвива изложените във въззивната жалба на своя доверител доводи за
неправилност на първоинстанцинния съдебен акт, като извършва подробен анализ на
събраните при разглеждането на делото от РС- Хасково гласни доказателства. Твърди, че
при постановяване на присъдата си първоинстанционният съд не е обсъдил и взел предвид
наличието на противоречия от една страна между обясненията на подсъдимите и от друга-
между тях и останалите гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Счита, че районният съд неправилно е отказал да кредитира показанията на единствения
свидетел очевидец по делото, давайки изцяло вяра на обясненията на подсъдимите. Намира,
че от приетите в хода на проведеното съдебното следствие пред двете инстанции СМЕ се
установяват както телесните увреждания, причинени на пострадалия, така и механизмът на
осъществяването им. В заключение прави извод за доказаност на обвиненията срещу
двамата подсъдими и основателност на претенцията за пълния предявен размер на
гражданския иск. Претендира разноските по делото и за двете съдебни инстанции.
От своя страна защитникът на подс.Т.А.- адв.Д.Я. излага аргументи за правилността на
постановената присъда, в нейната оправдателна част. Твърди, че повдигнатото с частната
тъжба обвинение срещу подсъдимата не се подкрепя от събраните по делото гласни
доказателства и приетите СМЕ. Намира, че от тях не може да бъде направен извод за
осъществяване на деянието от страна на подсъдимата. Счита, че установените телесни
повреди имат характер на охлузвания и теренни травми, които не са причинени от
действията на подсъдимата. Излага доводи за правилност и обоснованост на обжалвания
съдебен акт. Твръди, че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на
сочения за очевидец свидетел. Моли съда да потвърди обжалваната присъда в нейната
оправдателна част. Претендира разноските пред въззивната инстанция.
Защитникът на подс.С.А.- адв.М.Р. счита, че първоинстанционният съд е изяснил
максимално точно фактическата обстановка по делото, извършвайки прецизен анализ на
събраните доказателства. Не се съгласява единствено с правните изводи на съда, като прави
извод, че в случая се касае за деяние, извършено при условията на неизбежна отбрана, в
защита срещу извършено от частния тъжител непосредствено и противоправно нападение
срещу подсъдимия и неговата съпруга. Пледира за оправдаване на подсъдимия поради
наличието на обстоятелство, изключващо вината. Същевременно излага доводи за допуснато
от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между
повдигнатото с тъжбата обвинение и постановената осъдителна присъда. От една страна
подсъдимият е признат за виновен за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузване на седалището, драскотини по гърба и лявата ръка на частния тъжител, които в
мотивите към присъдата си съдът приема, че са получени в резултат на теренна травма. От
друга страна в тъжбата са изложени твърдения за нанесени от страна на подсъдимия удари в
областта на гърба и седалището на пострадалия. Защитникът на подсъдимия намира, че по
този начин съдът е излязъл извън предмета на повдигнатото с частната тъжба обвинение,
което представлява съществено неотстранимо процесуално нарушение, доколкото не е
налице възможност за корекция на фактическите твърдения от страна на тъжителя, предвид
изтичането на преклузивния 6-месечен срок по чл.81 ал.3 НПК. И в този случай счита, че
присъдата следва да бъде отменена, вместо което да бъде постановена друга, с която
подсъдимият да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението. Моли и в двата случая
предявеният граждански иск да бъде отхвърлен. Претендира разноските по делото пред
двете съдебни инстанции.
В хода на въззивното производство са допуснати и извършени преразпити на св.К.П. и
св.С.П., както и разпити на св.П. К. и св.Д.Ч., назначена, изготвена и приета е повторна
2
СМЕ, като в съдебно заседание е изслушано вещото лице д-р Т.С..
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на
същата, констатира следното:
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички
съдопроизводствени правила. В съответствие с процесуалния регламент на приложения ред
за разглеждане на делото, са събрани доказателствата, относими към рамкираната в тъжбата
фактология. Въз основа на тези доказателства са направени фактически изводи, спрямо
които се установява превратност в тълкуването на доказателствените източници и отдаване
на превес на оправдаващите доказателства, съдържащи се в депозираните от подсъдимите
обяснения.
