№ 8930
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110119087 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по молба на „ПРИБАЛТИК ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Белите брези“, ул. „Хайдушка гора“ № 16, ет. 1, ап. 4, представлявано от управителя
А...... срещу Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 417 ГПК. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.дело №
7358/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 143 –ти състав. Заявлението е уважено
изцяло и са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист.
Твърди се, че въз основа на изпълнителния титул е образувано изпълнително дело при
ЧСИ Биляна Б.а, peг. № 851 към КЧСИ, с район на действие СГС.
Сочи се, че със съобщение по горецитираното гражданско дело, ищецът е уведомен, че
в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, като на основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да подаде иск за установяване на вземането си.
Излагат се доводи, че на 11.2.2020 г., Р. Б. П. е издал в полза на „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ООД, ЕИК: *********, запис на заповед, приложен в оригинал по
заповедното производство. Твърди се, че документът е валиден и редовен от външна страна
и съдържа всички реквизити съгласно разпоредбите на чл. 455 от ТЗ. Издателят се е
задължил безусловно и неотменяемо да плати на дружеството или на негова заповед на
предявяване посочената в него сума, а именно 275,60 лв. /двеста седемдесет и пет лева и 60
стотинки/, като е погасил само частично задължението си. Записът на заповед е предявен за
плащане, което е удостоверено с подписа и собственоръчното изписването на имената от
страна на длъжника.
Твърди се, че на 28.10.2021 г. „Мъни плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК: ********* е
прехвърлило всички права по процесния запис на заповед на ищеца.
Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК Р. Б. П. дължи
на ищеца сумата от 101,60 лв., ведно със законната лихва до окончателно погасяване на
1
задължението.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ПРИБАЛТИК ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул.
„Хайдушка гора“ № 16, ет. 1, ап. 4, представлявано от управителя А...... и Р. Б. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, че съществува вземане на „ПРИБАЛТИК ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Белите брези“, ул. „Хайдушка гора“ № 16, ет. 1, ап. 4, представлявано от управителя
А......, и Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С дължи сумите, за които е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 12301/1.5.2022 година,
издадена по ч.гр.дело № 7358/2022 година по описа на Софийски районен съд, а именно:
сумата в размер на 101,60 лв. (сто и един лева и шестдесет стотинки), представляваща
остатък от главница по Запис на заповед, издадена от длъжника в полза на „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ООД на 11.2.2020 година, предявена за плащане на 30.11.2020 година,
джиросана в полза на заявителя с джиро на 28.10.2021 година, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд –
14.2.2022 година до изплащане на вземането.
Ищецът иска от съда да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските, направени от него в заповедното производство, както и всички разноски,
направени в настоящото производство, в това число платена държавна такса и адвокатски
хонорар, както са описани в представеният по делото списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба и
ответникът не се е явил в последното заседание по делото.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е
поемател или легитимиран приносител на процесния запис на заповед от 11.2.2020 г.,
отговарящ на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, издател на който е ответникът. В
тежест на ответника е да докаже наличието на изпълнение на задълженията си по издадения
запис на заповед в уговорения срок и размер в това число и плащането на сумата по него.
Съдът приема за доказано, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 417 ГПК и въз основа на него е образувано ч.гр.д. №
20221110107358/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 143 – ти състав. Заявлението е
уважено изцяло и са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист.
Доказа се от приложения по делото оригинал, че на 11.02.2020 г. Р. Б. П. е издал запис
на заповед в полза на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК: *********. Доказа се, че с
процесния запис на заповед, ответникът се е задължил безусловно и неотменяемо да плати
на дружеството или на негова заповед на предявяване посочената в него сума, а именно
275,60 лв. /двеста седемдесет и пет лева и 60 стотинки/.
Доказа се, че на 28.10.2021 г. „Мъни плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК: ********* е
прехвърлило, чрез джиро всички права по процесния запис на заповед на „ПРИБАЛТИК
ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Хайдушка гора“ № 16, ет. 1, ап. 4, представлявано от
управителя А......
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на
доказателствата, които са безпротиворечиви.
При сторените от съда фактически констатации, настоящия съдебен състав е мотивиран
2
да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е предявен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК и в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК със следната правна квалификация:
- иск за главница – чл.538, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
По същество
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответника
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК.
Съгласно разясненията по т. 17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, записът на
заповед е ценна книга, материализираща права, и е доказателство за съществуването на
вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване
на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на
изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на
това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. В настоящия случай твърдения за наличието на каузално правоотношение не са
наведени нито от ищеца, нито от ответника по делото.
За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа
предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити: 1. наименованието "запис на заповед"
в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати
определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; и 7. подпис на
издателя, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на
менителничния ефект. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в
ал. 2, 3 и 4 на същата норма – т. е. законодателят изрично допуска случаите на нередовност
на падежа, мястото на плащане и мястото на издаване на ценната книга да бъдат санирани.
Настоящият съдебен състав приема, че представеният по делото запис на заповед съдържа
всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи
условие за действителност на менителничното волеизявление и материализира посоченото в
него вземане.
Предмет на настоящото производство е единствено сумата от 101,60 лв., като в
исковата молба ищецът е посочил, че с оглед извършени плащания, претендира единствено
непогасения остатък от 101,60 лв. По време на производството не се установява да са
извършени плащания, с които да е погасен претендираният остатък от 101,60 лв.
Въпреки възложената доказателствена тежест, ответникът не ангажира доказателства
за плащане на задължението си по записа, поради което съдът приема, че към датата на
приключване на съдебното дирене, то все още е дължимо.
Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538 вр. с чл. 535 от
ТЗ за установяване съществуване на вземане по запис на заповед от 11.2.2020 г., предявен
срещу Р. Б. П., ЕГН **********, като основателен и доказан, следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има само
3
ищецът. Последният е представил списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който е извършил
съдебни разноски в хода на настоящото исково производство в общ размер на 890,00 лв., от
която сума 50,00 лв. е за внесена държавна такса по заповедното и настоящото исково
производство, а 840,00 лв. съставлява заплатено адвокатско възнаграждение на адвоката,
представлявал ищеца в двете фази на производството. Ответникът не е възразил за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което съдът не
следва да обсъжда въпроса за неговото евентуално намаляване.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.6.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В зависимост от изхода на делото и съобразно горното, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на пълния размер на извършените от него съдебни разноски, в т. ч.
сторените в хода на заповедното производство, или сумата от 890, 00 лв.
При този изход на спора пък ответника няма право на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 538, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл. 235, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ПРИБАЛТИК
ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Хайдушка гора“ № 16, ет. 1, ап. 4,
представлявано от управителя А...... и Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, че
ответникът Р. Б. П., ЕГН ********** дължи на „ПРИБАЛТИК ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: ********* сумата от 101,60 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
Заповед за незабавно изпълнение – 14.2.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което в полза на ищеца са издадени Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417, т. 10 от ГПК и изпълнителен лист от 1.5.2022 г., по ч. гр. д. № 7358/2022 г. по описа
на СРС, 143-ти състав и която сума представлява остатък от главница по издадена запис на
заповед, издадена от длъжника в полза на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД на 11.2.2020
година, предявена за плащане на 30.11.2020 година, джиросана в полза на заявителя с джиро
на 28.10.2021 година.
ОСЪЖДА Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „ПРИБАЛТИК
ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Хайдушка гора“ № 16, ет. 1, ап. 4,
представлявано от управителя А...... сумата от 890,00 лв., представляваща сторените
разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело № 7358/2022 година по описа на Софийски
районен съд и сторените разноски пред исковия съд по гр.дело № 19087/2023 година по
описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5