Решение по дело №337/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 178
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20223200500337
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. гр. Добрич, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500337 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по
жалба вх.№11089/17.03.2022г., подадена от „Водоснабдяване и канализация-
Добрич“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, бул“Трети март“№59, представлявано от изп.директор Т.Г., чрез
юрисконсулт К.К.,длъжник по изп.д.№2022***0400127 по описа на ЧСИ Л.Т.
с рег.№*** и район на действие ОС-Добрич, срещу отказа на ЧСИ,
обективиран в разпореждане от 01.03.2022г. за намаляване на разноските на
взискателя-адвокатско възнаграждение от 400лева.
Адвокатско възнаграждение в размер над 400лева длъжника намира за
прекомерно с оглед факта, че ден след получаване на поканата за доброволно
изпълнение на 16.02.2022г. е погасил задължението си по изпълнителния лист
от 03.02.2022г. в размер на от 600лева.
Ответникът по жалбата, взискателят Д. Н. Д., чрез упълномощения
адв.Д.К., изразява становище за неоснователност на жалбата по причина
договореното и платено адвокатско възнаграждение да е в минималните
размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело и за
1
извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане до
1000лева, каквито били и поискани.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага
съображения за неоснователност предвид, че направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно , тъй като
ангажиментът на адвоката е не само да подаде молба до ЧСИ, а и да води
делото до неговото приключване, което не е и приключено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №2022***0400127 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег.№***
е образувано по молба на Д. Н. Д. от гр.София, подадена чрез адв.Д.К.-САК, и
въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2022г., издаден въз основа на
влязло в сила на 12.01.2022г. решение по гр.д.№18866/2021на СРС,
срещу„Водоснабдяване и канализация-Добрич“АД, за събиране на
нелихвоносно парично вземане – присъденото в полза на Д. Н. Д. в качеството
му на адвокат общо 600лева/ 300лева по гр.д.№18866/2020на СРС и 300лева
по в.гр.д.№8290/2022гна СГС/ адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.3 от ЗА.
Към молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ договарянето и плащането от взискателя –
адв.Д.Д., на пълномощника му-адв.Д.К., на адвокатско възнаграждение от
400лева. С договорът е възложено на адвоката оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в събиране на сумите по изпълнителния лист.
Учредената представителна власт е за образуване и водене на делото. В
молбата е посочен изпълнителен способ-запор на банкови сметки в
„ЦКБ“ЕАД, налице е и овластяване на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ.
На 18.02.2022г. е наложен запор върху сметка на длъжника в
„ЦКБ“ЕАД,
Преди това, на 16.02.2022г. на длъжника е връчена и покана за
доброволно изпълнение, в която е посочен размера на дълга по пера -600лева
разноски, 252лева сторени до момента съдебно-изпълнителни разноски с
включена такса по т.26 от 120лева с ДДС, както и 400лева приет в
производството адвокатски хонорар.
На 18.02.2022г.е входирано възражение на длъжникът за прекоменост
2
на адвокатския хонорар от 400лева, към което е приложено платежно
нареждане за плащане на главното парично задължение от 600лева по сметка
на ЧСИ, извършено на 17.02.2022г.
ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като с разпореждане от 01.03.2022г. е
постановил отказ да намали същото по съображения, че платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба №1.
Актът на ЧСИ е съобщен на длъжника на 04.03.2022г.и жалбата се явява
депозира в деловодството на ЧСИ в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Разгледана
по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва
конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния
изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване
на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК,
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.
470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други възможности за
обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от
страна на длъжника не са предвидени.
Предмет на настоящото производство са действия на ЧСИ по повод
възлагането в тежест на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение
в ненамален от ЧСИ и прекомерен според длъжника размер от 400лева.
С ТР № 3/10.07.2017 г. / 08.06.2017 г. / по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС е
прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото
решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за
конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за
разноските. Това се дължи на особеностите на производството по
принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез
3
един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв
способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда
както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ
представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в
определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия
се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът
на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко
подлежащо на таксуване изпълнително действие.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима
не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е
определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по
т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част
І, глава VІІІ, раздел ІІ, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на
процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за
изпълнителното производство . Безспорно длъжника отговаря за
сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско
възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, които в
случая не са налице. Фактът, че плащането е извършено в срока за
доброволно изпълнение не освобождава длъжника от дължимостта на
разноските. Това е така, защото няма правна норма, която да регламентира
изключение от принципа, прогласен с разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от
ГПК, след прогласяване нищожността на норма на т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, с
влязло в сила решение № 13014 на ВАС /ДВ бр.100/2015г./поради което
неприложима понастоящем.
4
Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за
сметка на длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер
или в намаления в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК, в която попада
разглеждания случай. Адвокатското възнаграждение, платено от взискателя е
за образуване и водене на делото. В случая обаче единствените извършени от
пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнително дело с посочване на начин за изпълнение, съобразно
изискванията за редовност на молбата за образуване на изпълнителното
производство/чл.426,ал.2 от ГПК/, за което не се дължи отделно адвокатско
възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело,
ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо
да се извършват действия по принудително събиране на дълга. След
получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е внесъл
сумата по изпълнителния лист и процесуалният представител не е имал
основание да извърши други действия за защита на интересите на взискателя,
насочени към удовлетворяване на вземането му.
При това развитие на изпълнителното производство уговореното и
внесено възнаграждение от 400 лева е прекомерно и не следва да се заплаща
от длъжника в пълния му размер, тъй като са извършени само действия по
образуване на изп.дело.
Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и
съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или
чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали
това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел
удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод
се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение
за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и
в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се
уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
5
размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Налице са
основанията за прилагане на нормата на чл. 78, ал.5 ГПК.
При така установеното, обжалваното от длъжника постановление-
разпореждане от 01.03.2022г. следва да се отмени.
Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото
производство не следва да се присъждат. Отговорността за разноските по
правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от
това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за
постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се
касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност
страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да
бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство. Правото си на
разноски като форма на вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител
същите могат да реализират по реда, указан в разпоредбата на чл.441 от ГПК,
т.е.по реда на чл.49 от ЗЗД.
С оглед изложеното ,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Л.Т. с рег.№*** и район на действие ОС-
Добрич, обективиран в разпореждане от 01.03.2022г. по изп.д.
№2022***0400127, да намали адвокатското възнаграждение, платено от
взискателя Д.Д., на пълномощника му-адв.Д.К., от 400лева.
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 от ГПК размера на адвокатското
възнаграждение на адв.Д.К. – САК, пълномощник на Д. Н. Д. от гр.Добрич,
взискател по изпълнително дело №2022***0400127 по описа на ЧСИ Л.Т. с
рег.№*** и район на действие ОС-Добрич, от 400лева на 200лева поради
прекомерност.
Решението не подлежи на обжалване .


6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7