Проведената от първоинстанционния съд доказателствена дейност, за която
съществени пропуски или нарушения принципно не се откриват, ведно с извършената
такава от настоящата съдебна инстанция, е довела до установяването на следната
фактическа обстановка:
Подсъдимите Т. и С.А.и/съпрузи/ и частният тъжител Н.Х. били съседи и живеели
съответно на първия и втория етаж от жилищна кооперация, находяща се в гр.Х. ул.Р. №**.
От 2019г. междусъседските им отношения били обтегнати поради различни поводи от
битово естество, за които многократно били сезирани различни институции, включително и
органите на реда.
На 21.03.2020г., сутринта, около 08:00ч., подс.Т.А., тръгвайки за работа, излязла от
входа на жилищната кооперация. Подсъдимата била облечена с ******** **********, тъй
като отивала на работното си място в ****** **, *****-Х. Подс.С.А., от своя страна, я чакал
в автомобила им, паркиран на улицата. В двора на кооперацията подс.Т.А. се срещнала с
тъжителя Н.Х.. По повод влошените им отпреди това отношения, между двамата възникнал
словесен спор, по време на който тъжителят хванал подсъдимата за ръкава на униформата и
започнал да я дърпа. В резултат на това висящата на рамото й дамска чанта се изхлузила.
Последвали неуспешни опити подсъдимата да измъкне чантата от захвата на тъжителя. До
този момент подс.С.А. изчаквал в автомобила, паркиран с видимост към случващо се между
съпругата му и тъжителя. Възприемайки конфликта между двамата, подсъдимият излязъл от
колата и се отправил към тъжителя. Подразнен от случващото се, подсъдимият се опитал да
изблъска Н.Х., който бил разположен в гръб спрямо него. За да преодолее съпротивата на
значително по-високия на ръст тъжител, коленичейки, подсъдимият го хванал за краката и
го придърпал надолу. В резултат, Н.Х. изгубил равновесие и паднал на земята- назад по гръб
и леко надясно, като инстинктивно се свил, за да се предпазва. От своя страна подсъдимият
се оказал клекнал откъм краката на тъжителя. Притискайки го откъм долната част на тялото,
за да не се съпротивлява, подсъдимият започнал да рита тъжителя в краката. През това
време подс.Т.А. стояла сколенена откъм горната част на тялото на тъжителя, като му
нанасяла удари с ръце в областта на гърба и врата. По време на така възникналото
физическо съприкосновение, опитвайки се да се съпротивлява, тъжителят ударил подс.С.А.
в дясното око. В този момент на мястото на конфликта пристигнал св.К.П.. Той и съпругата
му св.С. П. живеели в съседство на ул.Р. №*, откъдето през прозореца на кухнята си видели
лежащия на земята тъжител и приклекналите до него подсъдими, които го биели. С цел да
предотврати случващото се, св.П. излязъл от дома си и отишъл на мястото на инцидента,
където възприел описаната по-горе фактическа обстановка след падането на тъжителя на
земята. След отправени от страна на св.П. упреци подсъдимите преустановили действията
си спрямо тъжителя и напуснали местпроизшествието, потегляйки със своя лек автомобил.
Междувременно тъжителят подал сигнал за случилото се на ЕЕН 112, като съобщил за
извършено спрямо него нападение от съседите му от първи етаж и счупен телефон. На място
били изпратени полицейските служители към РУ-Хасково- св.Р. Т. и св.М. Д. Пред тях
3
тъжителят заявил, че бил съборен на земята, след което удрян и ритан от подсъдимите. В
деня на инцидента тъжителят бил прегледан в СО към МБАЛ-Хасково АД, за което му бил
издаден Лист за преглед на пациент №1445/21.03.2020г., в който като обективно състояние
на пациента било отразено, че се наблюдават екскориации/одрасквания/ по гърба- вдясно по
аксиларната/повърхностна/ линия в областта на горната трета на левия глутеус/седалищен
мускул/, както и единични одрасквания двустранно в лакътна става. Подс.С.А. също бил
прегледан в СО към МБАЛ-Хасково АД, където му бил издаден Лист за преглед на пациент
№1545/21.03.2020г. с отразяване на охлузвания в областта на двете колена и
хеморагия/кръвоизлив/ на дясното око. При медицинския преглед на подс.Т.А. не били
констатирани наранявания.
