Решение по дело №56734/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19898
Дата: 5 ноември 2024 г. (в сила от 5 ноември 2024 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20231110156734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19898
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110156734 по описа за 2023 година
Предявен е от М. М. Б. срещу „..” ООД, ЕИК .., иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД във вр. с чл.265, ал.2 от ЗЗД за връщане на сумата от 4914 лева, платена по
развален договор за покупка, доставка и монтаж на паркет от 13.02.2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2023г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД заплащане на разходите, необходими за поправка на
работата в размер на 496 лева – демонтаж на паркет, и 600 лева – допълнително закупено
лепило, както и на основание чл.49 ЗЗД сумата от 40 лева – стойността на вредите от набита
мазилка по стени, както и сумата от 880 лева – стойността за подмяна на гранитогрес на
тераса. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупка, доставка и монтаж
на паркет от 13.02.2023г., при изпълнението на който на 28.04.2023г. и 29.04.2023г. бил
извършен монтаж от представител на ответното дружество на паркет от тъмен бамбук с
размери 185/142/14мм на адрес гр. София, ул. ... Твърди, че монтажът бил извършен
некачествено, поради което паркетът бил негоден за обичайното му използване.
Допълнително били нанесени щети и по стените на апартамента и подовата настилка на
терасата на апартамента. По паркета били оставени слоеве лепило, които не подлежали на
премахване и нарушавали качеството на подовата настилка, като същото не би могла да
възвърне автентичния си вид по никакъв начин. С оглед сключения договор ищцата била
заплатила сумата от 2835 лева на 12.02.2023г. и 2079 лева на 24.04.2023г. Упражнила
правото си да развали договора на основание чл.265, ал.2 ЗЗД като отправила изявление в
този смисъл до ответника по телепоща на 29.05.2023г., като го поканила да й върне
заплатената сума, но плащане не последвало. Било поискано обезпечаване на доказателства
и образувано гр.д. №37514/2023г. на СРС, 26 състав, по което била изготвена съдебно-
техническа експертиза, с която били установена стойността на нанесените вреди вследствие
на некачественото изпълнение на договора от ответника. Моли да бъдат уважени
предявените искове, като й се присъдят и сторените в производството разноски.
Ответникът „..” ООД, ЕИК .., не е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда
и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
1
В открито съдебно заседание на 07.10.2024г. ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде
уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да
са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представила в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание /разпореждане 16042/29.01.2024г. е връчено лично на управителя на
ответното дружество на 21.02.2024г.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото
производство в размер на 1447,20 лева.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..“, ЕГН .., с адрес: гр. София, бул. .., представлявано от управителя .. ДА
ЗАПЛАТИ на М. М. Б., ЕГН **********, сумите, както следва:
4914 лева основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. с чл.265, ал.2 от ЗЗД,
представляваща главница платена по развален договор за покупка, доставка и монтаж
на паркет от 13.02.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.10.2023г. до окончателното й изплащане;
1096 лева на основание чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД, представляваща сбор от
разходите, необходими за поправка на работата, а именно - 496 лева – демонтаж на
паркет, и 600 лева – допълнително закупено лепило, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 16.10.2023г. до окончателното й изплащане;
920 лева на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинените
вреди, а именно - 40 лева –вреди от набита мазилка по стени, както и сумата от 880
лева – стойността за подмяна на гранитогрес на тераса, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.10.2023г. до окончателното й изплащане;
1447,20 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство;

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2