От заключението по приетата в хода на проведеното съдебно следствие пред първата
инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Х. Е. на база писмени данни/вкл.
СМУ№94/23.03.2020г./ се установява, че на тъжителя е причинено страдание, без
разстройство на здравето, изразяващо се в охлузване на седалището и драскотини по гърба
и лявата ръка, като тези увреждания са причинени от действие на твърд, тъп предмет и
могат да се получат по начина, времето и при обстоятелствата, описани от пострадалия, а
именно- на 21.03.2020г. след падане на терена, удряне и блъскане по гърба с ръце и крака от
познат мъж и съпругата му. Според устния доклад на вещото лице пред първата инстанция,
видът на телесните увреждания на пострадалия сочели за травма, получена при падане на
терен. Не били установени кръвонасядания и други травми, причинени от директни удари, а
само охлузвания и драскотини и то предимно по задната повърхност на тялото- вдясно по
седалището, горе гребенът и лакътната област, получени при падане на равен терен.
Поради констатиране на сериозни несъответствия между заключението на СМЕ и
устния доклад на вещото лице пред районния съд, свързани с механизма на получаване на
телесните увреждания, в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция
е назначена повторна СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Т. С. От заключението на
съдебния медик се установяват същите травматични увреждания на пострадалия, описани в
приетата от първата инстанция СМЕ, с уточнението, че същите са причинени от действието
на твърди, тъпоръбести предмети и отговарят да са получени при т.н. теренна травма, т.е.
при падането на тъжителя върху терена. Според вещото лице, пострадалият е контактувал с
терена със задната повърхност на тялото, като констатираните там травматични увреждания
отговарят да са получени при блъскане и събаряне върху земята и последващо сборичкване
между тъжителя и подсъдимите. Според устния доклад на вещото лице д-р Т.С., от
естеството на нараняванията и тяхното местонахождение се прави извод, че в случая се
касае за съприкосновение и триене с терена, поради събаряне и сборичкване, при
съществуваща възможност не всеки от ударите да остави външно проявление върху тялото
на пострадалия.
От заключението на назначената и приета от първата инстанция СМЕ на подс.Т. А.
се установява, че по време на медицинския преглед, проведен на 21.03.2020г. в СО на
МБАЛ- Хасково АД, същата е била физически здрава.
Според заключението по назначената и приета от първата инстанция СМЕ на
подс.С.А., при извършения на 21.03.2020г. в СО на МБАЛ- Хасково АД преглед на лицето,
са установени травматични увреждания, изразяваще се в охлузвания на двете колена отпред,
които са с характер на теренна травма, както и травма на дясното око, причиняващи
страдание, без разстройство на здравето. В устния си доклад пред районния съд вещото
лице д-р Х. Е уточнява, че охлузванията по двете колена на подсъдимия са получени
вследствие на триене с терена, доколкото се касае за установено симетрично увреждане.
Тялото е заемало поза с подпрени колена на терена, ожулени вследствие на движение и
предадено усилие. Травмата в дясното око вещото лице конкретизира като зачервяване, без
отслабване на зрението, с възможност да бъде получена в резултат на директен удар.
4
Горната фактическа обстановка се основава на събраните в първоинстанционното и
въззивното производство доказателства и се различава от приетата за установена такава от
РС-Хасково в резултат на неправилна интерпретация и анализ на приобщения
доказателствен материал.
Обект на защита на престъплението по чл.130 ал.1 НК са здравето и телесната
неприкосновеност на гражданите, а посегателството върху тях се изразява в различни по
характер и степен увреждания, засягащи анатомичната цялост и физиологичните функции на
органи и тъкани на човешкия организъм, а в най-леките случай причиняване на болка и
страдание. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в увреждане на здравето,
което може да бъде причинено както чрез действие, така и чрез бездействие. Престъпният
резултат по чл.130 ал.1 от НК се изразява в разстройство на здравето извън случаите на
тежка и средна телесна повреда. Такова ще бъде налице, когато уврежданията на организма
са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или
временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както
и до леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието (ППВС
№3/79г.). От субективна страна нанасянето на лека телесна повреда е умишлено деяние и
може да бъде осъществено при форма на вината пряк или евентуален умисъл.
Правилно установено от районния съд, като доказано по делото, е наличието на
предхождащ инкриминираното деяние конфликт между частния тъжител и двамата
подсъдими. В подкрепа на този извод са приобщените по делото като писмени
доказателства жалби с рег.№94Т-1015-1/21.11.2019г., рег.№94Т-1015-1/04.12.2019г., рег.
№94Т-1015-2/02.12.2019г. от Т. Д. А. до Община Хасково и отговори по тях, материали от
извършена дисциплинарна проверка на Т. Д. А., образувана със Заповед рег.
№********/21.02.2020г. на директор ОДМВР-Хасково по жалби рег.№812102-
2190/16.12.2019г. и №489700-5044/16.12.2019г. от Н. Б. Х. до ОДМВР-Хасково, както и
материали от извършена дисциплинарна проверка на Т. Д. А., назначена със Заповед рег.
№**********/12.08.2020г. на Министъра на вътрешните работи.
Коректно е прието за установено, че на инкриминираната дата между частния тъжител и
двамата подсъдими отново възникнал конфликт, прераснал във физическо съприкосновение.
Оттам насетне, дължимият от първоинстанцинния съд анализ на гласните доказателства
е извършен при напълно погрешна интерпретация на показанията на единствения свидетел
очевидец на инцидента, а именно св.К.П.. Съдът игнорирал в пълна степен достоверността
на показанията на посочения свидетел, при липса на каквото и да било съмнение за проява
на заинтересованост или пристрастност към някоя от страните по делото. Като единствен
аргумент, за да не кредитира показанията на св.П., съдът сочи липсата на житейска логика в
тази им част, касаеща действията на подс.С.А. след падането на тъжителя на земята. Без да
забележи и вземе предвид противоречието между заключението на д-р Е. по приетата СМЕ,
в която са описани травматичните увреждания на тъжителя и механизма на тяхното
причиняване, и изнесеното от вещото лице в устния му доклад в хода на съдебното
следствие, съдът прави извод, че се касае за травма, получена в резултат на
съприкосновение с терена при падането на пострадалия на земята. В този смисъл
недоумение буди решението на съда да признае за виновен подс.С.А. за причинената на
пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на седалището и драскотини
по гърба и лявата ръка, при изложен в мотивите към присъдата извод, че от показанията на
св.К.П. не може да се докаже извършването на действия от страна на подсъдимите,
изразяващи се в нанасяне на директни удари с ръце и крака.
На практика първоинстанционният съд приел за установена фактическа обстановка,
базирана изцяло на обясненията на двамата подсъдими и на устния доклад на вещото лице
д-р Е., стоящ в противоречие с писменото му заключение по изготвената СМЕ. Със същата
5
лекота съдът игнорирал изцяло показанията на единствения свидетел очевидец,
кореспондиращи напълно като изложение на фактите за инцидента с тези, съдържащи се в
показанията на непреките свидетели, а именно полицейските служители, получили сведения
от лицата на място непосредствено след получаването на сигнала на тел.112.
По този начин съдът стигнал до погрешни изводи относно авторството на извършеното
престъпление и по-конкретно за участието на подс.Т.А. в извършването му.
Действително, съдържащата се в показанията на св.К.П. информация относно
възприетите от него действия на подсъдимите, се различава от тази изложена в техните
обяснения. Последното не представлява процесуална изненада, доколкото макар да имат
характер на годно гласно доказателствено средство, така също обясненията на подсъдимите
са преди всичко най-пълноценното тяхно средство за защита. Факт е, че те биха могли да
бъдат кредитирани с доверие, ако са достатъчно логични, последователни и в случай, че не
се оборват от други надлежно събрани и проверени доказателства за същите факти. На
анализ обаче следва да бъде подложено и съответствието на застъпените от подсъдимите
версии с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдивост и
вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им.
Възпроизвеждането на факти е дейност, строго индивидуална за всеки, която зависи от
обективни и субективни фактори- възраст, състояние на даващия обяснения при извършване
на престъплението, наблюдателност, умение за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, добросъвестност и желание за съдействие на компетентните органи при
разкриване на обективната истина. Изброените предпоставки, обуславящи правилното
възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху
пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при
оценка на обясненията, те следва да се анализират обстойно и прецизно, поотделно и в
съвкупност с останалите доказателства по делото, което не е било правилно сторено от
районния съд. В този смисъл съдът е следвало да подложи на прецизен и критичен анализ
обясненията на подсъдимите, съпоставяйки ги както помежду им, така и с другите
доказателства по делото.
На първо място съдът е следвало да обърне внимание на обстоятелството, че подс.Т.А.
разказва подробно и в детайли за инцидента, включително цитира употребените от тъжителя
спрямо нея думи, а същевременно твърди, че няма никаква представа за причината
последният да се озове на земята. Необходимо е било също така съдът да посочи
конкретната причина, поради която не може да бъде дадена вяра на показанията на св.К.П.,
и то в частта им, касаеща именно действията на подсъдимата. Точно тук е следвало да бъде
обсъдена възможността изложените от свидетеля твърдения за нанесени от подс.Т.А. с ръце
удари откъм гърба и главата на тъжителя, да са били с толкова нисък интензитет на
приложената сила и продължителност, че да не оставят видими следи по тялото му.
Последното е посочено като реална възможност още от вещото лице д-р X. Е. при
изслушването му пред първата инстанция, който сочи, че в принципен план не всеки удар
оставя някаква следа. Коментар на съда в тази насока в мотивите към присъдата изобщо
липсва.
Именно изложеното, създаде необходимост в хода на проведеното пред въззивния съд
съдебно следствие да бъде изготвена повторна СМЕ, която да даде ясен отговор относно
това дали установените телесни увреждания на тъжителя се намират в причинно-следствена
връзка с действията на подсъдимите. От съдържанието на експертното заключение и след
изслушване в съдебно заседание на вещото лице д-р Т.С. може да бъде направен достатъчно
обоснован извод, че тъжителят е бил съборен на земята, в резултат на което е получил
охлузване на седалището и драскотини по гърба и лявата ръка. Последното стои в пълна
корелация с обясненията на подс.С.А., които признава, че след като хванал тъжителя за
краката, го свлякъл на земята. В този смисъл, налице са достатъчно доказателства за това, че
6
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението,
визирано в нормата на чл.130 ал.2 НК, доколкото получените в резултат на деянието
телесни увреждания от тъжителя са му причинили страдания, без разстройство на здравето.
От друга страна, правилен е изводът на първата инстанция, че при наличие на
доказателства за получени от подсъдимия телесни увреждания по време на инцидента,
изразяващи се в охлузвания на двете колена и травма на дясното око/хеморагия/, които са му
причинили страдание, без разстройство на здравето, следва да бъде приложев институтът на
реторсията по чл.130 ал.3 НК. За да има основание за освобождаване от наказание при
реторсия, съществено законно изискване е да е налице взаимно причиняване на лека телесна
повреда между две лица, като без значение е фактически кой от двамата извършители на
това деяние пръв го е осъществил. Поради изложените по-горе причини, обясненията на
подсъдимия за момента, в който са му причинени телесните увреждания, не могат да бъдат
кредитирани безрезервно. Не се установява от останалите доказателства по делото, че това е
станало преди подсъдимият да хване за краката тъжителя и да го събори на земята, т.е. че
действията на подсъдимия са извършени в резултат на защита от непосредствено и
противоправно нападение срещу личността му. Тук е моментът да се посочи, че от
събраните по делото доказателства, не може да се направи безпротиворечив извод и за това,
че подсъдимият е осъществил деянието при защита от непосредствено и противоправно
нападение спрямо личността на съпругата си, осъществено от тъжителя. Дадените от
подсъдимия обяснения пред първата инстанция не дават основание да се приеме, че
действията му са осъществени преди да е бил преустановен възникналият между съпругата
му и тъжителя конфликт, доколкото това обстоятелство е от значение при преценката дали
се касае за деяние, извършено при условията на неизбежна отбрана. Ноторно известно е в
практика, че деецът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение,
както и че за да бъде направен извод, че се касае за обстоятелство, изключващо
обществената опасност, то нападнатият не следва да се е превърнал в нападател.
Доказателства за формиране на категоричен отрицателен отговор по тези въпроси, по делото
не са налични. От естеството на причинените наранявания на подсъдимия, а именно
едновременно охлузване на коленете и кръвонасядане в окото, може да бъде направен
извод, че се касае за получени по време на физическото му съприкосновение с тъжителя
телесни увреждания. В този смисъл подсъдимият правилно е признат за виновен за
извършеното престъпление по чл.130 ал.2 НК, за което не му е било наложено наказание,
поради което и релевираните от защитата на подсъдимия възражения, че деянието е
извършено при неизбежна отбрана са неоснователни.
Неоснователни са и доводите на адв.М.Р.- защитник на подсъдимия за допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между
повдигнатото с тъжбата обвинение и постановената осъдителна присъда. Разпоредбата на
чл.81 ал.1 НПК действително изисква частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата
на престъплението, т.е. за фактите, които се включват в състава на престъплението. В
тъжбата обаче не е необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното
поведение на подсъдимия. Затова, когато се установи, че деянието е било извършено по
различен от описания в тъжбата начин, съдът е длъжен да установи въз основа на
доказателствата дали деянието е същото, за което се е потъжил частният тъжител.
Последното несъмнено е било сторено от първоинстанцинния съд, който не може да бъде
критикуван, че не е положил необходимите усилия да събере всички доказателства за
разкриване на обективната истина. В този смисъл първоинстанционният съд не е допуснал
процесуални нарушения при постановяване на присъдата си.
Що се отнася до участието на подс.Т.А. в извършеното престъпление, настоящата
съдебна инстанция намира, че изводът на РС-Хасково за липсата на доказателства в тази
насока, е изцяло неправилен. На първо място следва да се посочи, че показанията на св.К.П.,
дадени в хода на проведеното съдебно следствие и пред двете инстанции са абсолютно
7
безпротиворечиви. Свидетелят и пред двата съдебни състави излага в пълнота една и съща
фактическа обстановка такава, каквато е описал и пред пристигналите на място полицейски
служители- св.М. Д. и св.Р. Т. В този смисъл неоправдано би било да не се кредитира тази
част от показанията на св.К.П., касаещи действията на подсъдимата, а именно, че същата
стояла наведена откъм гърба на тъжителя и го удряла с ръце в областта на гърба и врата.
Това обстоятелство се потвърждава в пълна степен и от вещото лице д-р Т.С., който при
изслушването пред въззивната инстанция от нивото на експертизата, с което разполага,
прави извод, че не е задължително всеки удар, който се нанася, да оставя някаква следа след
себе си, като това зависи от силата, която е използвана от дееца. Апропо, същото е заявено и
от д-р Х. Е. при изслушването му от районния съд, но ,както беше споменато по-горе, не е
било обсъдено от съда. Първата инстанция не е проявила нужната прецизност при
формиране на своя извод относно участието на подсъдимата в извършването на
престъплението. Съдът е следвало да вземе под внимание обстоятелството, че се касае за
удари с ръце, нанесени от слаба жена на мъж, със сравнително едро телосложение- нещо, в
което съдът е можел и сам да се убеди при непосредственото му възприятие на участниците
в инцидента в рамките на проведените съдебни заседания. Изложеното е достатъчно, за да
бъде направен извод, че обясненията на подсъдимите касателно участието на подс.Т.А. в
извършването на престъплението, представляват единствено проява на тяхното право на
защита, което не намира опора в останалите доказателства по делото. Доколкото
съизвършител се явява и този от съучастниците, който държи жертвата, когато останалите й
нанасят ударите, без значение за постигане на крайния резултат, се явяват конкретните
действия на всеки един от двамата подсъдими. Същественото е, че действията на всеки един
от извършителите са били насочени към осъществяването на общия престъпен резултат-
телесното увреждане на пострадалия, действайки с общност на умисъла. При наличието на
посочените по-горе безспорни доказателства за участието и на двамата подсъдими в
извършването на деянието, те следва да бъдат подведени под наказателна отговорност за
нанесената на подсъдимия лека телесна повреда, и то както съизвършители.
Предвид гореизложеното, първоинстанцинният съд неправилно е оправдал подсъдимата
за извършено престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, а подсъдимия- за това
престъплението да е осъществено при условията на съучастие по чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
Най-сетне, настоящата въззивна инстанция призна подсъдимата за виновна по
посочения текст от НК, като отчете, че са налице кумулативните предпоставки за
освобождаването й от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание,
тъй като: 1/ За извършеното от нея престъпление е предвидено наказание до лишаване от
свобода до две години или пробация. 2/ 2а/Деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер. 2б/Установено по делото е, че деецът не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. 3/ Не са констатирани причинени от
престъплението материални щети, които следва да бъдат възстановени. Предвид това съдът
освободи подсъдимата от наказателна отговорност и й наложи административно наказание
„глоба“, в размер на 1000 лв.. При определяне наказанието "Глоба", съдът съобрази размера
й с възрастта на подсъдимата, семейното й положение и трудовата й ангажираност. Съдът
прие, че минималният размер на глобата е достатъчен за реализиране на наказателната
превенция спрямо подсъдимата, като в същото време ще въздейства възпиращо на нея и
останалите членове на обществото срещу извършването на други противообществени
прояви в бъдеще.
При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск съдът е
длъжен да се произнесе по същество с присъдата в тази част. Освобождаването от наказание
не освобождава делинквента от гражданската отговорност за вреди от непозволено
увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД. Признаването на подсъдимия за виновен е именно
основанието за предявяване на иска, от което за съда възниква задължение, след като събере
всички необходими доказателства във връзка с правното основание и размера на
8
гражданскоправната претенция, да се произнесе по същество с присъдата. Водим от
изложените съображения, съдът потвърди първонстанционната присъда в гражданско-
осъдителната й част, като отделно се произнесе и по предявения солидарно граждански иск
и срещу подс.Т.А., като прие, че претенцията на тъжителя за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 600 лева е основателна и спрямо нея. В случая по категоричен и
безспорен начин, описан по-горе, в наказателния процес се доказа, че събитието, от което
произтичат неимуществените вреди за пострадалия действително е настъпило, че това
събитие има характер на престъпление по смисъла на НК, че е извършено виновно от
подсъдимата, както и че настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с
деянието. Предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието
на подсъдимия, предмет на обвинението /т.1 от ППВС №9/1961г., изм. с ППВС №7/1987г./,
съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването на предявената гражданска
претенция до размера на доказаното обвинение, като следва да бъде присъдена и законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Съдът
определи размера на обезщетението по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно
константната практика понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При
телесни увреждания това могат да бъдат характерът и тежестта на уврежданията,
продължителността на търпените болки и страдания, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи
физически и социален дискомфорт за определен период от време. В конкретния случай от
приетата съдебно-медицинска експертиза по категоричен начин се установяват причинените
телесни увреждания на пострадалия и необходимия период от време за възстановяване за
период до 14 дни. Предвид вида и характера на причинените телесни увреждания и
установената практика за тяхното обезщетяване, настоящата съдебна инстанция намира за
справедлив така определения размер от 600 лева, представляващи обезщетение за
причинените от подсъдимите на тъжителя неимуществени вреди от деянието, съответно- за
правилно решението на първоинстанционния съд да отхвърли гражданския иск в останалата
му част до пълния претендиран размер от 2000 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимите
да заплатят по сметка на ОС- Хасково направените по делото пред въззивната инстанция
разноски от бюджета на съда за изготвяне на повторна СМЕ.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от гражданския иск, съдът
постанови подсъдимите да заплатят сторените от тъжителя разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 200 лева.
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция констатира
наличието на основания, налагащи неговата частична отмяна, и потвърждаването му в
останалата му част, поради което и на основание чл.336 ал.1 т.2 НПК постанови своята
присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
9
Съобщи за изтекли лични данни